Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  

гр. Сливен, 03.12.2018 година

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание проведено на трети декември през две хиляди и осемнадесета година в състав:               

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                                        ЧЛЕНОВЕ:МАРТИН САНДУЛОВ

                                                              Мл.с.СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА

 

като разгледа докладваното от Мартин Сандулов  гр. д.  N 534 по описа за 2018  год., за да се произнесе, съобрази следното: 

 

Производството е по реда на  чл.435 и сл. от ГПК.

Производството е по жалба против отказ на ЧСИ  Г.Г.по изп.д. № 1632/2016 г. за прекратяване на производството по делото.

Жалбата е подадена от длъжниците, чрез процесуален представител – адв. П.М., и в нея се твърди, че са налице предпоставките на чл.433 ал.1 т.8 от ГПК за прекратяване на изпълнителното производство. От жалбата не стават ясни на какви мотиви основава искането си за прекратяване пълномощникът на длъжниците.

Постъпило е писмено възражение от взискателя, чрез процесуален представител, в което се твърди, че жалбата е неправилна, необоснована и изложените съображения са в противоречие със съдебната практика.  По изпълнителното дело са предприемани изпълнителни действия и по делото е бил извършен опис на 06.02.2017г. , който прекъсва давността, и от който опис започва да тече нов двегодишен срок, съгласно чл.433 ал.1 т. 8 от ГПК. В обобщение се иска жалбата да бъде оставена без уважение.

Постъпили са писмени мотиви от ЧСИ Гергана Грозева, в които е изложена  хронологията по изпълнителното дело.Съдебният изпълнител изразява становище, че жалбата е допустима, но е неоснователна. В случая не е налице настъпването на перемпция, поради което е постановен отказ да бъде прекратено изпълнителното производство. Поискани са от взискателя и са извършени множество изпълнителни способи, които са прекъснали тази давност, както и общата давност по ЗЗД, като са били наложени множество запори върху трудови възнаграждения, банкови сметки, дружествени дялове, моторни превозни средства на длъжниците. Била е наложена възбрана, извършен е бил опис на ипотекирани недвижими имоти, изготвена е оценка на същите и е насрочена публична продан на описаните имоти.

Настоящият състав, след като се запозна с жалбата и изпълнителното дело, я намира за допустима, но неоснователна, поради следните съображения: Безспорно е задължителното за съдилищата тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. - т. 10, с което е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години  изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК/чл. 330, ал. 1, б. "д" ГПК (отм.). Според мотивите на  тълкувателното решение прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ/независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане на взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ/ - насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Прието е, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

Със същото тълкувателно решението е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, че прекратяването на изпълнителното производство, поради т. нар. "перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебния изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. Прието е, че без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това. Прекратяването на изпълнителното производство става по право.

 

В случая на 06.02.2017 г. е извършен опис на ипотекираните недвижими имоти, за което са съставени протоколи. Извършени са и последващи изпълнителни действия, чрез налагане на запори на трудови възнаграждения. Само с извършването на описа, обаче,  е била прекъсната перемпцията и от този момент следва да се изчака да изтече двегодишен срок, през който взискателят да не е поискал и съдебният изпълнител да не е извършил изпълнителни действия.  Към този момент, обаче, този срок не е изтекъл, поради което жалбата е изцяло неоснователна.

 

 

 

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОСТАВЯ  без уважение жалба вх. № 44180/09.11.2018г. подадена от длъжниците, чрез процесуален представител – адв. П.М. против отказ на ЧСИ  Г.Г.по изп.д. № 1632/2016 г. за прекратяване на производството по делото.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                            ЧЛЕНОВЕ: