Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 22

 

гр. Сливен, 05.03.2019 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА

Мл.с.СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА

 

при секретаря Мария Тодорова, като разгледа докладваното от мл.съдия Алексиева в.гр.д. № 563 по описа за 2018 год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от пълномощник на съделителя в първоинстанционното производство И.С.А., ЕГН ********** ***,  против Решение № 992/07.08.2018 г. по гр.д.№ 2554/2016 г. на Сливенски районен съд, с което съдът е: Допуснал до делба поземлен имот, който по кадастрална карта на гр. Сливен, одобрена със заповед № РД 18-31/19,04,2006 г. на изп.директор на АК се индивидуализира с идентификатор 67338.503.166, с площ от 321 кв.м. и с административен  адрес  - *********, както и построените в него сгради с идентификатори 67338.503.166.2; 67338.503.166.6; 67338.503.166.8; 67338.503.166.7, която да се извърши:

1.         Между С.С.Д., С.П.Д. и И.С.А. при следните квоти на правото на собственост:

-           Касателно поземления имот: С.Д. и С.Д. в режим на СИО – 10/12 ид.ч., С.Д. – 1/12 ид.ч. и И.А. – 1/12 ид.ч.

-           Касателно построената в него сграда с идентификатор 67338.503.166.2, която е двуетажна еднофамилна и с площ от 65 кв.м.: С.Д. и С.Д. в режим на СИО – 8/12 ид.ч., С.Д. – 2/12 ид.ч. и И.А. – 2/12 ид

-           Касателно построената в него сграда с идентификатор 67338.503.166.6, която е двуетажна еднофамилна и с площ от 21 кв.м.: С.Д. и С.Д. в режим на СИО – 8/12 ид.ч., С.Д. – 2/12 ид.ч. и И.А. – 2/12 ид

-           Касателно построената в него сграда с идентификатор 67338.503.166.7, която е едноетажна и с предназначение – хангар, депо, гараж, с площ от 49 кв.м.: С.Д. и С.Д. в режим на СИО – 4/12 ид.ч., С.Д. – 4/12 ид.ч. и И.А. – 4/12 ид

2.         Между С.С.Д. и И.С.А., касателно построената в поземления имот сграда с идентификатор 67338.503.166.8, която е едноетажна, друг вид сграда за обитаване, със застроена площ от 13 кв.м. : по 6/12 ид.ч. за всеки от тях.

Отхвърлил като неоснователно и недоказано искането на И.С.А. до делба да бъдат допуснати и сгради с идентификатори 67338.503.166.3 и 67338.503.166.5, построени в същи поземлен имот.

Отхвърлил като неоснователно  искането на И.С.А., на осн. чл. 344 ал.2 предл.първо от ГПК да и бъде предоставено до приключването на делбеното производство по настоящото дело ползването върху построените в поземления имот сгради с идентификатори  67338.503.166.3 и 67338.503.166.6.

Отменил е нот.акт № 167, том VІІ, рег. № 12176, дело № 1205/2014 г. по описа на нот. Н.С., в частта в която С.С.Д. и С.П.Д. са признати за собственици на сграда с идентификатор 67338.503.166.8, друг вид сграда за обитаване, със застроена площ от 13 кв.м.

            Решението се обжалва частично като неправилно и незаконосъобразно в частите, с които:

-           Са определени квотите на правото на собственост по отношение на всеки от съделителите

-           Е отхвърлено искането на въззивницата за допускане до делба на сгради с идентификатори 67338.503.166.3 и 67338.503.166.5 и

-           Не е отменен изцяло цитирания нотариален акт, като се иска неговата отмяна

Относно обжалването на решението в частите, с които е допусната до делба сгради с идентификатори, както следва: 67338.503.166.2 и 67338.503.166.6, в частта относно квадратурата и етажността на същите, в съдебно заседание въззивникът заявява, че с оглед постановеното в Решение № 1389 от 27.11.2018 г. за поправка очевидна фактическа грешка, не поддържа жалбата в тази част. 

Въззивникътсъделител в първоинстанционното производство, основава твърденията си за порочност на постановения от СлРС акт, на следното:

Навеждат се твърдения за неправилно определяне на квотите на собственост, тъй като не е отчетено разместването на собствеността след смъртта на общата наследодателка на съделителите С. и И.  - С. С. Д.. Именно това неправилно определяне на квотите, водело и до порок в констатациите на съда за придобивна давност изтекла в полза на С. и С. Д.. Освен това се изтъква, че съдът не е изложил мотиви относно наличието на предпоставките за приложението на института на придобивната давност. Излагат се аргументи в полза на противен на направения от съда извод и неговата доказаност със свидетелски показания и писмени доказателства и се иска отмяната на процесния констативен нотариален акт в цялост. Претендират се деловодни разноски и за двете инстанции.

В законоустановения срок, е постъпил отговор на въззивната жалба от страна на съделителите С.С.Д. и С.П.Д., които оспорват така наведените доводи с въззивната жалба и считат решението за правилно и обосновано. Аргументират правилен анализ на доказателствата и правилност на изводите за допуснатите до делба сгради. Считат, че сградите са достатъчно индивидуализирани, а останалите им белези ще бъдат обект на изследване във втората фаза на делбеното производство. С отговора не са направени доказателствени искания и не е направено искане за присъждане на разноски

Не е постъпила насрещна въззивна жалба.

В с.з., въззивникът И.С.А., не се явява и се представлява от процесуален представител по пълномощие адв. Н., който поддържа жалбата в частите, в които се обжалва решението с което са допуснати до делба имотите при определените квоти, не са допуснати до делба сгради с идентификатори 67338.503.166.3 и 67338.503.166.5, както и искането за отмяна на целия нотариален акт за извършена обстоятелствена проверка. Счита първоинстанционния акт за порочен, на основанията изложени в жалбата, като допълва, че при анализа на гласните доказателства следва да се кредитират показанията на свидетелката С., която има еднакво отдалечена родствена връзка с двете страни в производството. Посочва, че не са налице основанията за настъпване на придобивната давност тъй като общият наследодател е живял в процесните сгради. Претендират се разноски за двете инстанции и се представя списък.      

Въззиваемите страни редовно призовани в съдебно заседание не се явяват, представляват се от адвокат Х., която оспорва въззивната жалба като неоснователна. Развива доводи, че именно свидетелката С. е посочила, че сграда с идентификатор завъшващ на .5 е функционално свързана със сградата, която е отчуждена на доверителите й, и от този момент свидетелката не е живяла в процесния имот. Подчертава се, че въззиваемите са живеели от 1980та г. в сграда № 3 и никой не е възразявал на това, поради което правилно е било прието, че същата е придобита по давност от въззиваемите. Изтъква, че не следва да се отменя констативният нотариален акт, тъй като няма предявен насрещен иск с такава претенция.  Изразява се съгласие с постановеното решение.

Доказателства пред настоящата инстанция не се събраха.

Въззивният съд намери въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

Съдът извърши служебна проверка на обжалваното решение по реда на чл. 269 от ГПК и констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния и въззивния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е  законосъобразно и правилно.

 Този състав на контролиращата инстанция счита, че формираната от Районния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, препраща към нея.

Въззивната инстанция възприема напълно извода на Сливенски районен съд, относно доказателствата. За фактическата обстановка очертана по делото съдът изхожда основно от компетентното, безпристрастно и обосновано заключение на строително техническата експертиза, като от нея се установява кадастралното описание на фактически съществуващите сгради, тяхното състояние към настоящия момент, както и промените, които настъпват в описаните сгради като отбелязване в общински и кадастрални регистри.

От свидетелските показания, подложени на съответен анализ се извличат релевантните факти за обосноваване на юридическите категории владение и давност, както и как са се развили отношенията между собствениците във времето.

Първоинстанционният съд е направил правилен анализ на депозираните гласни доказателства и настоящият състав на съда се солидаризира с изводите му. От показанията на свидетелите Й. и К. се установява, че сграда № 3 е била строена за семейството на ищеца С., същият е живял в нея непрекъснато до 2015 г. когато в нея заживява синът му със съпругата си. Това ясно личи от това, че „С. (и съпругата му) очакваха дете и искаха да се отделят, тяхното семейство да си е отделно“ и „Тази стая се строеше за Савата“, казаното се подкрепя от изложеното от свидетеля Д. и не противоречи на изложеното от свид. С.. Единствено това противоречи на казаното от свид. А., чиито показания навеждат, че в сградата е живяла въззивницата, но същите остават изолирани, те не представляват факти, пряко възприети от свидетелката, а тези които представляват, а именно за посещението по време на „бал”, не може да обосноват доказване на факта, че същата е живяла там. Поради това в тази част показанията не следва да се кредитират. От показанията на свидетелите може да се извлече, че съвместно С. С. и синът му С.Д. са извършвали строежа на сграда № 3. От показанията на свидетелката С. се установява, че сграда № 5 е кухня към сграда № 1. Установява се още, че общите наследодатели С. и С. са обитавали сгради № 2 и 8. Останалите писмени доказателства са непротиворечиви като се изключи Констативния нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение № 167, том. VІІ, рег. № 12716, д. № 1205/2014 г. по описа на нотариус Н. С., чиято легитимираща сила е оспорена. При неуспешно проведеното оспорване на пълномощното спомогнало за осъществяването на сделката, обективирана в НА № 75, томVІІ, рег. № 12097, н.д. № 1141/2014 г. по описа на нот. С., ищците се домогват да докажат прехвърлянето на вещните права на идеалните части предмет на сделката.

По отношение на необсъдените в решението писмени доказателства, сочени от въззивницата, то следва да се посочи, че имотната декларация на С. С.Д. доказва, че същият е декларирал пред местната данъчна администрация притежаването на идеални части от процесния недвижим имот ведно с три сгради в него, които са строени през 1926 и две други сгради строени през 1963 г., от което не може да се извлече релевантен за спора правен извод. По същия начин следва да бъдат ценени и справката от ВиК Сливен ООД и Електроснабдяване, тъй като от името на титуляра на партидата на общия водомер не е възможно да се направи правнорелевантно заключение. 

Останалите писмени доказателства, а именно удостоверения за наследници следва да се кредитират напълно.

Доказателствената съвкупност без посочените доказателства, които се изключват от нея, чертае приетата от първата инстанция правилна фактическа обстановка, върху която са направени и верни правни изводи.

От удостоверението за наследници, протокола за съдебна делба, заключението на изготвената експертиза и приложените към исковата молба нотариални актове се установява, че С. С.Д. придобива в дял собствеността върху ½ идеална част от дворно място с идентификатор 67338.503.166, ведно със сгради  № 2, №  6 и клетка от Гараж с идентификатор № 7, с договор за покупко-продажба (НА 107, том ХІ, д. 3957/1993 г. по описа на нотариус от СлРС), той придобива, а в последствие пак с такъв  договор (НА 108, том ХІ, д. 3958/1993 г. по описа на нотариус от СлРС) той и съпругата му продават на ищеца 1/2 идеална част от имота, както и сгради 1, 4, 9 и другата гаражна клетка от Гараж с идентификатор № 7. От заключението на вещото лице, копието на кадастрална скица и показанията на свид. С. може да се направи обоснован извод, че сграда с идентификатор 5 е кухня към сграда 1 и е напълно функционално свързана и принадлежност към същата. Т.е. правилно е извел първоинстанционния съд, че същата е била предмет на покупко-продажбата, като е била описана като едно цяло със сградата, а в последствие при кадастралното заснемане и е даден отделен номер.  

Сграда № 3 била строена през 1980-1981 г. за С.С.Д. и неговото семейство от него и неговия баща, видно от свидетелски показания. Без правно основание ищецът и семейството му се нанесли в сградата, завладели я, и я обитавали до смъртта на С. Д., след което я предоставили на собствения си син. Позовават се на изтекла в тяхна полза 10 годишна придобивна давност започнала да тече от построяването на сградата, като те са били единствените й обитатели. Към момента на построяването, собственици на сградата по приращение са били С. Д. и П.. Като елемент от придобивната давност упражняваното владение трябва да е спокойно (да не е установено с насилие), явно (фактическата власт е упражнявана така, че всеки заинтересован е имал възможност да научи за това, не е установено по скрит начин), постоянно (упражняването му няма случаен характер, а е израз на воля трайно да се държи вещта по начин, препятстващ евентуалното владение на други лица), непрекъснато (не е било прекъсвано изобщо, в частност-за период по-дълъг от шест месеца, като се съобразява презумпцията на чл.83 ЗС) и несъмнено (няма съмнение, че владелецът държи са себе си). В хипотезата на завладяване на чужд имот, практиката на върховната инстанция не изисква уведомяването на собственика за намерението за своене на имота (владението на вещта като своя да е противопоставено на собственика), а единствено владението да отговаря на описаните по-горе характеристики. Когато фактическата власт върху изцяло чужд имот е придобита при липса на правно основание (т.нар.завладяване), то според презумпцията на чл.69 ЗС се предполага, че упражняващият фактическа власт държи вещта за себе си, т.е има качеството на владелец. В такъв случай за придобиване на имота по давност не е необходимо да бъде демонстрирана промяна в намерението за своене спрямо собственика, тъй като от момента на установяване на фактическата власт тя има характер на владение, а не на държане. (Определение № 246 от 09.05.2018 г. по гр. д. № 3132 / 2017 г. на Върховен касационен съд, ІІ ГО, Решение №194/14.10.2015 по дело №2767/2015 на ВКС, ГК, I г.о.). В тази връзка са установени всички признаци на изтеклата придобивна давност. Установеното владение е било спокойно и явно, тъй като нанасянето на С. и С. Д. е било възприето от всички членове на семейството, същото е било постоянно, тъй като от свидетелските показания се установява, че семейството са живели там и са отгледали там сина си, като не са се местили никъде другаде и непрекъснато, тъй като не са допускали никого друг да обитава тяхното жилище, което видно от показанията на свидетеля Д. им е било единствено. По отношение на съмнението за намерението за своене, следва да се приложи оборимата презумпция на чл. 69 от ЗС. Функцията на презумпцията е да обърне доказателствената тежест за субективното отношение на държателя/владелец към вещта, поради трудността от неговото доказване. В конкретния случай не беше проведено успешно обратно доказване от страна въззивницата и презумпцията не следва да се счита оборена. Показанията на свидетелите не изключват намерението вещта да се държи като своя.

Към 1993 г. ищецът и съпругата му в съпружеска имуществена общност притежават ½ от дворното място, сгради 1,4,9,5 и ½ реална част от сграда 7 и ½ от подобренията в имота, придобити чрез сделка и сграда с идентификатор № 3 придобита по давностно владение. Останалите ½ идеална част от поземления имот и сгради 2,6, и ½ от 7 са били собственост на С. С. и съпругата му С., а сграда № 8 все още не е била построена.

През 1998-1999 г. е построена и функционално свързаната със сграда 2 баня и тоалетна и гараж отразена в кадастъра с идентификатор № 8. Към този момент собственици на дворното място са С. С. и съпругата му  и С.Д. и съпругата му. В случая първоинстанционния съд правилно е извел, че същата не е придобита по давност от ищците, тъй като няма никакви данни по делото те дори да са упражнявали фактическата власт върху въпросната сграда. Напротив безпротиворечиво свидетелите посочват, че сградата се е ползвала от общата наследодателка на страните и съпругът и, което прави безпредметно изследването на намерение. Същата възниква като принадлежност към  сграда № 2, тъй като е обслужващо помещение и следва собствеността на главната вещ.

При смъртта на С. Д. на 25.02.2014 г.  тя притежава в режим на съпружеска имуществена общност 3/12 от дворното място, и по 6/12 от сгради 2,8 и 6, както и 3/12 от сграда 7. Съпругът и получава в наследство 1/3 от това имущество и децата й получават по 1/3. Т.е. С. Д. е собственик на 3/12 +1/12 е 4/12 или 1/3 от дворното място и по 6/12+2/12 или 8/12 или 2/3от сгради 2,8 и 6 и 1/3 от сграда 7.  Цялото си имущество С. Д. продава на С.С.Д. с нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имот № 75, том VІІ, рег. №12097, нот.д.№ 1141/2014 г. по описа на нотариус Н. С. и така въззиваемите стават собственици в режим на СИО, освен на сгради 1,4,9,5 и на 10/12 от дворно място, а лично той по наследство от майка си получава 1/12 от същия като останалата 1/12 от притежаваните от майката идеални части са собственост по наследство от С. на И.А..

По аналогични разсъждения въззиваемите получават чрез сделка 8/12 от сгради № 2, 8 и 6, С.Д. по наследство от майка си получава 2/12 , а И.А. също 2/12. От сграда № 7 въззиваемите получават в собственост, чрез отчуждителната сделка 10/12, С.Д. лично по наследство от майка си 1/12, а И.А. 1/12, също по наследство от майка си.

 Поради това изводите на въззивната инстанция относно собствеността на имотите и квотите допуснати до делба съвпадат.

По отношение на въведеното възражение за отмяна на констативния нотариален акт, следва да се отбележи следното:  В първата фаза на делбата се разрешават допустимите и характерни за това производство спорове за собственост. Когато съделител оспорва съществуването на съсобственост и представя нотариален акт по обстоятелствена проверка, с която е признат за собственик на целия имот, при оспорване на този нотариален акт от друг съделител, всъщност възниква спор за материално право по смисъла на чл.537 ал.2 ГПК и ако при разрешаването му съдът приеме, че нотариалният акт удостоверява повече права, отколкото титулярът притежава, той е длъжен да го отмени за съответната част. В този смисъл при уважаване на иска за делба, когато съделител се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост за целия имот, той частично следва да се отмени като последица от разрешаване на спора за собственост (Решение № 232 от 04.11.2011г. по гр.д.№ 1354/2010г. на ВКС, ІІ г.о.). В настоящия случай първоинстанционния съд е направил точно това, поради което решението и в тази част следва да се потвърди. Правните изводи на втората инстанция не определят по-малко права на въззиваемите и поради това не следва констативният нотариален акт да се отменя в друга част.

По отношение на разноските, настоящият състав счета, че същите следва да се присъдят във втора фаза.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

                                               Р     Е     Ш     И  :

           

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 992/07.08.2018 г. по гр.д.№ 2554/2016 г. на Сливенски районен съд, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл.280, ал.1 от ГПК.

 

 

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                            

 

 

                                                               ЧЛЕНОВЕ:  1.

                                                                                     2.