Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  

 

 

гр. Сливен, 18.12.2018 г.

 

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

 

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  закрито заседание в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                            МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                                      МАРИЯ БЛЕЦОВА

като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева  в.ч.гр. д.  N 560 по описа за 2018  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Чрез ЧСИ на 21.11.18г. е постъпила жалба от длъжник против постановление на ЧСИ за отказ за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433  т. 8 от ГПК и се движи по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Жалбоподателят заявява, че ЧСИ неправилно е отказал да прекрати изцяло изпълнителното производство, макар да е настъпила законова перемпция. Развива детайлни и подробни съображения относно правната фигура на перемпцията, позовава се на съдебна и тълкувателна практика, твърди, че СИ е извършил редица невалидни, нищожни и незаконосъобразни действия, поради което в случая е налице основанието на чл. 433 т. 8 от ГПК и изпълнителното производство следва да бъде прекратено. Излага виждането си относно действията на СИ по повод описа, разгласяването на публичната продан, уведомяването на страните и най-вече – във връзка с оценката и определянето на продажната цена на имота. В обобщение счита, че по силата на закона е настъпила перемпция и като е отказал да прекрати изпълнителното производство, ЧСИ е постановил незаконосъобразно постановление, което иска да бъде обезсилено и освен това иска окръжният съд да спре производството.

Насрещната по жалбата страна не е подала писмено възражение.

ЧСИ е представил писмени мотиви, в които заявява, че жалбата е допустима, но неоснователна.

След като се запозна с изпълнителното дело, доводите на жалбоподателя и мотивите на ЧСИ, СлОС счита, че жалбата е допустима  - подадена в законовия срок от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез издалия постановлението СИ. Разгледана по същество е неоснователна:

Молбата на длъжника за прекратяване на производството по изпълнителното дело на основание настъпила перемпция, е подадена на 05.11.18г., без в нея да има посочен конкретен и точен период, за който молителят-длъжник счита, че е осъществено функционално бездействие за изискуемия от правната норма срок, тя се обосновава само с принципни съображения,    и с атакуваното постановление от 13.11.2018г. ЧСИ е отказал прекратяването, посочвайки, че последното изпълнително действие е извършено на 21.10.2018г.

Настоящият съдебен състав също счита, че не са налице условия за прекратяване на изпълнителното производство, визирани от правната норма на чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК – поради  непоискване от страна на взискателя на извършване на изпълнителни действия в продължение на две години.

Взискателят, с оглед изявената воля да осъществи принудително правата си, има процесуалната функция със своите действия да поддържа висящността на изпълнителния процес, като внася съответните такси и разноски, както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи. Неосъществяването на тази активност е риск, който той понася, тъй като е застрашен от прекратяване на изпълнителното производство ако се забави повече от две години и чрез своето бездействие поддържа и бездействието на СИ.

Така с равнозначна правна последица се свързва както непредприемането от страна на СИ, така и непоискването от страна на взискателя на действия за принудително изпълнение – двугодишният срок на законовата перемпция започва да тече от датата на последно осъществения от някого от двамата акт.

Еднозначно е възприето както в правната теория, така и в устойчивата съдебна практика, че за прекратяването на изпълнителното производство не е необходимо нарочно постановление на СИ, то настъпва ex lege в момента, когато са били налице условията за това.

Приведени към настоящия случай, горните постановки не намират своето обективно проявление, тъй като от образуването на изпълнителното дело по молба на взискателя –на 05.04.2016г., с която са направени конкретни искания за осъществяване на конкретни изпълнителни действия, до настоящия момент, ЧСИ е водил изпълнението съобразно поисканото от него, съобразно законовите си правомощия и при спазване на процесуалните правила и срокове.

Вярно е, че  съгласно ТР № 2/15г. на ОСГТК на ВКС не са изпълнителни действия образуването на изпълнителното дело от СИ, изпращането и връчването на поканата за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на книжа, документи и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък и т.н.

Доколкото „предприемането“ на изпълнителни действия е акт, произхождащ от СИ, „поискването“ е акт на взискателя, иницииращ предприемането на действието от страна на съдебния изпълнител. В този смисъл поведението на СИ е функция на поведението на взискателя, тъй като ако последният поиска да бъде приложен определен изпълнителен способ, съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, следователно ангажимент на взискателя е да поддържа жизнеността на изпълнителния процес. Дори бездействието на СИ не оправдава бездействието на взискателя.

След като проследи хронограмата на действията по настоящото изпълнително дело, СлОС констатира, че ЧСИ не е бездействал, а от своя страна взискателят е поддържал виталността на изпълнителното производство, то не е било постигнато от перемпторния ефект с изтичането на двугодишен срок от момента на всяко едно от осъществените същински изпълнителни действия.

ЧСИ е извършвал изпълнителни действия от момента на образуването на изпълнителното дело, последното от които е от 21.10.2018г. – започване на публична продажба, и от този момент е започнал да тече и 2 годишният срок, който би могъл да приключи с прекратяване на делото, ако не бъде прекъснат чрез действие по изпълнението, но към настоящия моменттой не е изтекъл.

Що се отнася до останалите развити в жалбата доводи, те нямат касателство с въпроса относно перемпцията. Изявленията на жалбоподателя относно валидността на изпълнителните действия на ЧСИ не може да ангажира настоящия състав в това производство с тяхната ревизия и е недопустимо по този начин да се търси косвен съдебен контрол върху действия на СИ, неподлежащи на такъв или несвоевременно атакувани от легитимираната страна.

Ето защо жалбата се явява неоснователна и не следва да се уважава. Няма условия и за спиране на изпълнителното производство.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

 

         

Р  Е  Ш  И  :

 

 

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ  жалба вх. № 33973/21.11.2018г. подадена от „Джорданс“ ЕООД, гр. Сливен против постановление на ЧСИ от 13.11.2018г. по изп.д. 2016837040299, с което е отказано прекратяването на изпълнителното производство на осн. чл. 433 т. 8 от ГПК по изп.д. 2016837040299  на ЧСИ рег. № 837 и р-н на действие района на СлОС, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

 

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

   ЧЛЕНОВЕ: