Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

гр.Сливен, 10.01.2019г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

         

Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети януари през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:        МАРИЯ БЛЕЦОВА                                                               ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА

Мл.с. СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА

 

като разгледа докладваното от съдия Ст. Михайлова гражданско дело №574 по описа за 2018 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

            Производството се движи по реда на чл.435 и сл. от ГПК.

            Образувано по жалба на длъжника М.Г.Б. срещу наложен запор на банкова сметка ***.д.№1701/2018г. по описа на СИС при СлРС, както и искане за намаляване на приетите разноски за адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство по чл.78, ал.5 от ГПК.

Жалбоподателят чрез пълномощника си адв. Д. *** посочва, че налагането на запора върху сумите по сметката му в „Юробанк“АД – превеждани от работодателя му командировъчни пари за м.ноември в размер на 1490,68лв. е незаконосъобразно. Посочва, че на 30.11.2018г. при опит да изтегли пари от картата си в „Юробанк“ АД, по която получава заплата и командировъчни, установил, че няма наличност. При извършена справка в банката узнал за наложен запор по изпълнителното дело и за извършения превод по запора. Счита, че командировъчните пари не са възнаграждение за труд, нито друго възнаграждение, получено от работодателя по смисъла на чл.512, ал.2 от ГПК. Посочва, че съгласно разпоредбата на чл.215 от КТ командировъчните са вид обезщетение, а не трудово възнаграждение, като развива съображения в тази насока. С оглед характера на тези пари, счита, че същите са несеквестируеми, като налагането на запор върху тях би затруднило или осуетило изпълнението на трудовата функция на работника.На следващо място посочва, че ДСИ е наложил запора без да изясни произхода на наличните средства. Посочва, че към момента на подаване на жалбата не е получавал ПДИ и съобщения за наложените запори. Счита, че ненужно и необосновано съдебният изпълнител е назначил съдебно-икономическа експертиза, по която разноските са възложени на него. На последно място оспорва размера на приетия от съдебния изпълнител адвокатски хонорар в размер на 650лв., като счита същия за завишен. Посочва, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност и моли съдът да намали адвокатския хонорар до минималния, съгласно Наредбата размер. С оглед изложеното, жалбоподателят моли съда да отмени действията на ДСИ по изп.д.№1701/2018г. по описа на СИС при СлРС, изразяващи се в налагане на запор на банковата му сметка в „Юробанк“ АД и превеждане на сумата 1490лв. – командировъчни за м.ноември, като незаконосъобразни; да възложи в тежест на взискателя разноските по изпълнителното дело за вещо лице и на основание чл.78, ал.5 от ГПК да намали разноските за адвокатско възнаграждение от 650лв. на 370лв.

Жалбата е връчена на другата страна – взискателя С.М.Г., който е подал в срок писмено възражение чрез процесуалния си представител по пълномощие адв.А., която оспорва жалбата като неоснователна. Посочва, че длъжникът следва да докаже несеквестируемостта на дохода, върху който е насочено изпълнението, каквито липсвали. По сметката имало средства, надвишаващи задължението по делото. Намира за неоснователни възраженията  относно назначаване на експертиза и искането за възлагане върху него на разноските за вещо лице. По отношение на възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, счита, че същото следва да бъде направено първо пред съдебния изпълнител и едва неговия акт следва да се обжалва пред окръжния съд. С оглед изложеното, моли съда да остави жалбата без уважение. Претендира присъждане на разноски.

            На основание чл.436, ал.3 от ГПК съдебният изпълнител е изложил писмени мотиви по обжалваните действия, в които е посочил извършеното и е изложил становище за неоснователност на жалбата. Посочва, че делото е за издръжка и всякакви ограничения спрямо несеквестируемото имущество на длъжника отпадат и спрямо него се допуска принудително изпълнение, в т.ч. вземанията му за труд, командировъчни, пенсия и др. по отношение на назначената СИЕ посочва, че деловодната програма на СИС не може да изчислява остатък от дълг по задълженията за издръжка, което налага назначаване на вещо лице и разноските следва да са в тежест на длъжника. По отношение на възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на взискателя посочва, че искането е недопустимо, тъй като такова възражение следва да се направи пред ДСИ, а не за пръв път пред окръжния съд.

От събраните по делото доказателствата, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Изпълнителното производство по изп. дело №1701/2018г. по описа на СИС при СлРС е образувано по молба на С.М.Г. против М.Г.Б. въз основа на изпълнителен лист от 26.09.2018г., издаден по гр.д.№3566/2018г. по описа на СлРС за осъждането на М.Б. да заплаща на С.Г. месечна издръжка в размер на 150лв., считано от 01.08.2018г. до завършване на средно образование, но не по-късно от навършване на двадесетгодишна възраст, ведно със законната лихва за забава върху всяка закъсняла вноска. С молбата е поискано насочване на изпълнението върху трудовото възнаграждение на длъжника от „Атес“ ЕООД.

По искане на взискателя, съдебният изпълнител с разпореждане от 16.10.2018г. е назначил вещо лице, което да даде заключение за размера на задължението. С разпореждане от 26.10.2018г. изготвеното заключение е прието от ДСИ и разпоредено изплащане на възнаграждение в размер на 130лв. от бюджетните средства на съда.

На 26.10.2018г., ДСИ е разпоредил изпращане на ПДИ на длъжника с посочване на размера на задължението, като с разпореждането съдебният изпълнител е приел разноски за адвокатско възнаграждение за взискателя в размер на 650лв. и възнаграждение за вещо лице в размер на 130лв.

С разпореждането от 26.10.2018г. ДСИ е наложил запор на трудовото възнаграждение на длъжника в „Атес“ ЕООД, гр.Сливен – изпратено е запорно съобщение и е разпоредил справки относно банкови сметки, имущество и задължения на длъжника.

С изпратената ПДИ длъжникът е уведомен за наложения запор върху трудовото възнаграждение в „Атес“ ЕООД.

С разпореждане от 06.11.2018г. съдебният изпълнител е наложил запор върху банковите сметки на длъжника по справката от БНБ – сметки в „Юробанк България“ АД и „Уникредит Булбанк“ АД – изпратени запорни съобщения.

В отговора си „Юробанк“ АД посочва, че по сметката на М.Б. постъпват доходи от възнаграждение за работа.

ПДИ е връчена на длъжника М.Б. лично на 14.12.2018г.

Няма данни по делото връчени ли са и кога на длъжника съобщения за наложения запор върху банковите сметки.

На 28.11.2018г. по сметка на СлРС е постъпила сумата от 1490,68лв. от „Юробанк“ АД по наложения запор.

С разпореждане от 30.11.2018г. ДСИ е определил 238,80лв. за СлРС и 1251,88лв. за взискателя.

Видно от извлечението от сметка на М.Б. в „Юробанк“ АД за периода 01.11.2018г. – 30.11.2018г., преведената сума включва преводи от „Атес“ ЕООД за заплата за м.10.2018г. и командировъчни за м.11.2018г.

Жалбата е подадена на 04.12.2018г.

            От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата, в частта относно налагането на запор върху банковата сметка на длъжника в „Юробанк България“ АД и определените от съдебния изпълнител разноски за вещо лице е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок /липсват данни дали и кога е уведомен длъжника за наложения запор, а разноските за вещо лице са съобщени с ПДИ, поради което съдът намира жалбата за подадена в срок/, от процесуално легитимирано лице и срещу подлежащи на обжалване действия на съдебния изпълнител, съгласно разпоредбата на чл.435, ал.2, т.2 и т.7 от ГПК – насочване на изпълнението върху имущество, което длъжникът смята за несеквестируемо и спрямо разноските за вещо лице.  

Жалбата, в частта, с която е направено възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на разноските за адвокатското възражение на пълномощника на взискателя и искане за намаляването им е процесуално недопустима и като такава следва да се остави в тази част без разглеждане. Съображенията за това са следните:

Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено от насрещната страна, респ. искането за изменение на разноските в изпълнителното производство /тъй като в изпълнителното производство на общо основание намира приложение разпоредбата на чл. 248 ГПК, съгласно която съдебният изпълнител може да допълни или измени постановлението си за разноски/, най-напред следва да бъде направено пред съдебния изпълнител и едва след постановяване на акт от последния, длъжникът ще има възможност да го обжалва пред окръжния съд. С оглед предмета на това производство, окръжният съд действа като контролна съдебна инстанция относно законосъобразността на обжалван несъдебен акт. Следователно, съдът може да бъде сезиран с жалба едва когато такъв акт бъде издаден. От това следва, че длъжникът по изпълнението трябва да поиска от съдебния изпълнител намаляване на възнаграждението за адвокат на взискателя.

Такова искане всъщност се съдържа в жалбата на длъжника в настоящото дело и съдебният изпълнител следва да се произнесе по него. Едва постановлението, с което съдебния изпълнител се произнесе по искането по чл.78, ал.5 от ГПК ще подлежи на обжалване пред съда, като това постановление следва да се връчи на страните с изричното указание, че могат да го обжалват в едноседмичен срок.

            С оглед изложеното съдът намира, че подадената жалба в тази й част е недопустима и като такава ще я остави без разглеждане, като следва да прекрати производството по делото в тази част и да върне същото на ДСИ за разглеждане и произнасяне с нарочен акт по искането на длъжника по чл.78, ал.5 от ГПК, съдържащо се в жалба, вх.№СД-03-03-14457/42 от 04.12.2018г. по описа на СИС при СлРС. Постановлението, с което ДСИ се произнесе по искането по чл.78, ал.5 от ГПК следва да се връчи на страните по изпълнителното дело и да им се укаже възможността за обжалване на същото.

            Разгледана по същество, в останалата, допустима, част /относно налагането на запор и разноските за вещо лице/, жалбата на длъжника е неоснователна.

            В случая се установи, че атакуваното изпълнително действие е наложен запор върху банковата сметка на длъжника в „Юробанк България“ АД, по която, видно от отговора на запорното съобщение от банката, длъжникът получава трудовите и други, свързани с трудовото си правоотношение, възнаграждения. Твърдението на длъжника – жалбоподател е за несеквестируемост на конкретните, запорирани и преведени по сметка на съдебния изпълнител парични средства – командировъчни пари и от там се обосновава и незаконосъобразността на изпълнителното действие.

Съдебната практика е единна, че съгласно чл. 446, ал. 1 ГПК трудовото възнаграждение и въобще всяко /“каквото и да е“/ възнаграждение за труд, както и пенсията са частично секвестируеми, т.е. наложеният върху тях запор обхваща само секвестируемата част. В тази насока съдът не възприема възраженията на длъжника, че процесните вземания на длъжника за командировъчни пари не попадат в хипотезата на чл.446, ал.1 от ГПК и са несеквестируеми. Съгласно трайно установената практика от частичната несеквестируемост по чл.446 от ГПК се ползва не само  заплатата, но и всички други вземания по трудовото правоотношение, на които работникът има право, в т.ч. и различните видове обезщетения, заплащани от работодателя. В този смисъл, конкретното вземане за командировъчни пари /вид обезщетение, заплащано от работодателя/, като свързано с трудовото правоотношение и произтичащо от него, попада безспорно в хипотезата на чл.446, ал.1 от ГПК. Категорично вземането не е измежду тия, спрямо които не се допуска принудително изпълнение - вземания за издръжка, социални плащания и др. /т.нар.абсолютно несеквестируеми вземания/.

По принцип, секвестируемата част се определя по различен начин според величината на дохода (след приспадане на дължимите върху него данъци и задължителни осигурителни вноски) и обстоятелството дали длъжникът е с деца, които той издържа.

Постановената от закона несеквестируемост отпада спрямо редица притезания. В случая, частичната несеквестируемост на процесните вземания на длъжника отпада спрямо вземането за издръжка, съгласно императивната разпоредба на чл.446, ал.3, изр. първо от ГПК и съответно разпоредбата на чл.446а, ал.3 от ГПК /относно постъпленията от труд по банкова сметка/. ***, вземането на взискателя по изпълнителното дело, по което е наложен обжалвания запор, е за издръжка и в този случай са приложими цитираните законови разпоредби, водещи до отпадане на частичната несеквестируемост на вземанията на длъжника от работодателя му, постъпващи по запорираната банкова сметка. ***, съдебният изпълнител следва да прилага стриктно разпоредбата на чл.446, ал.3, изр. второ от ГПК.

Във връзка с възраженията в жалбата, следва да се посочи, че банката изрично е уведомила съдебния изпълнител, че по запорираната сметка постъпват вземания по трудово правоотношение на длъжника. Следва да се отбележи още и че банката не изпълнява запора само да размера на МРЗ, освен обаче за задълженията за издръжка, каквото е настоящото /чл.446а, ал.3 от ГПК/. 

С оглед изложеното, съдът не констатира незаконосъобразност на обжалваното действие – налагане на запор върху банковата сметка на длъжника и върху получените по нея парични средства за командировка от работодателя.

По отношение на обжалваните разноски за вещо лице, съдът намира жалбата също за неоснователна.

Следва да се посочи, че ДСИ с нарочно разпореждане е определил и е разпоредил заплащане на вещото лице на възнаграждение в размер на 130лв. и с разпореждане от 26.10.2018г. е определил и този размер на разноските за вещо лице, включени в дълга. Назначаването на въпросната експертиза е изцяло в правомощията и преценката на съдебния изпълнител, който е аргументирал необходимостта от извършването й. Това процесуално средство е допустимо в изпълнителното производство, а необходимостта му се преценява, както бе посочено от съдебния изпълнител. Неговата преценка не подлежи на съдебен контрол. Тъй като взискателят е освободен от заплащане на държавни такси и разноски по изпълнението /чл. 83, ал.1, т.2 от ГПК/, то сумата е заплатена от бюджетните средства на съда. Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1 от ГПК тези разноски, като безспорно разноски по изпълнението са за сметка на длъжника и правилно са определени и разпределени в негова тежест. Не са налице някои от хипотезите на чл.79, ал.1, т.1-т.3 от ГПК.    

С оглед изложеното, подадената жалба в нейната процесуално допустима част, се явява изцяло неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.

С оглед изхода на спора по жалбата – неоснователност на същата, направените в настоящото производство разноски следва да се възложат на жалбоподателя – длъжника Б., като той поеме своите разноски, така, както ги е направил и заплати на взискателя направените от него разноски /направена е нарочно такава претенция с отговора на жалбата/ в доказания размер от 200лв. за платено адвокатско възнаграждение.

Ръководен от изложеното, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

            ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на М.Г.Б. с ЕГН ********** *** в частта относно определените с разпореждане от 26.10.2018г. разноски на взискателя за адвокатско възнаграждение в размер на 650лв. по изп.д. №1701/2018г. по описа на СИС при СлРС с искане за намаляването им, като НЕДОПУСТИМА.

 

            ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№574/2018г. по описа на  Сливенски окръжен съд в частта относно направеното възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение на взискателя по изп.д. №1701/2018г. по описа на СИС при СлРС с искане за намаляването им.

 

            ВРЪЩА изп.д. №1701/2018г. по описа на СИС при СлРС на ДСИ за разглеждане и произнасяне с нарочен акт по искането на длъжника М.Г.Б. по чл.78, ал.5 от ГПК за намаляване на адвокатското възнаграждение на пълномощника на взискателя, съдържащо се в жалба вх.№СД-03-03-14457/42 от 04.12.2018г. по описа на СИС при СлРС.

 

            ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на длъжника М.Г.Б. с ЕГН ********** *** в частта против действията на ДСИ при СлРС по изп.д.№1701/2018г. по описа на СИС при СлРС, изразяващи се в налагане на запор върху банковата сметка на длъжника в „Юробанк България“ АД и определените от съдебния изпълнител с разпореждане от 26.10.2018г. разноски за вещо лице, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

ОСЪЖДА М.Г.Б. с ЕГН ********** *** да заплати на С.М.Г. с ЕГН ********** *** сумата от 200лв., представляваща направени в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение.    

 

 

Решението, в частта, имаща характер на определение, с която е оставено без разглеждане възражението по чл.78, ал.5 от ГПК и производството е прекратено, може да бъде обжалвано в едноседмичен срок от съобщаването му на страните пред Бургаски апелативен съд.

 

В останалата част, решението е окончателно.

 

 

                                                   

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                          

 

 

                                                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                           2.