Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 28.01.2019 г.

 

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на шестнадесети януари, през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                               ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА

                                                        Мл.с.: С. АЛЕКСИЕВА                                                                         

 

 

При секретаря Соня Василева, като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 547 по описа за 2018 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

         Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

 

         Образувано е по въззивна жалба депозирана от Я.Т.К., ЕГН ********** *** против решение № 1061/17.09.2018г. по гр.д. № 4238/2017г. на Сливенския районен съд, в частта с която е прието за установено по отношение на въззивника на основние чл. 124 от ГПК във вр. с чл. 103 и 104 от ЗЗД, че „КОРКОС“ ЕООД със седалище и адрес на управление **********а не дължи сумата от 7781.40 лв., представляваща присъдени на „ ДИВЕСПЛАСТ“ ООД с правоприемник „ВЕНИ ИНВЕСТ 2015“ ЕООД със седалище и адрес на управление **********, разноски по т.д. 48/2013 г. на СлОС, за изкупуването на които въззивницата к. е сключила с „ ДИВЕСПЛАСТ“ ООД нищожен договор за продажба на вземане на 21.10.2015 г. Решението е обжалвано и в частта на разноските, които е била осъдена да заплати въззивницата на въззиваемата страна.

         Във въззивната жалба е посочено, че обжалваното решение е необосновано и противоречи на материалния закон. Съдът бил направил неправилен извод за нищожност на договора за цесия поради липса на основание и като привиден. Твърди се, че извършената цесия е редовна и редовно насрещната страна е била уведомена за нея с надлежно оформена обратна разписка. От събраните по делото доказателства не можело да се установи, че цесията е сключена при противоречие със закона, при заобикалянето му, в противоречие с добрите нрави или без основание. Изводът, че договорът е привиден бил направен без никакви доказателства. Моли се в обжалваната част решението да бъде отменено и да бъдат присъдени деловодни разноски за двете инстанции.

         В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от адв. Б. процесуален представител на „ КОРКОС“ ООД, с който въззивната жалба е оспорена като неоснователна. Посочено е, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. За уважаване на предявения иск обосновано съдът приел, че ищецът е погасил дълга си чрез прихващане, както и че договорът за цесия не е породил действието си. Прихващането било осъществено чрез нотариална покана от 27.05.2017г. отправена до първия ответник. Двете вземания, с които било осъществено прихващането отговаряли на изискването на чл. 103 от ЗЗД – изискуемост и ликвидност ( по влезли в сила съдебни решения). Правилно и в съответствие с материалния закон и със съдебната практика съдът бил приел, че е било възможно да се извърши прихващане дори и вземането, с което се прихваща да е прехвърлено ако е имало възможност за прихващане преди цесията. По делото липсвали каквито и да е доказателства, че ищецът е дал одобрението си за извършване на процесното прехвърляне. Страната твърди, че ищецът дори не е бил уведомен по реда на чл. 99 ал.3 от ЗЗД. В отговора се посочва също така, че тъй като договорът за цесия е възмезден и каузален договор е необходимо той да има правно основание и определена цена на вземането. В случая липсвали доказателства въззивницата К. да е заплатила сумата по цесията. Тъй като нямало реална размяна на блага, договорът за цесия бил невалиден. Той бил нищожен и поради заобикаляне на закона и поради накърняване на добрите нрави. Заобикаляне на закона било налице, тъй като били предприети действия, които да доведат до неплащане на присъдена със съдебно решение сума, а това противоречало и на добрите нрави. Договорът за цесия бил привиден и като такъв нищожен. На следващо място се посочва, че уведомлението по чл. 99 ал. 3 от ЗЗД не било достигнало до ищеца, поради което не било породило действието си.

         Моли се обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендират се деловодни разноски.

Страните не са направили процесуални или доказателствени искания.

         В с.з.въззивникът редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. К., която поддържа въззивната жалба и моли да се уважи. Претендира разноски.

В с.з. въззиваемата страна редовно призована не се явява. Представлява се от адв. д., която поддържа отговора на въззивната жалба и моли да се потвърди обжалваното решение. Претендира деловодни разноски.

         Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

Обжалваното решение е било съобщено на въззивника на 25.09.2018г. и в рамките на законоустановения четиринадесет дневен срок – на 08.10.2018 г. е била депозирана въззивната жалба.

Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

Въззивната жалба е редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество жалбата се явява неснователна.

В настоящия случай следва да се отговори на няколко въпроса.

На първо място следва да се отговори на въпроса дали извършената цесия е била надлежно съобщена на ищеца. На второ място следва да се отговори на въпроса дали извършеното прихващане е било надлежно извършено и дали е било надлежно съобщено и на трето място да се отговори на въпроса нищожна ли е цесията поради липса на основание, заобикаляне на закона или противоречие с добрите нрави.

Съдът намира, че на първия въпрос следва да се отговори, че извършената цесия не е била надлежно съобщена на ищеца. По делото е представена обратна разписка, с която на адреса на ищеца е била доставена пощенска пратка. Какво обаче е било съдържанието на пощенската пратка може само да се гадае, тъй като то никъде не е посочено. От друга страна (не е оспорено от ответната страна) управителят на ищцовото дружество не е подписал известието за доставка. Не е посочено кой и в какво качество е получил пратката. Съгласно разпоредбата на чл. 50 ал.3 от ГПК при връчване на съобщения на търговци за удостоверяване на връчването следва да се посочи името и длъжността на получателя. Твърдението на въззивницата за редовно уведомяване на въззиваемото дружество за извършената цесия си остава недоказано и голословно. В този смисъл следва да се посочи само и че освен, че не е бил редовно уведомен за цесията, ищецът не е дал съгласие за прехвърляне на вземането, поради което (по арг.на противното ) той е можел да прихване вземането си към предишния кредитор ако то ( както е и в случая) е било ликвидно и изискуемо преди цесията ( в този смисъл е и опр. № 528/ 2013 г. на ВКС по т.д. 630/2012 г.).

Съдът намира извършеното прихващане за надлежно и за редовно съобщено на първия ответник, поради което същото е породило действието си. Опитите на ищеца да уведоми първия ответник за извършеното прихващане чрез използването на услуги на куриерска фирма са се увенчали с неуспех. Извършеното уведомление обаче от нотариус е законосъобразно и е породило действието си. Към момента на осъществяване на прихващането са били налице всички законни предпоставки. Били са налице две еднородни, изискуеми и ликвидни вземания и едното е било прихванато от правоимащо лице.

Съдът намира и че по делото са налице достатъчно доказателства за нищожност на сключената цесия.

Договорът за цесия е каузален и възмезден договор. Бидейки каузален за да породи действие е необходимо той да има основание. В теорията (Г.Стефанов) е прието, че основанието на сделката е съществената, типична, пряка, непосредствена, близка и постоянна цел (резултат), която се преследва със сключването на сделката. Основанието се разкрива чрез отговор на въпроса защо чрез дадена сделка се предоставя имуществена облага, защо се сключва сделката? Отговорите могат да са три – за да се придобие право, за да се изпълни задължение или за да се подари нещо. Ако една каузална сделка се сключи без да се преследва една от тези цели тя е без основание. По принцип наличието на основание се предполага до доказване на противното ( мл. 26 ал. 2 от ЗЗД) и това е една оборима презумция. В случая обаче от данните по делото следва да се приеме, че презумцията е оборена, тъй като не се доказа въззивницата да е имала интерес от сключването на договора нито за да придобие някакво право ( тя е платила същата сума, която се е цедирала, защо и да дава сума, която има при условие, че събирането на новата сума би могло и да се затрудни), нито за да изпълни някакво задължение ( няма данни или дори твърдение, че въззивницата е била с нещо задължена на цедента), нито за да дари нещо ( по никакъв начин доказателствата по делото не могат да се интерпретират като дарение). Съдът намира, че е налице липса на основание при сключването на договора за цесия и като такъв той е нищожен.

Конкретната цесия е нищожна и на останалите две основания - заобикаляне на закона и противоречие с добрите нрави. Заобикаляне на закона е налице, тъй като от данните по делото става ясно, че с приложената схема ( сключване на договор за цесия и продажба на ЮЛ, на лице което по никакъв начин не може да бъде намерено и е невъзможно да заплати сумата, за която е осъдено) се е целяло присъдените в полза на „ДИВЕСПЛАСТ“ ООД разходи в никакъв случай да не могат да се компенсират с многократно по – големите разходи присъдени в полза на „КОРКОС“ ЕООД. По този начин се е целяло присъденото от съда да не бъде изпълнено, което представлява заобикаляне на закона. По същество действията извършени от ответницата К. противоречат и на добрите нрави. Тя е служител на адвокатското дружество на адв. Попова и е било неморално да се договаря с нейни клиенти във вреда на „КОРКОС“ ЕООД.

Тъй като правните изводи на настоящата инстанция съвпадат с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото единственият въззивник следва да бъде осъден да заплати на възизваемия деловодни разноски за въззивна инстанция в размер на 1400.00 ( хиляда и четиристотин ) лева.

 

По тези съображения, съдът  

 

 

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

 

 

         ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1061/17.09.2018г. по гр.д. № 4238/2017г., по описа на Сливенския районен съд  като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

         ОСЪЖДА Я.Т.К., ЕГН ********** *** да заплати на „КОРКОС“ ЕООД със седалище и адрес на управление **********деловодни разноски за въззивна инстанция в размер на 1400.00 ( хиляда и четиристотин ) лева адвокатско възнаграждение.

 

 

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБългария.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                    2.