Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  

 

гр.Сливен, дата 10.01.2019г.

 

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение , в закрито съдебно заседание на десети януари през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

: СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 

 

 

         Разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА ч.гр.д. № 675 по описа за 2018 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

         Производството е по глава ХХХІХ от ГПК.

 

         Образувано е по жалба на Р.А.И., ЕГН ********** *** като майка и законен представител на Г. А.И. против постановление за отказ да се извърши публична продан на недвижим имот от 02.10.2018 г. на ДСИ при РС – Котел.

         В жалбата се твърди, че отказът да се извърши публична продан на 1/12 ид.ч. от недвижим имот с идентификатор 87031.502.844 находящ се в *********е незаконен. Жалбоподателят счита, че подадената на 27.03.1988 г. декларация по чл. 26 от ЗМДТ от майката на длъжника – А.Д. е достатъчно доказателство, че процесният имот е бил нейна собственост, съответно след смъртта и 1/12 ид.ч. са собственост на длъжника по делото като неин наследник. Моли се обжалваното постановление да бъде отменено и на ДСИ да бъде указано да извърши исканото действие.

         В обясненията дадени по реда на чл. 436 ал. 3 от ГПК –ДСИ Кънева е посочила, че жалбата е допустима, но по същество неоснователна, тъй като от данните, които са събрани по делото се установявало, че процесният имот в Службата по Геодезия, картография и кадастър - Сливен се води на името на А.А.Д. ( който не е баща или брат на длъжника А. И. Д.). Същевременно в декларация подадена до Община Котел по чл. 14 от ЗМДТ, длъжникът е декларирал собственост на 1/12 ид.ч. от процесния недвижим имот. За имота няма намерени документи установяващи правото на собственост, а според съсед пожелал анонимност земята върху която била изградена постройката била държавна собственост, а част от нея принадлежала на съсед. ДСИ посочва, че от заключението на вещото лице се установило, че за процесния имот не е бил съставен акт за общинска собственост и че в разписните книги се води като „ двор – АПК – лично ползване“.

         Длъжникът по изпълнителното дело А. И. Д. е бил уведомен за депозираната жалба по реда на чл. 41 ал. 1 от ГПК и не е изразил становище по нея.

         От събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност съдът прецени следната фактическа обстановка:

         Изпълнително дело №258/2018 г. при ДСИ - Котел било образувано след като ДСИ – Карнобат изпратил по подсъдност изп.д. № 20142130400002. Делото е за неизплащана издръжка. В хода на изпълнителното производство е било поискано да се извърши публична продан на 1/12 ид.ч. от недвижим имот с идентификатор 87031.502.844 находящ се в *********, за които се е твърдяло, че са собственост на длъжника по изпълнението А. И. Д.. По делото не са представени документи удостовеляващи правото на собственост на имота. В декларация подадена от майката на длъжника А.Д.Д. на 27.03.1998 г. по чл.26 от ЗМДТ, същият е посочен като притежател на 1/12 ид.ч. от недвижим имот с идентификатор 87031.502.844 находящ се в *********. По декларацията обаче липсва негов подпис. От извършената съдебно – оценителна експертиза по делото се установява, че съгласно скица № 15-151625/13.03.2018 г. от СГКК Сливен, представляваща извадка от кадастралната карта на с. Ябланово процесният недвижим имот се индивидуализирал с площ от 1403 кв.м. като за А.А.Д. няма данни да е собственик. За процесния имот в Община Котел не е бил съставян акт за общинска собственост, същият е идентичен с имот пл.№ 844 от Кадастрално- регулационния план на с. Ябланово, като в разписната книга за този план е отразено „ двор – АПК – лично ползване“.

На 02.10.2018 г. било постановено обжалваното постановление за отказ да извърши публична продан на процесните 1/12 ид.ч. от имот с идентификатор 87031.502.844. В постановлението било посочено, че от данните по делото не е установил процесният имот да е собственост на длъжника, поради което отказва да извърши публичната продан.

В хода на изпълнението е бил насрочен опис на движими вещи собственост на длъжника Д. в процесния имот. При посещението му обаче там се  е намирала единствено майка му и е посочила, че от години той не живее там и няма свои вещи в имота. При извършения опис на недвижимия имот длъжникът не е бил намерен там и не се е установило той да пребивава в него. По делото няма данни от които да се установи, че към момента на налагане на възбраната на имота ( 24.07.2018 г.), длъжникът да го е владял.

         Обжалваното постановление е било съобщено на жалбоподателката на 17.10.2018 г., а процесната жалба е била депозирана на 24.10.2018 г. в рамките на законоопределения едноседмичен срок.

         С оглед гореизложеното депозираната жалба се явява процесуално допустима като подадена от надлежна страна с правен интерес. Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.

         В разпоредбата на чл.483 от ГПК е посочено, че съдебният изпълнител описва посоченият от взискателя имот , след като се увери, че той е бил собственост на длъжника към деня на налагане на възбраната. Проверката на собствеността се извършва чрез справка в данъчните или нотариалните книги или по друг начин, включително чрез разпит на съседи. Когато няма сигурни данни за собствеността, се взема предвид владението към деня на възбраната

          В настоящия случай не са налице никакви сигурни данни относно собствеността на процесния имот с идентификатор 87031.502.844. Единствено в данъчна декларация подадена от майката на длъжника А.Д.Д. на 27.03.1998 г. по чл.26 от ЗМДТ, същият е бил посочен като притежател на 1/12 ид.ч. от него. Тази декларация обаче не е подписана от длъжника, а и тя не е документ , който да удостоверява правото на собственост. С нея не могат да се придобиват вещни права. В тази насока е и изготвената експертиза по делото, която установява, че процесния имот като отбелязване през годините е направено единствено вписването, че той представлява „ двор – АПК – лично ползване“. При липсата на категорични доказателства относно правото на собственост, ДСИ е следвало да съобрази дали към момента на налагане на възбраната имотът е бил във владение на длъжника. От данните по делото е видно, че освен „е не владее имота, от много години длъжникът дори не пребивава към него. От това следва, че към момента на налагане на възбраната имотът не е бил във владение на длъжника. Тъй като не е установено по делото, че процесният имот е собственост на длъжника, правилно принудителното изпълнение не е било насочено спрямо него и правилно е бил постановен отказ от ДСИ да извърши публичнапродан.

         Предвид изложеното следва да се приеме, че жалбата е неоснователна и като такава не следва да се уважи.

По тези съображения, съдът  

Р    Е    Ш    И:

 

 

 

ОСТАВЯ без уважение жалбата на Р.А.И., ЕГН ********** *** като майка и законен представител на Г. А.И. против постановление за отказ да се извърши публична продан на недвижим имот от 02.10.2018 г. по изп.д.№258/2018 г. при ДСИ - Котел.

 

Решението не подлежи на обжалване .

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                   2.