Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 2

 

гр. Сливен, 23.01.2019 година

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на шестнадесети януари през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                    Мл.с. СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА                      

при участието на прокурора ………и при секретаря Соня Василева , като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N 556  по описа за 2018  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 1248/30.10.2018 г. по гр.д. № 1401/2018 г. на Районен съд Сливен, с което е отхвърлен предявеният от  „Електроразпределение юг“ ЕАД, ЕИК 115552190, със седалище и адрес на управление **********, иск с правна квалификация чл.124 ал.1 ГПК, предявен против С.Г.Т. ЕГН ********** ***, с който се претендира да се признае за установено , че дружеството е собственик на недвижим имот в района на Сливенски минерални бани, с площ 4999,80 кв.м., от които незастроена площ 4727,20 кв.м. и ЗП от 272,60 кв.м. , при граници: шосе за гр.Нова Загора, кантон на „Пътно управление“, река Тунджа и гараж на баните, съгласно акт за държавна собственост на недвижим имот № 2945/08.05.1965 г., на председателя на Градски Народен съвет гр. Сливен, като към настоящия момент 1508 кв.м. образуват имот с идентификатор № 30990.502.21, като останалите 3491,80 кв.м. попадат в имот с идентификатор 30990.502.20, целият с площ от  6007 кв.м. на основание отчуждаване за държавни нужди срещу заплатено обезщетение и давностно владение продължило повече от 10 години и е осъдено дружеството да заплати на ищцата направените по делото разноски.

Подадена е въззивна жалба от ищеца, чрез процесуалния представител по пълномощие, в която се твърди, че решението е неправилно. Доказателствата по делото са тълкувани от съда едностранчиво и неприцизно, липсват фактически предпоставки и правно основание за отхвърляне на претенцията. По делото  безспорно е установено, че дружеството е владяло недвижимия имот в района на Сливенски минерални бани. От датата на придобиване до настоящия момент дружеството владее имота спокойно и необезпокоявано. Ответницата се е вписала като собственик на имота и с правни действия е оспорила правото на собственост на дружеството. Тя се е легитимирала чрез договор за  доброволна делба. От събраните доказателства е било установено, че имотът е собственост на наследници на Н.М.З.. С решение на Градски народен съвет /ГНС/ имотът с площ от 5дка е отчужден за нуждите на електростопанската област „Енергообединението“ гр. Стара Загора за построяване на възлова разпределителна станция.  Имотът е бил оценен и собствениците са обезщетени с равностоен имот. Така дружеството владее на правно основание собствения си недвижим имот. Това владение продължило включително и за периода 2003 г.  до настоящия момент, като владението се осъществявало на правно основание и периодът е достатъчен да се констатира изтичането на изискуемата придобивна давност. Оспорват се основанията, на които ответницата претендира собственост върху имота, като се развиват съображения за това. Поради това се иска да бъде отменено първоинстанционното решение и да се постанови ново, с което претенцията да бъде уважена.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил писмен отговор на тази въззивна жалба, в който се сочи, че тя е неоснователна. Сочи се, че ответницата като наследник на своя баща, е собственик на имота по силата на възстановената собственост върху същия  с решение на Общинска  служба “Земеделие“ – Сливен. Развиват се съображения свързани с процедурата по възстановяване на земеделски земи. Сочи се, че правилно РС е отхвърлил претенцията за придобиване по давност, тъй като ищецът не е владял непрекъснато. В обобщение се развиват съображения, че правните изводи на районния съд са обосновани и законосъобразни, поради което  се иска да бъде потвърдено първоинстанционното решение.

В с.з за въззивника не се явява представител по закон или пълномощие. Постъпило е писмено становище от представител по пълномощие, с което се поддържа подадената въззивна жалба.

В с.з. въззиваемата, редовно призована, не се явява. Явява се представител по пълномощие, който оспорва основателността на подадената жалба и моли да бъде потвърдено първоинстанционното решение.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства и тези пред настоящата инстанция, намира, че обжалваното решение е неправилно, поради което следва да бъде отменено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея, но счита, че следва да бъде допълнена по следния начин:

С протокол от 02.04.1954 г. на комисия, назначена от Министъра на електрификацията, на основание на чл.7 от Правилника за отчуждаване на имоти за държавна и обществена нужда е отчужден имот, който се намира изцяло в частната нива на наследниците на Н.З., като обезщетението е с нива от държавния фонд. Отбелязано е, че имотът е с площ от 5дка и е включен в балансовата сметка на „Енергоснабдяване-Сливен“ с акт № 2945/08.05.1965 г. за държавна собственост на недвижим имот, като е посочен като „имот в района на Сливенски минерални бани – възлова подстанция с незастроена площ 4727,20 кв.м. и ЗП от 272,60 кв.м.“ Актуван е като държавна собственост, като е посочено, че сградата е застроена през 1955 г. и имотът е отстъпен за ползване на „Енергоснабдяване“ – Сливен. Още с мемориален ордер № 12/25 за м. декември 1958 г. е наредено вписването в основни средства група „Земи“ на имота , като е отбелязано като „дворно място в Сливенски минерални бани от 5000кв.м. и балансова стойност 3200лв“. За отчуждаването на имота са уведомени наследниците на Н.З., които са обезщетени с равностоен имот, пак в района на Сливенски минерални бани. Няма спор по делото, че този имот се е ползвал като възлова подстанция, обслужвайки електроснабдяването на гр. Сливен и е бил включен в активите на „Енергоснабдяване“, които са преминали към активите на дружеството-ищец. Впоследствие е била проведена процедура, по която за този имот са признати за собственици въз основа на влязло в сила решение на Поземлена комисия гр. Сливен, № 191/29.04.1996 г. по чл. 14 ал. 1 т. 2 от ЗСПЗЗ и чл. 27 от ППЗСПЗЗ по наследство от Г.Д.Т.– наследниците му, едната от които е ответницата по делото.

Настоящият състав прави изводи, че решението на районния съд е неправилно, поради следните съображения:

Няма спор, че процесният имот се е ползвал за възлова подстанция и като такъв не е земеделска земя, тъй като по смисъла на чл.2 т.4 от ЗСПЗЗ не са земеделски земи тези, които са заети от енергийни съоръжения за общо ползване и прилежащите части към тези съоръжения. Поради това този имот, който към момента на издаване на решението на Поземлената комисия,  се е ползвал като енергийно съоръжение, не е можел да бъде третиран като земеделска земя. Отделно от това той е бил включен в баланса на ищеца и е част от неговите активи.        

Прието е, че в случая дружеството се явява правоприемник на ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ”- район Сливен и видно от изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза процесния имот е заприходен в неговото счетоводство като материален актив.

Правото на стопанисване и управление като елемент от фактическия състав на придобивния способ по чл. 17а ЗППДОбП (отм.) е уредено в разпоредбата на чл. 39, ал. 2, във връзка с чл. 42 от Правилника за организация на стопанската дейност от 1975 г. (отм.) и представлява право на държавното предприятие от свое име да упражнява правото на държавна социалистическа собственост за своя и на държавата сметка и в свой и на държавата интерес. Съгласно чл. 2 от Наредбата за държавните имоти от 1975 (отм.), върху предоставените им за стопанисване и управление имоти държавните организации имат право на владение, ползване и разпореждане в съответствие с предмета на своята дейност, с плановите си задачи и предназначението на имота. Предоставянето на държавното имущество за стопанисване и управление на държавните предприятия се е извършвало с административни актове, с които при образуването на държавно предприятие е определяно имуществото, с което то ще извършва стопанска дейност с оглед определения му предмет на дейност, или с административни актове, с които след образуването на държавното предприятие допълнително са му преразпределяни и предоставяни държавни имоти за дейността. В рамките на възникнал гражданско-правен спор предоставянето на имуществото за стопанисване и управление на определено държавно предприятие може да бъде доказано както чрез преки доказателства /самият административен акт за предоставяне на това право/, така и с непреки доказателства: актове за държавна собственост, в които изрично е записано, че определен имот е предоставен за стопанисване и управление на определено държавно предприятие, разделителни протоколи, имотни ведомости, записвания в инвентарните книги на държавното предприятие и други подобни.

Районният съд е приел, че в случая правото на собственост върху имота се възстановява на наследниците на Г.Т.след успешно приключило реституционно производство на наследниците на бившия собственик преди отчуждаването му за нуждите на държавата и по този начин вече не съставлява държавна собственост и не е собственост на търговското дружество, в което са прехвърлени активите от преобразуваното държавно предприятие.

Тези изводи обаче настоящият състав намира за необосновани и неправилни. В случая имотът е придобит от държавата, а след това и чрез приватизационната сделка от дружеството, като държавата, макар и чрез процедура по отчуждаване, след сделка – замяна, е станала собственик като предишните собствениците на имота – наследниците на Н.З., са обезщетени с друг равностоен имот в същото землище. Не могат да се приемат за доказани твърденията на ответницата, че имотът е бил собственост на наследодателя й Г.Т.към момента на отчуждаването и че е бил включен в ТКЗС. Напротив към момента на отчуждаването – 1954г. е несъмнено, че имотът е бил частна собственост на наследниците на Н.З..

Още с исковата молба дружеството е оспорило всички представени по делото документи, които легитимират ответницата като собственик на имота в това число и решение на Поземлена комисия гр. Сливен, № 191/29.04.1996 г. по чл. 14 ал. 1 т. 2 от ЗСПЗЗ и чл. 27 от ППЗСПЗЗ. Районният съд е приел, че решението на поземлената комисия е издадено на основание чл. 27 от ППЗСПЗЗ съгласно който на основание на влезлия в сила план за земеразделяне общинската служба по земеделие постановява решение за възстановяване правото на собственост, в което описва размера и категорията на имота, неговото местоположение, граници, съседи, както и ограниченията на собствеността с посочване на основанията за тях. Към решението се прилага скица на имота, заверена от общинската служба по земеделие. Решението  е било съобщено на заинтересуваните лица по реда на Гражданския процесуален кодекс. Влязлото в сила решение, придружено със скица, удостоверява правото на собственост и има силата на констативен нотариален акт за собственост върху имота. Съгласно Тълкувателно решение № 1/1997 г. на ОСГК на ВКС Решенията на общинските поземлени комисии по чл. 18ж,ал. 1 от ППЗСПЗЗ и по чл. 27,ал. 1 от ППЗСПЗЗ за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи в съществуващи или възстановими стари реални граници или в нови реални граници с план за земеразделяне имат конститутивно действие.

С оглед на релевираните от ищеца оспорвания обаче съдът не е обсъдил доколко решението на поземлената комисия, като административен акт, може да бъде оспорен с оглед на неговата законосъобразност. Възможността за инцидентен съдебен контрол върху законосъобразността на административните актове е призната с т. 4 ТР № 6 от 10.05.2006 г. по т.гр.д. № 6/2005 ВКС, ОСГК и е възприета от законодателя в чл.17, ал.2, изр.2 ГПК. Той има смисъл, когато се прилага, за да реализират правото си на защита третите лица, чиито права са засегнати от акта, без да са имали възможност да участват в производството по издаването и обжалването му. Няма спор относно целта и смисъла на чл.17, ал.2, изр. второ от ГПК. Разпоредбата дава възможност на страната в гражданския процес, чиито материални граждански права и законни интереси са засегнати неблагоприятно от определен индивидуален административен акт, да оспори неговата материална законосъобразност пред гражданския съд и по този начин да ги защити срещу лицето, което черпи права от този акт и ги противопоставя на нейните.

Лицата, придобили право на възстановяване на собствеността върху земеделски земи или гори трябва да предявят притезанието си за възстановяване на правото на собственост пред държавния орган по поземлената собственост – общинската служба по земеделие. След преценка на доказателствата за съществуването на предвидените в ЗСПЗЗ и ЗВСВГЗГФ обстоятелства, от които възниква правото на възстановяване на собствеността на заявителите, този орган издава индивидуален административен акт, с който възстановява правото на собственост в стари реални граници – чл.14, ал.1, т.1 от ЗСПЗЗ и чл.13, ал.5, предл. първо от ЗВСВГЗГФ или признава правото на възстановяване на собствеността – чл.14, ал.1, т.2 от ЗСПЗЗ и чл.17, ал.7 от ППЗВСВГЗГФ, и впоследствие, въз основа на влезлия в сила план за земеразделяне или приетия план за възстановяване на правото на собственост върху гори и земи от горския фонд, издава нов индивидуален административен акт, с който възстановява правото на собственост върху земеделски земи или гори в нови реални граници – чл.17, ал.1 от ЗСПЗЗЗ и чл.13, ал.5, предл. второ от ЗВСВГЗГФ.

Законът за собствеността и ползването на земеделските земи /ЗСПЗЗ/ урежда собствеността и ползването на земеделските земи, каквито по легалната дефиниция на чл.2 са предназначените за земеделско производство, намиращи се извън границите на урбанизираните територии, не включени в горския фонд, не застроени със сгради на промишлени или други стопански предприятия, на почивни или здравни заведения, на религиозни общности или на други обществени организации, нито представляват дворове или складови помещения към такива сгради, не заети с кариери, с транспортни, енергийни, напоителни или с други съоръжения, нито представляват прилежащи части към такива. Няма спор по делото, че този имот се е ползвал като възлова подстанция, обслужвайки електроснабдяването на гр. Сливен и е бил включен в активите на „Енергоснабдяване“, които впоследствие са преминали към активите на дружеството-ищец. Така по смисъла на чл. 2 от ЗСПЗЗ този имот не е земеделска земя и следователно решението на поземлената комисия се явява незаконосъобразно.

В обобщение след като имотът е бил отчужден за възлова подстанция, която е била построена и въведена в експлоатация обслужвайки електроснабдяването на гр. Сливен и е бил включен в активите на „Енергоснабдяване“, които впоследствие са преминали към активите на дружеството-ищец, то дружеството е собственик на този имот чрез осъществената приватизационна сделка и предявения иск се явява основателен. Като е приел противното съдът е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен и вместо него да се постанови ново решение, с което да бъде уважена претенцията.

Решението следва да бъде отменено и в частта за разноските, като с оглед изхода на процеса въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати на дружеството направените разноски в първоинстанционното производство в размер на 1026 лева и тези във въззивното производство в размер на 354 лева.

 

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

ОТМЕНЯ решение № 1248/30.10.2018 г. по гр.д. № 1401/2018 г. на Районен съд Сливен изцяло като вместо това постановява:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание на чл.124 от ГПК между страните „Електроразпределение юг“ ЕАД, ЕИК 115552190, със седалище и адрес на управление ********** и С.Г.Т. ЕГН ********** ***, че  „Електроразпределение юг“ ЕАД, ЕИК 115552190, със седалище и адрес на управление ********** е собственик на недвижим имот в района на Сливенски минерални бани, с площ 4999,80 кв.м., от които незастроена площ 4727,20 кв.м. и ЗП от 272,60 кв.м. , при граници: шосе за гр.Нова Загора, кантон на „Пътно управление“, река „Тунджа“ и гараж на баните, съгласно акт за държавна собственост на недвижим имот № 2945/08.05.1965 г., на председателя на Градски Народен съвет гр. Сливен, като към настоящия момент 1508 кв.м. образуват имот с идентификатор № 30990.502.21, а останалите 3491,80 кв.м. попадат в имот с идентификатор 30990.502.20, целият с площ от  6007 кв.м. оцветен в червен цвят по скицата, приложената към заключението на вещото лице И.Х.И./л.208 от гр.д. №1401/2018г. по описа на СлРС/, която да се счита неразделна част от настоящото решение.

 

ОСЪЖДА С.Г.Т. ЕГН ********** *** да заплати „Електроразпределение юг“ ЕАД, ЕИК 115552190, със седалище и адрес на управление ********** направените разноски в първоинстанционното производство в размер на 1026 /хиляда двадесет и шест/ лева и тези във въззивното производство в размер на 354 /триста петдесет и четири/ лева.

 

 

         Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването.

                                     

                                                

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: