Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  

 

гр. Сливен, 28.12.2018 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми декември през две хиляди и осемнадесета година в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН  САНДУЛОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

Мл.с.СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА

 

като разгледа докладваното от съдия Алексиева в.гр.д. № 533 по описа за 2018 год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството се движи по реда на чл. 435 и сл. от ГПК вр. чл. 463 от ГПК от ГПК.

Образувано е по постъпила на 23.11.2018 г., в кантората на ЧСИ Г.Г., жалба от П.И.М., ЕГН **********,***, чрез процесуалния му представител по пълномощие, против отказ за вдигане на възбрана от 09.11.2018 г. на ЧСИ Г.Г., по изп. д. № 20098350400934 по описа на кантората й. 

Жалбоподателят, взискател по изпълнителното дело и приобретател на недвижим имот изнесен по делото на публична продан, заявява, че отказът за вдигане на възбраната върху същия имот, обект на принудителното изпълнение е незаконосъобразен поради противоречието му с трактовките изложени от върховната инстанция в ТР № 1/2015  г. Твърди се, че същият е в кръга на лицата легитимирани да обжалват действията на ЧСИ, че има интерес от вдигането на възбраната и че са изпълнени предпоставките за вдигане на същата.  

Тъй като изпълнителното производство е прекратено поради перемпция с Постановление на ЧСИ Г., влязло в сила на 01.12.2017 г. не са разменяни книжа с останалите участници в изпълнителното производство.

ЧСИ е представил писмени мотиви, с които описва фактите по изпълнителното производство и заявява, че отказът напълно съответства на тълкуването на закона в ТР 1/2015 г. на ВКС. Намира че жалбата следва да се отнесе към чл. 402 от ГПК, тъй като изпълнителното производство е прекратено и излага мотив, за постановения отказ, че наложената възбрана пази приобретателя на имота, тъй като постановлението за възлагане придобива ред не от датата на влизането му в сила, а от наложената първа възбрана, чието вдигане се иска.

 

По допустимостта: Жалбата е подадена от лице, посочено в чл. 435 от ГПК в законоустановения срок. Въпреки че вдигането на възбрана не може да бъде квалифицирано точно като изпълнително действие, то следва да се отчете тясната му връзка с изпълнителния процес, неговото развитие и прекратяване, поради което жалбата следва да се приеме за допустима.

 След като се запозна с изпълнителното дело, доводите на жалбоподателя и мотивите на съдебния изпълнител, СлОС намира следното:

По фактите:

От приложеното към жалбата копие на изпълнително дело № 20098350400934 на ЧСИ с рег.№ 835 и район на действие - района на СлОС е видно, че същото е образувано въз основа на изпълнителен лист от 23.09.2009  г. издаден по ч.гр.д. № 4137/2009 г., със страни – длъжник: А.С.Г. и взискател П.И.М.. Същото е било висящо пред ЧСИ П.Р.. Видно от нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 19, том ІІІ, № 4577, акт № 325 по описа на нот. Д.Н., в полза на кредитора М. е учредена ипотека за обезпечаването на негово вземане по договор за заем от 09.06.2009 г. Ипотекиран е следният недвижим имот, собственост на длъжника Георигева: Поземлен имот с идентификатор № 67338.416.260, гр. Сливен, по кадастрална карта, одобрена със заповед № РД- 18-31/19.04.2006 на Агенцията по кадастъра, с адрес „Дюлева река”, с площ от 905 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване и стар идентификатор № 2881970, при съседи: поземлени имоти с идентификатори № 67338.416.205, № 67338.416.206, № 67338.416.259, № 67338.416.207, № 67338.416.261, №  67338.416.263, ведно с останалите подобрения и трайни насаждения в имота.

На 19.12.2009 г. е наложена възбрана от ЧСИ в полза на взискателя по изпълнителното дело, която е вписана в служба по вписвания под № 37, том ІІ, вх.рег. № 8117 от 19.12.2009 г. От 03.05.2010 г. до 03.06.2010 г.  е проведена публична продан на поземления имот, при която е депозирано едно единствено наддавателно предложение, чийто автор е именно взискателя и поради това имотът му е бил възложен с постановление за възлагане, влязло в сила на 25.07.2010 г. и вписано под № 5431/01.11.2010 г., акт № 148, том 17, дв.вх.№ 5376/01.11.2010 г.

След настъпване на обстоятелства по чл. 22 от ЗЧСИ,  архивът на ЧСИ Руйчева е бил приет от ЧСИ Г. Г. и делото е получило № 20098350400934.

На  ЧСИ Г. издава постановление, с което делото се прекратява поради перемпция, същото е влязло в сила на 01.12.2018 г.

На 08.11.2018 г. е постъпила молба за заличаването на възбраната на Поземления имот от М., в качеството му на взискател и приобретател на имота. На 09.11.2018 г. ЧСИ Г. постановява отказ да извърши действието, а на 23.11.2018 г. е постъпила жалба против отказа.

По правната страна. Съгласно постановеното в ТР 1/2015 г.   Възбраната, наложена в изпълнителното производство по чл. 449, ал. 2 ГПК, има за цел да препятства длъжника при насочено принудително изпълнение по отношение на негов недвижим имот, да извърши действия, с които да осуети или затрудни удовлетворяване вземането на взискателя-кредитор, както и да запази недвижимите имоти на длъжника в неговия патримониум. С вписване на възбраната, последващите разпореждания на длъжника с възбранения имот са непротивопоставими на взискателя.

Наложената обезпечителна възбрана не се погасява, нито се отменя след извършване на публичната продан на възбранения недвижим имот, тъй като същата брани интереса и на купувача от публичната продан. Въз основа на постановлението за възлагане, купувачът придобива всички права върху закупения имот, които длъжникът е притежавал към момента на вписването на възбраната и на него не може да се противопоставят никакви права на трети лица, които са непротивопоставими на взискателя и присъединените кредитори. Купувачът от публичната продан „встъпва” едновременно в правното положение, както на длъжника, като придобива неговите права върху имота, така и в правното положение на кредиторите – в смисъл, че на него е непротивопоставимо всичко, което не може да бъде противопоставено на кредиторите. Вписаната възбрана осигурява по –ранна противопоставимост на правото на собственост на купувача по публичната продан, за времето от датата на вписване на възбраната спрямо лицата, вписали свои актове относно недвижимия имот след този момент, до вписване на постановлението за възлагане. От това следва заключението, че единствените права които пази възбраната са тези на взискателите и третото лице купувач.

Още е дин аргумент в полза на казаното е, че съгласно чл. 452, ал. 2 ГПК извършените от длъжника разпореждания с възбранен имот са прогласени от законодателя за недействителни спрямо взискателя, който я е наложил, а не са нищожни спрямо всички.

Запазването на възбраната след публичната продан на недвижим имот (в рамките на проведено принудително изпълнение) цели да обезпечи удовлетворяването на признато изпълняемо субективно материално право на всяко лице, имащо качеството кредитор на длъжника, чийто недвижим имот е под възбрана, не и на други лица.

В тълкувателното решение се посочва   още, че при извършена публична продан възбраната не може да бъде вдигната и след изплащането на сумите по разпределението, тъй като тя брани интереса на купувача от публичната продан, тъй като когато бъде вписано постановлението за възлагане, то не придобива ред от вписването, а от най-ранно вписаната възбрана.

Поради това не следва да се отрича възможността на кредитора да поиска заличаването на възбраната, тъй като тя брани неговите права и ако той не желае да упражни тази защита, тя не следва да му се натрапва. Следва обаче да се отчете и интересът на купувача, тъй като възбраната както беше изяснено брани и неговите права. Ако и купувачът не желае да се възползва от защитата, която му е осигурена от възбраната, то тя следва да се вдигне. Аргумент за това може да бъде изведен и от постановките на тълкувателното решение, а именно, че след влизане в сила на постановлението за възлагане от публична продан, придобилият собствеността купувач и всеки последващ приобретател на имота може да поиска заличаване на вписаната възбрана по изпълнението, ако не му е противопоставима и не брани права. В конкретния случай следва да се отчете, че жалбоподателят по настоящото производство съвместява качествата на взискател по изпълнителното дело и приобретател на имота и желае да се откаже от защитата, която му дава възбраната. Като се има предвид, че за да може да бъде изпълнено исканото действие е необходимо да се изследва дали възбраната е противопоставима на купувача и дали брани нечии права. От изложеното по-горе, става ясно, че на първо място същата е постигнала целта си, а именно – задържала е имота в патримониума на длъжника, на второ: преди или след вписването й не са били вписвани никакви други претенции, които да уязвят правата на купувача и той иска да се откаже от нейната защита, а именно тази на по-ранната дата на вписване, и на трето изпълнителното производство е прекратено, т.е. съществува обективна невъзможност за продължаване на изпълнението върху този имот по това изпълнително дело, то следва същата да бъде заличена, тъй като лицата в чиято полза тя е предвидена искат да се откажат от правата, които тя им осигурява. От една страна взескателят е господар на изпълнителния процес и действията са поставени като негово право, а не задължение, а от друга не следва на приобретателя на недвижимия имот да се натрапва една вещна тежест, която макар и да е предвидена в негова полза затруднява упражняването на правото на собственост в пълен обем.      

За да бъде заличена възбраната съгласно постановките на чл. 31 от ПВ то  следва да има нареждане от длъжностното лице, което е наложило възбраната, в случая ЧСИ, който е водил изпълнителното производство.  

С оглед изложеното, съдът намира, че са налице предпоставките за заличаване  на вписаната възбрана под № № 37, том ІІ, вх.рег. № 8117 от 19.12.2009 г., на Поземлен имот с идентификатор № 67338.416.260, гр. Сливен, по кадастрална карта, одобрена със заповед № РД- 18-31/19.04.2006 на Агенцията по кадастъра, с адрес „Дюлева река”, с площ от 905 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване и стар идентификатор № 2881970, при съседи: поземлени имоти с идентификатори № 67338.416.205, № 67338.416.206, № 67338.416.259, № 67338.416.207, № 67338.416.261, №  67338.416.263, ведно с останалите подобрения и трайни насаждения в имота,  в полза на П.И.М. и отказът на ЧСИ Г. следва да се отмени.

Ръководен от гореизложеното съдът

                                    

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ отказа от 09.11.2018 г. на ЧСИ Г.Г., да се заличи вписаната под № 37, том ІІ, вх.рег. № 8117 от 19.12.2009 г., възбрана върху Поземлен имот с идентификатор № 67338.416.260, гр. Сливен, по кадастрална карта, одобрена със заповед № РД- 18-31/19.04.2006 на Агенцията по кадастъра, с адрес „Дюлева река”, с площ от 905 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване и стар идентификатор № 2881970, при съседи: поземлени имоти с идентификатори № 67338.416.205, № 67338.416.206, № 67338.416.259, № 67338.416.207, № 67338.416.261, №  67338.416.263, ведно с останалите подобрения и трайни насаждения в имота, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                                  ЧЛЕНОВЕ: