Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  

 

гр. Сливен, 03.12.2018 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на трети декември през две хиляди и осемнадесета година в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

Мл.с.СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА

 

като разгледа докладваното от съдия Алексиева в.ч.гр.д. № 497 по описа за 2018 год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството се движи по реда на чл. 435 и сл. от ГПК вр. чл. 463 от ГПК от ГПК.

Образувано е по постъпила, чрез ЧСИ П.Г., жалба от Община Сливен против разпределение от 17.08.2018 г. извършено по изп. д. № 20148370400244 по описа на кантората му .

Жалбоподателят заявява, че неправилно ЧСИ не е включил в разпределената му сума, таксата за битови отпадъци за недвижимия имот, продаден на публичната продан, в размер на 230,01 лв., а само ДНИ в размер на 232,18 лв. Развива съображения относно привилегирования характер на вземането, позовава се на съдебна практика. Иска отмяна на разпределението и връщане на делото на ЧСИ за извършване на ново, като бъде задължен ЧСИ да разпредели и сумата от 230,01 лв. Претендира разноски за това производство за юрисконсултско възнаграждение.

 

В законовия срок не са подадени възражения.

 

ЧСИ е представил писмено становище, с което заявява, че жалбата е недопустима, тъй като жалбоподателят няма качество на взискател по изпълнителното дело и не разполага с правото да обжалва разпределението, въпреки, че му е определена сума от продадения имот. Ако съдът приеме жалбата за допустима, счита, че е неоснователна, тъй като ТБО не е сред привилегированите вземания по смисъла на чл. 136 ал. 1 т. 2 от ЗЗД.

 

След като се запозна с изпълнителното дело, доводите на жалбоподателя, възражението на длъжника и мотивите на ЧСИ, СлОС счита, че жалбата е допустима  - подадена в законовия срок от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез издалия постановлението съдебен изпълнител. Разпределението е от кръга на действията, за които правната норма изрично предвижда възможност да бъдат обжалвани.

 

Съдът намира за несъстоятелни доводите на ЧСИ, че жалбата е недопустима, тъй като Община Сливен няма качество на взискател.

 

На първо място – касае се за разпределение на сума, постъпила от публична продан на недвижим имот и в този случай винаги съответната община се счита за присъединен по право взискател за публичните общински вземания, каквито са ДНИ и ТБО.

На следващо място, с включването на едно лице в разпределението, то придобива право да го обжалва, независимо какво е качеството му в изпълнителното производство.

Разгледана по същество жалбата е и основателна:

Оплакването на жалбоподателя касае невключване в отредената му при разпределението сума на дължимата такса за битови отпадъци за продадения имот в размер на 230,01 лв.

Виждането му, че това вземане е привилегировано по смисъла на чл. 136 ал. 1 т. 2 от ЗЗД и е следвало да бъде разпределено заедно с ДНИ в полза на общината, се основава на правната същност на местната такса, дефинираща я като публично вземане.

Контрааргументът на ЧСИ, се заключва в това, че таксата за битови отпадъци не може да се ползва от привилегията на чл. 136 ал. 1 т. 2 от ЗЗД, тъй като по характеристиката си е различна от дължимите за имота данъци към държавата и общината, понеже представлява заплащане на вече извършена от съответната община услуга „по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битови отпадъци и за поддържането на чистотата на териториите на общината“.

Настоящият съдебен състав счита, че сумата за ТБО за продадения публично недвижим имот на длъжника следва да бъде включена в разпределението към отредените за Община Сливен вземания на основание чл. 136 ал. 1 т. 2 от ЗЗД.

По този въпрос не съществува изрична и ясна нормативна уредба и действително е налице разноречива съдебна практика, поради което този състав формира правните си изводи при съобразяване с приложимите материално и процесуалноправни разпоредби, спазване духа на закона и по вътрешно убеждение.

Разпоредбата на чл. 162 ал. 2 от ДОПК императивно разписва кои са публичните държавни и общински вземания, като в т. 1 за такива са посочени /най-общо/ данъците, а в т. 3 – държавните и общински такси, установени по основание  със закон. Няма съмнение, че таксата за битови отпадъци към общината попада в хипотезата на т. 3 на чл. 162 ал. 2 от ДОПК.

Тъй като ДОПК е специална норма, уреждаща установяването на задълженията за данъци и събирането на публичните вземания, то дадената чрез нея дефиниция на публично вземане /общинско/ на ТБО не подлежи на тълкуване. Нито адресатите на нормата, нито съдът могат да променят характера на това задължение посредством анализ на произхода му и на същността му на цена на предоставяна услуга, и по този критерий да го отграничават от данъка върху недвижимите имоти, в резултат на което да отричат привилегирования характер на вземането. Привилегията по чл. 136 ал. 1 т. 2 от ЗЗД е отредена за „вземанията на държавата за данъци върху определен имот“.  Буквалното приложение на тази разпоредба само върху вземанията за ДНИ противоречи на общата идея на законодателя за бързо и ефективно събиране на публичните държавни/общински задължения на длъжника. Тъй като данъкът върху недвижим имот като вид вземане се отличава най-вече по публичния си характер, а именно такъв характер има и таксата за битови отпадъци за този имот, и понеже приходите и от двете вземания постъпват в общинските бюджети, то няма правнообоснована причина да се откаже включването на последната в привилегирования втори ред на чл. 136 от ЗЗД. Формалният подход в случая не обслужва целта на закона, а създава неоправдани затруднения за едновременното събиране на две публични общински вземания, имащи един и същ източник – недвижим имот. В този смисъл това е общият фактор, който дава основание за включване на ТБО в привилегията по т. 2 на чл. 136 ал. 1 от ЗЗД.

Предвид изложеното жалбата се явява основателна и следва да бъде уважена. Разпределението следва да бъде отменено  и бъде указано на ЧСИ да извърши ново, при което на община Сливен се разпредели и сумата за задължението за ТБО за продадения имот.

С оглед изхода на процеса на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение съгл. чл. 78 ал. 8 от ГПК по чл. 27 от НЗПП в размер на 50 лв.

 

Ръководен от гореизложеното съдът

 

                                                Р     Е     Ш     И  :

 

ОТМЕНЯ разпределение от 17.08.2018 г. на ЧСИ П.Г. с рег. № 837 и район на действие района на ОС-Сливен по изп. д. № 20148370400244 по описа на същия, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

УКАЗВА на ЧСИ да извърши ново разпределение съгласно горните мотиви, като на община Сливен се разпредели и сумата за задължението за ТБО за продадения имот.

ОСЪЖДА ЕТ КОРОНА-Н.Б., ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ****************** Н.Б.Н., ЕГН ********** ***, и В.Д.Н., ЕГН **********,***, да заплати на Община Сливен, ЕИК **********, с адрес ***************, направените разноски за това производство в размер на 50 лв.

Решението подлежи на обжалване с частна жалба пред БАС в едноседмичен срок от връчването му.

                                                  

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             

 

 

                                                         ЧЛЕНОВЕ:  1.