Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №174

 

гр. Сливен, 08.11.2018г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на седми ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав: 

             

ПРЕДСЕДАТЕЛ:             М. БЛЕЦОВА

ЧЛЕНОВЕ:    СТЕФКА МИХАЙЛОВА

мл.с. СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА

 

при секретаря Пенко Спасова, като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова възз.гр. д. №453 по описа за 2018год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против Решение №975/30.07.2018г. по гр.д.№6652/2017г. на Сливенски районен съд, с което е прекратен с развод, сключения на 25.01.2005г. граждански брак между М.С.М. и Н.Й.М., поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брачните отношения; упражняването на родителските права по отношение на двете малолетни деца Й.Н.М., роден на ***г. и р.Н.М., роден на ***г. е предоставено на майката М.С.М., при която е определено местоживеенето на децата; на бащата е определен режим на лични отношения с децата, като с Й.режимът е свободен и задължителен такъв – всяка първа, втора и трета седмица от месеца от петък след училище, събота и неделя до 17,00 часа с преспиване и един месец през лятото, несъвпадащ с платения годишен отпуск на майката, а с детето р.режимът е всяка първа и трета събота от месеца от 10,00 часа до 16,00 часа в присъствието на майката. С Решението бащата е осъден да заплаща за децата месечна издръжка в размер на по 130лв. за всяко дете, платима до пето число на месеца, считано от постановяване решението за развод до навършване на пълнолетие на детето или до настъпване на обстоятелства, погасяващи това задължение. Страните са осъдени да заплатят съответна държавна такса.

Въззивната жалба е подадена от ищцата в първоинстанционното производство М.С.М. и с нея се обжалва решението на районния съд в частта относно определения режим на лични отношения на бащата Н.Й.М. с детето р.М. и в частта относно определената за двете деца издръжка в размер на по 130лв. за всяко дете.

            В жалбата си, въззивницата М.М. посочва, че първоинстанционното решение в обжалваните части е неправилно и незаконосъобразно. По отношение на определения режим на лични отношения на бащата с детето Р., посочва, че този режим е неподходящ и опасен, както за бебето, така и за нея. Посочва, че р.е още бебе, не може да ходи и да говори, още е на кърма и не може да издържи 6 часа без сън и храна. Посочва, че в определения часови режим, детето трябва да се храни в 11,00 часа и в 12,30ч., а от 13,00ч. до 14,30ч.  – спи. Освен това посочва, че бащата има психични проблеми и е настанен на принудително лечение в Психиатричната болница в гр. Раднево. Режима, определен от районния съд бил посочен от нея с исковата молба като такъв едва след навършване на 2-годишна възраст на детето, но не и преди това. По отношение на издръжката за двете деца, посочва, че при подаване на исковата молба минималната издръжка била в по-нисък размер, но в последствие се е увеличил. Поради това, моли въззивният съд да определи издръжка в размер на 190лв. за детето Й.– 13г., ученик  и в размер на 150лв. за детето Р.. С оглед изложеното, въззивницата моли съда да постанови решение, с което да отмени първоинстанционното такова в обжалваните части  и вместо него да постанови ново, с което определи режим на лични контакти на бащата с детето Р., както следва: до навършване на 2-годишна възраст на детето – всяка първа и трета седмица от 16,00ч. до 18,00ч. в нейно присъствие, а след 2-годишна възраст – всяка първа и трета седмица от 14,00ч. до 18,00ч. в нейно присъствие, след 3-годишна възраст – с нов съдебен акт; да определи издръжка за детето Й.в размер на 190лв., а за детето р.– в размер на 150лв.

            С въззивната жалба не са направени доказателствени искания.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е подаден отговор на въззивната жалба от насрещната страна.

В същия срок няма подадена насрещна въззивна жалба.

В с.з., въззивницата М.М., редовно призована, се явява лично.  Поддържа въззивната жалба и моли за уважаването й.

В с.з. въззиваемият Н.М., редовно призован, не се явява и не се представлява.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед обхвата на  обжалването – и допустимо в обжалваната част.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е законосъобразно и правилно.

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Първоинстанционното решение е обжалвано само в частта относно определения режим на лични отношения на бащата Н.Й.М. с детето р.М. и в частта относно определената за двете деца – Й.и Р., издръжка в размер на по 130лв. за всяко дете. В останалата част – прекратяване на брака между страните с развод; упражняването на родителските права спрямо двете деца и местоживеенето им и личните отношения на бащата с по-голямото дете Й., решението на СлРС е влязло в сила, поради необжалването му от страните.

По отношение режима на лични отношения на бащата Н.М. с детето р.М.:

Личните отношения между дете и родител са в интерес и на двете страни. При определяне на мерките относно личните контакти на детето и родителя, на когото не се предоставя упражняването на родителските права, съдът, изхождайки от обстоятелствата по конкретния случай, трябва да определи режим на лични отношения по такъв начин, че да създаде нормална обстановка за тяхното поддържане. Необходимо е определените с решението мерки да не стават допълнителен източник на спорове между родителите. Семейният кодекс не определя интензитета на личните отношения и контакти. В това отношение е дадена свобода на съда да преценява конкретните обстоятелства, разбира се ръководейки се изцяло от интереса на детето. Чрез режима на лични отношения трябва да се постигне възможност детето да расте и да се развива под грижата и с подкрепата и на двамата родители. Право на всяко дете, а и негова естествена потребност, е да общува и с двамата си родители. По тази причина, по принцип, мерките за лични отношения, с оглед конкретните обстоятелства, следва да предоставят най-широка възможност за общуване и осъществяване на пълноценни отношения между детето и родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права. В случая следва да се отчете и необходимостта от запазване и развитие на личните отношения с бащата чрез определяне на подходящ за това режим, за да може да бъде съхранена и развита емоционалната връзка между тях. Независимо от това, на кого е предоставено упражняването на родителските права, двамата родители са равнопоставени, като всеки един от тях има собствена роля и значение за формиране и подпомагане развитието на детето.

