Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 178

 

гр. Сливен,  20.11.2018 година

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на  четиринадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                     Мл.с. СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА                     

при участието на прокурора ………и при секретаря Соня Василева , като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N 459  по описа за 2018  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 857/11.07.2018 г. по гр.д. № 5353/2016 г. на Районен съд – Сливен, с което са отхвърлени предявените искове от „Сдружение на композитори, автори на литературни произведения, свързани с музика и музикални издатели за колективно управление на авторски права“Музикаутор“ с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *********, представлявано от управителя И.Н.Д. против „Студио Медия“ ЕООД с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***********, представлявано от ***********, за установяване дължимостта на сумите по заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 2670/12.10.2016 г. , издадена по ч.гр.д. № 4131/2016 г. по описа на Сливенски районен съд, а именно за сумата от 7083.88 лв., представляваща неизпълнено парично задължение за дължими авторски  възнаграждения, съгласно договор № 151 за излъчване по безжичен път, предаване по кабел и механично възпроизвеждане за периода от  01.07.2013 г.  до 16.12.2015 г., за което са били издадени фактури №№ 1000002407/02.12.2013 г., № 1000002582/07.01.2014 г., № 1000002692/03.04.2014 г., № 1000003204/03.07.2015 г. № 1000003205/03.07.2015 г. № 1000003206/03.07.2015 г., № 1000003207/03.07.2015 г. , № 1000003208/03.07.2015 г. , № 1000003261/02.10.2015 г., № 1000003382/21.01.2016 г., ведно със законната лихва, считано от 11.10.2016 г.до окончателното й изплащане и за сумата от 4069.97 лв., представляваща договорна неустойка за забава от 10.10.2013 г. до 03.10.2016 г. и за сумата от 833.08 лв., представляваща разноски по делото, като неоснователно и недоказано. Със същото решение ищецът е осъден да заплати на ответника направените по делото разноски.

Подадена е въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство, чрез процесуален представител по пълномощие, в която се твърди, че решението е неправилно, необосновано и постановено в пълно противоречие с материалните и процесуално-правни разпоредби. Мотивите на съда са напълно неясни. На първо място се сочи, че по отношение невалидността на договора подобно оспорване не е направено от ответника, излагат се съображения в подкрепа на този аргумент и се сочи, че съдът не проверява служебно нищожността на договорите, като се позовава на съдебна практика. Освен това съдът не е отчел заключението на вещото лице по  назначената съдебно-счетоводна експертиза. Налице е осчетоводяване на дължимите за периода от 01.09.2011 г. до 30.03.2013 г. възнаграждение, с което ответникът е признал възникналата между страните облигационна връзка и така е налице признание, че вземането е основателно и се дължи. Налице е приемане на изпълнението от насрещната страна. Излагат се подробни аргументи. На второ място се твърди, че договорът не е прекратен, тъй като прекратяването на търговската сделка не е станало по реда предвиден в самия договор, както е в ТЗ. На последно място се сочи, че съдът е допуснал процесуални нарушения, като е назначил по искане на ответника съдебно-техническа експертиза, след като е настъпила преклузията за доказателствени искания. Освен това с допускането на експертизата съдът напълно е изменил предмета на спора, като вместо да установява дължимостта на парична сума по договор, търси неправомерно използване на произведения и нарушения на авторски права. Позовава се на допуснати процесуални нарушения при проведения разпит на вещото лице и на необоснованост на изводите на съда и се сочи, че в обжалваното решение не са обсъдени представените от ищцовото сдружение доказателства, както и правната аргументация. Поради това се иска решението да бъде отменено и вместо това да се постанови ново, с което претенцията да бъде уважена.

В жалбата не са направени нови доказателствени искания.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба.

В с.з. за въззивника не се явява представител. Постъпила е писмена молба от представител по пълномощие, с която се поддържа подадената жалба. В дадения от съда срок е постъпила писмена защита, в която се развиват доводи относно основателността на исковите претенции.

За въззиваемото дружество в съдебно заседание се явява представител по пълномощие, който оспорва основателността на въззивната жалба и моли да бъде потвърдено решението.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства и тези пред настоящата инстанция, намира, че обжалваното решение е неправилно, поради което следва да бъде отменено.

С оглед на събраните по делото доказателства, фактическите обстоятелства са следните:

На 25.07.2011 г. е бил подписан договор № 151 за излъчване по безжичен път, предаване по кабел и механично възпроизвеждане между „Студио Медия“ ООД за /телевизия С6, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, пл.“Хаджи Димитър“4 и дружеството за колективно управление на авторски права „Музикаутор“. Предметът на този договор е , че дружеството за колективно управление на авторски права по смисъла на  действащия към този момент чл.40 от ЗАПСП отстъпва на телевизията  от името и за сметка на своите членове и на членовете на сродните чуждестранни авторски дружества изключителното право да използва за нуждите на своята програма всички защитени произведения, принадлежащи към неговия репертоар, при условията и по начините и в границите определени в договора. Съгласно чл. 7 от договора срещу предоставените с този договор права телевизията се е задължила да заплаща годишно възнаграждение определено въз основа на отчисления в размер на 1,5% от приходите на телевизията при гарантиран месечен минимум в размер на 200.00лв., като върху тази сума се начислява и ДДС. Според чл.16 от договора той се сключва за срок от една календарна година, като за първа година на действието му се счита календарната 2011 г.  и влиза в сила от момента на започване на излъчването. Договорът ще се подновява в последствие с мълчаливото съгласие на страните за нови периоди от по една календарна година, като всяка от страните си запазва правото да го прекрати с едномесечно писмено предизвестие. На 11.10.2016 г. дружеството е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, като със заявлението е претендирана главница от 7 083.88лв., представляваща неизплатено възнаграждение за отстъпени авторски права, както и сумата от 4 069.97 лв., представляваща договорна неустойка за забава.  Сумите са претендирани като дължими авторски възнаграждения съгласно сключения между страните договор.  Във връзка с подаденото заявление е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 2670/12.10.2016г. по ч.гр.д. № 4131/2016г. на РС – Сливен.  На 25.10.2016г.  е постъпило писмено възражение от длъжника и съдът е указал че заявителят може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок, поради което на 05.12.2016 г. в Районен съд Сливен е постъпила искова молба от „Музикаутор“ срещу „Студио Медия“ ООД, с която се претендира да  се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца претендираните суми. Било е образувано гр.д. № 5353/2016 г.на РС Сливен, по което е постановено обжалваното решение, с което претенциите са били отхвърлени като неоснователни и недоказани.

От заключението на назначената по делото съдебно счетоводна експертиза е видно, че в счетоводството на ответника няма отчетени плащания по процесния договор, фактурите фигурират като неразплатени задължения към доставчика Музикаутор.

Въз основа на приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

За да отхвърли претенцията, районният съд е изложил неясни, непоследователни и вътрешно противоречиви мотиви, с които не е обсъждал реално претендираното от ищеца. В случая между  страните е бил сключен договор, чрез който ищецът е изпълнил задължението си да предостави на ответника неизключителното право да използва за нуждите на своята програма защитените произведения, принадлежащи към неговия репертоар. Така и по силата на договора ответникът е придобил неизключителното право за излъчване на тези произведения. С отговора на исковата молба ответникът се е позовал на обстоятелството, че договорът е прекратен по устна договорка между страните, постигната в телефонно обаждане през м. юни 2013 г., както и е направил възражение за нищожност на клаузата на чл. 7 ал. 1 от договора на основание на чл. 26 ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл. 21 от ЗЗК, тъй като същата противоречи на чл. 19 и чл. 40Е ал.4 от ЗАПСП и на §3.6. от становище на специализираната секция „Единен пазар, производство и потребление“ при Европейския икономически и социален комитет относно права върху интелектуалната собственост в областта на музиката от 20.10.2011 г. Освен това се е позовал и на злоупотреба с по-силна позиция при договарянето. За да отхвърли иска, районният съд  пространно се е позовавал на липсата на  приложение 1 към договора, което приложение не е представено, без да държи сметка, че в писмения си отговор ответникът не е отричал наличието на валидно сключен между страните договор, както и че не е давал указания за представянето на това приложение, ако е считал, че то е относимо и допустимо доказателство. Настоящият състав намира, че не е необходимо при липса на оспорване от насрещната страна, да бъде задължаван ищецът-въззивник да представи въпросното приложение. Безспорно е установено, че ответникът е приел изпълнението и в един период  до 2013 г. е заплащал дължимото възнаграждение, съгласно чл. 7 от Договора.  Обстоятелството, че не е заплащал възнаграждението за  претендирания период, ответникът обосновава с  това, че договорът между страните бил прекратен. Както беше посочено по-горе, обаче, по силата на чл. 16 от Договора, същият  следва да бъде прекратен с едномесечно писмено предизвестие, като такова не е представено като доказателство.  Поради това договорът е в сила, съгласно нормата на чл. 16 от същия, и е действащ за календарните 2013,2014, 2015 г. Второто възражение е свързано с нищожността на чл. 7 от Договора, в който е уговорено дължимото от ответника възнаграждение.  На първо място договорът е сключен и подписан между страните, чрез техните представители.  Съгласно клаузата на чл. 7 ответникът се е задължил да заплаща на ищеца срещу предоставеното неизключително право да предава лицензирани записи и да заплаща годишно възнаграждение определено въз основа на отчисления в размер на 1,5% от приходите на телевизията при гарантиран месечен минимум в размер на 200.00лв. Така договореното възнаграждение между страните по договора, включително и  гарантиран месечен минимум  е фиксирано. Месечният гарантиран минимум се явява функция от дела на излъчваната музика в програмното време. Настоящият състав намира, че уговорената клауза в договора - чл.7, за месечен гарантиран минимум на възнаграждението в размер на двеста лева не  противоречи на добрите нрави, тъй като в противоречие с добрите нрави, са тези сделки или тези отделни клаузи от сделки, при които явното съдържание на сделката, целта й или външно установимите мотиви за сключването й противоречат на морала и справедливостта. Правилата на добрите нрави са морална категория, относима и към поведението на добрия търговец, поради което са приложими и към търговски сделки. Справедливостта, макар и с по-малка сила, може да се разглежда и като източник за уреждане на търговските правоотношения /аргумент от чл. 307 от ТЗ/. Следователно клаузата на чл.7 ал.1 от Договор № 151., сключен между страните по делото, в частта й за предвидено плащане на месечен гарантиран минимум от 200 лева, не нарушава нито правните принципи на справедливостта и  добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения, нито принципа на несправедливото облагодетелстване, тъй като с така уговорената сума се защитават интересите на продуцентите и изпълнителите, които следва да получат възнаграждение за техния продукт независимо дали ползвателя е реализирал приход от него. С оглед на изложеното възражението се явява неоснователно.

Не е налице и злоупотреба с по-силна позиция при договарянето доколкото параметрите на самия договор и договореното възнаграждение не предвиждат неправомерна тежест при изпълнение на задълженията на ответника.

 

Така в обобщение , с оглед на събраните по делото доказателства и видно от назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, ответникът  дължи заплащане на възнагражденията в размерите, в които са претендирани от ищеца. Предявеният иск се явява основателен, поради което следва да се приеме за установено между страните, че вземането по издадената заповед за изпълнение съществува.

 С оглед изхода на процеса на въззивника се дължат направените разноски както за тази така и за първата инстанция в размер на 950,10 лева за първоинстанционното производство и 411,54 лева за производството пред тази инстанция, като при определяне размера на юрисконсултското възнаграждение се съобрази разпоредбата на чл. 78 ал.8 от ГПК.

 

 

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

ОТМЕНЯ  решение № 857/11.07.2018 г. по гр.д. № 5353/2016 г. на Районен съд – Сливен ИЗЦЯЛО  като вместо това постановява:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО МЕЖДУ „Сдружение на композитори, автори на литературни произведения, свързани с музика и музикални издатели за колективно управление на авторски права“Музикаутор“ с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *********, представлявано от управителя И.Н.Д. и „Студио Медия“ ЕООД с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***********, че „Студио Медия“ ЕООД с ЕИК ****** дължи сумите по заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 2670/12.10.2016 г. , издадена по ч.гр.д. № 4131/2016 г. по описа на Сливенски районен съд, а именно за сумата от 7083.88 лв., представляваща неизпълнено парично задължение за дължими авторски  възнаграждения, съгласно договор № 151 за излъчване по безжичен път, предаване по кабел и механично възпроизвеждане за периода от  01.07.2013 г.  до 16.12.2015 г., за което са били издадени фактури №№ 1000002407/02.12.2013 г., № 1000002582/07.01.2014 г., № 1000002692/03.04.2014 г., № 1000003204/03.07.2015 г. № 1000003205/03.07.2015 г. № 1000003206/03.07.2015 г., № 1000003207/03.07.2015 г. , № 1000003208/03.07.2015 г. , № 1000003261/02.10.2015 г., № 1000003382/21.01.2016 г., ведно със законната лихва, считано от 11.10.2016 г.до окончателното й изплащане и за сумата от 4069.97 лв., представляваща договорна неустойка за забава от 10.10.2013 г. до 03.10.2016 г.

 

ОСЪЖДА „Студио Медия“ ЕООД с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***********, представлявано от *********** ДА ЗАПЛАТИ НА „Сдружение на композитори, автори на литературни произведения, свързани с музика и музикални издатели за колективно управление на авторски права“Музикаутор“ с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *********, представлявано от управителя И.Н.Д. разноски за първата инстанция в размер на 950,10 лева /деветстотин и петдесет лева и 10 ст/ и 411,54 лева /четиристотин и единадесет лева и 54 ст/ за производството пред въззивната инстанция както и сумата от 323,08 лева /триста двадесет и три лева и 8 ст/ представляваща направените разноски в заповедното производство.

 

 

         Решението не подлежи на обжалване.

                                     

                                                

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: