Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  

гр. Сливен, 06.11.2018 година

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание проведено на шести ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:                

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                                        ЧЛЕНОВЕ:МАРТИН САНДУЛОВ

                                                              Мл.с.СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА

 

като разгледа докладваното от Мартин Сандулов  гр. д.  N 481 по описа за 2018  год., за да се произнесе, съобрази следното: 

Производството е по реда на  чл.435 и сл. от ГПК.

Постъпила е жалба от С.Г.С. ЕГН **********,***, против постановление от 25.09.2018г. на ЧСИ П. Г. по изп.д.№ 20178370400749, с което е отказано спиране на изпълнителното дело. В жалбата се твърди, че постановлението е незаконосъобразно. ЧСИ е изложил доводи, че връчване на уведомление за цесията на длъжника не е услови за конституиране на цесионера за взискател, за висящността на процеса, нито за спиране на изпълнителното действие. Твърди се, че в случаите когато частното правоприемство се основава на договора за цесия по изпълнителното дело трябва да бъдат представени писмени доказателства за уведомяването на длъжника, тъй като в противен случай прехвърлянето на вземането няма да има действие по отношение на него, а последното е от значение за законосъобразността на предприетите по делото изпълнителни действия. Твърди се, че по делото липсват данни цесията да е съобщена на длъжника и липсата на надлежно съобщаване препятства прехвърлянето на вземането, настъпило съобразно уговореното в договора за цесия между цедента и цесионера. На второ място се сочи, че договорът за цесия не може да породи правни последици, тъй като към момента на сключването му вземанията са спорни и още са такива. Развиват се съображения за това, като се позовава на висящо дело за установяването на вземането на Пощенска банка към С.С.. В обобщение се иска да бъде отменено постановлението, с което е отказано спиране на изпълнителното дело и да бъде върнато делото с указания към ЧСИ да го спре.

Постъпили са писмени възражения от „С.Г.Груп“ ООД ЕИК 148062016, чрез процесуален представител по пълномощие, с което се излага становище, че подадената жалба е процесуално допустима, но е неоснователна. Сочи се, че изпълнителното производство е образувано по молба на Юробанк България АД срещу С.Г.С. и Н.Г.С. въз основа на издадена Заповед за незабавно изпълнение по чл.417 т.2 от ГПК. След образуване на изпълнителното дело по силата на договора за цесия от 21.12.2017г. вземането на банката е прехвърлено на „С.Г.Груп“ ООД с всички лихви, обезпечения и привилегии в т.ч. и учредената в полза на банката договорна ипотека върху недвижим имот, собственост на Н.Г.С.. Въз основа на настъпилото частно правоприемство на осн. чл.429 от ГПК „С.Г.Груп“ ООД е поискало да бъде конституирано като взискател на мястото на Юробанк България, като с молбата за конституиране е отправено и искане, съгласно чл.18 ал.5 от ЗЧСИ съдебният изпълнител да връчи от името и за сметка на банката подписани от неин пълномощник уведомления за цесията до длъжниците. Към днешна дата длъжниците са уведомени за цесията и последната е отбелязана в имотния регистър съгласно чл.171 от ЗЗД. Сочи се, че спирането на изпълнението е уредено в чл.432 от ГПК, но по делото не е налице нито едно от посочените основания за това. Неуведомяването на длъжник за цесията не е и не може да бъде основание за спиране на изпълнението, тъй като това не е уредено в процесуалния закон. Излагат се контрааргументи, опровергаващи изложените в жалбата твърдения. Поради това се иска жалбата да бъде оставена без уважение и се претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

Постъпило е писмено становище от ЧСИ, в което се твърди, че жалбата е допустима, но неоснователна. Излагат се подробни аргументи, опровергаващи аргументите в жалбата. В обобщение се сочи, че тя е изцяло неоснователна.

Настоящият състав намира за установено следното от фактическа страна: На 21.06.2017г. в РС- Сливен е било входирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК от „Юробанк България“ АД, чрез пълномощник, против  длъжниците Н.Г.С. и С.Г.С.. В заявлението се посочва, че вземането произтича от банков кредит сключен от длъжниците с „Юробанк България“АД, а именно  договор за кредит за покупка на недвижим имот. Към заявлението е представено извлечение от  счетоводните книги на банката. Въз основа на това заявление с разпореждане от 23.06.2017г. заповедният съд е разпоредил да бъде издадена заповед за незабавно изпълнение срещу длъжниците, както и да се издаде изпълнителен лист въз основа на заповедта за незабавно изпълнение. Въз основа на издадения изпълнителен лист е било образувано изп.д.№ 20178370400749 по описа на ЧСИ П. Г..  След образуване на изпълнителното дело по силата на договора за цесия от 21.12.2017г. вземането на банката е прехвърлено на „С.Г.Груп“ ООД с всички лихви, обезпечения и привилегии в т.ч. и учредената в полза на банката договорна ипотека върху недвижим имот, собственост на Н.Г.С.. Въз основа на настъпилото частно правоприемство на осн. чл.429 от ГПК „С.Г.Груп“ ООД е поискало да бъде конституирано като взискател на мястото на Юробанк България, като с молбата за конституиране е отправено и искане, съгласно чл.18 ал.5 от ЗЧСИ съдебният изпълнител да връчи от името и за сметка на банката подписани от неин пълномощник уведомления за цесията до длъжниците. С разпореждане от 16.07.2018г. ЧСИ е конституирал „С.Г.Груп“ ООД като взискател по изпълнителното дело. С уведомления до длъжниците ЧСИ е съобщил за конституирането на новия взискател, като жалбоподателят е получил уведомлението лично но 20.07.2018г. На 31.08.2018г. процесуалният представител на длъжника – жалбоподател е депозирал пред ЧСИ молба за спиране на изпълнителното дело, като твърди, че цесията не му е била съобщена. В молбата са изложени съображения идентични с тези в жалбата. С постановление от 25.09.2018г. ЧСИ е отказал спиране на изпълнителното производство.

Въз основа на приетото за установено от фактическа страна съдът прави следните правни изводи: Съгласно разпоредбата на чл.435 ал.2 т.6 от ГПК длъжникът може да обжалва отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение, поради което подадената жалба е допустима, но е неоснователна.

Безспорна е установената от ВКС и задължителна практика, че предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника за станалото прехвърляне на вземането. Смисълът на това установено от закона изискване е да гарантира правата на новия приобретател на вземането. За да премине това вземане от стария към новия му носител, е достатъчно само да бъде постигнато съгласие между тях за прехвърляне на вземането. С постигането на такова цесионерът става носител на вземането. В негов интерес, а и в интерес на третите лица, това действие на цесията е ограничено от разпоредбите на ал. 3 и ал. 4 на чл. 99 ЗЗД, които задължават стария кредитор да уведоми длъжника за станалото прехвърляне, за да може същият да знае на кого в бъдеще следва да престира. Преди да е направено такова уведомление, длъжникът може валидно да погаси задължението си и чрез плащане на стария кредитор, да новира същото, то да му бъде опростено и т. н. Липсата на уведомление не прави цесията недействителна, нито освобождава длъжника от задължението да плати на новия кредитор.

В случая не могат да бъдат споделени изложените в жалбата доводи, че в случаите когато частното правоприемство се основава на договор за цесия по изпълнителното дело трябва да бъдат представени писмени доказателства за уведомяването на длъжника, тъй като в противен случай прехвърлянето на вземането няма да има действие по отношение на него, а последното е от значение за законосъобразността на предприетите по делото изпълнителни действия. Безспорно е, че ако длъжникът изпълни преди уведомяването на стария кредитор, това няма да опорочи изпълнението. Поради това и не е необходимо да бъде спряно изпълнителното дело, още повече че такава хипотеза не е посочена в нормата на чл.432 от ГПК.

Посочените на второ място в жалбата доводи са изцяло неоснователни. Безспорно е, че изпълнителното производство е образувано въз основа на издаден изпълнителен лист по реда на заповедното производство. Висящото производство за установяване на вземането по реда на чл.422 ще го признае или отхвърли към момента на подаденото заявление за издаване на заповедта за незабавно изпълнение. Така в случая е налице едно вземане и страните по договора за цесия поемат риска от неговото съществуване в цялост, частично или пък приемането му за неоснователно.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената жалба от С.Г.С. ЕГН **********,***, против постановление от 25.09.2018г. на ЧСИ П. Г. по изп.д.№ 20178370400749, с което е отказано спиране на изпълнителното дело като НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОСЪЖДА С.Г.С. ЕГН **********,***  да заплати на „С.Г.Груп“ ООД ЕИК 148062016 сумата от 100/сто/ лева представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                            ЧЛЕНОВЕ: