Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 7

 

гр. Сливен, 24.01. 2019 година

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и трети януари през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                    Мл. с. СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА                     

при участието на прокурора ………и при секретаря Радост Гърдева, като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N 649  по описа за 2018  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 1203/19.10.2018г. по гр.д. № 3641/2018 г. на Районен съд – Сливен, с което са отхвърлени исковете на Г.П.Г. ЕГН ********** ***, против  А.И.А. ЕГН ********** *** с правно основание чл.127 ал.2, чл.143 ал.2 във вр. с чл. 59 ал. 9 от СК, като неоснователни и недоказани и е осъден ищеца да заплати на ответницата направените по делото разноски.

Подадена е въззивна жалба от ищеца, чрез процесуалният му представител – адв. Р.Н., в която се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно.  Основният фактор – спокойствие и душевен комфорт, за детето изисква и интересът на детето налага упражняването на родителските права да бъде предоставено на бащата.  Излагат се аргументи, че бащата има по-добри възпитателски качества, като се позовава на събраните по делото свидетелски показания.  Моралните качества на бащата също сочат, че е по-пригодният родител, тъй като се твърди, че майката употребява алкохол. Освен това майката не полага грижи за детето, а бащата от своя страна желае да го възпитава. Твърди се, че между бащата и детето Силвия е изградена силна емоционална връзка. В грижите си за детето бащата е подпомаган от своите родители, а социалното обкръжение и начинът на живот на майката, е неподходящ за малолетното дете. Същата нееднократно е оставяла детето без надзор и в компанията на лица, с които майката се намирала в приятелски отношения. Сочи се, че социалното обкръжение на майката не съответства на нравствените добродетели и адекватния морален образ, които следва да притежава една майка, а тези обстоятелства не са били изследвани от първоинстанционния съд. Иска се да бъде отменено обжалваното решение и да се постанови ново, с което упражняването на родителските права да се предоставят на бащата. Направено е доказателствено искане да бъде допуснат до разпит свидетел, който ще установява нововъзникнали факти и обстоятелства, касаещи отношението и поведението на майката по отношение на детето.

В законовия срок е постъпил писмен отговор на въззивната жалба, в който се твърди, че тя е неоснователна. Твърди се, че в хода на производството не са били доказани твърденията, с които се е аргументирала необходимостта от промяна на упражняването на родителските права. Прави се разбор на свидетелските показания, като се твърди, че част от тях не следва да бъдат вземани предвид, тъй като са пристрастни.  В обобщение се сочи, че навежданите твърдения, както в исковата молба, така и във въззивната жалба, са недоказани, поради което се явяват и неоснователни. Иска се да бъде потвърдено решението и освен това се моли да бъде оставено без уважение направеното с въззивната жалба доказателствено искане.

По направеното със жалбата доказателствено искане съдът се е произнесъл в закрито заседание с определение, с което го е отхвърлил.

В с.з. въззивникът се явява лично и с представител по пълномощие, който поддържа подадената жалба.

В с.з. въззиваемата, редовно призована, не се явява, явява се представител по пълномощие, който оспорва основателността на подадената жалба.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства и тези пред настоящата инстанция, намира, че обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Правната норма на чл. 59 ал. 4 от СК дава като примерни няколко критерия, които следва да се приложат при решаване на спора на кого от двамата родители да се предостави упражняването на родителските права. Като такива са посочени: възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към детето, желанието на родителите, привързаността на детето към родителите, полът и възрастта на детето, възможността за помощ от трети лица – близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности. Съдът разполага със свобода в преценката си, изразяваща се в това, да приложи общо и относително определените критерии към всеки конкретен случай, като ги подреди по степен и тежест индивидуално, без да е обвързан с някакви императивни правила.

Тъй като водещ, без всякакво съмнение, е интересът на детето, следва да се държи сметка и за легалната дефиниция на понятието „най-добър интерес на детето”, дадена в ДР на пар. 1 т. 5 от ЗЗДт. Според нея той се изразява в преценката на: желанията и чувствата на детето, физическите, психическите и емоционалните потребности на детето, възрастта, пола, миналото и други негови характеристики, опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена, способността на родителите да се грижат за детето, последиците, които ще настъпят за него при промяна на обстоятелствата и други факти, имащи отношение към детето.

Постановление № 1 от 12.11.1974 г. на Пленума на ВС обобщава практиката на съдилищата по предоставяне упражняването на родителските права и определяне на личните отношения между децата и родителите при развод, като дава подробни указания. Изрично е посочено, че тъй като законът изисква мерките да бъдат определени съобразно обстоятелствата на конкретния случай, "от значение са не отделни обстоятелства, а съвкупността от обстоятелства на разглеждания случай". Следователно съдът е длъжен да извърши преценката си за това на кого от двамата родители да предостави упражняването на родителските права единствено на базата на задълбочена съпоставка на всички съотносими в конкретния случай обстоятелства, давайки оценка на възпитателските качества на всеки от родителите, на неговия морален облик, на начина, вида, продължителността, ефективността на полаганите от него грижи към детето, на изразената му готовност да живее с детето/не само като заявление, но и като реално предприети действия за това/, изследвайки към кого от двамата родители в по-голяма степен детето е привързано, както и дали родителят разполага с помощта на трети близки до детето лица, на които при нужда може да разчита, съобразява социалната среда, в която предстои да живее детето след развода /включително бит, нрави, схващания, манталитет на обкръжаващите родителя лица/, жилищно-битовите му условия на живот, финансовите възможности, начина на живот, както и да съобрази пола и възрастта на детето. При положение, че е необходима комплексна преценка на всички по-горе изброени обстоятелства,  не може да се приеме, че полът и възрастта на детето може да са определящи за решението на съда на кого да предостави упражняването на родителските права. Те са част от всички съотносими при преценката обстоятелства и извършената само въз основа на тях преценка не може да бъде определена като точна и задълбочена. Следва да се извърши цялостна преценка на интереса на децата, въз основа на многопосочен комплекс от обстоятелства при решаване на спора за родителски права, като приоритет има интересът на децата. Децата имат интерес родителските права да бъдат възложени на този родител, който с оглед възрастта, пола и степента на развитието им е по-способен да полага адекватни грижи не само за бита, но и за тяхното добро възпитание и изграждане като личности.

В практиката си по приложението на чл. 59, ал. 2 СК, Върховният касационен съд е провеждал последователно принципа, че преценката за обстоятелствата, явяващи се от значение за предоставяне на родителските права не следва да бъде извършвана механично, а след задълбочен анализ на обстоятелствата на конкретния случай. В определени случаи, възпитателските качества, моралният облик или привързаността на детето към един от родителите могат да имат решаващо значение с оглед интереса му, независимо, че другият родител също притежава възможност и желание да отглежда и възпитава детето. При решаване на въпроса за родителските права съдът следва да съобрази и установените отношения между родителите и доколко те не пренасят върху децата личните си проблеми; доколко не препятстват контактите между детето и другия родител, вкл. чрез създаване на психологически прегради; доколко във взаимните си отношения проявяват щадящо отношение спрямо неукрепналата детска психика.

В жалбата са интерпретирани избирателно доказателствата по делото, като се акцентира на тези от тях, които са депозирани от свидетели близки на въззивника. Не може да се приеме за безспорно, че майката редовно злоупотребява с алкохол и че не полага адекватни грижи за детето. От показанията на свидетелите И. и Колева е видно, че майката се грижи добре за детето, поддържа добра хигиена и осигурява условия за възпитанието му. Детето е оставало при близки, когато трудовата заетост на майката е налагала това, но не е оставяно без грижа. Поради това не може да се приеме, че поведението но майката към този момент създава заплаха за физическото и нравствено възпитание на детето. Опитите да бъде дискредитирана майката чрез твърдения за аморално поведение и алкохолна зависимост, не се подкрепят от безспорни доказателства. Установено е, че тя има трайна трудова заетост, има данни, че работи на две места, полага грижи да осигури условия за спокойното израстване на детето, то посещава учебно заведение, с оглед на възрастта си и е социализирано, контактно и спокойно в тази среда.

От друга страна са налице доказателства по делото, че сложилите се лоши отношения между бившите съпрузи влияят и на детето. Бащата пренася това свое лошо отношение към майката, като се опитва да го насажда и в детето. Осъществяването на предаването на детето за упражняване на режима на лични отношения на неподходящо, с оглед на детската психика място, във всички случаи се отразява на самото дете. Този подход на бащата да изисква широка публичност и непременно институционална намеса за осъществяване на личните отношения във всички случай е във вреда на детето. Още повече, че липсват каквито и да е доказателства майката да е отказвала осъществяването на контактите между бащата и детето.

На последно място следва да се отбележи, че настоящата претенция е заявена в кратък срок, след като същата е била отхвърлена по друго дело, приключило с влязло в сила решение. Не може да се приеме, а и няма доказателства за това, че за този кратък период са настъпили такива обстоятелства, които да налагат промяна в упражняването на родителските права.

В обобщение настоящият състав счита, че родителските права спрямо малолетното дете към този момент следва да бъдат предоставени на майката, още повече, че от постановяване на предходното решение не е изминал значителен период от време и не са настъпили нови обстоятелства, които да изискват промяна на родителските права.

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

 

Въззиваемата страна  е претендирала разноски, но не е представила доказателства, че такива са направени, поради което не следва да бъдат присъждани.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1203/19.10.2018г. по гр.д. № 3641/2018 г. на Районен съд – Сливен.

        

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването.

                                     

                                                

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: