Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е    173

 

гр.Сливен, 09.11.2018 г.

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на седми ноември, през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                               ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА

                                                        Мл.с.:СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА

 

                                    

При секретаря Пенка Спасова, като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 434 по описа за 2018 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

 

         Образувано е по въззивна жалба подадена от адв. Д., пълномощник на „Стива 14“ ЕООД , със седалище и адрес на управление *********против решение № 784/29.06.2018г. по гр.д. № 1604/2017г. на Сливенския районен съд в частта, с която е бил отхвърлен като неоснователен предявеният от въззивника против  Р. И. *** иск с правно основание чл. 59 ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 3933.00лв., представляваща стойност на вложени от него, като наемател, средства за оформяне фасадата на обект с идентификатор № 67338.551.70.1.63. Решението е обжалвано и в частта, с която е отхвърлен искът на въззивника против въззиваемия Р. за заплащане на сумата от 2154.44 лв., представляваща подобрения на имот с идентификатор № 67338.551.70.1.63, както и сумата от 3 237.14 лв. по иск с правно основание чл. 51 ал. 1 от ЗЗД, представляваща обезщетение за имуществени вреди – пропуснати ползи за периода 01.06.2017 г. – 15.04.2020 г. за лишаване от правото да ползва имот с идентификатор № 67338.551.70.1.63. В жалбата се твърди, че в тези части решението е неправилно и незаконосъобразно. По отношение на иска за присъждане на направените разходи за недвижимия имот страната  посочва, че действително между страните е имало уговорка наемът да е 15.00 лв. месечно за срок от пет години, но неправилно съдът бил отхвърлил иска, като приел, че разходите са за сметка на наемателя. По отношение  на втория иск за увеличение на стойността на павилиона /обекта под наем/ страната е посочила, че счита стойността на имота за увеличена, поР. извършените подобрения в него. За установяване на увеличената стойност на павилиона се посочва, че била поискана СТЕ. Съдът неправилно не се е бил съобразил със заключението на експертизата.  По отношение на третия иск за пропуснати ползи страната посочва, че тази претенция е свързана с преустановените облигационни отношения между страните по договора за наем, които отношения съдът неправилно бил приел, че продължават да съществуват. Съдът бил смесил неправилно правната характеристика на изявленията по чл. 87 ал. 1 от ЗЗД с тази на предизвестието по чл. 238 от ЗЗД. Трайната съдебна практика била категорична, че при иск за предаване държането на един имот исковата молба би могла да се счита за предизвестие по чл. 238 от ЗЗД, ако договорът е безсрочен, за разлика от изявлението по чл. 87 ал. 1 от ЗЗД при предизвестието по чл. 238 от ЗЗД не се давал срок за изпълнение при плащането на наемната цена.  Моли се в обжалваните части решението да бъде отменено и да се уважат предявените искове. Претендират се разноски за две инстанции.

         В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от адв. П. – пълномощник на въззиваемите С.Р., И.И., Е.К. и С.Р.И., с който въззивната жалба е оспорена като неоснователна. Посочено е , че районен съд Сливен е извършил съществен и обоснован анализ на всички доказателства.  Съдът обаче нямал право да се позовава на факти , непосочени от страните, а само е длъжен да окаже съдействие при посочване на фактите. Правилно по първия предявен иск  за сумата от 3933.00лв. съдът бил приел, че същият е неоснователен, тъй като търговското дружество само било признало,че извършените разходи по обекта са за негова сметка, поР. ниската наемна цена в размер на 15.00лв. за месец, която страните са били договорили.  По втория иск за сумата от 2 154.44 лв. – правилно съдът приел, че са за сметка на търговеца. Този иск бил недоказан, тъй като ищецът не е доказал  по безспорен и категоричен начин с колко се е увеличила стойността на павилиона вследствие на вложените от търговеца материали. Третият иск за сумата от  3 237.14 лв. също бил неоснователен, тъй като безспорно се установило, че търговецът е решил и е преустановил ползването на наетото помещение, считано от 01.06.2017 г., а страната търсела обезщетение за времето до края на договора за наем. Фактът, че договорът за наем не е преустановен водел до извода, че е без значение дали търговецът ползва или не помещението, тъй като не се отразявало неблагоприятно на правната сфера на наемателя. След като сам бил решил да преустанови търговската си дейност, търговецът не можел да поставя в тежест на наемодателя отпадналата възможност да реализира печалба. Моли се да се потвърди обжалваното решение и се претендират разноски.

Страните не са направили процесуални или доказателствени искания.

В с.з. въззивникът редовно призован се явява лично и с адв.Д., която заявява , че поддържа въззивната жалба и моли тя да бъде уважена . Претендира разноски.

В с.з. въззиваемите редовно призовани  не се явяват. Представлява се от адв.П., която оспорва въззивната жалба, моли да се потвърди обжалваното решение и претендира разноски.

Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

Обжалваното решение е било съобщено на въззивника на 09.07.2018г. и в рамките на законоустановения четиринадесет дневен срок – на 29.07.2018 г. е била депозирана въззивната жалба.

Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поР. което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

Въззивната жалба е  редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество същата се неоснователна.

По отношение на първия иск за заплащане на направените от ответника разходи във връзка с пускане в експлоатация на наетия имот, съдът намира иска за неоснователен. Няма спор по делото, че за да бъде определена наемната цена в един абсолютно минимален размер от 15.00 лв. месечно за срок от пет години е послужила уговорката между страните наемателят да извърши нужните действия за преустройство на наетото помещение и въвеждането му в експлоатация като „ Павилион за продажба на вестници и списания“, т.е. страните са се били уговорили тези разходи да са за сметка на наемателя и той е бил съгласен с това. От друга страна голяма част от вложените материали от страна на ответника могат да бъдат отделени и той да си ги ползва по предназначение ( видно от извършената експертиза).

Съдът намира и втория предявен иск за заплащане на извършените подобрения за неоснователен. Съгласно разпоредбата на чл. 72 ал. 1 от ЗЗД добросъвестният владелец може да иска за подобренията, които е направил, сумата с която се е увеличила стойността  на вещта вследствие на тези подобрения. Основна предпоставка за уважаването на иска е ищецът да е бил владелец на имота. В случая въззивникът е бил само държател на вещта, тъй като не я е държал като своя ( арг. чл. 68 ЗС). От друга страна следва да се отбележи, че по делото дори липсват данни с колко се е увеличила стойността на имота ( нещо което е различно от това колко разходи са направени за имота) и по този начин претенцията се явява и недоказана.

Неоснователен се явява и третият предявен от въззивника иск. Както правилно е приел първоинстанционният съд наемното правоотношение между страните не е било прекратено и все още не е прекратено (имотът може да се ползва). Въззивникът по никакъв начин не е бил принуден да преустанови дейността си. Това е негово лично решение и не следва друг да носи отговорността за него. Обстоятелството, че въззивникът не е реализирал печалба от наетия имот не е следствие от поведението на наемодателя, поР. което същият ( наследниците му ) не носи отговорност.

Тъй като правните изводи на настоящия съд съвпадат с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да се потвърди.

С оглед изхода на делото и тъй като не беше направено своевременно възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, въззивникът „Стива 14“ ЕООД следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата С.С.Р. деловодни разноски за въззивна инстанция в размер на 790.00 лева адвокатско възнаграждение, на въззиваемия И.Р.И. деловодни разноски за въззивна инстанция в размер на 790.00 лева адвокатско възнаграждение, на въззиваемия С.Р.И. деловодни разноски за въззивна инстанция в размер на 790.00 лева адвокатско възнаграждение и на въззиваемата Е.Р.К. деловодни разноски за въззивна инстанция в размер на 790.00 лева адвокатско възнаграждение.

 

По тези съображения, съдът  

Р    Е    Ш    И:

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 784/29.06.2018г. по гр.д. №1604/2017г. на Сливенския районен съд като правилно и законосъобразно.

 

ОСЪЖДА „Стива 14“ ЕООД , със седалище и адрес на управление ********* да заплати на С.С.Р., ЕГН ********** деловодни разноски за въззивна инстанция в размер на 790.00 ( седемстотин и деветдесет) лева адвокатско възнаграждение

 

ОСЪЖДА „Стива 14“ ЕООД , със седалище и адрес на управление ********* да заплати на И.Р.И., ЕГН ********** деловодни разноски за въззивна инстанция в размер на 790.00 ( седемстотин и деветдесет) лева адвокатско възнаграждение

 

ОСЪЖДА „Стива 14“ ЕООД , със седалище и адрес на управление ********* да заплати на Е.Р.К., ЕГН ********** деловодни разноски за въззивна инстанция в размер на 790.00 ( седемстотин и деветдесет) лева адвокатско възнаграждение

 

ОСЪЖДА „Стива 14“ ЕООД , със седалище и адрес на управление ********* да заплати на С.Р.И., ЕГН ********** деловодни разноски за въззивна инстанция в размер на 790.00 ( седемстотин и деветдесет) лева адвокатско възнаграждение

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                    2.