Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 189

гр. Сливен, 28.11.2018 година

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и осми ноември  през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                  Мл. с. СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА

при участието на прокурора ………и при секретаря , като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N 502  по описа за 2018  год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 983/07.08.2018 г. по гр.д. № 2256/2017 г. на Сливенския районен съд, с което  на основание на чл.415 ал.1, във вр. с чл.422 ал.1 от ГПК е прието за установено, че П. В. С. ЕГН ********** *** дължи на „Водоснабдяване и Канализация – Сливен“ ООД, ЕИК 829053806, със седалище и адрес на управление ******* следните от сумите, за които на дружеството е издадена заповед за изпълнение № 777/31.03.2017 г. по ч.гр.д. № 1358/2017 г., а именно главница в размер на 170,10 лв., представляваща стойността с ДДС на доставената от дружеството до имота на ответницата вода за месеците  юли, август и септември 2016 г., която се дължи заедно със законната лихва, считано от 30.03.2017 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлен като неоснователен и недоказан иска за главницата до пълния претендиран размер от 769,50 лв., както и за сумата от 45,15 лв., представляваща лихва за забава върху главницата.

        Подадена е въззивна жалба от ищеца, чрез процесуален представител по пълномощие, в която се сочи, че решението е материално незаконосъобразно, не правилно и необосновано в неговата отхвърлителна част и моли да бъде отменено в тая част, като спорът бъде решен по същество и бъдат уважени предявените искове. Неправилно съдът е кредитирал всички възражения на ответницата формулирани в първото по делото заседание и впоследствие, въпреки настъпилата преклузия, поради непредставянето на отговор по делото. Освен това съдът е отхвърлил и претенцията за лихва с мотива, че размерът не е бил доказан.  Сочи се, че лихвата може да бъде изчислена, като се развиват съображения за това, и се иска решението да бъде отменено в обжалваната част, като се постанови ново, с което претенциите да бъдат уважени изцяло.

        В с.з. страните не изпращат представител и не се явяват.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства и тези пред настоящата инстанция, намира, че обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

На първо място следва да се посочи, че за възраженията на ответницата не е настъпила преклузия, както се твърди във въззивната жалба, тъй като тези възражения се съдържат в подаденото в законовия срок възражение срещу издадената заповед за изпълнение. В случая е предявен иск по чл. 415 от ГПК за установяване на това вземане и поради това направените от ответницата възражения в заповедното производство не могат да не бъдат взети предвид от съда по исковото производство. За да отхвърли частично претенцията, районният съд е приел, че не е възможно да бъде потребено количество от 330куб.м. вода за един месец, а именно м. юни 2016 г., тъй като това е високо както по обем, така и по стойност. Обосноваването на това потребено количество се основава на записано в карнет, както и на извлечение от 27.04.2017 г. Настоящият състав споделя изводите на районния съд, доколкото в общите условия за предоставяне на „В и К“ услуги на потребителите от  „В и К„ оператор  „Водоснабдяване и Канализация – Сливен „ ООД гр. Сливен е посочено, че показанията на водомерите на водопроводно отклонение се отчитат с точност до 1 куб.м. за период не по-дълъг от 3 месеца – чл.23 ал.1 т. 2 от ОУ. Освен това съгласно чл. 33 от ОУ „В и К“ – операторът е задължен  да издава ежемесечни фактури при наличие на консумация и/или служебно начисляване на количество. В случа  ищецът не е представил доказателства, че са спазени разпоредбите на Общите условия, поради което следва да се направи извод, че начисленото количество ползвана вода по карнета е некоректно и изводът на районния съд за недължимост се явява правилен и законосъобразен. Правилен и законосъобразен е изводът на съда, че за м. октомври, ноември и декември 2016 г., както и за м. януари 2017 г. не следва да бъде признато вземането, тъй като не е полаган подпис на клиента или на негов представител присъствал на отчета през съответния месец. Така е нарушен чл.23 ал.4 от ОУ, тъй като отчитането на водомерите се извършва в присъствието на потребителя или негов представител, който с подписа си удостоверява съответствието на показанията с данните в отчета. При неосигуряване на представител отчетът се подписва от свидетел, който може да бъде длъжностно лице на „В и К“ оператора, като се посочват трите имена и адреса на свидетеля, което в случая не е сторено.

С оглед на изложеното настоящият състав намира, че при отчитането на ползваното количество вода са допуснати нарушения на ОУ на „В и К„ -оператора, поради което правилно и законосъобразно районният съд е отхвърлил претенциите за тези периоди, за които е констатирал посочените по-горе нарушения.

Правилно и законосъобразно районният съд е отхвърлил и претенцията за  лихви, тъй като действително не е установено размерът и начинът, по който е формиран, нито пък може да се прецени на колко се равнява лихвата за забава върху преценените дължими вземания.

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

Разноски за тази инстанция не са претендирани и не следва да бъдат присъждани.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 983/07.08.2018 г. по гр.д. № 2256/2017 г. на Сливенския районен съд.

         Решението не подлежи на обжалване.

                                     

        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: