Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  

 

гр.Сливен, дата 10.12.2018г.

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение , в закрито съдебно заседание на десети декември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

: МАРИЯ БЛЕЦОВА

 

 

 

 Разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА ч.гр.д. № 525 по описа за 2018 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е по глава ХХХІХ от ГПК.

         Образувано е по жалба на адв. Д., пълномощник на С.П.Д., ЕГН ********** *** против насрочена публична продан по изпълнително дело № 20158370400380 по описа на ЧСИ П.Г..

         В жалбата се твърди, че насрочената публична продан следва да се проведе в периода 21.10.2018 г. – 21.11.2018 г. и касае поземлен имот с идентификатор 67338.702.275находящ се в ***********. Жалбоподателката посочва, че процесният имот е несеквестируем и че извършваната публична продажба е в нарушение на чл. 444 от ГПК.

         Изпълнителното дело било образувано във връзка с неизплатен кредит по Договор за банков револвиращ кредит за оборотни средства № 36/15.12.2008 г. и анексите към него – 1/07.12.2009 г., 2/29.10.2010 г., 3/05.12.2011 г. и 4/05.02.2013 г. вземането по този кредит не било обезпечено с ипотека. Вземането, което е било обезпечено с ипотека било по Договор за банков кредит № 1/10.01.2006 г. и анекс 3/07.12.2009г. По този начин не била налице хипотезата на отпадане на несеквестеруемостта на единственото жилище визирана в разпоредбата на чл. 445 ал. 1 от ГПК.

В жалбата се съдържат оплаквания и за това, че наследниците на другия ипотекарен длъжник, който е починал – Д. И. Д. не са уведомени по надлежния ред.

Моли се да се отмени насрочената публична продан и да се спре производството. Претендират се разноски.

По делото е депозиран отговор на частната жалба от адв. Д. пълномощник на кредитора „ УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД със седалище и адрес на управление ***********, с който същата е оспорена като неоснователна.

В отговора се посочва, че в нотариалния акт за учредяване на договорна ипотека е бела допусната техническа грешка в изписването на договора за кредит като вместо Договор за банков револвиращ кредит за оборотни средства № 36/15.12.2008 г. и Анекс № 1/07.12.2009 г. било изписано Вземането, което е било обезпечено с ипотека било по Договор за банков кредит № 1/10.01.2006 г. и анекс 3/07.12.2009г. Страната излага становище, че обезпечението не следва да се определя единствено с посочения номер на договора за кредит, а и с всички негови индивидуализиращи признаци В нотариалния акт за учредяване на договорната ипотека били изцяло възпроизведени клаузите от Анекс № 1/07.12.2009 г. по отношение размера на дълга, срок за изплащане, дължими лихви.налице била пълна идентичност между размера на обезпеченото вземане посочени, както в т.2 от Анекс № 1/07.12.2009 г. така и в Договора за ипотека – 40 000 лв. Съвпадал също и крайният срок за погасяване – 06.12.2010 г., както и начина на формиране на лихвите. Страната е посочила , че възраженията за нередовно уведомяване на наследниците на Д. Д. са неоснователни, тъй като те са длъжниците по настоящето дело С. и И. Д. и са редовно уведомени. Моли се да не се уважава жалбата като неоснователна и недоказана.

         В обясненията дадени по реда на чл. 436 ал. 3 от ГПК –ЧСИ Георгиев е посочил, че жалбата е допустима, но по същество неоснователна, тъй като макар в договора за ипотека да е посочен друг номер на договора за кредит се обезпечава сумата от 40 000 лв., която съответства на втория сключен между страните договор за кредит. ЧСИ счита, че е налице ОФГ в договорната ипотека. Освен това в клауза 8.2. в Анекс №1 към договор № 36/15.12.2008 г. било посочено, че договорът се обезпечава с ипотека.

         Длъжникът по изпълнителното дело И.Д.Д. не е изразил становище по жалбата.

         От събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност съдът прецени следната фактическа обстановка:

         Изпълнително дело № 2015837040380 било образувано по молба на „Уникредит Булбанк“ АД на 13.07.2015 г. против ЕТ „ Д. Д. – ДИС“, И.Д.Д. и С.П.Д.. Към молбата за образуване на изпълнително дело бил приложен изпълнителен лист от 29.05.2015 г., с който длъжниците били осъдени да заплатят на взискателя сумите от 37 900.00 лв. главница, 6503.46 лихва и разноски по делото в размер на 2323.33лв.

         Задължението на длъжниците произтичало от Договор за банков револвиращ кредит за оборотни средства № 36/15.12.2008 г. и анексите към него – 1/07.12.2009 г., 2/29.10.2010 г., 3/05.12.2011 г. и 4/05.02.2013 г. Към изпълнителния лис бил представен нотариален акт от 09.12.2009 г. за учредяване на договорна ипотека. В него било посочено, че се касае за обезпечение по Договор за банков кредит № 1/10.01.2006 г. и анекс 3/07.12.2009г. В нотариалния акт ( който е сключен два дни след Анекс № 1 / 07.12.2009 г.) били изцяло възпроизведени клаузите от Анекс № 1/07.12.2009 г. по отношение размера на дълга, срок за изплащане, дължими лихви.налице била пълна идентичност между размера на обезпеченото вземане посочени, както в т.2 от Анекс № 1/07.12.2009 г. така и в Договора за ипотека – 40 000 лв. Съвпадал също и крайният срок за погасяване – 06.12.2010 г., както и начина на формиране на лихвите. В клауза 8.2. в Анекс №1 към договор № 36/15.12.2008 г. било посочено, че договорът се обезпечава с ипотека.

         В хода на производството принудителното изпълнение било насочено спрямо ипотекирания имот – 67338.702.275, ведно с находящите се в него сгради 67338.702.275.1- жилищна сграда, 67338.702.275.2 – селскостопанска сграда, 67338.702.275.3 – селскостопанска сграда и 67338.702.275.4 селскостопанска сграда. С обявление от 17.10.2018 г. ЧСИ Георгиев обявил провеждането на публична продажба за периода 21.10.2018 г. – 21.11.2018 г.на посочените по – горе недвижим имот и сгради в него. Проданта била надлежно разгласена.

         С оглед гореизложеното депозираната жалба се явява процесуално допустима като подадена от надлежна страна с правен интерес. Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.

         По същество е налице един материално – правен спор дали учредената договорна ипотека е за обезпечение на Договор за банков револвиращ кредит за оборотни средства № 36/15.12.2008 г. или на Договор за банков кредит № 1/10.01.2006 г. Този спор не може да бъде разрешен окончателно в изпълнителното производство, но правилно съдебният изпълнител отдава предпочитание на съдържанието на договора за ипотека пред формалното му изписване. Действително в него е отразено, че служи за обезпечаване на Договор за банков кредит № 1/10.01.2006 г., но това вероятно се дължи на техническа грешка, тъй като от самото съдържание на договора е видно, че се обезпечава сумата от 40 000 лв., която е предмет на Договор за банков револвиращ кредит за оборотни средства № 36/15.12.2008 г. и Анекс № 1/07.12.2009 г. към него. Логично е да се приеме, че обезпеченият договор за кредит е на Договор за банков револвиращ кредит за оборотни средства № 36/15.12.2008 г. и тъй като договорната ипотека е сключена едва 2 дни след сключването на Анекс № 1/07.12.2009 г. Освен това е налице идентичност и по отношение на обезпечената сума ( 40 000 лв, докато  първия кредит тя е била само 10 000 лв.), крайният срок за погасяване – 06.12.2010 г., както и начина на формиране на лихвите.В самия Анекс № 1 / 07.12.2009 г. е посочено, че вземането ще се обезпечи с ипотека. В този смисъл предприетите от ЧСИ изпълнителни действия се явяват правилни и законосъобразни и не следва да се отменят.

         Предвид изложеното следва да се приеме, че жалбата е неоснователна и като такава не следва да се уважи.

По тези съображения, съдът  

 

 

Р    Е    Ш    И:

 

ОСТАВЯ без уважение жалбата на С.П.Д., ЕГН ********** *** против насрочена публична продан по изпълнително дело № 20158370400380 по описа на ЧСИ П.Г..

 

Решението не подлежи на обжалване .

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                   2.