Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  

 

гр. Сливен, 21.11.2018г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:   

           

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА                  

ЧЛЕНОВЕ:          МАРИЯ БЛЕЦОВА  

  СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 

 

при секретаря Радост Гърдева, като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова възз.гр.д. №473 по описа за 2018 год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против Решение №947/24.07.2018г. по гр.д.№6402/2017г. на Сливенски районен съд, с което е признато за установено, че П.Т.П. *** сумата от 151,25лв., представляваща ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.02.2015г. до 30.04.2017г., ведно със законната лихва, считано от 20.10.2017г. до окончателното й изплащане и мораторна лихва в размер на 22,85лв., изтекла към 19.10.2017г. На ищцовото дружество са присъдени разноски в размер на 800лв. 

Решението е обжалвано от ответника в първоинстанционното производство П.Т.П. изцяло.

В жалбата си въззивникът П.П. чрез пълномощника адв. Й. твърди, че обжалваното решение е недопустимо, немотивирано, незаконосъобразно и неправилно, противоречащо на материалния закон. Посочва, че съдът не е взел предвид обстоятелството, че ответника в първоинстанционното производство няма качеството клиент на топлинна енергия по смисъла на чл.153, ал.6 от ЗЕ, тъй като никога не е имал договор с ищеца. Посочва, че процесният имот не е битов, а търговски и съгласно разпоредбите на чл.149, ал.1, т.3 и т.4 от ЗЕ следва да е налице сключен писмен договор. Ищецът не доказал качеството му на потребител по посочената разпоредба. Неправилно и немотивирано районният съд не допуснал към повторната експертиза поставените от ответника въпроси. Районният съд немотивирано приел като доказателство фактури, издадени от ищеца за факти, от които самият иска да се ползва в процеса. Тези фактури не доказвали наличието на облигационни отношения между страните. П отношение на иска за мораторни лихви, съдът не посочил защо приема същия за основателен, при положение, че ищецът не бил канил ответника да заплати сумите по главницата, т.е. той не бил изпаднал в забава.  Излага съображения за невземане предвид от районния съд на постановеното ТР №2/2017 от 17.05.2018г. на ОСГК на ВКС. С оглед изложеното, въззивникът моли съда отмени изцяло обжалваното първоинстанционно решение и да постанови ново, с което да отхвърли исковите претенции, като неоснователни и недоказани.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна.

В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.

С въззивната жалба не са направени доказателствени искания за въззивната фаза на производството.

С Определението по чл.267, ал.1 от ГПК, въззивният съд е оставил без уважение направените от въззивника процесуални искания.

В с.з. въззивникът П.П., редовно призован не се явява. Представлява се от процесуален представител по пълномощие по чл.32, т.2 от ГПК – син И. П., който поддържа подадената въззивна жалба и моли за уважаването й. Счита, че решението на първоинстанционния съд е неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да се отмени изцяло и вместо него въззивният съд постанови ново решение по същество, с което да отхвърли изцяло исковите претенции като неоснователни и недоказани. Не претендира присъждане на разноски пред въззивната инстанция.

В с.з. въззиваемата страна „Топлофикация - Сливен” ЕАД, редовно призована, се представлява от процесуален представител по пълномощие адв. Г., която оспорва подадената въззивна жалба като неоснователна. Намира обжалваното решение за правилно и законосъобразно и моли за потвърждаването му. Претендира присъждане на направените пред настоящата инстанция разноски.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед пълния обхват на обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е незаконосъобразно и неправилно.

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е правилна и кореспондираща с доказателствения материал и ПРЕПРАЩА своята към нея. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка обаче първоинстанционният съд не е приложил правилно относимите материално правни норми и е направил неправилни и незаконосъобразни правни изводи.

Сливенският районен съд е бил сезиран с предявени при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове за установяване дължимостта на вземания за доставена топлинна енергия за периода 01.02.2015г. – 30.04.2017г. за обект в **********, в размер на 151,25лв. и за мораторна лихва в размер на 22,85лв., начислена до 19.10.2017г., за които вземания на ищцовото дружество е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, срещу която длъжникът – ответник е възразил в законоустановения срок.

Предявените положителни установителни искове имат за предмет установяване на съществуването, фактическата, материалната дължимост на сумите, за които е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. По този иск следва с пълно доказване ищеца, твърдящ съществуване на вземането си, да установи по безспорен начин неговото съществуване, дължимост спрямо ответника – длъжник. Ищецът носи процесуалната тежест да докаже съществуването на фактите, които са породили неговото вземане.

В случая, ищцовото дружество следва да установи обстоятелството, че ответника П.Т.П. е ползвал през процесния период 01.02.2015г. – 30.04.2017г. за обект, находящ се в **********, топлинна енергия, за какво е ползвана тази енергия, правилно ли е разпределена същата и правилно и законосъобразно ли са начислени съответните суми за нея. Следва да се установи и обстоятелството, че ответника има качеството „потребител“ на топлинна енергия.

По делото е установено и то от страна на ответника, че същият е собственик на имота, за който е начислена топлинна енергия. Ответникът – въззивник е установил, че въпросният имот е жилищен, преустроен в сервиз за битова електроника. Преустроеното жилище се намира безспорно в сграда етажна собственост. Като собственик на имота, въззивникът се явява потребител на топлинна енергия по смисъла на чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката /обн. ДВ бр.107/09.12.2003г./. Безспорно този имот, макар и преустроен в сервиз, е част от сградата, която е етажна собственост.

С оглед възражението на ответника в първоинстанционното производство за липса на договорни отношения, съдът констатира, че през целия процесен период са били налице изготвени, одобрени от ДКЕВР и публикувани Общи условия за  продажба на топлинна енергия с гореща вода от “Топлофикация – Сливен“ ЕАД на потребители за битови нужди, приложими в случая с оглед сградата, в която се намира преустроения обект /жилище/ и факта, че ответникът не използва топлинната енергия за стопански нужди /за технологичен процес/ при своята стопанска дейност. Съгласно разпоредбата на чл.72, ал.1 от посочените Общи условия, същите се прилагат и за продажба на топлинна енергия за купувачи в сграда етажна собственост, извършващи стопанска дейност.

Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ /следва да се отбележи, че той се прилага с предимство пред ЗЗП, явяващ се общ по отношение на тези специални правоотношения/ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа на правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл.153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които регламентират и страните по договора при публично известни общи условия. В тази насока са изричните и задължителни указания на ВКС, дадени с Тълкувателно решение №2/2017 от 17.05.2018г. по тълк.д.№2/2017г.

Съгласно чл.150, ал.1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията. Съгласно чл.150, ал.2 от ЗЕ, топлопреносните предприятия задължително публикуват одобрените от комисията общи условия най-малко в един централен и един местен всекидневник. Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите. В срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия, потребителите, които не са съгласни с тях имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. Предложените от потребителите и приети от топлопреносните предприятия специални условия се отразяват в писмени допълнителни споразумения /чл.150, ал.3 от ЗЕ/.

Следователно, с оглед нормативната уредба, не е предвидено сключване на индивидуални договори нито между АС и топлопреносното предприятие, нито между потребител за битови нужди /какъвто е ответника по смисъла на цитираните по-горе разпоредби, като собственик на имот в сграда - етажна собственост, топлоснабдявана от топлопреносното дружество/ и предприятието.

Поради това, съдът намира възражението на ответника в тази насока за неоснователно - налице е писмен договор при общи условия. В тази насока съдът не намира нарушение на изискванията на задължителните актове на Европейската общност.

Ищцовото топлоснабдително дружество, носещо доказателствената тежест, обаче не е ангажирало доказателства относно топлофицирането на обекта, свързването му към системата за топлоснабдяване на сградата на **********. Отговор на този въпрос вещото лице И.Т., чието заключение районният съд е кредитирал, не е изследвала и не е давала. В заключението само е обсъдена справката, издадена от ищцовото дружество за задълженията на ответника П. и приложимостта на методиката към Наредбата за топлоснабдяването. Няма ангажирани доказателства относно оспореното от ответника обстоятелство относно свързването на обекта към топлопреносната мрежа. Няма доказателства относно присъединяването на АС в сградата – ЕС, в която се намира обекта на ответника към топлопреносната мрежа, въз основа на какъв акт, взето ли е по надлежния ред със съответното квалифицирано мнозинство от общото събрание на етажната собственост решение за това. В тази насока няма ангажирани абсолютно никакви доказателства и изводите на съда за ползване услугите на ищцовото дружество от ответника се явяват необосновани, основани само на предположения, направени единствено на база представената справка, която обаче изхожда от ищеца и съдържа обстоятелства, сами по себе си подлежащи на установяване с надлежни доказателства и доказателствени средства в исковото производство. Тази справка, сама по себе си, не доказва по несъмнен начин ползването на услугите на ищцовото дружество и потребената топлинна енергия в обекта на ответника, при наличие на оспорване от негова страна на всички тези обстоятелства. 

Поради това ищеца следва да понесе своеобразната санкция от неизпълнението на основното си процесуално задължение и съдът да приеме за ненастъпили неустановените от ищеца факти, за които той носи доказателствената тежест. С оглед на това, въззивният съд приема, че твърдяното, но неустановено с годни доказателства, вземане на ищцовото дружество за доставена топлинна енергия не е възникнало и не съществува спрямо ответника. Предявеният против последния главен иск е неоснователен и недоказан.

С оглед неоснователността на главния иск, неоснователна е и акцесорната претенция за дължимост на мораторна лихва върху главницата.

Поради изложеното предявените искове с правно основание чл.415, ал.1, вр. с чл.124, ал.1 от ГПК следва да бъдат отхвърлени.

Като е достигнал до други правни изводи, районният съд е постановил един неправилен и незаконосъобразен акт, който следва да се отмени и вместо него въззивният съд следва да постанови ново решение по съществото на спора, с което отхвърли изцяло исковите претенции като неоснователни и недоказани.

С оглед изхода на спора, на ищцовото дружество не се следват разноски, като то следва да понесе своите, така, както ги е направило и да заплати на ответника направените от него разноски, на основание чл.78, ал.3 от ГПК в размер на 360лв. за платено адвокатско възнаграждение пред първата инстанция. Решението на районния съд относно разноските също следва да се отмени, като неправилно.

По отношение на разноските във въззивното производство:

Въззивникът П. не е претендирал присъждане на направените във въззивното производство разноски, поради което такива не следва да му се присъждат.

С оглед изхода на спора, на въззиваемото дружество, не се дължат разноски.  

Ръководен от гореизложеното, съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

ОТМЕНЯ изцяло първоинстанционно Решение №947 от 24.07.2018г., постановено по гр.д. №6402/2017г. по описа на Сливенски районен съд, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от  “ТОПЛОФИКАЦИЯ – СЛИВЕН” ЕАД, със седалище и адрес на управление на дейността: *******, ЕИК ******* против П.Т.П. с ЕГН **********, с адрес: ***, при условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл.415, ал.1, вр. с чл.124, ал.1 от ГПК за признаване на установено, че ответника П.Т.П.  дължи на “Топлофикация – Сливен” ЕАД сумата от 151,25лв. /сто петдесет и един лева и двадесет и пет ст./, представляваща главница за ползвана топлинна енергия за периода от 01.02.2015г. до 30.04.2017г. за обект, находящ се в **********, ведно със законната лихва за забава, считано от 20.10.2017г. и мораторна лихва за забава, начислена към 19.10.2017г. в размер на 22,85лв. /двадесет и два лева и осемдесет и пет ст./, за които суми има издадена заповед за изпълнение на парично задължение №3604/23.10.2017г. по ч.г.гр.д.№5451/2017г. на Сливенски районен съд, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.

 

ОСЪЖДА “ТОПЛОФИКАЦИЯ – СЛИВЕН” ЕАД, със седалище и адрес на управление на дейността: *******, ЕИК ******* да заплати на П.Т.П. с ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 360лв., представляваща направени пред първата инстанция разноски.

 

 

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

                                

               

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             

 

 

                                                         ЧЛЕНОВЕ:  1.

    

                                                     

                                                                               2.