Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  

 

гр. Сливен, 09.01.2019 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди и осемнадесета година в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

Мл.с.СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА

 

при секретаря Мария Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Алексиева в.гр.д. № 503 по описа за 2018 год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от процесуалния представител на ищците в първоинстанционното производство И.В.Е., ЕГН ********** и П.П.И., ЕГН **********,***, против Решение № 149/06.08.2018 г. по гр.д.№ 103/2018 г. на Районен съд – Нова Загора, с което съдът е:

Отхвърлил, предявения от И.В.Е. и П.П.И. ***, ЕИК 000590597, с адрес на управление , *****, иск с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД, да бъде осъдена Община Нова Загора да предостави на ищците празно гробно място в християнски гробищен парк в Община Нова Загора или в гр. Нова Загора и да погребе покойния П.И. Е. в него, като неоснователен

Отхвърлил, предявения от И.В.Е. ***, ЕИК 000590597, с адрес на управление, *****, иск с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД, да бъде осъдена Община Нова Загора да заплати на И.Е.  обезщетение в размер на 2000 лв. за причинени морални вреди от неточното изпълнение на фактурна продажба – фактура № 0000126729/09.01.2018 г., издадена от ОП Обредни дейности към Община Нова Загора, ведно със законната лихва от момента на образуване на делото до окончателното плащане, като неоснователен

 Отхвърлил предявения от П.П.И. ***, ЕИК 000590597, с адрес на управление , *****, иск с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД, да бъде осъдена Община Нова Загора да заплати на П.И. обезщетение в размер на 1500 лв. за причинени морални вреди от неточното изпълнение на фактурна продажба – фактура № 0000126729/09.01.2018 г., издадена от ОП Обредни дейности към Община Нова Загора, ведно със законната лихва от момента на образуване на делото до окончателното плащане, като неоснователен

Осъдил И.В.Е. и П.П.И. ***, сумата от 150 лв. представляваща разноски за юрисконсулт.

Решението се обжалва изцяло като неправилно, необосновано и незаконосъобразно, постановено при неправилно тълкуване и прилагане на материалния и процесуалния закон и доказателствата.

В законоустановения срок не е постъпил отговор на въззивната жалба.

Въззивниците – ищци в първоинстанционното производство, основават твърденията си за порочност на постановения от СлРС акт, на следното:

Навеждат се твърдения за неправилен анализ на доказателствата като се подчертава облигационния характер на правоотношението. Развиват се подробни аргументи защо спорният предмет не е административна услуга. Посочва се, че ползването на гробно място за вечни времена не е посочено в регистъра на административни услуги, част е от стопанската дейност на предприятието и има възмезден характер според нормативната уредба. Изтъква се, че съдът е квалифицирал исковете по чл. 79 ал.1 от ЗЗД, а не такива по Наредба № 2 от 21.04.2011 г. за здравните  изисквания към гробищните паркове, погребването и пренасянето на покойници и това не е оспорено от ответната страна. Навеждат се доводи за необходимото и законосъобразно ангажиране на отговорността на Община Нова Загора при продажба на вещ с недостатъци, като са доказани елементите на чл. 79 ЗЗД. Изтъква се недобросъвестността на служителите на ОП Обредни дейности, като се сочат и конкретните й прояви.

Не са направени доказателствени искания. Претендират се деловодни разноски.

В законоустановения срок, не е постъпил отговор на въззивната жалба.

В с.з., въззивникът П.П.И., редовно призован, се явява лично, въззивницата И. В. Е., редовно призована не се явява, представляват се от пълномощник, който моли за отмяна на атакувания акт в обжалваната част и да се уважи искът за претърпени неимуществени вреди, както и да се осъди Община Нова Загора да препогребе покойника П.Е.. Изтъква се облигационния характер на правоотношението, възможността за препогребване и се набляга на претърпените неимуществени вреди.  Направено е искане за осъждане за разноски.   

Въззиваемата страна Община Нова Загора, редовно призована, не изпраща представител.

Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

Съдът извърши служебна проверка на обжалваното решение по реда на чл.269 от ГПК и констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно а с оглед обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е законосъобразно и правилно, но поради мотиви различни от изложените от първоинстанционния съд.

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е в по-голямата си част правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея, като следва да я допълни последния начин: От представеното копие на фактура № 0000126720/09.01.2018 г., издадено от ОП Обредни дейности се установява, че са платени и договорени, а от свидетелските показания се установява, че са и извършени, услугите изкопаване ръчно, вадене на кости, почистване, заравяне, оформяне на гробно място, допълнително оформяне на гроб.

От представеното копие на извадка от страница на регистър на починалите се установява, че с квитанция № 1143385/08.01.2018 г. е предоставено на наследника на починалия П.П.И. ползване на гробно място за вечни времена. От регистъра още се установява, че в съседни гробни места са положени покойници с имена А.Б.М., Н.Р.Д., Р.К.Д..

 Въззивният съд счита, че следва да разшири анализа на гласните доказателства като конкретизира кои следва да бъдат кредитирани и кои не. От разпита на тримата свидетели се установява безспорно следното: На 08.01.2018 г. двамата братя П. и И.И., наследници на починалия П.Е. са посетили на място администрацията на ОП Обредни дейности гр. Нова Загора. Поискали са да се организира погребение на починалия им сродник, като са били заведени до мястото на бъдещия гроб, същият им е бил показан и те са се съгласили там да бъде положен покойника.

Противоречията в показанията се свеждат до обстоятелствата дали им е било съобщено, че е възможно в този запуснат гроб да бъдат открити кости на друг покойник и дали те изрично са поискали да бъдат погребани в християнско гробище. На следващо място има противоречие дали е било предложено друго гробно място, находящо се в парцел № 8.

            Следва да се отчете заинтересоваността от изхода на делото и на двете групи свидетели – на ищците – И. И. и на ответника С.А.В.-К. и К.Т.М. – единият поради роднинската му връзка с ищците, а другите поради служебно-трудовите им отношения с ответника. Това само по себе си не може да обуслови неистинност на показанията. И двете групи свидетели са присъствали на мястото и са възприели пряко случилото се. Съдът кредитира в по-голямата им част показанията на двете служителки, тъй като същите са били в спокойно емоционално състояние и са извършвали многократно дейностите, за които свидетелстват. Съдът дава вяра на показанията им, че е било предложено на ответниците друго гробно място, находящо се в парцел № 8, но същото не било прието от ищеца и свидетеля. Техните показания се непротиворечиви, подкрепящи се и отговарящи на житейската логика. Още повече, че те са незаинтересовани от това в кой точно парцел ще бъде положен покойника и не биха имали пряк интерес от въвеждането в заблуждение на родствениците на починалото лице. На първия въззивник и брат му е било показано избраното гробно място, но поради особеното им емоционално състояние не са успели да възприемат навреме околните надгробни плочи с какви имена и символи са. Противно на житейската логика би било да се възприеме, че двамата братя са поискали изрично Християнско гробище, а служителките въпреки това да са им избрали място в мюсюлманско такова и са ги завели на това място, за де им го покажат.  

            По отношение на иска с правно основание чл. 79 от ЗЗД, от правна страна, като съобрази установената фактическа обстановка, настоящия състав на СлОС, намира следното: 

Гробищните паркове са публична общинска собственост по смисъла на чл. 3, ал. 2, т. 3 ЗОС като имоти, предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности от общинско значение. Поддържането им представлява комунална дейност по смисъла на чл. 17, ал. 1, т. 6 ЗМСМА, поради което те се предоставят за безвъзмездно ползване на юридически лица и звена на общинска бюджетна издръжка, в случая Общинско предприятие „Обредни дейности“ – Нова Загора, които осъществяват дейността по поддържането на гробищните паркове, включваща и извършването на погребалните услуги. Правото на ползване на гробно място за определен срок или за вечни времена се предоставя на отделни физически лица при условия, определени в ЗМДТ, Наредба №2 от 21.04.2011г. на Министерство на здравеопазването и наредби и правилници, издавани от общинските съвети за гробищните паркове и погребално-обредната дейност на територията на съответната община, в случая Правилник за организацията и  дейността на Общинско предприятие „Обредни дейности“- гр. Нова Загора. Макар задължението за заплащане на местната такса за „откупуване на гробни места“ да е установено в закон /ЗМДТ/, а конкретният размер на таксата за всяка община да се определя от общинския съвет, предоставянето на гробно място представлява последица от облигационно правоотношение между съответната община и физическото лице (Определение № 70 от 13.07.2018 г. по гр. д. № 60 / 2018 г. на ВКС и ВАС). Същото важи и за предоставянето на услугите по осъществяване на погребение и тези посочени във фактура № 126720/09.01.2018 г. Искът е правилно квалифициран и правилно е разпределена доказателствената тежест.

Право на обезщетение за вреди /претърпени загуби или пропуснати ползи/ по чл. 79 от ЗЗД, а именно договорна отговорност, възниква при наличието на следните предпоставки:

1/ неизпълнение на договорно задължение, като то може да бъде пълно или неточно /ненадлежно/, което от своя страна може да бъде забавено или да не отговаря на дължимото в качествено или количествено отношение, като формата на неизпълнението е без значение;

2/ неизпълнението на задължението да се дължи на виновно поведение на длъжника, т. е. на причини, за които длъжникът отговаря;

 3/ кредиторът да е претърпял вреда – да е претърпял загуба или да е пропуснал полза; пропуснатата полза да е предвидима към момента на пораждане на задължението;

4/ да е налице причинна връзка между пълното неизпълнение или ненадлежното /неточно/ изпълнение на задължението и причинените вреди.

За реализиране на договорната отговорност за вреди не е пречка от неизпълнение на договорно задължение да са възникнали неимуществени вреди, които обаче следва да са пряка и непосредствена последица от неизпълненото договорно задължение.

            Облигационното отношение по делото се заключва във възмездно предоставяне на ползване на гробно място за вечни времена и извършване на услугите изкопаване ръчно, вадене на кости, почистване, заравяне, оформяне на гробно място, допълнително оформяне на гроб. Твърди се от въззивниците неточно изпълнение като им е предоставена услуга, която те не биха приели ако знаеха действителното положение, а именно че около гробното място има много гробове на лица с мюсюлмански имена и че в гробът е имало кости, т.е. някога е било извършено погребение.

             От доказателствата се установява, че въззивника П.И. е бил на място  и е имал възможност да установи в близост на какви надгробни плочи се намира то, което свидетелства, че служителите на ОП Обредни дейности не са предоставили нежелано от въззивниците надгробно място поради причина, която може да им се вмени във вина. Не се установи по делото изрично да е било поставяно условие в близост до отреденото място да присъстват само надгробни плочи с християнски имена. От правилника за организация и управление на гробищен парк гр. Нова Загора не се установи гробищния парк да е разделен официално на християнска и мюсюлманска част, което би навело задължение за договарящите да направят избор къде да е локацията на конкретното. От регистъра на починалите се установява, че около гробното място на покойника са погребани лица с мюсюлмански  и български имена. От свидетелските показания се установява, че погребението е извършено съгласно християнските обичаи. В последствие се е установило, че ищците в първоинстанционното производство не са били доволни от избора, който са направили, но това не може да се вмени във вина на служителите на ответника.

            По второто наведено основание за неизпълнение на задължение по облигационно отношение следва да се отбележи следното: В регистъра на покойниците, който съществувал от 2009 г. не било отбелязано на това място да е извършвано предишно погребение.  Било е предложено на въззивника място в друг гробищен парцел, но същия отказал. Върху определения парцел нямало отличителни знаци, че там има положен покойник. Било е посочено от служителките, че това е запуснато място в старата част на гробищата, което впрочем е било и установимо при посещението и е можело да има наличие на кости на неизвестно лице. Предложеното място в новата част на гробищния парк, където по презумпция е изключено наличието на останали кости било отхвърлено. Действително се установява, че волята на кредитора по договора за предоставяне на гробното място и услугата не съвпадат, но това не може да се вмени във вина на служителките. 

 Не се доказа пълно и главно порок в изпълнението на задължението на Община Нова Загора, чрез ОП Обредни дейности, който да се вмени във вина на представителите на длъжника. Когато една от предпоставките за уважаване на иска по чл. 79 от ЗЗД не е на лице, то исковата претенция следва да се отхвърли.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че при наличната нормативна уредба, а именно Наредба № 2 от 21.04.2011 г. за здравните изисквания към гробищните паркове и погребването и пренасянето на покойници, не е възможно препогребване на погребан покойник преди изтичане на 8 годишен срок, освен при водене на наказателно производство и разпоредена от съд или прокурор ексхумация, което не е в компетентността на настоящия съд.

Поради съвпадение в изводите на настоящата и първата инстанция решението следва да се потвърди. 

С оглед изхода на въззивното производство право на разноски възниква за въззиваемата страна, но тъй като тя нито е поискала, нито доказва извършени такива, същите остават така както са направени.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

                                               Р     Е     Ш     И  :

           

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 149/06.08.2018 г. по гр.д.№ 103/2018 г. на Районен съд – Нова Загора, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

Решението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                            

 

 

                                                               ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

 

                                                                                     2.