Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №196

 

гр. Сливен, 14.12.2018г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди и осемнадесета година в състав:   

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   МАРТИН САНДУЛОВ          

ЧЛЕНОВЕ:         М. БЛЕЦОВА

 СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 

при секретаря М. Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова възз.гр.д. №518 по описа за 2018 год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против Решение №1131/09.10.2018г. по гр.д.№1706/2018г. на Сливенски районен съд, с което са отхвърлени като неоснователни и недоказани исковете, предявени от М.В.Я. против Д.С.Д. с правно основание чл.127а, ал.2 от СК за даване на разрешение на малолетните деца А.Д.Д. и Д.Д.Д. да пътуват и пребивават извън пределите на Република България, заедно със своята майка до други държави членки на Европейския съюз, както и Съединените американски щати за срок от 5 години. С решението са присъдени разноски на ответника.

Въззивната жалба е подадена от ищцата в първоинстанционното производство М.В.Я. чрез пълномощник адв. М.М. и с нея се атакува решението изцяло.

В жалбата си въззивницата - ищца в първоинстанционното производство М.В.Я. чрез пълномощника си адв. М. твърди, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено при допуснати съществени нарушения на материалноправните и процесуалноправните разпоредби. Счита извода на районния съд за неустановяване на финансовите, материалните и битови условия на живот в САЩ за погрешен. От доказателствата по делото, в т.ч. и представените с въззивната жалба, се установило, че ищцата е одобрена за получаване на виза за годеница, което означавало, че американските имиграционни власти са проверили щателно А.П. и са констатирали, че същият разполага с жилище и достатъчно доходи, за да издържа нея и децата. Сключването на гражданския брак не било бъдещо несигурно събитие, тъй като стартирането на визовия процес е с единствената цел сключването на брак, т.е. същото е планирано бъдещо събитие. В случай, че бракът не бъде сключен, въззивницата с двете деца щяла да бъде депортирана обратно в България. Тъй като процесът на издаване на виза бил съпроводен с щателни проверки на семейното и имуществено състояние на Пеня, които въззивницата не можела да представи, то съда следвало да направи извода от удовлетворяване на молбата на Пеня за сключване на брак с чуждестранната годеница, че той отговаря на всички условия, заложени в процедурата по издаване на визов режим, т.е. има осигурено подходящо жилище с добри условия и стабилни доходи за издръжка на съпругата и децата. От представения, но неприет по делото фотоалбум, въззивницата твърди, че се установявали релевантни обстоятелства – познанството и привързаността на децата към А.П., както и жилищните и битови условия, с които той разполага. Районният съд не коментирал интереса на децата, като не е зачел изразеното от детето А. желание да отиде в Америка, заедно с майка си и брат си, че познава А.П. и се чувства сигурно и защитена в негово присъствие. Съдът не отчел, че А. не се намира в близки отношения с баща си и се чувствала изоставена от него. Съдът не обсъдил и изготвените по делото съдебно психологични експертизи, според които натиск на децата не е оказван по отношение желанието им да пътуват, заедно с майка си до Америка. Съдът не взел под внимание, че бащата е започнал да контактува с деца по повод делото и като цяло не присъства в живота на децата, дезинтересирал се и проявявал безразличие. Въззивницата счита, че районният съд не анализирал и други правно значими обстоятелства, като икономическото развитие на САЩ, града, до който тя иска да пътува е в спокоен и сигурен район, без войни и размирици. С отказа си, районният съд нарушил основни права и свободи на децата – правото им на свободно предвижване. По отношение на искането относно държавите членки на ЕС, посочва, че разрешението е необходимо именно, за да бъде осъществено пътуването до САЩ, тъй като от България няма директен полет до САЩ. Поради това държавите не били конкретизирани в исковата молба, но сега с въззивната жалба ги конкретизира, както следва: Австрия, Белгия, Великобритания, Германия, Дания, Испания, Италия, Полша, Румъния, Словакия, Словения, Франция, Унгария. С оглед изложеното, въззивницата моли въззивния съд да отмени обжалваното първоинстанционно решение и да постанови ново, с което да уважи исковата й претенция. Моли съда да постанови предварително изпълнение на решението. Претендира присъждане на направените пред двете инстанции разноски.

            В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от въззиваемия Д.С.Д. чрез пълномощника адв.С..

В същия срок няма подадена насрещна въззивна жалба.

С отговора на въззивната жалба, въззиваемия Д.С.Д. чрез пълномощника си адв.С. оспорва изцяло подадената жалба като неоснователна. Излага съображения, оборващи наведените в жалбата доводи. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, надлежно обосновано и излага подробни съображения в тази насока. Посочва, че личните амбиции на майката не са съобразени с потребностите на двете деца. Продължителното пребиваване в чужбина ще доведе до отчужденост на децата от другия родител, носталгия и мъка у децата, която до доведе до рязка промяна в психиката им. Липсвали доказателства, че новите условия, при които ще живеят децата са по-благоприятни за тях. Нямало доказателства за по-добро финансово благосъстояние и битова среда. Нямало разумна причина за промяна местоживеенето на децата и за даване на съгласие за едно продължително пребиваване на децата в САЩ. С оглед на това, въззиваемият моли съда да потвърди обжалваното решение, като правилно.

 

В с.з., въззивницата М.В.Я., редовно призована, се явява лично и с процесуален представител по пълномощие – адв. М.М., която поддържа подадената въззивна жалба и моли за уважаването й. Посочва, че отново при изслушването си детето А. е изразила категорично желание да замине за Америка, заедно с майка си и по-малкото си братче, което желание следвало съда да зачете. Счита, че бащата е дезинтересиран и отказа да даде съгласие за пътуването на децата е заяждане с майката. Посочва, че се установило, че А.П. разполага с достатъчно добри материални, битови, финансови условия, които да обезпечат грижата и издръжката на въззивницата и двете деца по време на пребиваването им там. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови ново, с което да уважи исковата претенция. Претендира присъждане на направените пред двете инстанции разноски.

В с.з., въззиваемият  Д.С.Д., редовно призован, се явява лично и с процесуален представител по пълномощие адв.С., който заявява, че оспорва подадената въззивна жалба като неоснователна. Поддържа изложените в отговора на същата съображения. Посочва, че  децата се поставят в излишен риск, като е застрашено тяхното душевно здраве. Счита, че майката тенденциозно формира в поведението на децата отчуждение и нейните идеи не са в интерес на децата. Моли съда да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Не претендира разноски пред настоящата инстанция.

 

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед пълния обхват на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките на въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния и въззивния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е законосъобразно и правилно.

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Въззивният състав изслуша бащата, спрямо когото са предявени исковете по чл.127а от СК и навършилото 10-годишна възраст дете А., изразяващо желание да замине и да живее в САЩ с майка си и братчето си.

Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Сливенският районен съд е бил сезиран с искане по чл.127а от СК, вр. с чл.76, т.9 от ЗБЛД за решаване на спор между родители по въпросите, свързани с пътуване на две малолетни деца в чужбина /конкретно САЩ и свързаните с това пътуване поради необходимост от прикачване, страни в ЕС/. 

Първоинстанционният съд, въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти и обстоятелства, на които се основават ищцовите претенции, правилно е дефинирал параметрите на спора и е дал съответстващата на твърдените от ищеца накърнени права правна квалификация на направеното искане. Направил е доклад по делото, по който страните не са направили възражения. Осигурил им е пълна и равна възможност за защита в производството.

Въззивният състав СПОДЕЛЯ ПРАВНИТЕ ИЗВОДИ на районния съд, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

Съдът намира за неоснователни изложените във въззивната жалба оплаквания.  

Исковата претенция, намираща правното си основание в чл.127а от СК е допустима, но разгледана по същество – неоснователна.

Безспорно между страните е налице спор по въпроса относно пътуването на двете малолетни деца до САЩ и свързаното с това пътуване - такова до страни от ЕС и липсата на съгласие от страна на бащата – ответника за това. Поради наличието на спор, въпросът следва да се реши от съда.

Родителят, на когото са възложени за упражняване родителските права, може да взема по отношение на детето самостоятелно само тези решения, които според закона не е необходимо да бъдат взети от двамата родители. Родителят, на когото са възложени за упражняване родителските права, не може да вземе самостоятелно и решенията за издаване на задграничен паспорт и за извършване на пътувания на детето зад граница. Детето има право на свободно придвижване, но до навършване на пълнолетие то не може да упражнява това право нито само, нито със съдействието на единия от родителите. Когато детето има нужда да пътува в чужбина, при разногласие между родителите, съдът може да разреши конкретни пътувания в определен период от време и до определени държави или неограничен брой пътувания през определен период от време, но до определени държави. При решаване на въпроса за заместване съгласието на единия родител за пътуване в чужбина водещи и най-важни са интересите на детето. Въпросът, свързан с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това, при разногласие на родителите е от категорията на спорна съдебна администрация, при решаването на който съдът прави преценка за целесъобразност. Водещи и най-важни при решаване на въпроса за заместване съгласието на единия родител за пътуване в чужбина са интересите на детето. По делото следва да е установена нужда на детето да пътува в чужбина, но и фактите относно мястото, условията и средата, при които то ще пребивава.

Интересите на детето следва да се обсъдят и от гледна точка на въздействието на планираната промяна в неговата жизнена и социална среда, върху правото му на образование, адекватна медицинска грижа с оглед възрастта и здравословното му състояние и други права и интереси на детето.

В конкретния случай, видно от всичко изложено от ищцата – въззивница в исковата молба, въззивната жалба и ангажираните от нея доказателства /гласни и писмени/, всъщност се установява намерение на майката не просто да извежда и води децата до САЩ, с цел пътуване, гостуване, образование и др.под., а намерение за трайно установяване на майката да живее, заедно с децата в САЩ, като се омъжи за американски гражданин – А.П.. Следователно налице е намерение за преместване на децата, т.е. за промяна на тяхното местоживеене от РБългария в САЩ, което обаче не може да се реализира в настоящото производство по чл.127а от СК, което касае по-тясната хипотеза на пътуване на детето в чужбина без промяна на мястото му на живеене.

Ищцата не е искала издаване на решение, с което местоживеенето на двете деца да бъде определено в САЩ и съответно да бъде регламентиран нов режим на лични отношения с бащата. Във всеки случай по делото са налице само декларации, но не и доказателства за твърдените от молителката факти, свързани с бъдещето й в САЩ. Твърдението й за сключване на брак, както правилно е приел и районният съд, е бъдещо и несигурно събитие, тъй като осъществяването му не зависи само от нейното желание. Друг би бил въпросът ако майката вече е сключила брак и се е установила да живее при доказани добри битови условия в САЩ. Всичко твърдяно от нея и от свидетелите, ангажирани от нея, е хипотетично, пожелателно, звучащо добре, но неустановено по никакъв начин с годни доказателства. Проучването на американските имиграционни власти и дадения положителен отговор за временната виза на ищцата като годеница от чужбина /с кратък срок на важимост/, извън факта, че не са представени по делото, не установяват по никакъв начин правнорелевантните факти относно условията, при които децата ще бъдат установени да живеят, дори и за кратко време /ако се приеме, че не е налице цел за трайното им установяване да живеят в САЩ, каквато всъщност е заявена от майката/. Самата ищца и нейните свидетели не са били в САЩ, не са придобили непосредствена представа относно битовите, финансови, образователни условия в дома, града, района, в който живее г-н Пеня. Разговорите по скайп и др.под. приложения не дават непосредствена представа за условията, които следва да се преценят, не от гледна точка съгласието на американските власти техен гражданин да сключи брак с чужденка, която да живее при него, а от гледна точка на пълно охраняване интересите на двете малолетни деца, преценка на условията и защита на техните интереси, съобразно разбирането и преценката на българските власти /социални и съдебни/. Съдът не може да приеме, че декларирането на един доход от американския гражданин без пълно обследване на неговите задължения /известни и неизвестни на ищцата/, при известност само на обща статистика, свързана само с визовия режим, но не и от гледна точка на отглеждане, образование, възпитание, израстване на две малолетни деца, е достатъчно да се приеме, че г-н Пеня разполага с достатъчно доход за издръжка, както на бъдещата му жена, така и на нейните две малолетни деца, с безспорно увеличаващи се нужди с годините. От негова страна е налице само едно голословно изразено съгласие, евентуално желание, да поеме издръжката на ищцата и децата й, но то не е подкрепено с доказателства, за да може съда да приеме за безспорно защитени интересите на двете малолетни деца, за охраняването на които той е призван да следи. Установената от ищцата наличност по нейната лична банкова сметка *** /6142лв./ според съда е недостатъчна да гарантира възможността на същата, при липса на подкрепа, неосъществяване на декларираната такава от г-н Пеня, да осигури и за кратко време благополучието на децата, в т.ч. добри условия за отглеждането, образованието и възпитанието им в САЩ и осигуряване на евентуално непланирано спешно завръщане в България.

Извън изложеното обаче /с оглед необходимостта да се отговори на възраженията на въззивницата, изложени във въззивната жалба/, отново следва да се посочи, че това всъщност са въпроси, свързани с всестранно и пълно обследване на обстоятелствата, обуславящи промяна местоживеенето на децата от България в САЩ, целено от ищцата, но не е предмет на настоящото производство.

В тази насока са и задължителните указания за съдилищата, дадени от ВКС с Тълкувателно решение 1/2016 от 03.07.2017г. на ОСГК по т.д.№1/2016г., съгласно които, когато разглежда въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина, съответно – с издаването на необходимите лични документи за това, съдът не бива да допуска разрешението за пътуване да води до промяна в местоживеенето на детето, ако искането за разрешение не е съпроводено и с искане за промяна в местоживеенето на детето. Определянето на местоживеене на детето е израз на висшия му интерес да се интегрира в семейна и социална среда и предполага трайност на установяването. В случаите на определяне местоживеенето на детето (заедно с родител, с други лица или институции – например при обучение в чужбина) е необходимо да се съобразят различните потребности на детето в различна възраст, респективно да се подложат на изследване различни обстоятелства от значение за развитието му по най-благоприятния за него начин. В случай, че пътуването на детето е поради промяната в местоживеенето на родителя, при когото е определено детето да живее, съдът трябва да изследва задълбочено всички условия за живот на детето, така, както прави това при определянето при кого ще живее детето в страната. Конкуренция между правата на детето и родителите, съответно - нужда от въвеждане на баланс между тях от гледна точка на интересите на детето, възниква единствено в хипотезата на промяна местоживеенето на родителя, при когото е определено детето да живее, или ако е определено детето да живее при други лица и те променят местоживеенето си, или се налага местоживеенето му да е различно от това на родителите. В такава именно ситуация промяната в живота на детето е комплексна и се налага задълбочено изследване на интересите му. Преместването на детето ще засегне и интересите на родителя, при когото детето не живее, но с когото има определен режим на лични отношения. Този режим е необходимо да бъде променен и съобразен, или преместването - отказано, ако се прецени, че не е в интерес на детето, при спазване разпоредбите на чл. 59, ал. 2 и чл. 127, ал. 2 СК.

Следва само да се посочи, с оглед искането за разрешение за пътуване на децата и с страни от ЕС, че както ищцата е заявила в хода на производството и подчертано, изрично посочено във въззивната жалба, искането е свързано не с осъществяване на образователни, културни, опознавателни и др.под. пътувания из страните на ЕС, а единствено и само е заявено като опосредяващо целеното пътуване до САЩ, с цел установяване за трайно живеене там, с оглед липсата на директен полет и необходимостта от прикачване на полети от други държави в ЕС.  

Във връзка с възражението на въззивницата за незачитане желанието на двете деца, следва да се посочи, че както първоинстанционнният съд, така и въззивният съд изслуша навършилото 10-годишна възраст дете А.. Всичко изразено от детето при изслушването му отново и само се свежда до желанието на детето майката да сключи брак с г-н Пеня и всички те /майката и двете деца/ да отидат да живеят при него в САЩ. Следователно отново са налице обстоятелства и изразено желание, относими към въпроси, които не са предмет на настоящото производство и не могат да бъдат изследвани и решени от съда в това производство, при липсата на нарочно предявено искане по чл.59, ал.9 от СК.

По отношение на въведените от ищцата – въззивница обстоятелства относно дезинтересиране на бащата от децата, неспазването на установения му режим за лични отношения, плащането на издръжка и др.под., следва да се отбележи, че същите са неотносими към настоящия спор, имащ единствено предмет даване на заместващо разрешение за пътуване на децата до САЩ, но не и спор относно родителските права и евентуална промяна на някои от въпросите, свързани с тях.

От изложеното следва, че отправеното до съда искане по чл.127а от СК по отношение на двете малолетни деца е неоснователно и като такова следва да бъде отхвърлено.

Като е достигнал до същия краен правен извод, районният съд е постановил правилно и законосъобразно съдебно решение, което следва да бъде потвърдено.

            С оглед изхода на спора, правилно районният съд е възложил на ищцата отговорността за разноски в първоинстанционното производство.

С оглед изхода на спора по въззивната жалба, въззивницата следва да понесе своите разноски, така, както ги е направила.

Въззиваемият не е претендирал присъждане на разноски в настоящото производство и съдът не следва да се произнася в тази насока.

 

Ръководен от гореизложеното съдът

 

 

 

 

Р     Е     Ш     И  :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло първоинстанционно Решение №1131/09.10.2018г., постановено по гр.д.№1706/2018г. на Сливенски районен съд, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

 

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

                       

         

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             

 

 

 

                                                         ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

                                                          

                                                                                2.