            В конкретния случай, при определяне режима на лични отношения на бащата с детето Р., съдът съобрази възрастта на детето /на възраст 1 година и 3 месеца/ и  

 

 

 

 

 

 

 

обстоятелството, че родителите живеят в едно и също населено място – в гр.Сливен. Съдът съобрази установеното пред районния съд заболяване на бащата и факта, че към момента за срок от 6 месеца е настанен на лечение в специализираната болница – ДПБ в гр.Раднево. Въз основа на тези обстоятелства и гореизложените общи принципни положения, при които следва да се определи режима на лични контакти на детето с родителя неупражняващ родителските права – бащата, въззивният състав намира за напълно подходящ и съобразен с потребностите на детето и неговия законен интерес, определения от първоинстанционния съд режим на лични контакти. На този етап от развитието на детето р.и съобразно установеното заболяване на бащата, както и установеното от социалния доклад дистанциране между бащата и бебето Р., липсата на изградена емоционална връзка между тях, съдът намира, че правилно е определен режим в два съботни дни от месеца, без приспиване, за по-кратък период от време – 6 часа и в присъствието на майката /поне докато се изгради липсващата емоционална връзка между детето и бащата/. Съдът не приема изложените в жалбата на майката доводи, че така определения режим, с оглед заболяването на бащата, е опасно за бебето и за нея самата. Доказателства, че бащата е опасен за детето по делото няма ангажирани. Бащата към момента е настанен на лечение в специализирано заведение и според свидетелските показания /свид.Р./, когато си приема лекарствата е кротък. Именно с оглед възрастта на детето, заболяването на бащата и липсата на този етап на изградена емоционална връзка, е определено режима да е в присъствието на майката.

            Посочения от въззивницата режим – само по два часа в два съботни дни, според съда е крайно неподходящ, недостатъчен, за да се изгради емоционална връзка между детето р.и бащата, която с времето да се развива пълноценно. Целта на режима е не чисто виждане на детето, а пълноценно общуване на детето с родителя, което за да се постигне е необходимо време и постоянство и от двете страни, като е необходимо и съдействието на майката, в името висшия интерес на детето. 

            По отношение на възраженията за несъобразени от съда часове за хранене и почивка, следва да се посочи, че местоживеенето на бащата е в гр.Сливен, където може да се осъществяват контактите и където детето ще може да бъде нахранено и оставено да почива и в която обстановка би се осъществило по-непринудено общуване между бащата и дете. Възрастта на р./1 година и 3 месеца/ сама по себе си е показателна за това, че кърменето не е основното му хранене. Напротив, на тази възраст детето се нуждае и би следвало да се храни с преходната храна, каквато би могла да му се осигурява в дома на бащата, при необходимост и от самата майка/ и това не е кърмата. Кърменето, на този етап от израстването на детето е обикновено сутрин и вечер – време, през което детето е при майката.

Поради това, въззивният съд намира за подходящ определения от първоинстанционния съд режим на лични отношения на малолетното дете р.с бащата. Съдът намира, че така определения режим на лични отношения най-адекватно към настоящия момент защитава правото на детето да контактува и да не губи връзката с другия родител, комуто не са предоставени за упражняване родителските права, както и правото на този родител да задоволява своето родителско чувство, да изразява своята обич и привързаност към детето, да полага непосредствени грижи за него и да участва във възпитанието му. Разбира се следва да се отбележи и това, че при промяна в обстоятелствата, винаги може да се иска и промяна в определения режим на лични отношения. Освен това личните  

 

 

 

контакти на детето с родителя, неупражняващ родителските права биха могли да бъдат и с много по-интензивен характер от определените от съда, естествено при възможност за това и наличие на добра воля и съгласие между страните.

Решението на СлРС в тази му част е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. 

Относно издръжката за двете деца – Й.и Р.:

Въззивният състав намира, че издръжката за двете деца е правилно определена от районния съд, при съобразяване нуждите на децата, условията им на живот преди развода /чл.59, ал.5 от СК/ и възможностите на дължащият я родител. Освен това, размерът й е съобразен с минималния такъв, както и с искането на самата ищцата – въззивница, направено с исковата молба и потвърдено в устните състезания пред СлРС. Изменение на исковата претенция пред първоинстанционния съд не е имало направено. Такова е недопустимо пред въззивната инстанция.

Поради това, съдът намира, че обжалваното първоинстанционно решение и в тази му част е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Страните не са претендирали разноски пред въззивната инстанция, поради което съдът не следва да се произнася в тази насока.

Ръководен от гореизложеното, съдът

 

                                                Р     Е     Ш     И  :

                             

ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно Решение №975/30.07.2018г., постановено по гр.д.№6652/2017г. на Сливенски районен съд в обжалваните части, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

 

 

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на Република България в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             

 

 

                                                               ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

                                                                                     2.