Р Е Ш Е Н И Е  № 20

 

гр.Сливен,  02.04.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание, проведено на четиринадесети март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНА БАКАЛОВА

 

при участието на секретаря Соня Василева,

като разгледа докладваното от съдията Бакалова гр.д. № 539 по описа за 2018 год. за да се произнесе взе предвид следното:

Предявеният иск намира правното си основание в чл. 2 ал.1 т. 3 от ЗОДОВ.

Ищецът Д.М.Г.  твърди в исковата си молба, че на 29.05.2013 г. с постановление на РП Сливен му било повдигнато обвинение за това, че на неустановени дати в периода от началото на есента на 2011 г. до 18.09.2012 г. в гр. Сливен, в условията на продължавано престъпление, чрез И.В. Г. осъществил неправомерно въздействие върху уреди за търговско измерване на електрическа енергия, отчитащи консумираната такава на адреси в  ******и ******и  ******, с което създал условия за непълно отчитане на потребената елелктрическа енергия – престъпление по чл. 234 ал.1, вр. с 26 ал. 1 от НК.

По този повод бил внесен обвинителен акт в РС Сливен и образувано НОХД № 1821/2013г. по описа на СлРС. В хода на делото  представителите на ответника поддържали обвинението. С присъда № 2/23.06.2014 г. по ВНОХД № 171 /2014 г. на СлОС същият признал ищеца за невиновен  по повдигнатото обвинение.

Твърди, че периодът от повдигане на обвинението до постановяване на присъдата продължил повече от 1 г.  В резултат на повдигнатото обвинение и воденото производство ищецът станал затворен, избягвал контакти, не контактувал с други хора. Колегите му се дистанцирали от него и станали подозрителни. Изострили се отношенията в семейството му. Ищецът станал нервен и избухлив. Преди  съдебните заседания изпитвал страх, не можел да спи. Самочувствието му се понижило. Във връзка с воденето на делото твърди, че заплатил адвокатско възнаграждение за процесуално представителство  по следственото дело в размер на 500лв., и за съдебно представителство – 300 лв.

Твърди, че в резултат на повдигнатото срещу него обвинение, по което е бил оправдан, следва да бъде ангажирана отговорността на Държавата в лицето на Прокуратурата на Република България за претърпените от него имуществени и неимуществени вреди и моли същата да бъде осъдена да му заплати сумата  26 000 лв., представляваща неимуществени вреди и сумата 850 лв. претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва за забава, считано от 29.05.2013 г. до окончателното  изплащане и направените разноски.

В срок ответникът е депозирал отговор, в който оспорва изцяло предявения иск по основание и размер, като твърди, че не са представени доказателства, които да установяват действително претъпени вреди от ищеца, като пряк и непосредствен резултат от повдигнатото обвинение и воденото срещу него наказателно производство. 

Твърди, че по отношение на ищеца е била взета възможно най-леката мярка за процесуална принуда, не са му били налагани никакви други  рестриктивни мерки и това не е създало сериозни затруднения и ограничения в обичайния му начин на живот.

Видно от приложената справка от НСлС, спрямо  ищеца  в процесния период, било водено и друго досъдебно производство /ДП/, което  определя по-ниския интензитет на увреждане и отрицателни преживявания и е трудно да се разграничат вредите по двете.

Твърди, че делото е протекло в изключително разумни срокове, което не е затруднило допълнително ищеца.

Твърди, че претендираното обезщетение е изключително завишено и не съответства на трайната практика в страната.

 Твърди, че не са представени доказателства за такъв висок размер на обезщетението, респ. на претърпените вреди. Оспорва изцяло  претенцията за имуществени вреди, тъй като по делото липсват  доказателства за реално осъществена адвокатска защита.

Твърди че, лихвата не следва да се претендира от датата, на която ищецът е бил привлечен като обвиняем, а от датата на влизане в сила на постановената оправдателна присъда, а именно 09.07.2014 г.

Прави възражение за изтекла погасителна давност по чл. 111  б.”в” за лихвите.

Прави възражение за извършените в настоящото производство разноски, като твърди, че в условията на чл. 38 ал. 2 т. 3 от Закона адвокатурата следва да бъде посочено основанието, на което се оказва безплатна помощ.

 

В с.з. ищецът, чрез процесуални си представител поддържа предявените искове и моли да бъдат уважени. Претендира разноски.

В с.з. ответникът, чрез прокурор К., поддържа изложеното в писмения отговор и моли да бъдат отхвърлени изцяло предявените искове

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

През 2012г. в ОСлО при ОП – Сливен е било образувано ДП сл.д. № 15/13г. като разследването се е водело за извършено престъпление по чл.234в ал.1 от НК. Първоначално ищецът Д.Г. е бил разпитан като свидетел, а впоследствие, с постановление от 07.05.2013г. същият е бил привлечен като обвиняем за цитираното престъпление. Повдигнатото обвинение с обвинителен акт от 28.10.2013г. на  РП-Сливен е за това, че в периода от есента на 2011г. до 18.09.2012г. в гр.Сливен, в град Сливен, в условията на продължавано престъпление, чрез лицето И.В. Г., осъществил неправомерно въздействие върху уред за търговско измерване на електрическа енергия, електромер № 007643333, № 008538444 и № 30378138, отчитащи консумираната ел.енергия на съответно на адреси: ************, с което се създало условие за непълно отчитане на потребената ел.енергия - престъпление по чл.234в ал.1 от НК във вр. чл. 26 ал.1 от НК. С това постановление на ищеца е била взета мярка за неотклонение „Подписка”.        

Образувано НОХД № 1821/2013г. по описа на РС - Сливен. В хода на делото представителят на РП – Сливен е поддържал обвинението и е пледирал за признаване на ищеца за виновен в извършване на престъплението, в което е бил обвинен. Производството по НОХД № 1821/13г. на СлРС приключило с постановяване на присъда № 75/13.03.14г., с която Д.Г. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 234 ал.1 от НК, неправомерно въздействие върху уред за търговско измерване на електрическа енергия, електромер № 007643333 на адрес ******,  като му е наложено наказание „пробация“ и оправдан по повдигнатото обвинение за неправомерно въздействие върху уред за търговско измерване на електрическа енергия, електромер № 008538444 и № 30378138, отчитащи консумираната ел.енергия на съответно на адреси:, ****** и гр. Сливен, м. „******.

Постановената присъда е била протестирана от прокурор при РП – Сливен и по повод на този протест е било образувано ВНОХД № 171/14г. на СлОС. С присъда от 23.06.14г. по цитираното ВНОХД ищецът Д.Г. е признат за невиновен и за престъплението, за което е бил осъден от СлРС. Бил е подаден касационен протест, който е бил върнат като нередовен с разпореждане от 25.08.2014г.

Наказателното производство е продължило една година, три месеца и 18 дни, считано от привличането на лицето в качеството на обвиняем до постановяване на крайния съдебен акт.

От събраните гласни доказателства, чрез разпита на свид. Д. и свид. Т. се установява, че по време на воденото срещу ищеца разследване и наказателно производство той бил притеснен, разстроен, затворил се в себе си и ограничил контактите си с колеги и приятели. Срамувал се от воденото срещу него производство. Бил обект на подигравки от страна на колегите си полицаи, че е крадец на ток. Продължил да работи като полицай, като междувременно завършил висше икономическо образование в Свищов.  Междувременно се развел с първата си съпруга, по чийто сигнал е образувано досъдебното производство. Оженил се втори път и му се родило дете, но много бързо се развел и с втората си съпруга. Според разпитаните свидетели е възможно и част от причините за втория развод да са воденото срещу него производство, тъй като то го довело до депресия. Не се събраха доказателства, че ищецът не е повишен в офицерски чин зари воденото конкретно наказателно производство.

Според показанията на свид. Т. след оправдателната присъда започнал да идва на себе си и в момента е по-добре. Този свидетел не се е усъмнил във виновността на ищеца, въпреки воденото производство.

Видно от представената от ответника справка от Единната информационна система за противодействие на престъпността срещу ищеца по същото време е било водено и друго наказателно производство за периода от 07.05.2013г. до 04.03.2014г., което е било прекратено, за потвърждаване на неистина в писмена декларация.

Видно от заключението на съдебно-психологичната експертиза не съществуват обективни данни за психичното състояние на ищеца към момента на воденото срещу него наказателно производство. По тази причина и поради отдалечеността във времето на изследвания период не може да се установи какво е било психичното състояние на ищеца тогава.

В настоящия момент не се отчитат груби нарушение в личността на ищеца. Процесното наказателно производство, според вещото лице, без съмнение е оказало негативно въздействие върху психичното състояние на ищеца, но то е  било комбинирано и с останалите значими събития в живата му в този момент – друго наказателно производство, развод, следване. Породи липсата на обективни данни не може да се проследи дали е налице промяна на личността на ищеца преди и сега.  

По сл.д.№ 15/13, лист 27, том 5 е представено пълномощно, с което е упълномощен адв. М. Д. от ищеца Д.Г. и договор за правна помощ с уговорено възнаграждение в размер на 500лв., от които са плетени 50 лв. в брой.

По НОХД № 1821/13 на СлРС и по ВНОХД № 171/14 по описа на СлОС не са представени доказателства за платено адвокатско възнаграждение.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, ценени както поотделно, така и в своята съвкупност. Същите като неоспорени от страните, съдът кредитира изцяло. Съдът даде вяра и кредитира показанията на разпитаните в с.з. свидетели Д. и Т., в чиято достоверност няма основания да се съмнява.

Въз основа на приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Предявената искова претенция е с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.

Разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ предвижда обективна отговорност на държавата в случаите на незаконно повдигане и поддържане на обвинение в извършване на престъпление. Действията по повдигане и поддържане на обвинението се считат за незаконни, ако лицето бъде оправдано. Субекти на тази отговорност могат да бъдат само правозащитни органи, оправомощени да повдигат и поддържат обвинения за престъпления от общ характер, какъвто орган се явява Прокуратурата на Република България.

В случая, по отношение на ищеца е било предявено, повдигнато и поддържано обвинение за извършено умишлено престъпление, изпълващо състава на  чл.234в ал.1 от НК в продължение на 1 година три месеца и 18 дни. Предвид обстоятелството, че по така повдигнатото и поддържано обвинение съдът е постановил оправдателна присъда, действията по повдигане и поддържане на обвинението се явяват незаконни.

Установява се от доказателствата по делото, че незаконно повдигнатото и поддържано обвинение в извършване на умишлено престъпление от общ характер, е причинило на ищеца, неимуществени вреди, изразяващи се в негативни преживявания и  дискомфорт в социалните контакти. Търпени са негативни психични изживявания за периода, през който е бил обвиняем, респ. подсъдим за престъпление от общ характер. Фактът на повдигнатото и поддържано обвинение е имал пред семейството, пред близки и познати, както и пред обществото, негативно отражение върху името на ищеца, респ. неговото самочувствие и самоуважение. Установена е и пряката причинно следствена връзка между повдигнатото обвинение и претърпените вреди, техния интензитет и трайност. Следва също така да бъде отчетено, че негативните преживявания на ищеца през същия период не се дължат само на конкретното наказателно производство, но и на друго водено такова срещу него по същото време, на неблагополучия в личния живот, психическо напрежение от учене и според вещото лице в.л. М. всичко това се е комбинирало като отражение върху психиката му и не могат да се отграничат конкретно вредите.

Предвид кратката продължителност на незаконното повдигане и поддържане на обвинение, тежестта на престъплението предмет на обвинението, възрастта на ищеца и неговото съдебно минало, интензитета на търпените от него отрицателни емоционални изживявания и съобразявайки негативите към момента, с оглед разпоредбата на чл. 4 ЗОДОВ във вр. с чл. 52 ЗЗД съдът намира, че сумата 1 500 лв. би била адекватна за репариране за търпените неимуществени вреди. За да определи тази сума, съдът взе предвид обстоятелството, че по отношение на ищеца е била наложена най-леката мярка за неотклонение, която минимално е нарушила начина му на живот. Производството е приключило в кратки срокове. В момента са почти изцяло преодолени последствията от негативните преживявания на ищеца. Не на последно място съдът взе предвид е и размера на определеното обезщетение  на друг подсъдим същото производство – П.С.Х., на когото е било повдигнато същото обвинение, по което е бил оправдан и с влязло в сила решение по гр.д № 558/14 по описа на СлОС е било присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1 500лв. (което обстоятелство е служебно известно на съда).

В останалата част, за разликата над тази сума до пълния претендиран размер от 26 000лева, искът за неимуществени вреди е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Неоснователно се явява възражението на ответната Прокуратура за приложение на чл.5 от ЗОДОВ, тъй като по делото липсват доказателства за изключителна вина на пострадалия, допринесла за настъпилите и претърпени вреди.

Претенцията за присъждане на имуществени вреди се явява основателна и доказана до размера от 50 лв. Следва да се отбележи, че разноските, направени за адвокатска защита на договорно основание от оправдан подсъдим в наказателното производство не могат да се присъждат съгласно разпоредбата на чл. 190, ал.1 от НПК. Тъй като са пряка последица от повдигнатото незаконосъобразно  обвинение и са имуществена вреда, то те следва да бъдат обезщетени от ответника в настоящето производство. По делото са представени доказателства за направените разходи за адвокатска защита – реално заплатена сума от 50 лева в досъдебно производство и липсват доказателства за разходи пред първата и въззивна инстанция. Въпреки, че договореното възнаграждение е в размер на 500лв. липсват доказателства то да е било платено преди приключване на производството и по тази причина не се явяват вреда произтичаща от незаконното обвинение. До този размер претенцията се явява основателна и следва да бъде уважена, а до пълния размер – отхвърлена.

Върху претенциите за неимуществени и имуществени вреди е дължима и претендираната законна лихва, считано от влизане на оправдателната присъда в сила – 23.06.2014г. /ТР № 3/22.04.2004г. на ВКС на РБ/. Ответникът е направил възражение за погасяване на вземането за лихви по давност. Възражението е отчасти основателно. Вземането за лихви се погасява с кратката тригодишна давност по чл. 111 от ЗЗД и в конкретния случай е погасено по давност за периода от 26.03.2014г. до 27.09.2015г. (искът е предявен на 28.09.2018г.). Законната лихва за забава върху присъдените обезщетения следва да бъде присъдена считано от 28.09.2015г.

         При този изход на производството на ищеца следва да бъде присъдена сумата 10лв., представляваща направени разноски в производството за държавна такса и 300лв. разноски за вещо лице – чл. 10 ал.3 от ЗОДОВ.

         На ищеца е оказана безплатна адвокатска помощ на основание чл. 38 от ЗА, като е посочено, че същия е близък на адвокат С.Р.. Следва да бъде осъден ответника да заплати на адв. Р. сумата 338,50лв., съобразно уважената част от иска и на основание чл. 38 ал2 от ЗА. 

Ръководен от изложените съображения, съдът

 

Р    Е    Ш   И

 

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес ****  да заплати на Д.М.Г. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес ***, офис *, чрез адв. Р. сумата в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди и сумата в размер на  50 /петдесет/ лева имуществени вреди, вследствие на незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл. 234в ал.1 от НК, за което е оправдан с влязла в сила присъда по НОХД № 1821/2013г. на РС – Сливен, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 28.09.2015 г. до окончателното им изплащане, както и сумата 310лв. разноски.

         ОТХВЪРЛЯ предявените искове до пълните им размери, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България с адрес **** да заплати на адвокат С.И.Р.,***, офис *, на основание чл. 38 ал.2 от Закона за адвокатурата сумата 338,50лв. адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска защита на Д.М.Г. по гр.д.№ 538/18 по описа на Окръжен съд Сливен.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд – Бургас.

 

                                               ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :