Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 14

 

гр.Сливен, 01.02.2019г.

 

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на тридесети януари, през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                               ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА

                                                        Мл.с.: СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА

 

 

При секретаря  Елена Христова, като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 4 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

         Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

         Производството е образувано по въззивна жалба депозирана от адв.Н. процесуален представител на М.Д.Г. ЕГН********** *** против решение № 216/27.11.2018г. по гр.д. № 106/2018г. на Новозагорския районен съд, в частта с която са определени квотите от делбата на 5 ( пет) недвижими имота ( 3 ниви, 1 лозе и 1 гора), а именно 4/9 ид.ч. за М.Д.Г. и 5/9 ид.ч. за Г.Д.Г..

         Страната посочва, че в обжалваните части решението е неправилно и незаконосъобразно, както и че то е постановено в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди, че представеното по делото завещание е преклудирано и съдът не следва да го вземе предвид. Освен това не била довършена процедурата по обявяването му. Завещанието било оспорено пред съда и била открита процедура по чл. 193 от ГПК, но ответната страна не била доказала истинността на завещанието въпреки, че заявила, че ще го ползва.

          На следващо място се посочва, че възстановената собственост върху гора от 10.999 дка. е станало през 2000 г., а завещателката била починала през 1997 г., поради което по отношение на нея не следва да се взима предвид завещанието.

Освен това на 28.08.2018 г. за процесните имоти влязъл в сила кадастрален план, който не бил взет предвид при постановяване на решението, което представлявало процесуално нарушение.

Моли се решението в обжалваната част да бъде отменено и да се определят равни квоти на делба за двете страни. Ако съдът преценял, че влезлия в сила кадастрален план е трябвало да се вземе предвид се иска делото да бъде върнато на РС – Нова Загора.

         В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от адв. М., пълномощник на Г.Д.Г., с ЕГН********** ***, с който жалбата е оспорена като неоснователна.

         По отношение направеното оспорване на завещанието страната посочва, че въззивникът не е посочил, какво точно оспорва . От уточненията направени от жалбоподателя в с.з. на 07.06.2018 г. ставало ясно, че на практика не се оспорва автентичността или верността му, а само се твърди, че тъй като завещанието не е било вписано то не е могло да породи правни последици. Това по същество било правен спор, с който не се оспорвала истинността на представеното завещание.

На следващо място страната посочва, че оригиналът от завещанието се намира в Службата по вписвания – Нова Загора и не може да се представи от страната освен ако не се изиска цялата преписка, но тъй като не е била оспорена истинността му ( неговата автентичност) не е било необходимо да се изиска от СВ. В случая оригиналът не се държал от ответната страна за да бъде представен от нея, а от трето лице. Въззиваемият посочва, че преди постановяване на решението е било осъществено и самото вписване на завещанието. Страната заявява, че независимо кога е било вписано завещанието е провело действие и такава била трайната съдебна практика на ВКС.

Неоснователно било и възражението на въззивника по отношение на допуснатата до делба гора съобразно квотите според завещанието.В тълкувателната си практика ВКС бил приел, че универсалните завещателни разпореждания имат действие и по отношение на земите, които са били внесени в ТКЗС. По аналогия следвало да се прилага и по отношение на горите.

Страната счита, че няма процесуално нарушение свързано с непредставяне на нови скици по приетия кадастър. Предоставянето им било задължение на въззивника, а и исковата молба била отпреди приемането на кадастралния план.

Моли се да се потвърди обжалваното решение.

Страните не са направили процесуални или доказателствени искания.

Страните нямат направени доказателствени искания.

         В с.з.въззивникът редовно призован, не се явява и не се представлява. Процесуалният му представител адв. Н. писмено становище заявява, че поддържа въззивната жалба и моли тя да бъде уважена. Претендира разноски.

В с.з. въззиваемата страна редовно призован  не се явява и не се представлява.

Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

Обжалваното решение е било съобщено на въззивника на 29.11.2018г. и в рамките на законоустановения четиринадесет дневен срок – на 06.12.2018 г. е била депозирана въззивната жалба.

Установената и възприета от РС – Нова Загора фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

Въззивната жалба е редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.

Делото е за делба на недвижими имоти и се намира в първа фаза. В първата фаза от производството съдът следва да установи, кои са съделителите, кои са обектите на делба и какви са квотите им . Решението на РС – Нова Загора се обжалва в частта на квотите.

На първо място следва да се посочи, че завещанието на С.М.Д., на което се е позовала ответната страна следва да се съобрази при постановяване на решението. Завещанието е било съставено на 24.03.1997г. Завещателката е починала на 29.03.1997 г. На 25.08.1997 г. е било обявено завещанието( видно от протокола на нотариус Икономов), а вписването му е било извършено на 21.09.2018 г. Формално жалбоподателят е оспорил завещанието, на което се е позовала ответната страна, но при конкретизиране на въпроса, какво точно оспорва, процесуалният му представител в с.з. на 07.06.2018 г. е посочил, че „не оспорва автентичността на завещанието“, не оспорва „самото завещание като издадено от завещателя С.М.Д.“. От изявленията му става ясно, че той е считал, че завещанието не следва да се взема предвид при определяне на квотите между страните, което представлява правен въпрос. Съгласно разпоредбата на чл. 193 ал. 2 и ал.1 от ГПК, съдът постановява да се извърши проверка на истинността на документа ако другата страна заяви, че ще се ползва от него. За да се стигне до тази проверка обаче е необходимо да се оспори истинността на документа, което означава, че следва да се оспори неговата автентичност ( че е волеизявление на соченото за автор лице) или неговата вярност ( че вярно отразява фактическото положение – за свидетелстващите документи). В настоящия случай ищецът / въззивник не е оспорил авторството на документа. Нещо повече той е признал, че завещанието е съставено и подписано от С.Д.. При това положение, РС не е следвало да открива производство по чл. 193 от ГПК, но след като такова производство е открито то остава без правни последици, тъй като ответната страна няма, какво да доказва.

Тъй като завещанието се намира в Службата по вписвания Нова Загора и не е било оспорено авторството на документа не е било необходимо да се изиска в оригинал и самото завещание.

Обстоятелството, че завещанието не е било вписано към момента на обявяването му, а в по – късен момент не влияе върху неговото действие между страните. В тази насока има и постановени актове на ВКС по реда на чл. 290 от ГПК. – решение № 106/08.01.2015 г.на ВКС по гр.д. № 2654/2014 г., в което е посочено, че „вписването на посочените в разпоредбата на чл. 112 ЗС актове има цел да осигури публичността им, когато се касае до конкретен недвижим имот, както и да осигури противопоставимост на правата на страната - титуляр по акта срещу всички права, придобити от трети лица, след вписването. Като фактическо и правно действие вписването е без отношение към съдържанието на акта и без да може да въздейства на установените по него вещни права. На акта не се отразява на неговото съдържание и същност, защото дори и невписани, тези актове обвързват страните по силата на съдържащите се волеизявления, доколкото тези волеизявления не съдържат порок, но придобитите вещни права не ще могат да бъдат противопоставими на правата на третите лица, вписали своите актове“.

По отношение допуснатата до делба гора при общо определените квоти от правото на собственост, съдът намира жалбата за неоснователна. Действително гората е възстановена от ОСЗГ – Нова Загора след съставянето и след обявяването на завещанието, но в тази насока има задължителна съдебна практика, която съдът следва да съобрази. В Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1/2004 г., ОСГК, съдът е приел, че когато е налице универсално правоприемство (както е в случая) съставените завещателни разпореждания имат действие и следва да се зачетат - по отношение на земеделските земи, собствеността на които се възстановява по ЗСПЗЗ, дори и съставени след като тези земи са включени в ТКЗС. По аналогия това схващане следва да се прилага и по отношение на възстановените земи представляващи гори. Така, макар и към момента на съставяне и откриване на завещанието на наследодателката на страните процесната гора да не е била възстановена, завещанието следва да прояви действие, тъй като то е общо – за цялото наследство на наследодателката.

Накрая следва да се отбележи, че процесните имоти са надлежно индивидуализирани с представените и описани скици по делото така, че няма да съществува проблем при реалното извършване на делбата.

Тъй като правните изводи на настоящата инстанция съвпадат с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

По тези съображения, съдът  

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

         ПОТВЪРЖДАВА Решение №216/27.11.2018г. по гр.д. № 106/2018г. на Новозагорския районен съд  като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

 

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБългария.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                    2.