Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 182

 

гр. Сливен, 05.12.2018 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА

Мл.с.СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА

 

при секретаря Соня Василева, като разгледа докладваното от съдия Алексиева в.гр.д. № 447 по описа за 2018 год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от представител на ответната страна в пръвоинстанционното производство, а именно П.Т.К., ЕГН ********** *** против Решение № 949/24.07.2018 г. по гр.д. № 2872/2015 г. на  Сливенски районен съд, с което на основание чл. 409 от ГПК, съдът е решил да се издаде на К.Д.Г., дубликат на изпълнителен лист въз основа на съдебна спогодба от 23.10.2015 г. по гр.д. № 2872/2015 г. на  Сливенски районен съд, за осъждане на П.Т.К. да заплати на К.Д.Г., сумата от 865 лв., представляващи месечна издръжка на детето С.Г., дължима за периода от месец 07.2017 г. до 12.01.2018 г., ведно със законната лихва за забава за всяка забавена месечна вноска.

Решението се обжалва изцяло, като неправилно, незаконосъобразно, необосновано, постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие с доказателствената съвкупност и се иска неговата отмяна.

Въззивницата – ответник в първоинстанционното производство, основава твърденията си за порочност на постановения от СлРС акт, на следното:

Сочи се, че решението е необосновано, тъй като съдът не е разпределил в мотивите си търсената сумата от 865 лв. за кои месеци се дължи. Навежда се довод, че макар и да е пропуснат процесуалният момент за възразяване за изпълнение на вземането, предмет на изпълнителния лист, то такова има, а съдът е допуснал нарушение на съдопроизводствните правила и е приел незаверен препис-извлечение  от банкова сметка, ***.

Акцентира се, че в диспозитива на решението е посочен месец 07.2017 г., за който от доказателствата било видно, че издръжката била платена. Аргументира се необоснованост на извода за изгубване на изпълнителния лист, тъй като за това не били представени доказателства. Навежда се оплакване, че решаващият съд не е приложил актове на друг състав, касаещи предмета на делото.  

Направени са доказателствени искания с въззивната жалба като първоинстанционният съд ги е оставил без уважение с определение от 16.10.2018г. и протоколно определение от 14.11.2018 г., поради настъпила процесуална преклузия. Претендират се разноски.

В законоустановения срок не е постъпил отговор на въззивната жалба.

В с.з., въззивницата К. не се явява, представлява се от адв.  Д., която поддържа подадената жалба и моли за уважаването й. Прави доказателствено искане, което е оставено без уважение от съда и подчертава, че не е събрано надлежно доказателство от първоинстанционния съд за внесените от подзащитната й суми по издръжката на детето. Акцентира на това, че извлечението от сметката на въззиваемия е извлечение по избрани дати и не отразява всички постъпления. Моли за отмяна на решението поради необоснованост на извода за сумата от 865 лв. и за дължимо плащане за 07ми месец. Иска присъждане на разноски и представя списък.

Въззиваемият К.Д.Г., редовно призован в съдебно заседание не се явява, представлява се от адвокат, която оспорва въззивната жалба като неоснователна. Навежда довод за правилност и обоснованост на първоинстанционното решение, а именно че въз основа на представените доказателства е направен верен извод. Сочи се, че има и постъпили суми за минал период. Прави искане за разноски и представя списък.   

Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

Въззивният съд намери въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

Съдът извърши служебна проверка на обжалваното решение по реда на чл. 269 от ГПК и констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е  законосъобразно и правилно.

 Този състав на контролиращата инстанция счита, че формираната от Районния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, препраща към нея и следва да я разшири по следният начин:

По делото е установено че въззивницата е била задължена по силата на съдебна спогодба от 23.10.2015 г. по гр.д. № 2872/2015 г. на  Сливенски районен съд да заплаща периодично –месечна издръжка на малолетното си дете С.Г. от 23.10.2015 г. с падеж 15-то число на текущия месец. С оглед характера на производството по издаване на дубликат от изпълнителен лист следва да се вземе предвид сумата, която се дължи и крайната дата на задължението, която в настоящия случай е установена да е 12.01.2018 г.

Според събраните доказателства П.К. е изпълнила задължението си до 23 юли (07) месец 2017 г. включително, без 50 лв., а именно: за периода от23.10.2015 г. до 23.10.2017 г. същата е дължала издръжка в размер на 3150 лв. за 21 месеца, а по представените доказателства е заплатила такава  в размер на 3100 лв.

 Освен това за следващите месеци издръжката следва се пресметне по следния начин

От 23.07-22.08.2017 г.за август 2017 г.,  - 150 лв.

От 23.08-22.09.2017 г. за септември 2017 г.– 150 лв.

От 23.09-22.10.2017 г. за октомври 2017 – 150 лв.

От 23.10 – 22.11.2017 за ноември 2017 – 150 лв.

От 23.11.- 22.12.2017 г. за декември месец 2017 – 150 лв.  и

От 23.12.2017 г. до 12.01.2018 г. -за януари месец, които са падежирали на 15.01.2018 лв.  - 95 лв. съразмерно с издръжката на ден, което като обща сума на задължението е 895 лв. 

По отношение на възражението направено във въззивната жалба за наличие на процесуално нарушение, тъй като е събрано доказателство, което не представлява извлечение по сметка, а извлечение на постъпили плащания по дати то следва да се отбележи, че приетото доказателство е годно, допустимо, относимо и необходимо и съдът е преценил неговата доказателствена сила в унисон с останалите представени доказателства.

Въз основа на установеното от фактическа страна, настоящия състав на СлОС се солидаризира с направените от първоинстанционния съд правни изводи, относно квалификацията на иска и неговата основателност, като ги разширява и допълва по следния начин:

За да бъде уважена молбата за издаване на дубликат, следва да са налице две кумулативни условия: 1. издаденият изпълнителен лист да е изгубен или унищожен, т. е. същият не се намира в държане на молителя и 2. молителят да разполага с изпълнително основание, въз основа на което е бил издаден първоначалния изпълнителен лист.

В молбата си за издаване на дубликат на изпълнителния лист молителят сочи сумата от 865 лв.  и от тази претенция е ограничен първоинстанционния съд, като е присъдил дължимата сума.

Изводът за дължимостта на задължението в размер на 865 лв. за месеците от 07 месец до 12.01.2018 г. на първата и въззивната инстанция съвпадат и решението следва да се потвърди. По възраженията в жалбата следва да се има предвид следното: производството по издаване на дубликат от изпълнителен лист систематически се намира в част V ГПК „Изпълнително производство“, но то е спорно, това следва от нормата на чл. 409, ал. 3 ГПК. Тя допуска ответникът по молбата (длъжникът) да прави и възражения за погасяване на дълга, стига да ги обоснове с обстоятелства, настъпили след установяване на съществуването на притезанието. Именно състезателността на производство е дало възможност на въззивницата да оспори представените от молителя доказателства като непълни и да възрази за изпълнено вземане. Непредставянето в срок на доказателства, не предявяването на всички възражения за изпълнение на вземането е довело до преклузия. По силата на концентрационното начало в процеса, страната не може да поправи пред въззивната инстанция пропуските, които поради собствената си небрежност е допуснала в първоинстанционното производство. Да се допусне противното, би означавало да се обезсмисли заложената в процесуалния закон идея за дисциплиниране и ускоряване на исковото производство чрез концентриране в началната фаза на процеса на действията по определяне на исканията и възраженията на страните и по установяване на релевантните за спора факти. Именно поради това възражението, че извлечението по сметките не е пълно, не може да обоснове неправилност на атакувания акт, тъй като то се явява недоказано.

По възражението, че не са ангажирани доказателства от страна на молителя за изгубването на изпълнителния лист следва да се отбележи следното: Когато е установено, че изпълнителният лист е издаден и получен от правоимащия, както и че в продължителен период от време по този лист не е образувано изпълнително производство, нито вземането по него е прехвърлено или погасено по друг начин (например чрез прихващане на вземането, цесия и др.), това е достатъчно, за да се приемат за доказани твърденията на молителя, че изпълнителният лист е изгубен№ 134/17.03.2011 г. гр.д. № 1713/2010 г. ВКС, IV г.о и Р № 45/08.07.2015 г. по гр.д. 2585/2014 г. ІV ГО ВКС). Сочените обстоятелства са отрицателни факти и следва да бъдат оборени от въззивницата, като постъпят твърдения и доказателства за противното, поради невъзможността да се изложат доказателства от обективната действителност за ненастъпването им.

Поради гореизложеното първоинстанционното решение следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.

С оглед изхода на процеса пред настоящата инстанция и на основание чл.  78, ал.1 от ГПК, на въззивника следва да се възложи да заплати направените от въззиваемия К.Д.Г., разноски в размер на 300 лв. платени по договор за адвокатска защита и съдействие от 12.11.2018 г.  

Ръководен от гореизложеното съдът

 

                                               Р     Е     Ш     И  :

           

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 949/24.07.2018 г. по гр.д.№ 2872/2015 г. на  Сливенски районен съд, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА П.Т.К., ЕГН ********** ***,  да заплати на К.Д.Г. ЕГН **********,*** сумата от 300 лв., представляваща направените във въззивното производство разноски.

 

Решението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             

 

 

                                                               ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

 

                                                                                     2.