Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 3

 

гр. Сливен, 23.01.2019 година

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на  шестнадесети януари през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                 Мл.с. СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА                         

при участието на прокурора ………и при секретаря Соня Василева , като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N 571   по описа за 2019  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 1250/30.102018 г. по гр.д. № 5987/2017 г. на Районен съд – Сливен, с което е осъдено ЗД „Евроинс“ АД, ЕИК 121265113, със седалище и адрес на управление **********да заплати на основание чл.226 ал.1 от КЗ/отм./ на Р.Г.К. ЕГН ********** сумата от 4 900.00лв., представляваща обезщетение за претърпени от нея в условията на ексцес в периода 05.02.2016 г. -23.11.2017 г. неимуществени вреди вследствие на ПТП възникнало на 26.02.2014 г. , при което й е била причинена средна телесна повреда и е отхвърлен като неоснователен и недоказан искът за разликата над 4 900.00лв. до пълния претендиран размер от 14 000.00лв., като са й присъдени и законните лихви, считано от  05.02.2016 г. до окончателното й изплащане. Със същото решение страните са осъдени да заплатят разноски съразмерно на уважената и на отхвърлената част от иска, а дружеството е осъдено да заплати и държавна такса върху уважената част от иска, както и разноските направени по делото, съразмерно на уважената част от този иск.

Подадена е въззивна жалба от процесуалния представител на ищцата – адв. М.М., с която решението се обжалва в неговата отхвърлителна част, както и в частта с която ищцата е осъдена да заплати  разноски на ответното дружество. На първо място се развиват съображения, че неправилно районният съд е приел, че въззивницата не е била ангажирала доказателства относно претърпените неимуществени вреди в резултат на поставената упойка за извършване на хирургическата операция – изваждането на метални плаки от десния крак. Развиват се съображения, че поставената упойка е само част от извършването на цялата хирургическа операция, което подробно е било описано по делото. Така тя претендира неимуществените вреди в резултат   на претърпяната хирургическа операция като цяло с всички съпровождащи я процедури. Неправилно съдът е разграничил поставянето на местна упойка в целия хирургичен процес. Така съдът е нарушил принципа на справедливост и постановеното от него е в противоречие с практиката на ВКС , като се цитира тази практика. На второ място са развити съображения, че скъсяването на десния крак неправилно е прието от съда като такова, което не е причинило болки и страдания.  Независимо, че това скъсяване е преодоляно, то е съществувало във времето, то се е проявило в един продължителен период, който е периодът на възстановяване. Така за близо четири календарни години скъсяването създавало дискомфорт на пострадалата. Първоинстанционният съд е неглижирал и подценил това увреждане и е присъдил занижен размер на обезщетението.  На последно място се сочи, че съдът не е оценил в пълна степен и другите травматични увреждания, от които е видно че пострадалата в ежедневните й дейности е търпяла редица ограничения.  В обобщение се сочи, че претендираното обезщетение е следвало да бъде присъдено в пълен размер и едва тогава да бъде намалено с приетото от съда съпричиняване от 30%, което го прави справедливо обезщетение по смисъла на чл.52 от ЗЗД.  Иска се да бъде отменено решението в обжалваните части и да бъде постановено ново съобразно исканията във въззивната жалба.  

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил писмен отговор на тази въззивна жалба, в който се сочи, че същата е неоснователна.  На  първо място се навеждат доводи, че претендираното обезщетение се търси в хипотезата на ексцес, доколкото ищцата вече е била компенсирана за претърпените от нея неимуществени вреди, произтичащи от същото застрахователно събитие, съобразно решение по гр. д. № 109/2015 г. на СлОС. Затрудненията на ищцата вследствие на операцията не са настъпили в условията на ексцес, доколкото те са били взети предвид при постановяване на посоченото по-горе решение. Операцията е протекла нормално и без усложнения.  Така  е налице повторно претендиране за обезщетение на вреди, които вече са били компенсирани. Развиват се подробни съображения в подкрепа на тази теза. Относно обезщетяването на вредите свързани със скъсяването на крайника се сочи, че от събраните по делото доказателства не се установява с категоричност нито датата на настъпване, нито продължителността на това състояние. Скъсяването не се дължи на увреждане на костта, а на продължителното  обездвижване на крайника, което е преодоляно след приключване на  възстановителния период . Оспорва се твърдението, че скъсяването е продължило четири години и се излагат съображения в подкрепа на тази теза. На последно място се сочи, че в мотивите си съдът обстойно и задълбочено е обсъдил всяко едно от травматичните увреждания на ищцата и конкретното му въздействие, като съдът е изследвал доказателствения материал в цялост, обсъдил е доказателствата, както в подкрепа на тезата на ищеца, така и на ответника и се развиват аргументи в подкрепа на приетото от районния съд. В обобщение се сочи, че е неоснователно искането за присъждане на обезщетение в пълния претендиран размер и се иска въззивната жалба да бъде оставена без уважение и да бъде потвърдено първоинстанционното решение.

Във въззивната жалба и отговора не са направени доказателствени искания, а и двете страни са претендирали разноски.

В с.з. въззивницата се явява лично и с представител по пълномощие, който поддържа подадената въззивна жалба и моли за нейното уважаване.

В с.з. за въззиваемата страна не се явява представител. Постъпило е писмено становище от представител по пълномощие, с което се поддържа подадения отговор и се оспорва основателността на подадената жалба.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства и тези пред настоящата инстанция, намира, че обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Предмет на настоящия правен спор е има ли основание за присъждане на допълнително обезщетение за неимуществени вреди поради влошаване на здравословното състояние на ищцата, т.е. поради ексцес. Съгласно даденото тълкуване на закона в т.10 от Постановление №4/30.10.1975г. по гр. д. №5/1975г. на Пленума на ВС, след присъждане на обезщетение за вреди от непозволено увреждане пострадалият има основание да търси ново обезщетение за влошаване на здравословното състояние, само ако то се намира в причинна връзка с увреждането и ако при присъждане на първоначалното обезщетение влошаването не е било предвидено и съобразено.

 С решение № 95/ 12.11.2015г., постановено по гр.д.№ 109/2015г. на СлОС, на въззивницата е присъдено обезщетение, платимо от ЗК”ЕВРОИНС” АД, за претърпени от нея неимуществени вреди в резултат на това ПТП, в размер на 39 200лв. На осн.чл.235 ал.3 от ГПК, следва да се счита, че това са вреди, настъпили във времето преди м.11.2015г. В производството по настоящото дело се търси обезщетение за вреди, считано от 16.02.2016г. Установено е от доказателствата по делото, че тогава е била направена операция  за изваждане на поставената в долния й десен крайник метална плака.

Районният съд е приел, че непосредствено след операцията въззивницата е престояла в болница, след това е била придвижвана в инвалидна количка, а после около двадесет дни е ползвала патерици. В продължение на около година пък ползвала помощно средство. Това е оказало неблагоприятно влияние върху ищцата, върху начина й на живот; предизвикало е болки и дискомфорт. Те обаче не са били особено интензивни и продължителни. Поради това съдът намерил, че принципа на справедливостта, заложен в текста на чл.52 от ЗЗД, изисква претърпяните от ищцата неимуществени вреди в условията на ексцес да бъдат възмездени със сумата 7 000лв и след като отчел приноса й за настъпването им, каквото възражение е било въведено от ответника по делото - 30%, обезщетението трябва да бъде намалено до 4 900лв.

В жалбата се претендират неимуществените вреди в резултат   на претърпяната хирургическа операция като цяло с всички съпровождащи я процедури и се сочи, че неправилно съдът е разграничил поставянето на местна упойка от целия хирургичен процес. Така съдът е нарушил принципа на справедливост и постановеното от него е в противоречие с практиката на ВКС. На второ място са развити съображения, че скъсяването на десния крак неправилно е прието от съда като такова, което не е причинило болки и страдания.  Независимо, че това скъсяване е преодоляно, то е съществувало във времето, то се е проявило в един продължителен период, който е периодът на възстановяване. Така за близо четири календарни години скъсяването създавало дискомфорт на пострадалата. Първоинстанционният съд е неглижирал и подценил това увреждане и е присъдил занижен размер на обезщетението.

С решение № 95/ 12.11.2015г. по гр.д.№ 109/2015г. на СлОС, е прието че, към момента на постановяването му, главно поради състоянието на подбедрицата на десния крак ищцата Р.К. не е в състояние да извършва активна физическа и трудова дейност. В случая окръжният съд извел извод, че вече е налице един забавен във времето оздравителен процес по отношение на счупването на големия пищял на подбедрицата на десния крак и при това състояние е невъзможно да се направи прогноза за периода на нетрудоспособност. Посочил е, че предстои премахване на металните остеосинтезиращи материали, което се извършва по преценка на лекуващия ортопед-травматолог след приключване на оздравителните процеси, тогава, когато не се очаква премахването им да влоши състоянието на пациента.

От доказателствата по настоящето дело се установява, че премахването на металните остеосинтезиращи материали действително не довело до влошаване на здравословното състояние. Болките и страданията в оздравителния период са били взети предвид при постановяване на решението на СлОС. Не може да се приеме, че е налице ексцес след извършване на операцията. Не са доказани обстоятелства, които да са довели до влошаване състоянието на пострадалата. Напротив – оздравителния процес е протекъл благоприятно.

Що се отнася до скъсяването на десния крак, то е било взето предвид при определяне на обезщетението и не е определено в несправедлив размер. Районният съд е приел, че в продължение на около година въззивницата е ползвала помощно средство. Това е оказало неблагоприятно влияние върху ищцата, върху начина й на живот, предизвикало е болки и дискомфорт, и поради тези обективни обстоятелства е определил обезщетението в посочения по-горе размер.

 

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

 

Въззиваемата страна  е претендирала разноски и такива  следва да бъдат присъдени в размер на сумата от 50 лева представляваща заплатено юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция.

 

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА 1250/30.102018 г. по гр.д. № 5987/2017 г. на Районен съд – Сливен.

        

ОСЪЖДА Р.Г.К. ЕГН ********** ***  да заплати на ЗД „Евроинс“ АД, ЕИК 121265113, със седалище и адрес на управление **********сумата от 50 /петдесет/ лева представляваща заплатено юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция.

 

 

Решението не подлежи на обжалване.

                                     

                                                

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: