Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е   87

гр. Сливен,  21.11.2019г.

 

В     ИМЕТО   НА     НАРОДА

 

Сливенският окръжен съд, гражданска колегия в открито заседание проведено на осемнадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                             ОКРЪЖЕН  СЪДИЯ :  СВЕТОСЛАВА  КОСТОВА

 

при секретаря Ивайла Куманова и с участие на прокурора ……………… като разгледа докладваното гр.д. № 583 по описа на СлОС за 2018г., за да се произнесе съобрази следното:

Предявена е искова молба от Банка „ДСК“ против Д.И.Ж., в която се твърди, че на 27.06. 2018 г., в качеството си на кредитор, Банка „ДСК“ ЕАД е подала до РС - Сливен заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК, по което е  било образувано ч.гр.д. № 3135/2018г. по описа на СлРС. Към заявлението по чл. 417 от ГПК банката е представила и договор за кредит за текущо потребление от 28.06.2017 г., общи условия и  извлечение от счетоводните книги на банката. Въз основа на подаденото заявление по чл. 417 от ГПК е издадена Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист, образувани в изпълнително производство пред ЧСИ М.М. по и.д. № 316/2018 г. 

На 27.11.2018 г. банка „ДСК“ ЕАД е получила съобщение от РС - Сливен, с което е уведомена, че издадената Заповед за изпълнение е  връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК. Във връзка с полученото съобщение и в срока по чл. 415 ал. 1 т. 2 от ГПК се предявява настоящия иск за установяване съществуването на вземането на банката. Твърди се, че съгласно договор за кредит за текущо потребление от 28.06.2017 г. сключен между страните по делото, банката е предоставила на ответника кредит под формата на кредит за текущо потребление в размер на 35 000 лв., при лихва 6,25% годишно. Кредитът е бил усвоен на 29.06.2017 г., падежната дата за издължаване на месечните вноски е била уговорена на 25 число, като не са платени падежни вноски с дати: 25.11.2017 г., 25.12.2017 г., 25 януари, февруари, март, април, май 2018 г., като допусната забава на плащанията на главницата е над 90 дни. Твърди се още, че банката е извършила уведомяване на длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита чрез връчване на нотариална покана. Към настоящия момент се твърди, че кредитополучателят не е погасил задълженията си към банката.

От съда се иска да постанови решение, с което да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищцовата банка сумата в размер на 35431,39 лв., от които : 33 966.89 лева дължима главница до 26.06.2018г.;  сумата от 1256.49 лева неплатена редовна лихва за периода от 25.11.2017г. до 26.06.2018г.; сумата от 88.01 лева санкционна лихва за периода от 02.06.2018г. до 26.06.2018г.; сумата от 120.00 лева заемни такси.

Исковата молба е връчена редовно на ответника, чрез назначения особен представител. В законоустановения срок е депозиран писмен отговор, в който се изразява становище за процесуална допустимост на предявения иск, като се възразява по основателността на същия. Изразява се възражение по твърденията изложени в исковата молба, дължимата главница, размера на забавените плащания, броя, размера и падежа на непогасените месечни вноски. Прави се искане за назначаване на съдебно счетоводна експертиза.

Допълнителна искова молба по делото в указания от съда срок не е депозирана.

 

В с.з. ищецът редовно призован, се представлява от процесуален представител, който моли съда след преценка на събраните доказателства да постанови решение, с което изцяло уважи предявените искове и присъди деловодни разноски.

В с.з. ответникът се представлява от процесуален представител, който моли съда да отхвърли като неоснователна исковата претенция.

 

От фактическа страна се установява следното :

Съгласно договор за кредит за текущо потребление от 28.06.2017 г. сключен между страните по делото, банката е предоставила на ответника кредит под формата на кредит за текущо потребление в размер на 35 000 лв., при лихва 6,25% годишно. Кредитът е бил усвоен на 29.06.2017 г., падежната дата за издължаване на месечните вноски е била уговорена на 25 число.

Установява се по делото, че не са платени падежни вноски с дати: 25.11.2017 г., 25.12.2017 г., 25 януари, февруари, март, април, май 2018 г., като допусната забава на плащанията на главницата е над 90 дни.

Банката е извършила уведомяване на длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита чрез връчване на нотариална покана.

На 27.06. 2018 г., в качеството си на кредитор, Банка „ДСК“ ЕАД е подала до РС - Сливен заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК, по което е  било образувано ч.гр.д. № 3135/2018г. по описа на СлРС. Към заявлението по чл. 417 от ГПК банката е представила и договор за кредит за текущо потребление от 28.06.2017 г., общи условия и  извлечение от счетоводните книги на банката. Въз основа на подаденото заявление по чл. 417 от ГПК е издадена Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист, образувани в изпълнително производство пред ЧСИ М.М. по и.д. № 316/2018г. 

От назначената по делото ССчЕ се установява, че задължението на длъжника Д.И.Ж. към ищцовата банка по процесния договор за кредит към 27.06.2018г. е общо в размер на 35431,39 лв., от които : 33 966.89 лева дължима главница до 26.06.2018г.;  сумата от 1256.49 лева неплатена редовна лихва за периода от 25.11.2017г. до 26.06.2018г.; сумата от 88.01 лева санкционна лихва за периода от 02.06.2018г. до 26.06.2018г.; сумата от 120.00 лева заемни такси.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, които като еднозначни и неоспорени съдът кредитира изцяло. Съдът даде вяра на представеното по делото експертно заключение, като изготвено от компетентно и добросъвестно вещо лице.

Установеното от фактическа страна мотивира следните изводи от правно естество :

Правна квалификация на предявените искове - предявени са главни установителни искове обективно съединени при условията на кумулативност с процесуално правна квалификация чл.422 от ГПК, вр. чл.415 ал.1 от ГПК и материално правна квалификация чл.432 ал.1 от ТЗ, вр. чл.79 ал.1 от ЗЗД, вр. чл.86 от ЗЗД.

По силата на чл. 60, ал. 2 от Закон за кредитните институции банката може да са поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК, когатокредитът бъде обявен за предсрочно изискуемпоради неплащане на една или повече вноски. Предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общия принцип в чл.20а, ал.2 от ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от страните и при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й.

Съгласно т.18 от Тълкувателно решение № 4/2013г. по т.д. №4/2013г. на ВКС, ОСГТК – В хипотезата на предявен иск по чл.422, ал.1 от ГПК, вземането произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем. Ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при определени обстоятелства или се обявява по реда на чл.60, ал.2 от ЗКИ, правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост.

Страните не спорят по валидността на сключения на 28.06.2017г. между тях договор за кредит. Не са ангажирани доказателства оспорващи забавата на плащането и настъпилата предсрочна изискуемост. С изпращането и връчването на нотариалната покана, ищцовата банка надлежно е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем, с оглед настъпилата забава и липса на плащане.

         В този смисъл и предвид заключението на вещото лице, предявените искове се явяват изцяло основателни и като такива следва да бъдат изцяло уважени в заявения размер.

         С оглед изхода на делото и съобразно правилата на чл.79 от ГПК на ищеца са дължими сторените от него съдебно – деловодни разноски пред настоящата инстанция, доказани до общ размер на 2739 лева.

         Предвид гореизложеното, настоящия съдебен състав на Сливенски окръжен съд

 

Р   Е   Ш   И

 

  ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „БАНКА ДСК“ с ЕИК 121830616 със седалище гр.София, и адрес на управление ул. „Московска“ № 19, че Д.И.Ж. с ЕГН ********** *** ДЪЛЖИ по договор за кредит за текущо потребление от 28.06.2017г. сумата в общ размер на 35 431.39 лева, от които :  33 966.89 лева дължима главница до 26.06.2018г.;  сумата от 1256.49 лева неплатена редовна лихва за периода от 25.11.2017г. до 26.06.2018г.; сумата от 88.01 лева санкционна лихва за периода от 02.06.2018г. до 26.06.2018г.; сумата от 120.00 лева заемни такси, ведно със законната лихва върху главницата, считано от  27.06.2018г. до окончателното изплащане на задължението, както и направените съдебни и деловодни разноски по ч.гр.д. № 3135/2018г. на СлРС в общ размер на 808.63 лева.

ОСЪЖДА Д.И.Ж. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „БАНКА ДСК“ с ЕИК 121830616 със седалище гр.София, и адрес на управление ул. „Московска“ № 19, сумата в размер на 2739 лева - съдебно деловодни разноски пред настоящата инстанция.

 

Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок, считано от съобщаването му на страните пред Апелативен съд – Бургас.

 

                                                ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :