Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N

гр. Сливен,  12.12.2018 година

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на дванадесети декември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                      Мл.с. СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА

при участието на прокурора ………и при секретаря Мария Тодорова , като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N 531  по описа за 2018  год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против първоинстанционно решение № 1303/09.11.2018г. по гр.д. № 4744/18г. на СлРС, с което е признато за установено, че А.Д.Ж. е осъществил на 05.09.2018г. домашно насилие спрямо К.Д.В.-Ж. и малолетните С.А.Ж. и К.А.Ж., наложени са му следните мерки за защита срещу домашно насилие: задължен е А.Д.Ж. да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо К.Д.В.-Ж., С.А.Ж. и К.А.Ж., забранено е на А.Д.Ж. да приближава К.Д.В.-Ж., С.А.Ж. и К.А.Ж. на разстояние по-близо от 50 м., жилището  на нейните родители в *******, местоработата й „КСУДС“, гр. Сливен, детска градина „Еделвайс“, гр. Сливен, ХІ СУ „К. Константинов“, гр. Сливен, магазин „Бриз“ в кв. „Дружба“, гр. Сливен и магазин „Кауфланд“ в кв. „Българка“, гр. Сливен, както и местата за социални контакти и отдих, за срок от 6 месеца, считано от постановяване на решението, наложена е глоба на А.Д.Ж. в размер на 200 лв., издадена е заповед за защита на К.Д.В.-Ж., С.А.Ж. и К.А.Ж. и са присъдени д.т. и разноски по делото.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от ответника по молбата в първоинстанционното производство.

Въззивникът–ответник по молбата в първоинстанционното производство, обжалва изцяло решението, като твърди, че то е незаконосъобразно, необосновано и неправилно. Заявява, че съдът неоснователно е приел, че са налице доказателства за осъществено домашно насилие. Счита конкретните фактически констатации на решаващия съд в тази насока за некореспондиращи със събрания доказателствен материал. Прави подробен анализ на събраните гласни доказателствени средства, като счита, че от тях не може да се изведе безспорно такова заключение. Твърди още, че свидетелските показания са противоречиви и недостоверни, поради което не могат да послужат за обосноваване на направените от съда изводи. Неаргументирани и фактологически и доказателствено, са оплакванията, изложени в молбата, поради което решението е необосновано. Също така развива аргументация относно същността на видовете домашно насилие, уредени в ЗЗДН и се оплаква, че в конкретния случай не е доказано по никакъв годен начин съвпадение между хипотезата на правната норма и действително осъществилите се факти, с показанията на разпитаните полицейски служители не се установяват нито състоянието на пострадалото лице, нито на извършителя. Твърди, че точно обратното на посоченото в молбата, молителката винаги се е ползвала с разбирането и подкрепата на съпруга си, което се подкрепя от постигнатото в процеса за развод споразумение между двамата.

На последно място релевира довод, че цитираното споразумение няма как да се изпълнява в частите, с които страните са уговорили режим на лични контакти на бащата с децата, при наличието на обжалваната заповед, освен това изобщо не е доказано по делото осъществявано насилие спрямо тях.

С оглед изложеното моли въззивния съд да отмени решението на СлРС като необосновано и неправилно. Претендира разноски по делото.

Във въззивната жалба няма направени нови доказателствени или процесуални искания за въззивната фаза.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата страна е подала ПИСМЕН ОТГОВОР, с който оспорва като неоснователна въззивната жалба, твърди, че първоинстанционният съд правилно е уважил молбата. Излага подробни съображения, с които последователно оборва всички релевирани оплаквания. Заявява, че от събраните доказателства, които обсъжда в изложението си, може да се направи обоснован извод за извършване от ответника на действия, които да могат да се квалифицират като домашно насилие.  Освен това законодателят е придал специална доказателствена сила на декларацията по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН, каквато е представена по делото и тя може да мотивира съда да уважи искането за защита от домашно насилие. Поради това моли въззивния съд да остави без уважение жалбата и потвърди атакувания акт. Претендира разноски. Няма направени нови доказателствени или други процесуални искания за въззивната фаза на производството.

В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.

        В с.з. за въззивника се явява представител по пълномощие, който поддържа подадената жалба.

        За въззиваемите се явява представител по пълномощие, който оспорва основателността на подадената жалба.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства и тези пред настоящата инстанция, намира, че обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.

При напълно изяснена и правилно възприета от районния съд фактическа обстановка, правилно същият е приел, че от събраните по делото доказателства - писмени и гласниq може да бъде направен извод за основателност на искането за издаване на заповед за защита. Според разпоредбата на чл. 13, ал. 1 ЗЗДН в производството по издаване заповед за защита са допустими всички доказателствени средства по ГПК, а в ал. 3 е посочено, че когато няма други доказателства, заповедта се издава само на основание декларацията по чл. 9, ал. 3 от закона. Логиката на законодателя е била, че към издаване на заповед за защита въз основа на декларация се пристъпва само в случаите, в които няма други доказателства. В противен случай, декларацията се преценява в съвкупност с останалите събрани по делото доказателства.

Основните възражения съдържащи се във въззивната жалба са свързани с твърденията за необоснованост на първоинстанционното решение, което не почивало на събраните по делото доказателства.

Тези възражения, обаче, са изцяло неоснователни. Безспорно е, че на 05.09.2018 г. въззивникът е осъществил домашно насилие спрямо съпругата и децата си.  Дори и да бъдат игнорирани показанията на свидетелите, които са негови близки родственици или пък тези, които са в близки родствени отношения със съпругата му, съдът е разпитал полицейските служители, които са отишли на инцидента. От техните показания е безспорно, че съпругата не е можела да напусне жилището, тъй като вратата е била заключена, а ключът е бил счупен отвътре, поради което се е наложило да бъде разбита вратата, след като е бил извикан екип от пожарната. От показанията на двамата свидетели също е безспорно, че въззивникът е имал агресивно поведение спрямо тях. Така, макар и косвено, техните показания уличават въззивника в извършеното домашно насилие, като по този  косвен начин потвърждават и изложеното в декларацията. Правилно и законосъобразно съдът е анализирал и показанията на свид. С.М., от които е видно, че въззивникът, който й е син, е признал, че е блъснал съпругата си един-два пъти на дивана. Скандалът е възникнал и се е развил в присъствието на двете деца, което безспорно може да се квалифицира като извършено спрямо тях психическо насилие. За психическо и емоционално насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие. Когато обект на насилие е дете, то следва да се защитава с още по-строги санкции, като насилието е още по-диференцирано и за такова следва да се счита всеки акт, който е дори със значително по-нисък интензитет и негативно въздействие, в сравнение с обикновените случаи на домашно насилие когато обект на въздействието не е дете, като в тази връзка следва да се отчетат и разпоредбите на Конвенцията за защита правата на детето.

          От тази гледна точка, никой родител няма право да използва в отношенията си детето каквато и да било форма на насилие, физическо, психическо, емоционално.

          Възраженията, че постановените мерки ще попречат на личните отношения на бащата и децата не следва да бъдат възприети. Действително е налице конфликт между постановените мерки за защита и постигнатото споразумение за упражняването на родителските права. В случая обаче водещ е интересът на децата и следва да бъде приоритетно охранен. Действията на родителя, упражнил насилие върху децата, не могат да бъдат толерирани чрез ограничаване на мерките за закрила с оглед осигуряване на възможност за лични отношения. Докато бащата не демонстрира поведение съобразено с интереса на децата, чрез защита на тяхното физическо и психическо развитие, следва да търпи ограничения при осъществяване на тези контакти.

Като е достигнал до тези напълно законосъобразни изводи, съдът е постановил правилен и обоснован съдебен акт, като наложените мерки за защита са достатъчни за превенция на евентуални подобни прояви от страна на въззивника. Определеният от съда срок за мерките за защита  е минимален, дава възможност на въззиввника да осъзнае поведението си и няма да повлияе негативно при изпълнението на режима на лични отношения между въззивника и децата, така както те са  определени в споразумението за прекратяването на брака.

В обобщение въззивната жалба се явява изцяло неоснователна, а първоинстанционното решение правилно, законосъобразно и обосновано, поради което следва да бъде потвърдено.

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

Въззиваемата страна  е претендирала разноски и такива  следва да бъдат присъдени в размер на сумата от 500 лева представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция.

Ръководен от гореизложеното съдът

Р     Е     Ш     И  :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1303/09.11.2018г. по гр.д. № 4744/18г. на Сливенски районен съд, като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА А.Д.Ж. ЕГН ********** *** да заплати на К.Д.В. ЕГН ********** ***5 сумата от 600.00 /шестстотин/ лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция.

         Решението не подлежи на обжалване.

                                     

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                    ЧЛЕНОВЕ: