Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 169

 

гр. Сливен, 01.11.2018 година

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на тридесет и първи октомври  през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                                   МАРИЯ БЛЕЦОВА                         

при участието на прокурора ………и при секретаря Мария Тодорова , като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N  446  по описа за 2018  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 143/31.07.2019 г. по гр.д. № 42/2018 г. на РС – Нова Загора, с което е отхвърлен предявеният от К.Г.И. ЕГН **********,*** Загора с адрес. ***********, представлявана от кмета Н.Г. за осъждане на общината да заплати сумата от 892.26 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, като неоснователен и недоказан. Със същото решение е осъдена ищцата да заплати на общината сумата 300.00 лв., представляваща направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение, както и е осъдена ищцата да заплати на „В и К – Сливен“ ООД сумата от 460.00 лв., представляваща направени по делото разноски, като „В и К – Сливен„ ООД е участвало в производството като трето лице помагач.

        Против това решение е подадена въззивна жалба от ищцата, чрез процесуалният й представител адв. Е.П., в която се твърди, че решението е незаконосъобразно, неправилно и необосновано, като е постановено в нарушение на материалния закон. Съдът е приел, че  ул.“Цар Освободител“ в гр. Нова Загора е част от републиканската пътна мрежа от второкласен път ІІ-55и че не са събрани доказателства, че има договореност между Община Нова Загора и Агенция „Пътна инфракструктура“ за съвместно осъществяване и поддържащи дейности.  Поради това съдът е приел, че искът е следвало да бъде насочен срещу агенция „Пътна инсфраструктура“. В жалбата се твърди, че този извод на съда е неправилен, тъй като всичко на територията на населеното място, ограничено с пътни табели  Д11/Д12 начало и край на населеното място, са общински пътища, а не част от републиканската пътна мрежа. ПТП е настъпило в чертите на гр. Нова Загора и не попада в рамките на републиканския път. Твърди се, че този път се обслужва от Община -. Нова Загора. На следващо място се оспорва, че нанесените вреди в  са в размер на сумата от 562,13 лв. Съгласно трайната съдебна практика дължимото обезщетение следва да бъде определено по пазарната стойност на ремонта за отстраняване на претърпяната вреда към момента на настъпване на събитието, като обезщетението  не може да надвишава действителната стойност на увреденото имущество. От приетата съдебна авто-техническа експертиза е установено по категоричен начин пазарната стойност на ремонта за установяване на вредата, която не надвишава действителната стойност на увреденото имущество. На последно място се оспорва и присъдените разноски на третото лице помагач, тъй като съгласно чл. 78 ал.10 от ГПК на третото лице не се присъждат разноски и в случая съдът неправомерно е присъдил такива в негова полза. В обобщение се иска да бъде постановено решение, с което да бъде отменено първоинстанционното и да се постанови ново, с което  претенцията да бъде уважена, като се претендират и направените разноски за двете инстанции. Направени са доказателствени искания, които обаче следва да бъдат оставени без уважение, тъй като касаят прилагане на преписи от нормативни актове, които са известни на съда.

В срока по чл. 263 от ГПК не са постъпили писмени отговори на тази въззивна жалба.

        В с.з. за въззивницата се явява представител по пълномощие, който поддържа подадената жалба.

        В с.з. за въззиваемата община не се явява представител.

        За третото лице помагач се явява представител по пълномощие, който оспорва основателността на подадената жалба.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства и тези пред настоящата инстанция, намира, че обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Правилно и законосъобразно съдът е приел, че улица „Цар Освободител“ в гр. Нова Загора е част от републиканската пътна мрежа, съгласно решение на Министерския съвет № 945/01.12.2004 г.  По делото липсват доказателства за съществуване на договореност между АИ и Община Нова Загора за съвместно осъществяване на поддържащи дейности. Съгласно чл.30 ал.1 АПИ осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища, а Агенцията и общините осъществяват съвместно по взаимна договореност дейностите по изграждането, поддържането и ремонта на републиканските пътища в границите на урбанизираните територии при условията и по реда, определени с правилника за прилагането на закона. Изграждането, ремонтът и поддържането на подземните съоръжения, тротоарите, велосипедните алеи, паркингите, пешеходните подлези, осветлението и крайпътното озеленяване по републиканските пътища в границите на урбанизираните територии се организират от съответната община. Агенцията осъществява дейностите по текущ ремонт и зимно поддържане на републиканските пътища в границите на урбанизираните територии за населените места с население до 100 000 души. При постигната взаимна договореност между агенцията и общините дейностите по ал. 5 могат да се осъществяват съвместно от тях при условията и по реда, определени с правилника за прилагането на закона. Съгласно чл.31 изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините.

В Правилника за прилагане на Закона за пътищата /Приет с ПМС № 245 от 24.11.2000 г., обн., ДВ, бр. 98 от 1.12.2000 г., в сила от 1.12.2000 г., изм. и доп., бр. 42 от 27.04.2001 г., изм., бр. 62 от 13.07.2001 г., изм. и доп., бр. 18 от 28.02.2006 г., изм., бр. 54 от 4.07.2006 г., в сила от 1.07.2006 г., изм. и доп., бр. 93 от 17.11.2006 г., бр. 79 от 9.09.2008 г., в сила от 9.09.2008 г., изм., бр. 13 от 17.02.2009 г., бр. 45 от 16.06.2009 г., бр. 60 от 7.08.2012 г., в сила от 7.08.2012 г., бр. 60 от 22.07.2014 г., в сила от 22.07.2014 г., бр. 57 от 28.07.2015 г., в сила от 28.07.2015 г., изм. и доп., бр. 90 от 15.11.2016 г., в сила от 15.11.2016 г./ с разпоредбата на чл.47 е предвидено, че поддържането включва полагането на системни грижи за осигуряване на целогодишна нормална експлоатация на пътя и осъществяване на мерките за защита на неговите съоръжения и принадлежности, а текущият ремонт включва работите по отстраняване на локални повреди по настилката и пътните принадлежности, причинени от нормалната експлоатация на пътя.

   Организирането на дейностите по поддържане на пътищата са задължение на:

Агенция "Пътна инфраструктура" за:

 а) (изм. - ДВ, бр. 18 от 2006 г.) републиканските пътища извън границите на урбанизираните територии;

 б) (изм. – ДВ, бр. 90 от 2016 г. , в сила от 15.11.2016 г.) платното (платната) за движение на републиканските пътища в границите на урбанизираните територии за населените места с население до 100 000 души; при постигната взаимна договореност между агенцията и общините тези дейности могат да се осъществяват съвместно;

 2. съответните общини за:

 а) общинските пътища;

 б) тротоарите, подземните съоръжения, велосипедните алеи, паркингите, пешеходните подлези, осветлението и крайпътното озеленяване извън платното (платната) за движение на републиканските пътища в границите на селата и селищните образувания;

 в) републиканските пътища в границите на урбанизираните територии за населените места с население над 100 000 души, като Агенция "Пътна инфраструктура" участва във финансирането със средства в размер на средногодишните разходи за поддържане на 1 км от съответния клас път, предвидени в бюджета на агенцията за текущата година.

Поради това въззивният съд счита, че не е доказано най-напред авторството на номинираните от ищеца деяния /както действия, така и бездействия/, по отношение на посочения от него ответник – Община Нова Загора, която без съмнение е ЮЛ на бюджетна издръжка. Право на ищеца е да избере против кого да насочи претенцията си за защита на накърненото си право и доколкото адресатът на иска е правосубектно физическо или юридическо лице, тоест – е персонифициран правен субект, разполагащ с процесуална дееспособност – не е в дискресията на съда да контролира този избор. Ако лицето не е участник в спорното материално правоотношение, това не е въпрос по допустимостта, а по основателността на иска.

При обсъждане размера на щетата  съдът е приел, че тя следва да бъде присъдена след съответното овехтяване, което в практиката си настоящият състав не приема, тъй като нееднократно е изразявал виждането, че репарирането на претърпените вреди следва да бъде реално и адекватно на претърпените такива, поради което, ако беше насочено към правилната пасивно легитимирана страна, то това обезщетение би следвало да бъде присъдено в пълен размер.

Основателно се явява оплакването относно присъдените разноски на третото лице помагач, тъй като съгласно чл. 78 ал.10 от ГПК на третото лице не се присъждат разноски и в случая съдът неправомерно е присъдил такива в негова полза.

 

Въззиваемата страна не е претендирала разноски.

 

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

          ОТМЕНЯ решение № 143/31.07.2019 г. по гр.д. № 42/2018 г. на РС – Нова Загора, в частта, с която е осъдена К.Г.И. ЕГН **********,*** да заплати на „В и К – Сливен“ ООД сумата от 460.00 лв., представляваща направени по делото разноски, като „В и К – Сливен„ ООД е участвало в производството като трето лице помагач като незаконосъобразно.

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 143/31.07.2019 г. по гр.д. № 42/2018 г. на РС – Нова Загора в останалата обжалвана част.

 

        

Решението не подлежи на обжалване.

                                     

                                                

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: