Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е    37

 

     гр. Сливен,  17.06.2019г.

 

                                     В     ИМЕТО   НА     НАРОДА

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия в открито заседание проведено на двадесети май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                           ОКРЪЖЕН  СЪДИЯ :  СВЕТОСЛАВА  КОСТОВА

 

при секретаря Соня В.ева и с участие на прокурора ……………… като разгледа докладваното гр.д. № 467 по описа на СлОС за 2018 г., за да се произнесе съобрази следното:

 

Предявена е искова молба от Г.Ц.Г. срещу С.Х.Г. в която се твърди, че на 29.07.2008г. по реда на действащия тогава ГПК, ответникът на основание неподписан от ищеца запис на заповед, се е снабдил с изпълнителен лист срещу ищеца по ч.гр.д. № 1769/2008г. по описа на РС – София. По сигнал на ищеца във връзка с неистинския запис на заповед е образувано ДП № 15108/201 по описа на 04 РПУ – СДВР и пр.пр. № 67912/2009г. на СРП.

Твърди се, че ответникът е образувал множество изпълнителни дела, като на 13.01.2017г. ищецът е получил писмо от ЧСИ С.Я.придружено с постановление за прекратяване на осн. чл. 433, т.8 от ГПК. Ответникът обаче е поискал образуване на ново изпълнително дело № 609/2017г. и е инициирал изпълнителни действия въз основа на изпълнителния лист издаден по неистински запис на заповед.

 Предвид изложеното, ищецът моли съда да постанови решение с което признае за установено по отношение на ответника С. Х.Г., че ищецът Г.Ц.Г. не дължи сумата в размер на 75 000 Евро, по запис на заповед от 23.01.2008г., с падеж 20.12.2007г., за които е издаден изпълнителен лист с дата 29.02.2008г. по гр.д. № 1769/2008г. по описа на РС - София.

Исковата молба е връчена редовно на ответника, който е депозирал писмен отговор. В същия твърди, че предявеният иск е неоснователен и недоказан. Възразява срещу кредитирането на ДП № 15108/201, тъй като констатациите по същото не следва да обвързват гражданския съд.

В с.з. ищецът се представлява от процесуален представител, който поддържа изцяло исковата претенция и моли същата да бъде уважена. Представя подробни писмени бележки.

В с.з. ответникът се представлява от процесуален представител, който оспорва основателността на предявеният иск и моли за отхвърлянето му. Представя подробни писмени бележки.

         След анализ на събраните доказателства по делото от фактическа страна се установява следното :

На 23.01.2008г. отв. С.Х.Г. депозира пред Софийски районен съд молба за издаване на изпълнителен лист по реда на чл. 237 б. “Е“ от ГПК въз основа на запис за заповед издаден на 20.06.2003г. в гр.София от Г.Ц.Г.. Молбата е образувана в ч.гр.д. № 1769/2008г. по описа на СРС, като към нея е приложено копие на процесната запис на заповед. Молбата е уважена, като е постановено определение от 29.02.2008г. по гр.д. № 1769/2008г. на СРС, с което е осъден ищецът Г.Ц.Г. да заплати на С.Х.Г. по запис на заповед от 20.06.2003г. с падеж 20.12.2007г. сумата в размер на 75 000 Евро със законната лихва от 23.01.2008г., разноски за държавна такса в размер на 2 939.63 лева.

В мотивите на цитираното определение е посочено, че записът на заповед е бил представен в заверено копие, което е приложено по делото. Издаден е на 29.02.2008г. изпълнителен лист.

Подаден е сигнал от ищеца до Столична дирекция „Полиция“ във връзка с неистинност на представения запис на заповед и неистинност на представената квитанция за платена държавна такса по сметка на съда. Образувано е наказателно производство ДП № 15108/2010 по описа на 04 РУП – СДВР, пр.пр. № 67912/2009г. по описа на СРП срещу неизвестен извършител. С Постановление от 21.06.2011г. НП е спряно до издирване на извършителя. С Постановление от 03.05.2017г. на СРП,  ДП № 15108/2010г. по описа на 04 РУ – СДВР, пр.пр. № 67912/2009г. по описа на СРП водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.309, ал.1 от НК е прекратено, поради изтекла абсолютна давност.

Въз основа на издадения изпълнителен лист, по молба на ответника, е образувано изпълнително дело № 609/2017г. по описа на ЧСИ С.Я.. Същото е прекратено на осн. чл. 433 т.8 от ГПК.

Образувано е изпълнително дело № 20188510401488 по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851 КЧСИ, изпълнението по което е спряно въз основа на определение № 541/01.11.2018г. по настоящото гр.д. № 467/2018г. на СлОС.

С определение от 02.11.2018г. по настоящето дело, съдът на осн. чл.161 ГПК е задължил ответника С.Х.Г. да представи по делото оригинал на процесната запис на заповед, издадена на 20.06.2003г., с падеж 20.12.2007г. Записът на заповед в оригинал не е представен, въпреки предупреждението за последиците на чл.161 от ГПК.

По искане на ищеца по делото е изготвена и изслушана съдебно – почеркова графологична експертиза, с обект на изследване – приложеното копие на записа на заповед по гр.д. № 1769/2008г. на СРС. В заключение вещото лице Ю.Г. сочи, че ищецът Г.Ц.Г. не е положил подписа за „Издател“ в копие на Запис на заповед от 20.06.2003г. При проведения разпит в с.з. на 03.12.2018г., вещото лице посочва, че са налице съществени различия - степен на натиск, темп на движенията, устойчивост, степен на свързване, начална точка на буква „е", форма, последователност и направление при изписването на буква „о", различие в комбинацията от щрихи преди парафа на подписа, нарушаване на линейността на щрихите. Разпитано в с.з. на 03.12.2018 год. вещото лице разяснява, че различията /степента на натиск, намаляване темпа на движение при изпълнение на подписа, равномерната дебелина на щриха, тъпото начало и край на щрихите, несигурността на щрихите, криволиченията са признаци на несигурност в движенията, стремеж да се наподобят максимално съвпаденията и това са признаци за това, че подписа е положен от друго лице, чийто динамичен стереотип на движенията не съвпада с динамичния стереотип на движенията на лицето, чийто подпис се изпълнява. Но главната разлика, на която обръща внимание вещото лице са щрихите на стр. 10 и 11 от заключението, които съществуват в оригиналния подпис от сравнителния материал и които са изпуснати в обекта на изследване поради причина, че лицето, което имитира подписа не може да знае какво е значението на тези щрихи и поради това ги изписва по видимия начин, като по този начин изпуска някои от щрихите.

По искане на ответника, съдът е разпитал в с.з. св. К.С.Е.. При разпита  се установи, че този свидетел не е присъствал при изготвянето и подписването на записа на заповед, няма спомен дори и по отношение на обстоятелството дали е виждал документа в оригинал и неговото участие се е състояло в това да получи от СРС изпълнителния лист и да образува изпълнителното дело.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на събрания по делото доказателствен материал, ценен както поотделно, така и в своята съвкупност. Съдът кредитира изцяло заключението на назначената по делото графологична експертиза, като изготвена от компетентно и добросъвестно вещо лице.

         Установеното от фактическа страна мотивира следните изводи от правно естество, а именно :

Предявеният иск е с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.

Разгледан по същество е основателен, по следните съображения.

         Представеното заверено копие на запис на заповед съдържа всички изискуеми реквизити съгласно чл. 535 от Търговския закон – наименованието „Запис на заповед” е изписано в заглавието и в текста на документа, безусловно и неотменимо задължаване да се заплати определената парична сума, определен е падежът на задължението, мястото на плащане, името на лицето или на заповедта на което следва да се плати, датата и мястото на издаването, положен е подпис на позиция „издател“. Спазени са всички изисквания за редовността на процесния запис на заповед от външна страна.

В конкретния случай обаче по делото не е представен оригиналът на процесния запис на заповед, въпреки предупреждението за правните последици на разпоредбата на чл. 161 от ГПК. Същият не е представен по гр.д. № 1769/2008г. на СРС, нито по наказателното производство, нито е в държане на ответника. По реда на чл.165, ал.1 ГПК е допуснат и разпитан св. К.С.Е. от показанията на който не се установи категорично нито съществуването на оригинал на процесния запис на заповед, нито мястото на съхранението му.

         Съгласно реш. № 91/01.04.2015г. по гр.дело № 5960/2014г. на IV г.о. на ВКС /а така също и решение № 53/12.09.2013г. по т.дело № 74/2011г. на второ т.о. на ВКС/, пост.по чл.290 ГПК, съгласно разпоредбата на чл.193, ал.3, изр. първо ГПК, тежестта за оспорване на частен документ се носи от страната, която го оспорва, когато документът от външна страна е подписан от нея и като такъв разполага с формална доказателствена сила по смисъла на чл.180 ГПК. Това правило обаче е неприложимо тогава, когато оригиналът на документа не може да бъде представен от страната, която се позовава на него, по извинителни за нея по смисъла на чл.165, ал.1 ГПК причини. При оспорване автентичността на частен диспозитивен документ, чийто оригинал е загубен или унищожен, доказателствената тежест да установи съдържащите с в него благоприятни факти се носи от страната, която се е лишила от него. Основанието за мълчаливо извършеното от законодателя разместване на установените в чл.193, ал.3 ГПК правила за разпределение на доказателствената тежест произтича от обективната невъзможност за установяване авторството на подпис чрез графологическо изследване на копие от документа, върху който подписът е положен. Това е така, тъй като заключението на съдебно-графологичната експертиза, изследвала не оригинала, а негово копие, винаги ще е основано на вероятни предположения, но не и на категорична констатация за авторството на оспорения документ. Наличието на обективни пречки за провеждане на пълно и главно доказване на оспорената автентичност на представения в заверен препис документ подкрепя извода относно доказателствената тежест, възложена с чл.165, ал.1 ГПК върху ползващата се от него страна при положение, че оригиналът му липсва по причини, които законът признава за извинителни. Горното разрешение на правния въпрос е възприето със задължителна съдебна практика, отразена в Решение № 79/ 10.09.2010 г., постановено по т.д. № 628/2009 г. на ВКС, ІІ т.о.

В конкретния случай ответникът въпреки възложената доказателствена тежест, не успя да проведе пълно доказване по отношение истинността на процесното копие на запис на заповед. Това мотивира съда да приеме, че изпълнителния лист по гр.д. № 1769/2008 год. на СРС, 75-ти състав е издаден въз основа на неистински/подправен запис на заповед, който не е подписан от ищеца. Образуваното изпълнително дело № 20188510401488 по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851 КЧСИ, подлежи на прекратяване по реда на чл.433, ал.1, т.4 ГПК след влизане в сила на настоящето съдебно решение.

Изложеното мотивира съда да приеме за основателен и доказан предявеният отрицателен установителен иск и уважи същия изцяло.

С оглед правилата на процеса, на осн. чл. 78 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него съдебно – деловодни разноски, съгласно представен списък по чл.80 ГПК, доказани до общ размер от 11957.49 лева.

         Мотивиран от горното, настоящия съдебен състав на СлОС

        

 

Р  Е  Ш  И

 

ПРИЗНАВА  ЗА  УСТАНОВЕНО  по отношение на С. Х.Г. ЕГН ********** с адрес *** , че Г.Ц.Г. ЕГН ********** с адрес ***,  ****,

НЕ ДЪЛЖИ сумата по неистински запис на заповед от 20.06.2003г. с падеж 20.12.2007 г. в размер на 75 000/седемдесет и пет хиляди/ Евро, със законна лихва от 23.01.2008 год., въз основа на който е издаден изпълнителен лист с дата 29.02.2008г. по гр.д. 1769/2008 г. на СРС-75 състав.

 

ОСЪЖДА С.Х.Г. ЕГН ********** с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на Г.Ц.Г. ЕГН ********** с адрес ***, сумата в общ размер на 11 957.49 лева - деловодни разноски пред СлОС.

 

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок, считано от съобщаването му на страните пред Апелативен съд – Бургас.

 

 

 

 

                                                         ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :