Р Е Ш Е Н И Е № 89

Гр.Сливен, 12.12.2019г

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

  СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети ноември, през двехиляди и деветнадесета година, в състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ВАНЯ АНГЕЛОВА

         При секретаря Пенка Спасова с участието на прокурора Красимир Маринов, като разгледа докладваното от съдия Ангелова  гр.дело № 558 по описа за 2018г, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Предявен е иск за  заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди от обвинение в извършване на престъпление, за което ищецът е бил оправдан с влязла в сила присъда, с правно  основание   чл. 2 ал.1 т.3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди  и цена  съответно : 5 000 лв и 50 000лв.

          В исковата молба ищецът твърди, че на 15.02.2011г. бил привлечен като обвиняем по ДП IV-40/15.07.2010г  на PC „ВП"- гр.Сливен, за  това, че в периода на месец март 2009г. до месец април 2010г., в гр.Сливен, действайки в условията на продължавано престъпление в качеството си на длъжностно лице при изпълнение на службата си - „охранител - въоръжена охрана и регионален отговорник за област Сливен и област Ямбол" във фирма „Викинг - Николов" ЕООД- С. и в съучастие с цивилните служители: С. А.Г. и Б. И. Б., действащи също като длъжностни лица при изпълнение на службата си, чрез съставяне на документи с невярно съдържание- констативни протоколи за качеството на изпълнение на задълженията на охранителна фирма „Викинг - Николов" ЕООД- С. за охрана на обекти, удостоверил неверни обстоятелства, относно действащия брой охранители, работещи на всеки от обектите и предложения за изплащане на възнаграждения от охранителната фирма за съответните месеци, съзнателно дали възможност на охранителна фирма „Викинг - Николов" ЕООД- да получи от бюджета на МО, без правно основание чуждо движимо имущество- възнаграждение по договор за охрана №ВИ-54-14/19.01.2009г., собственост на МО, в големи размери -52065,10 лв. - престъпление по чл.212 ал.4, вр. ал.2, вр. ал.1, вр. чл.26,ал.1 вр. чл.20, ал.2.

Твърди, че  през 2011г. Военно-окръжна прокуратура - Сливен внесла в Сливенския военен съд обвинителен акт срещу  него и още две лица, по който e образувано НОХД №123/2011г., приключило с присъда № 37/16.12.2011г., с която е  признат за виновен по повдигнатото му обвинение и наложено наказание от 3 години ЛС, отложено за изпитателен срок от 3 години  Наложена му била и конфискация на лек автомобил „Форд Фиеста“ с рег. № СН *****ВВ.

           Твърди, че  с решение № 8/20.03.2012г., по ВНОХД № 7/2012г. ВнАС  е отменена присъдата на ВС- Сливен и делото е върнато на прокуратурата. Второто производство пред ВС- Сливен било НОХД № 256/2012г., като от съдебно заседание било прекратено съдебното производство , а делото - върнато на Военно окръжна прокуратура .

           Твърди, че  с присъда № 6 от 17.05.2013г., по НОХД №7/2013г., ВС- Сливен го признал за виновен за престъпление по чл.212, ал.4, вр. ал.2, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК и  осъдил на 3 години „лишаване от свобода", отложено на основание чл.66, ал.1 ат НК за срок от 3 години, а на основание чл.212, ал.7 от НК бил лишен от правата по чл.37, ал.1, т.6 и т.7 от НК да заема контролна длъжност в държавна организация и да се занимавам с охранителна дейност за срок от три години.

С решение № 311/16.01.2015 по н.д. № 976/2014г, ВКС отменил решение № 41/15.04.2014г. на ВАпС, постановено по ВНОХД №32/2013г. и делото е върнато за разглеждане от друг състав на ВАпС.

           С присъда № 7/23.02.2015г. по ВНОХД № 5/2015г., ВАпС отменил присъда № 6/17.05.2013г., по НОХД № 7/2013г. на Военен съд - Сливен в частта с която бил признат за виновен за извършено престъпление по чл.212, ал.4, вр. ал.2, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, и на основание чл.304 от НПК бил оправдан изцяло.

            С решение № 31/11.12.2015г., постановено по ВНОХД № 30/2015г. на ВАпС била отменена присъда № 6/17.05.2013г  по НОХД № 7/ 2013г.

            С Присъда № 19/27.04.2017г. по ВНОХ № 96/2016г., ВнАС отменил присъда № 17/ 08.11.2016г. по НОХД №36/ 2016г. на ВС-Сливен и го признал за невиновен и  оправдал  за  престъпление по чл.219, ал.3, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК.

 С решение № 216 от 20.03.2018г. по КНД № 1077 по описа за 2017г. на ВКС приключило 8-годишното наказателно производство.

Твърди, че със Заповед на Началника на РПУ- Сливен му било отнето разрешението за носене на късо огнестрелно оръжие и разрешение №4 за съхранение и пистолет „Макаров" кал. 9мм, № КЕ4773, всички предадени в КОС при РПУ Сливен с Разписка 0001101 от 25.10.2010г.

Твърди, че в резултат от воденото наказателно производство претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в силен психоемоционален стрес, унижение, притеснение, загуба на самочувствие, злепоставяне пред близки, влошаване на здравословното състояние на него и съпругата му. Силният психоемоционален стрес, причинен от повдигането на обвинение довел до  тревожност, раздразнителност и отпадналост и провокирал здравословни проблеми. Започнал да страда от висока кръвна захар, а до тогава поддържал добра физическа форма и  водел здравословен начин на живот. В резултат на преживения стрес започнал да се оплаква от проблеми с храносмилателната система, съня и зрението. Заболял от карценом на ректума, като последвали лъчетерапия и друго лечение. Подробности относно воденото срещу него наказателно производство били разпространени от Прокуратурата на близки, познати и колеги. Всичко това се отразило изключително негативно върху самочувствието му, както и репутацията му сред познати  в гр.Сливен, който бил сравнително малко населено място и жителите се познавали помежду си. При наличието на дискредитираща информация за него, опитите му да си намери нова работа претърпели пълен неуспех. В резултат на воденото срещу него наказателно производство претърпял сериозни семейни трудности, отразили се негативно и върху съпругата му, която  починала на 15.11.2017г от онкологичното  заболяване,  появило през 2016г., което провокирало у него силно чувство на вина и отговорност за преживения от нея стрес. Отделно от това, лишаването му от трудово възнаграждение превърнало осигуряването на средства за посрещане на домакинските нужди в допълнителен повод за кавги.

        Твърди, че от запора на лекия автомобил марка „Форд Фиеста" с рег.№ *****ВВ и от изземването на законно притежаваното оръжие „Макаров“9мм, претърпял имуществени вреди под формата  на пропуснати ползи от неосъществените продажби, както следва: сумата 4 800 лв., предложена му цена за продажбата на автомобила и 200 лв. – за  оръжието.

        Моли  за постановяване на съдебно решение, с което бъде осъдена Прокуратурата на Република България да му заплати обезщетение за  имуществени вреди под формата на пропуснати ползи от нереализирани продажби на  лек автомобил “ Форд Фиеста“ с рег. № СН *****ВВ и пистолет “Макаров“ 9мм,  в  размер на  общата сума от 5 000 лв., от която 4800лв- пазарна цена на автомобила и 200лв- на пистолета, и  обезщетение за неимуществени вреди размер на 50 000 лв., претърпени  в резултат от незаконното обвиняване в извършване на престъпление, за което е оправдан с влязла в сила присъда, ведно със законната лихва върху всяко обезщетение , считано от 15.02.2011г. до окончателното изплащане.

        Ответникът е подал отговор на исковата молба в  срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва исковете като неоснователни и недоказани.

        Твърди, че твърдените вреди са не само недоказани, но и не се намират  в причинно-следствена връзка с повдигнатото обвинение.

         Счита, че липсват доказателства за претърпени  неимуществени вреди от страна на ищеца, а по отношение на имуществените, счита, че на обезщетение подлежат само онези ползи, които по своето естество имат сигурен характер.  Сигурността на претендираните ползи била разколебана най-малкото от обстоятелството, че се касае за бъдеща и несигурна полза, не само с оглед време, но и поради естеството на движимите вещи.

         Оспорва размера на иска за неимуществени вреди, като  изключително завишен и несъобразен с принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД и практиката на съда. Счита,че справедливият размер на обезщетението за  неимуществени вреди, ако иска се уважени, е под 500лв

         Твърди, че взетата спрямо ищеца мярка за процесуална принуда „Подписка” е най-леката  и на практика по никакъв начин не променяла обичайния  му начин за живот. Той не бил ограничаван по никакъв начин в своите права, вкл. правото му на свободно придвижване, лечение и пр.

         Твърди, че приложените  към  исковата молба медицински документи не водели до извод за наличие на пряка причинна връзка между влошеното здравословно състояние на ищеца и повдигнатото му обвинение. Видно било от част от тези документи, че касаят проведено лечение преди образуване на досъдебното производство. Що се отнасяло до невъзможността да ищецът да си намери работа, в ЕР на ТЕЛК № 2093/06.06.2012г. било посочено, че лицето работи като началник охрана.

         Оспорва началния момент, от който се дължи законна лихва, който е датата на влизане в силата на оправдателната присъда- в случая 20.03.2018г, а не както претендирал ищеца - от 15.02.2011г.         

         Тъй като не били  приложени материалите по НОХД № 123/11 г. на Военен съд - Сливен, прокуратурата не  можела  да се запознае с  тях и да направи своите възражения, включително възражението по чл.5  ЗОДОВ.

         Моли исковете да се отхвърлят изцяло като неоснователни и недоказани, ведно с акцесорната претенция за законна лихва. Прави възражение за прекомерност на платения от ищеца адв. хонорар.

         В с.з. ищецът, ред. призован, ищецът се явява лично и  представляван  от процесуален представител, който поддържа предявените искове и моли да бъдат уважени. Подробни съображения излага в писмена защита.

         В с.з. ответната прокуратура се  представлява от прокурор по ОП-Сливен, който оспорва исковите претенции и моли да бъде отхвърлени изцяло, по съображенията, изложени в отговора на исковата молба. Счита, че ищецът не е доказал в хода на процеса какъв е характера и проявлението на претърпените вреди от незаконно обвинение и че са  настъпили в  причинна връзка с повдигнатото обвинение. В първото с.з., след като се запозна с цялото производство, Прокурорът направи  възражение  по чл.5 ЗОДОВ за изключване или намаляване отговорността на прокуратурата.  

         Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

        Ищецът Ц.К.Ц. е на 68г, български гражданин,  пенсионер, вдовец,  неосъждан.

        От 2008г работел по трудов договор на длъжност“ Регионален отговорник“ за областите Сливен и Ямбол в охранителна фирма“Викинг-Николов“ЕООД,  със седалище и адрес на управление гр.С., като от м.март 2010г до освобождаването му от длъжност през 2011г, работел като регионален отговорник за област Сливен.

         На 18.01.2009г бил сключен договор за охрана между Министерството на отбраната като възложител и “Викинг-Николов“ЕООД   в качеството на изпълнител, за извършване на  невъоръжена охрана на посочените в договора обекти на Министерството на отбраната.

         В периода 12.07.2010г- 20.03.2018г срещу ищеца се водело наказателно производство, в качеството му на длъжностно лице.  

         С постановление на прокурор от военна прокуратура-Сливен, от 12.07.2010г е образувано ДП № 45-РП/ 2010  по описа на РС“ВП“-Сливен срещу  гражданските лица инж. С. А.Г., инж. Б. И. Б. и ищеца  Ц.К.Ц., в качеството  му регионален отговорник във„ Викинг-Николов“ЕООД, за  престъпление  по чл. 212 ал.2 вр. ал.1, вр. с чл.20 ал.2 и чл. 26 НК.    

         С постановление от 15.02.2011г, ищецът е привлечен в качеството на обвиняем по досъдебно производство №.45-РП/2010г по описа на РС“ВП“-Сливен, за  това, че  в периода м.март 2009г- м.април 2010г, в гр.Сливен, при условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице, в кръга на службата си „охранител- въоръжена охрана и регионален отговорник за област Сливен и област Ямбол“, във фирма „Викинг-Николов“ЕООД, в съучастие като съизвършител с цивилните служители инж. Б. И. Б. и инж.С.А.Г., съставил документи с невярно съдържание – констативни протоколи, с което съзнателно дал възможност на охранителната фирма да получи от бюджета на Министерството на отбраната без правно основание парични суми в големи размери- престъпление по чл. 212 ал.4, вр. ал.2, вр. с ал.1, вр. с чл. 26 ар.1 и чл. 20 ал.2 НК .

        Спрямо ищецът е взета мярка за неотклонение “подписка“

        С определение №7 от 23.02.2011г по ЧНД № 60/2011г на ВС-Сливен,   е допуснато обезпечение по реда на чл. 72 ал.1 НПК, чрез налагане  на запор върху лекия автомобил на ищеца „Форд Фиеста“,рег. № СН 5528ВВ.

        На ищеца е било отнето разрешението за носене на късо огнестрелно оръжие и разрешението за съхранение и пистолет „Макаров" кал. 9мм, № КЕ4773, всички предадени в КОС при РПУ - Сливен с разписка № 0001101 от 25.10.2010г.

        Обвинителният акт срещу тримата обвиняеми е внесен в Сливенския Военен  съд на  15.04.2011г, по който е  образувано НОХД № 123/2011г по описа на ВС-Сливен, приключило с присъда № 37/16.12.2011г, с която  ищецът е признат за виновен в това, че  в периода м.март 2009г- м.април 2010г, в гр.Сливен, в условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице,  в съучастие като съизвършител с цивилните служители инж.Б. И. Б. и инж.С.А.Г.,  действащи като длъжностни лица в кръга на службата си, чрез съставяне на документи с невярно съдържание, съзнателно дал възможност на фирма “Викинг-Николов“ЕООД да получи в повече без правно основание чуждо движимо имущество, собственост на  Министерството на отбраната, сума в  размер на 52 065.10лв, представляваща големи размери, поради което на основание  чл. 212 ал.4 вр. с ал.2, вр. с ал.1, вр. с чл. 26 ар.1 и чл. 20 ал.2 НК, е осъден на три години лишаване от свобода, отложено за изпитателен срок от три години, лишен е от право да заема контролна длъжност в държавна организация и да се занимава с охранителна дейност за срок от три години. Наложена му е и конфискация на лек автомобил „Форд „Фиеста“ с рег. № СН 5528ВВ.

        С решение № 8/20.03.2012г., по ВНОХД № 7/2012г. Военно апелативен съд е отменена присъдата на Военен съд- Сливен, постановена по НОХД № 123/2011г на Военен съд, а делото - върнато на прокуратурата поради допуснати  процесуални нарушения.

        С постановление от 24.07.2012г ищецът отново е привлечен като обвиняем по същите текстове от НК, като обвинението е прецизирано. 

        На  07.11.2012г Прокурор от Военно- окръжна прокуратура внася отново обвинителен акт пред Военен съд- Сливен, по който е образувано НОХД № 256/2012г по описа на същия съд.

        В  съдебно заседание на 13.12.2012г., съдът прекратява съдебното производство и връща делото  на Военно окръжна прокуратура  с указания.

        На 09.01.2013г прокуратурата отново внася обвинителен акт в съда, по който е образувано НОХД № 3/2013г по описана  на ВС-Сливен, като с разпореждане  от 14.01.2013г, съдът прекратява съдебното производство и изпраща делото на Военен съд-С., като е образувано НОХД П21/2013г.

        С разпореждане от 29.01.2013г, Военен Съд-С.  прекратява съдебното  производство и повдига спор за подсъдност, като  изпраща делото по компетентност на  Софийски Военно-Апелативен съд.

         С определение П-5 от 08.02.2013г, по ч.н.д. № П-11/2013г по описа на Софийски Военно-Апелативен съд, делото е изпратено за разглеждане по компетентност на ВС-Сливен.  

         Пред ВС-Сливен е образувано НОХД № 7/2013г , приключило с присъда № 6/17.05.2013г, с която тримата подсъдими инж.Б. И. Б., инж.С.А.Г. и ищеца, са признати за виновни в извършване на престъпление по  чл. 212 ал.4, вр. с ал.2, вр. с ал.1, вр. с чл. 26 ар.1 и чл. 20 ал.2 НК  и осъдени на по три години лишаване от свобода, като изпълнението на наказанието е отложено по реда на чл. 66 ал.1 НК за срок от три години. Тримата подсъдими са осъдени да заплатят солидарно на Министерството на отбраната сумата 65 511.10лв, ведно с 2620.44лв държавна такса върху  размера на гражданския иск, 200лв- юриск. възнаграждение и 562.34лв. съдебно-деловодни разноски за всеки от подсъдимите. На ищеца е наложено и наказанието конфискация върху  лекия автомобил „Форд Фиеста“.

        С решение № 41/15.04.2014г по ВНОХД № 32/2013г по описа на Военно-апелативен съд, е изменена  присъда №6/17.05.2013г  по НОХД № 7/2013г на ВС-Сливен, като съдът е признал тримата подсъдими за виновни в това,че в периода м.март 2009г- м.април 2010г, в гр.Сливен, в  условията на продължавано престъпление, в съучастие като съизвършители,  чрез съставяне на документи с невярно съдържание – констативни протоколи и данъчни фактури, съзнателно дали възможност на охранителна фирма “Викинг-Николов“ЕООД да получи  в  без правно сумата 57 543.10лв- за подс. Г., сумата 58 539.10лв-за подс.Б. и сумата 45093.10-за подс.Ц., собственост на Министерството на отбраната, в големи размери за тримата- престъпление по  чл. 212 ал.4 вр. с ал.2,вр. с ал.11вр. с чл. 26 ар.1 и чл. 20 ал.2 НК.

          Със същото решение, тримата подсъдими са осъдени да заплатят солидарно на Министерството на отбраната сумата 40 113.10лв- обезщетение за имуществени вреди, сумата 1 604.44лв- държавна такса и сумата 200лв – юриск. възнаграждение; като подсъдимите Ц. и Г. са осъдени за заплатят солидарно на Министерството на отбраната обезщетение за имуществени вреди в размер на 4 980лв и 199.20лв- държавна такса, а само подс.Ц. е осъден да запрати сумата 7 968 лв- обезщетение за имуществени вреди и  318.72лв- държавна такса.

           Присъдата е потвърдена в останалата част.

           С решение № 311/16.01.2015г по н.д. № 976/2014г по описа на ВКС, е отменено решение № 41/15.04.2014г на Военно-апелативния съд по НОХД № 32/2013г и е върнато делото за ново разглеждане от друг състав на военно-апелативния съд от стадия на съдебното заседание.  

          С решение  № 31/11.12.2015г по ВНОХД № 30/2015г по описа на Военно Апелативен Съд, е отменена изцяло присъда №6/17.05.2013г  по НОХД № 7/2013г на ВС-Сливен, а делото е върнато на Военно -окръжна прокуратура, тъй като на досъдебното производство е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуални правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия и техните защитници.               

         По внесения за пореден път обвинителен акт в съда, е образувано НОХД № 36/2016г по описа на ВС-Сливен, приключило с присъда № 17/08.11.2016г по НОХД № 36/2016г, с която подс.Ц.К.Ц. е признат за виновен в това, че в периода м.март 2009г- м.април 2010г, в гр.Сливен, при условията на  продължавано престъпление, в съучастие като помагач, подпомогнал цивилния служител С.А.Г.- началник сектор “Регионални дейности“-Сливен към Главна Дирекция „Инфраструктура на отбраната“ на Министерството на отбраната и цивилния служител Б. И. Б. –старши експерт в сектор „Регионални дейности“ към ГД“ИО“-С., като длъжностни лица, при изпълнение на службата им, умишлено да не положат достатъчно грижи за възложената им работа и от това последвала значителна щета за МО на РБ,  в големи размери, сумата 72 483.10лв, поради което  и на основание чл. 219 ал.3, вр. с ал.1, вр. чл. 26 и чл. 20 ал.4 НК, е осъден на 1 година лишаване от свобода, отложена за изпитателен срок от 3 години, като на основание чл. 304 НПК, е признат за невиновен и оправдан по обвинение в извършване на престъпление по чл. 212 ал.4 вр. с ал.2, вр. с алт..1, вр. с чл. 26 ал.1, вр. с чл. 20 ал.2 НК.

         Подс. Ц. е осъден и да заплати разноски в размер на  838.26лв.

         С присъда  № 19/27.04.2017г по ВНОХД № 96/2016г по описа на Военно-апелативен съд, е частично отменена присъда №18/08.11.2016г по НОХД № 36/16г на СлВС, в частта, с която подс.Ц. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 219 ал.3, вр. с ал.11 вр. чл. 26 и чл. 20 ал.4 НК и е осъден да заплати разноски по делото, като е постановена нова присъда, с която подс.Ц. е признат за невиновен и оправдан изцяло  - и по обвинението в престъпление по чл. 219 ал.3 вр. с ал.1,вр. с чл. 26 ал.1, вр. с чл. 20 ал.4 НК.

        Присъдата е потвърдена в останалата част.     

        С решение № 216/20.03.2018г по н.д. № 1077/2017г на ВКС, е оставена в сила присъда № 19/27.04.2017г по ВНОХД № 96/2016г на ВнАС.

        Така цялото производство срещу ищеца е започнало на 12.07.2010г и е приключило на 20.03.2018г с  влязла в сила оправдателна присъда.

        Наложената спрямо ищеца мярка за процесуална принуда „подписка“ е отменена с Постановление на Военен прокурор от  07.03.2016г.

        Продължилото 7 години и 8 месеца наказателно производство срещу ищеца се отразило на обичайния му начин на живот. Той станал унил,  загрижен и притеснен от изхода на делото. Чувствал се унижен и гневен от това, че е обвиняем и посъдим, с което се уронвало доброто му име в обществото. Затворил се в себе си и ограничил социалните си контакти. Имал  притеснения от изхода на делото и  от това, че ако бъде осъден, ще дължи голяма сума пари, което сериозно притеснило и неговата съпруга и станало причина за семейни конфликти. Ищецът чувствал вина за това, че здравословното състояние на съпругата му рязко се влошило, а след нейната смърт през м. ноември 2017г, той станал  развалина.  

         Ищецът страда от онкологично заболяване, като за първи път е опериран на 04.12.2009г. Провеждал болнично лечение през м.август 2012г,  м.април 2014г,  м. септември 2017г и м. ноември 2017г.

         С ЕР на ТЕЛК № 2093/06.06.2012г, му е определена 76% трайно намалена работоспособност, за срок от 1 година, с начална дата на инвалидността – 09.07.2010г, с диагноза: злокачествено новообразование на правото черво.

        С ЕР на ТЕЛК № 2430/24.06.2014г,  за същото заболяване му е определена 60% трайно намалена работоспособност, за срок-пожизнено.

        Според заключението на изслушаната съдебно-психологична експертиза, психологическото състояние на ищеца в периода на водене на наказателното производство срещу него 2011г- 2018г, е без продължителни съществени изменения. Психичното му състояние в този период не носело следи от драстични отклонения, а личностните му характеристики сочели, че има стабилна психика с работещи механизми за справяне с напрежението. Психологичното му състояние било стабилно и си останало такова. Нямало следи от разстройство.  Констатирана била обаче промяна в емоционалното му състояние. Нейното проявление се изразявало в невъзможността му да приеме загубата на съпругата, неспособността да усети удоволствие, както и загуба на интерес от всички области на дейност, които обикновено носят удоволствие. Вещото лице е категорично, че ищецът няма психично  разстройство, което да е причинено от воденото срещу него наказателно производство, макар и  да страдал, не се касаело за патология, която да налага терапия.  

        Горната фактическа обстановка е установена по делото и е безспорна.   

        Съдът я прие за доказана въз основа на съвкупна преценка на всички  събраните доказателства. Писмените  цени като относими, допустими и неоспорени, а гласните като релевантни, преки и  непосредствени.

        Съдът възприема изцяло заключението на приетата съдебно-психологична експертиза,като обоснова, ясно и неоспорено.  

        Така приетото за  установено от фактическа страна, води до  следните правни изводи:

        Предявените искове са  с правна квалификация   чл. 2 ал.1 т.3 пр.1 от ЗОДОВ.

        Искът за неимуществени вреди е  допустим, а разгледан по същество- основателен и доказан, но предявен в завишен размер.   

        Прокуратурата на Република  България  е пасивно легитимирана да отговаря за вреди от незаконно обвинение и тази нейна отговорност е уредена в чл. 2 ал.1 т.3  ЗОДОВ. При постановена оправдателна присъда се ангажира  нейната отговорност по чл. 2 ал.1 т.3 предл.1 от ЗОДОВ за  претърпени  вреди от увреждане, които са в  пряка причинно-следствена връзка с незаконно обвинение, независимо от това дали са причинени виновно от длъжностно лице.

       Отговорността на Прокуратурата по чл. 2 от ЗОДОВ е обективна, а възникването й е поставена единствено в зависимост от крайния резултат, с който е приключило  наказателното производството.        

        Има ли оправдателна присъда,  обвинението е винаги незаконно.

        По делото е безспорно, че с присъда  № 19/27.04.2017г по ВНОХД № 96/2016г по описа на Военно-апелативен съд, ищецът е изцяло оправдан по и по двете обвинения, която присъда е потвърдена с решение № 216/ 20.03.2018г по н.д. № 1077/2017г на ВКС.

         Влязлата в сила на 20.03.2018г оправдателна присъда, съгласно чл. 300 ГПК задължава настоящия съд да зачете нейните последици и да приеме, че иска по чл. 2 ал.1 т.3 ЗОДОВ е доказан по своето основание.

        Искът за неимуществени вреди е предявен в завишен размер с оглед практиката на съдилищата, икономическите условия и стандарта на живот.

        Обезщетението за немуществени вреди в хипотезата на чл. 2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ се дължи за увреждане на  неимуществени права, блага или правнозначими интереси.

        Вредите се изразяват в емоционални, психически терзания на личността, накърнена чест,   достойнство,  добро име в обществото.

         В понятието „немуществени вреди“ се включват всички телесни и психически увреждания на пострадалия, претърпените болки и страдания, които в своята цялост представляват негативни емоционални изживявания на лицето, намерили негативно отражение в неговата психика за определен период от време.

        Неимуществените вреди се определят от съда по справедливост.

        Справедливостта като критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател.

       Определящо за размера на неимуществените вреди е вида и продължителността на упражнената процесуално принуда, дали наказателното производство е приключило в разумен срок, броя и продъжителността на извършените процесуални дейстния, тежестта на престъплението, за което е повдигнато обвинение,  начина, по който обвинението се е отразило върху личността и начина на живот, социални контакти, професионална реализация, здравословно състояние, възраст и всички други факти, които имат значение по смисъла на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи.

        Наказателното преследване по необходимост е свързано с упражняване  на  процесуална принуда,  която обвиняемия/ в съдебна фаза подсъдим/ изтърпява за определен период от време и вредите, които  търпи неминуемо са свързани с негативни изживявания, пряко свързани с повдигане  и  поддържане  на  незаконно обвинение.

        Един обвиняем, респ. подсъдим, обект на незаконно обвиниение,   неизбежно  търпи  обичайните  неимуществени вреди, които закономерно са в причинна връзка с повдигане и поддържане на незаконно обвинение.       

        От събраните гласни доказателства се установи, че като пряка и непосредствена последица от воденото срещу ищеца  наказателно производство, той е търпял неимуществени вреди, изразяващи се в душевно страдание, стрес, притеснение от крайния резултат на делото, ограничаване на социални контакти, накърняване на доброто му име на военнослужещ, влошаване на  семейните отношения, оставане без работа.

        Преценката за интензитета на вредите включва и срока,  в който е приключило на наказателното производство, който не може да се приеме за разумен  по смисъла на чл.6 §1 от ЗКПЧ, особено като се има предвид, че забавянето на съдебното производство не се дължи на поведението на  подсъдимия Ц..

        Взетата спрямо ищеца мярка за процесуална принуда макар и най-леката „ подписка“,  е  ограничила правото  на свободно придвижване  за  период от 15.02.2011г до 07.03.2016г,  т.е.  повече от пет години.

        Ищецът е бил обвинен в извършване на две тежки умишлени престъпление, за първото от които / по чл. 212 ал.4 НК/  НК предвижда наказание „лишаване от свобода“ от 3 до 15 години, конфискация на част или цялото имущество и лишаване от право да упражнява от права по чл. 37 ал.1, а за второто обвинение/ по чл. 219 ал.3 НК/, законът предвижда наказание лишаване от свобода от 2 до 8 години и лишаване от права по чл. 37 ал.1 т.6 НК.

          С постановената първа осъдителна присъда на ищеца са били наложени освен наказанието лишаване от свобода при условията на чл. 66 НК, и  кумулативно още две наказания- конфискация на лек автомобил „Форд Фиеста“ и  лишаване от право за заема определена длъжност.

         При  определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът съобрази не само тежестта на повдигнатото обвинение, но и как  се е  отразило на личния и семейния живот на ищеца, на социалните  му контакти, изпадането в изолация, преживения стрес и притеснение от изхода на делото, накърненото добро име в обществото.

         Макар и психически устойчив, ищецът  понесъл тежко обвинението, изпитвал  гняв, обида и  чувство за вина, тъй като съпругата му страдала и  изпитвала  сериозни притеснения за изхода на делото, особено като се има предвид, че е бил осъден да заплати обезщетение за имуществени вреди на гражданския ищец в не-малък размер, а също и разноски по делото.

         Ищецът изпитвал вина за това, че нейното здравословно състояние се влошило и за кратко време починала по време на процеса, което влошаване той отдал на притесненията, свързани с делото.

         Неразумната продължителност на водене на наказателното производство следва също да се отчете като степен при увреждането и да се  обезщети.  Наказателното производство  общо в досъдебна  и съдебна фаза е продължило 7 години и 8 месеца, която продължителност не е предизвикана от ищеца. Дори при усложнено от  фактическа и правна страна дело,  с трима подсъдими и обвинения в различни състави по НК, а също и многобройни доказателства, разумната продължителност може да се допусне за  половината от този срок.

         При реализиране на отговорността на прокуратурата предвид принципа на пълно обезщетяване на всички неимуществени вреди в причинна връзка от обвинението, е без значение действията на кой правоохранителен или правораздавателен орган са довели до този резултат и в коя фаза на наказателното производство е допуснато забавянето.

         При определяне размера на обезщетението съдът не взе предвид сегашното здравословно състояние на ищеца, тъй като макар и да страда  от онкологично заболяване, то е открито пред 2009г, т.е. преди да му бъде повдигнато обвинението и не се намира в причинна връзка с него.

          По делото не се събраха доказателства за това как процеса се е отразил на онкологичното му заболяване и дали в резултат на воденото срещу него наказателно производство са се отключили твърдените в исковата молба заболявания.

         Съобразявайки всички релевантни обстоятелства, съдът счита за справедлив размер на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени  от незаконното обвинение, сумата 7800лв, която се  присъжда ведно със законна лихва от датата на влизане в сила на оправдателната присъда -20.03.2018г, а не считано от 15.02.2011г, както претендира ищеца.

         За разликата до пълния размер  от 50 000лв,  искът  за неимуществени вреди следва да се отхвърли като неоснователен.

         Възражението на прокурора по чл. 5 ЗОДОВ , е неоснователно.

         Съгласно чл.5 ал.1 ал.2 ЗОДОВ, отговорността на държавата се изключва или намалява в случаите, при които е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца.

        Преценката се прави при наличието на причинно-следствена връзка между поведението на пострадалия и вредоносния резултат с оглед особеностите на всеки конкретен случай.

         Настъпилият вредоносен резултат е в причинно-следствена връзка с поведението на пострадалия, когато същият с действията си по време на наказателното преследване недобросъвестно е създал предпоставки за повдигане и поддържане на незаконно обвинение. Такива действия са: недобросъвестно направени неистински признания, въвеждането на органите на разследването в заблуждение с цел да се прикрият определени обстоятелства, да се забави  или опорочи разследваното престъпление.

         По делото не се установи  процесуалното поведение на  ищеца   в наказателния  процес да е било с подобна насоченост, нито единствен фактор, обуславящ образуваното и воденето на наказателно преследване, а и липсват подобни твърдения на ответника.

          Искът за имуществени вреди е допустим, но неоснователен и  недоказан, поради което следва да се отхвърли изцяло.

         Ищецът претендира за имуществени вреди под формата на пропуснати ползи, в общ размер на сумата 5000лв, от която: 4800лв- пазарна цена на неосъществена продажба на запорирания лек автомобил „Форд Фиеста“ и 200лв- предложената му продажна цена за законно притежавания пистолет „Макаров“ кал. 9, който  бил предаден на служба КО с разписка от 25.10.2010г.  

         Несъмнено след наложения на 23.02.2011г запор върху лекия автомобил, ищецът не е можел да го продаде, въпреки че намерил купувач, който му предложил цена от 5000лв, а за пистолета-200лв.   

         За да се присъди съдът обезщетение за имуществени вреди под формата на пропуснати ползи, трябва да е доказано по делото, че ползата е сигурна за ищеца, а не предполагаема.

         За основателността на претенцията е необходимо още да е установено кога  ищецът е получил  предложение за покупка на лекия автомобил и пистолета и дали към този момент наложената обезпечителна мярка не е била вдигната, а пистолета-върнат.

         И двамата разпитани по делото свидетели заявиха, че ищеца е намерил купувач на двете вещи.  Единият свидетел -Иван И. заяви, че е предложил на ищеца да купи автомобила за сумата 5000лв през 1996-1997г и предложил да му закупи  пистолета за сумата 200лв, но той също бил запориран. Според твърдяното от свидетеля излиза, че е отправил предложение за закупуване на автомобила  далеч  преди да има образувано наказателно производство срещу ищеца.

        Що се отнася до пропусната полза от нереализирана продажба на притежавания от ищеца пистолет „Макаров“, по делото се установи, че е бил предаден на служба КОС с разписка от 25.10.2010г, т.е. след образуване на досъдебното производство срещу ищеца и преди привличането му като обвиняем, което е станало с постановление от  15.02.2011г. Не е установено обаче основанието за предаване на пистолета на служба КОС и дали то има пряка връзка с повдигнатото обвинение.

         По изложените съображения иска за имуществени вреди следва да се отхвърли изцяло, ведно с акцесорната претенция за заплащане на законна лихва от датата, от която се претендира с исковата молба - 15.02.2011г.

        При този изход от спора, на основание чл. 10 ал.3 ЗОДОВ, ответникът  дължи на ищеца  разноски, съобразно уважената част от иска, в размер на 157.56 лв от общо  1010лв./ 1000лв- платен адв. хонорар и 10 лв- д.т./.

        Неоснователно е възражението на прокурора за прекомерност на адв. хонорар, платен от ищеца, който е под минималния размер по Наредба №1/09.07.2004г за минималните размери на адв. възнаграждения.

         Ръководен от гореизложеното, съдът

 

 

Р   Е   Ш   И:

 

 

         ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА  на Република България, гр.С., бул. “Витоша“ № 2 да заплати на Ц.К.Ц. ***,  с ЕГН- ********** и съдебен адрес: ***20,чрез адв.Д.Д., сумата 7800лв/седем хиляди и осемстотин лева/- обезщетение за неимуществени вреди от обвинение в престъпление по  чл. 212 ал.4 вр. с ал.2, вр. с ал.1 алт.1, вр. с чл. 26 ал.1, вр. с чл. 20 ал.2 НК  и  по чл. 219 ал.3, вр. ал.1,вр. с чл. 26 ал.1, вр. чл. 20 ал.4 НК., за което е оправдан с влязла в сила присъда № 17/08.11.2016г по НОХД № 36/2016г на Военен съд-Сливен, частично отменена с присъда № 19/27.04.2017г по ВНОХД № 96/2016г на Военно-апелативен съд, потвърдена с решение № 216/20.03.2018г по н.д. № 1077/2017г на ВКС,  ведно със законната лихва, считано от 20.03.2018г до окончателното изплащане, както и сумата  157.56лв -  разноски по делото.

 

  ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди  ДО ПЪЛНИЯ  МУ  РАЗМЕР от 50 000лв, а иска за имуществени вреди –ИЗЦЯЛО,  като  НЕОСНОВАТЕЛНИ  и  НЕДОКАЗАНИ, ведно с акцесорната претенция за заплащане на законна лихва  от 15.02.2011г до окончателното изплащане.

 

  Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд-Бургас, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: