Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  

 

гр. Сливен, 17.01.2019 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети януари през две хиляди и деветнадесета година в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН САНДУЛОВ

ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА

Мл.с.СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА

 

като разгледа докладваното от съдия Алексиева в.гр.д. № 1 по описа за 2019 год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството се движи по реда на чл. 435 и сл. от ГПК вр. чл. 463 от ГПК от ГПК.

Образувано е по постъпила на 02.01.2018 г., чрез ЧСИ Г.Г., жалба от С.С.Ш., ЕГН **********,***, против постановление за прекратяване на изпълнително дело № 20189150400886 по описа на кантората на ЧСИ Г. Г. на основание чл. 433,ал.1 т. 1 от ГПК, от 04.12.2018 г.

Жалбоподателят, взискател по изпълнителното дело, заявява, че постановлението за прекратяване е незаконосъобразно и моли същото да се отмени, като му бъдат присъдени направените по изпълнителното производство разноски. Същият претендира продължаване на  изпълнителните действия по делото до принудителното събиране на направените от него разноски. Подадено и допълнение към жалба, в което се твърди, че действието, за което е осъден длъжникът и което е предмет на принудителното изпълнение е било извършено, след което е върнато първоначалното положение и после отново е извършено и отново периодично се връща първоначалното положение. Представя списък н извършените разноски от изпълнителното производство в общ размер та 494 лв. като представя писмени доказателства.   С допълнение на списъка с разноски е въведено ново искане, а именно такова за осъждане на длъжниците за плащане на разноските по настоящото производство в размер на 25 лв. държавна такса, както и искане към петитума на жалбата за направени 72 лв. разноски по изп. д. № 886/2018 г. към ЧСИ Г. Г..

В законовия срок са подадени писмени възражения от страна на длъжника по изп.д. № 886/2018 г. по описа на ЧСИ Г., а именно Х.А.Х., чрез процесуалния му представител, в които жалбата се оспорва като неоснователна и се навеждат доводи за правилност на атакуваното Постановление.  Посочва се, че действието, за което са осъдени длъжниците е извършено преди завеждането на изпълнителното дело. Прави се доказателствено искане за изискване на копие от изпълнително дело № 93/2011 г.по описа на СИС при РС Сливен, от което да се извелкат снимков материал и изявление на жалбоподателя, че действието било извършено.

ЧСИ Г. е представила мотиви, с които описва фактическата обстановка, действията си до момента и мотивира правилност и законосъобразност на постановлението от 04.12.2018 г. за прекратяване на производството. Счита жалбата за допустима, но неоснователна и поради това постановлението следвало да се потвърди.

По доказателственото искане, направено от страна на длъжника по изпълнителното дело и въззиваема страна в настоящото производство, следва да се отбележи следното: В депозираните писмени възражения Х. се позовава на два документа съдържащи се в изпълнителното дело 93/2011 г. по описа на СИС при СлРС, а именно снимков материал към възражение от 25.02.2011 г. и Молба от 07.03.2011 г. – същите документи се съдържат в приложеното към настоящата жалба копие от изпълнително дело № 886/2018 на ЧСИ Г., а именно на л. 68-69 и л. 76. Това прави безпредметно изискването на копие от прекратеното изпълнително дело 93/2011 г.  по описа на СИС при СлРС. 

По допустимостта: На основание чл. 435, ал.1, т.3 ГПК, взискателят има право да обжалва прекратяването на изпълнителното производство и тъй като са спазени останалите изисквания на закона и жалбата е подадена в срок с внесена нужната държавна такса, то тя следва да се приеме за допустима, като подадена от лице, което има интерес да обжалва постановения акт.

След като се запозна с изпълнителното дело, доводите на жалбоподателя и възраженията на страните, СлОС намира следното:

По фактите:

От приложеното към жалбата копие на изпълнително дело № 886/2018 г.  на ЧСИ с рег. № 915 и район на действие - района на СлОС е видно, че същото е образувано на 12.04.2018 г. въз основа на изпълнителен лист от 25.01.2011 г. издаден по гр.д. № 5408/2007 г., със страни – длъжници: Х.А.Х., С.Х.Ф. и Б.М.Ф., които са осъдени на основание чл. 109 от ЗС да отведат водите от северния скат на покрива на жилищната сграда с идентификатор № 67338.555.21.1 по кадастралната карта на гр. Сливен, одобрена със заповед № 18-31/19.04.2006 г.  на АК, находяща се в имот с идентификатор № 67338.55.21 в своя собствен имот УПИ ІІІ-8074, кв. 448 по плана на гр. Сливен с идентификатор 67338.55.21 по същата кадастрална карта, с административен адрес гр. Сливен, ул. Пушкин № 55.

От приложено към делото копие на платежно нареждане и операционна бележка от 12.04.2018 г. и писмените доказателства, приложени към жалбата се установява че С.Ш. е заплатил 54 лв. за образуване на производството.

От копие на платежно нареждане от 09.02.2011 г. и от 07.04.2011 г. се установява заплащането на общо 40 лева за образуване на ИД от С.Ш..

От приложено по делото копие на Договор за правна защита и съдействие от 31.08.2018 г.  се установява, че същият е заплатил в брой сумата от 400 лв. адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по изпълнително дело № 886/2018 г.

От приложеното Платежно нареждане  и операционна бележка от 14.12.2018 г. се установява, че по изпълнително дело № 886/2018 г. Ш. е внесъл 72 лв. по сметка на ЧСИ Г..

От копието на изпълнителното дело се установява, че към Възражение от Х.А.Х., С.Х.Ф. и Б.М.Ф. с Вх. 0 СД-03-03-889/25.02.2011 г. са приложени  2 бр. снимки, за които се твърди в самото възражение, че отразяват водосточна тръба, която отвежда оттичащата се вода към имота на длъжнците, както повелява изпълнителния титул.

От подадена Молба от С.С.Ш. с вх. № СД 03-03-997/07.03.2011 г. се установява неизгоден за лицето факт, а именно че водата към цитирания момент се отвежда от неговия имот в имота на длъжниците, като се изразява опасение, че положението във всеки момент може да се върне в незаконосъобразното си състояние и се моли тръбата да бъде изцяло премахната.

От Приложеното копие на постановление за прекратяване от 07.02.2018 г. се установява, че изп.д. № 93/2011 г. е било прекратено на основание чл. 433, ал.1 т. 8 от ГПК и същото е влязло в сила на 04.04.2018 г.

От Протокол от 04.12.2018 г. се установява, че ПЧСИ Д. е извършил оглед на мястото като е установил, че водите от северната фасада на сградата с идентификатор67338.55.21.1 са отведени в имота на длъжниците, както и разпорежда изпълнителният лист. Приложени са снимки.

По правната страна. Оплакванията визирани в жалбата са, че неправилно ЧСИ Г. е прекратила делото, тъй като не са били платени разноските по изпълнителното дело на взискателя. Безспорно се установява, че по изпълнителното дело от страна на взискателя са заплатени 400 лв. адвокатски хонорар и 54 лв. такса за образуване, както и 72 лв. други разноски по делото. Останалите 40 лева, видно от представените документи, са платени 7 години преди образуване на настоящото производство и касаят друго изпълнително производство, доколкото процесното не е съществувало.

 Постановлението за прекратяване е издадено на основание чл. 433, ал. 1 т. 1 от ГПК в хипотезата, в която липсва предмет на изпълнение, тъй като действието, чието извършване се иска в изпълнителния лист е било вече извършено преди образуване на настоящото изпълнително дело с № 886/2018 по описа на ЧСИ. В именно в този случай, съгласно чл. 79, ал.1 т.1 от ГПК разноските по изпълнението не се събират от длъжниците и остават така, както са направени. При тази юридическа постановка спорът по делото се съсредоточава в това дали са били налице материално-правните предпоставки за постановлението, а именно изпълнено ли е действието чието извършване  дължат длъжниците по изпълнителен титул преди започване на производството.

В изпълнителния лист длъжниците са задължени да отведат водите от северния скат на покрива на жилищна сграда с идентификатор № 67338.555.21.1 в техен имот с идентификатор № 67338.555.21. От доказателствата е видно, че още през 2011 г. това действие  е било извършено, което по своята същност не се оспорва от ищеца. При посещение на помощник на частния съдебен изпълнител също се установява, че действието е изпълнено. Правилно ЧСИ е постановила прекратяване на производството на посочената точка. Същото е било съобразено с наличните по делото данни и с изявленията на жалбоподателя обективирани в Молба с вх. № СД-03-03-977/07.03.2011 г. (л. 76 от копието на ИД).

Жалбоподателят въвежда твърдения, че тръбата е премахвана и водите отново се стичали в неговия двор, но не е ангажирано нито едно доказателство в тази насока.

Не се споделя от настоящия състав, твърдението на Ш., че ЧСИ не са изпълнили задълженията си, като не са премахнали водосточната тръба, тъй като за такива действия няма изпълнителен титул и същите не са им вменени от съда или от друг орган.

Що се отнася до въведените оплаквания от жалбоподателя, че сградата не отговаряла на одобрения архитектурен проект, то ЧСИ не е органът който следва да упражнява контрол по този факт.

Ето защо жалбата се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Поради изходът от производството право на присъждане на разноски на жалбоподателя не възниква, а такова възниква за ответната страна, която обаче няма такова въведено искане.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от С.С.Ш., ЕГН **********,***, жалба и допълнение към жалба, против постановление за прекратяване на изпълнително дело № 20189150400886 по описа на ЧСИ Г.Г., на основание чл. 433, ал.1, т.1 от ГПК от 04.12.2018 г.,  като НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                         ЧЛЕНОВЕ: