Р Е Ш Е Н И Е № 16

 Гр.Сливен, 29.03.2019г

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,гражданско отделение, в публично съдебно заседание на  пети март, двехиляди и деветнадесета година, в състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ВАНЯ АНГЕЛОВА

         При секретаря Мария Т., като разгледа докладваното от съдия Ангелова гр.дело № 11 по описа за 2019г, за да се произнесе, съобрази следното:

 

         Предявен е   отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ал.1, вр. с чл. 124 ал.1 ГПК и  цена –44 696.41лв.

         В исковата молба ищецът твърди, че през 2007г станал поръчител по договор за многоцелеви банков ипотечен кредит от 15.05.2007г, с кредитор „Банка Пиреос България“АД и кредитополучатели П.В.С.и И.Х.С..

         Твърди, че със заповед за изпълнение № 52/20.02.2010г по ч.гр.д. №41/2010г на РС-Нова Загора бил осъден за заплати на банката солидарно с кредитополучатели сумите  38 474.99лв- главница; 3120.31лв. просрочена лихва за периода 23.09.2009г-19.01.2010г; 1968.14лв. наказателна лихва;256.57лв- годишна такса в размер на 0.5% съгласно чл. 12в от договора за кредит, ведно със законната лихва от 19.01.2010г до окончателното изплащане на задължението и 876.40лв- разноски за д.т.

         Въз основа на заповедта за изпълнение бил издаден изп.лист от 20.01.2010г, въз основа на който било образувано изп.дело № 293/2010г по описа на ЧСИ П.Г. с рег. № 837 и район на действие СлОС, по което срещу него не са предприемани никакви изпълнителни действия.

         Междувременно банката сключили договор за цесия, по силата на който, вземането й срещу  длъжниците по изп.дело било прехвърлено на „ЕОС МАТРИКС“ЕООД, а с постановление от 25.10.2017г ЧСИ П.Г. конституирал като взискател по делото „ЕОС МАТРИКС“ЕООД.

         Твърди, че след издаване на изп.лист нито банката, нито цесионера по изп.дело са насочвали изпълнителни действия срещу него, поради което на основание чл. 125 ал.1 ЗЗД, всички вземания срещу него били погасени по давност. Счита,че като солидарен длъжник, спирането и прекъсването на давността по отношение на останалите длъжници не го ангажира и тъй като срещу него не били предприемани никакви изп.действия, задълженията му към банката, цедирани към третото лице и ответник по делото, били погасени по давност.

         Моли за постановяване на съдебно решение, с което се признание за установено спрямо ответника, че не дължи сумите, за които е издаден изп.лист по ч.гр.д. №41/2010г на РС-Нова Загора, поради погасяването им по давност,  а  именно: 38 474.99лв- главница; 3120.31лв. просрочена лихва за периода 23.09.2009г-19.01.2010г; 1968.14лв. наказателна лихва;256.57лв- годишна такса в размер на 0.5% съгласно чл. 12в от договора за кредит, ведно със законната лихва от 19.01.2010г до окончателното изплащане на задължението и 876.40лв- разноски за д.т.,

        Ответникът е подал отговор на исковата молба в законния срок, с оспорва изцяло иска като неоснователен.

        Не оспорва, че е сключен процесния договор за банков кредит и качеството на солидарен длъжник на ищеца, издаването на заповедта за изпълнение и образуването на изп.д. №293/2010г на ЧСИ П.Г..

        Не оспорва сключването на договор за цесия от 30.06.2016г, по силата на който, в качеството на цесионер е придобил от банката вземането и се явява частен правоприемник на банката за процеснито вземане, а на основание чл. 429 ал.1 ГПК-  взискател по изп.дело.

        Твърди, че ищеца е получил ПДИ по същото изп.дело, заедно със заповедта за изпълнение и не е възразил срещу вземането, нито е обжалвал разпореждането за незабавно изпълнение, поради което тя е влязла в сила и образувано изп.производство. 

         Твърди, че по изп.дело са предприемани изпълнителни действия, които многократно прекъсвали давността по отношение на процесното вземане, а именно: наложена на 04.05.2010г възбрана; насрочена дата за публична продан на 01.09.2011г, насрочена дата за публична продан за 02.07.2012г; насрочена дата за публична продан за 16.09.2013г, извършена публична продан на 01.11.2013г, постановление за възлагане на 03.12.2014г. Затова счита, че правото на принудително изпълнение  за кредитора не е погасено, а ищецът му дължи процесното вземане.

          Оспорва твърденията на ищеца, че спирането и прекъсването на давността по отношение на останалите длъжници, не ангажира солидарния такъв. Твърди, че  дългът на солидарните длъжници е функция на дълга по кредитното правоотношение и има акцесорен характер спрямо задължението за погасяване на кредита. Солидарните длъжници били обвързани в същия обем като главния длъжник и отговаряли за всички задължения а кредитополучателя по договора, при същите срокове за изпълнение. Задължението на солидарния длъжник предпоставяло изискуемост на главния дълг, като забавата на кредитополучателя се разпростирала спрямо него и в тези случаи той отговарял и за всички последици от неизпълнението на главния дълг.

         Твърди, че след неуспешно насочване на принудителното изпълнение върху вземането на длъжниците, кредитора предприел принудителни действия срещу обезпеченото по договора имущество, собственост на главните длъжници, като едва след  осребряването и разпределението на обезпеченото имущество, щял да насочи принудителното изпълнение към длъжника-ищец съгласно принципа за съразмерност.

          Счита, че  поръчителството не се погасява в хипотезите, в които бездействието на кредитора по изп.дело  по силата на закона по премпцията, на основание чл. 433 ал.1 т.8 ГПК. Прекратяването на изп.дело на това основание срещу главния длъжник, не водело до погасяване на субективното материално право, нито до обезсилване на  изп.лист, въз основана на  което до изтичането на давността срещу главния длъжник можело да бъде образувано ново изп.производство.          

         Моли иска да се отхвърли като неоснователен.Прави възражение за прекомерност на платеното от ищеца адв. възнаглражедине. Претендира  за разноски, в т.ч. юриск. възнаграждение в размер на 300лв. Моли,в случай че  не се яви в първото с.з., делото да се гледа в негово отсъствие.

          В с.з. ищецът, ред. призован, не се явява. Представлява се от  процесуален представител, който поддържа предявения иск и моли да бъде уважен. Претендира разноски съгласно списък по чл. 80ГПК.

           В с.з. ответникът ,ред. призован,  не се представлява от законен или упълномощен представител.

           Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

           На 15.05. 2007г  е сключен договор за многоцелеви ипотечен кредит, между кредитора „Банка Пиреос България“АД,  кредитополучателите П.В.С.и И.Х.С., и ищеца  А.С.А., в качеството му на солидарен длъжник.

          За обезпечаване вземането на банката, двамата кредитополучатели учредяват ипотека върху апартамент №3, находящ се в жилищна сграда на  улица *****, оформена с  нотариален акт  за учредяване на договора ипотека №46, т.ІІІ, рег. № 2533/2007г на Нотариус Н.В., с рег. № 522 и район на действие СлРС.

          Въз основа на подадено от банката заявление за издаване на заповед по чл. 417 ГПК е образувано ч.гр.дело № 41/2010г на  РС-Нова Загора.

          На 20.01.2010г, заповедният съд е издал заповед  за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист срещу двамата кредитополучатели и  солидарния длъжник,  за солидарното им осъждане за заплатят на банката следните  суми:  38 474.99лв- главница; 3120.31лв.- просрочена лихва за периода 23.09.2009г-19.01.2010г; 1968.14лв. - наказателна лихва  и 256.57лв- годишна такса в размер на 0.5% съгласно чл. 12б.“в“ от договора за кредит, ведно със законната лихва от 19.01.2010г до окончателното изплащане на задължението и 876.40лв- разноски за държавна такса.

           Въпреки че към настоящия момент ч.гр.дело № 41/2010г. по описа на РС-Нова Загора е унищожено поради  изтичане срока за съхранението му, страните не спорят,  че ищецът, в качеството му на солидарен длъжник не е подал възражение срещу вземането  по заповедта, поради което по отношение на него тя е влязла в сила.

           Въз основа на издадения на 20.01.2010г изпълнителен лист по ч.гр.дело № 41/2010г. на РС-Нова Загора, на 19.03.2010г е  образувано изп.дело № 293/2010г по описа на ЧСИ П.Г. с рег. № 837 и район на действие СлОС, с взискател: банката и длъжници: двамата кредитополучатели и солидарния длъжник/ ищеца/.

           Ищецът е получил ПДИ на 13.05.2010г.     

           На 10.05.2010г е била наложена възбрана върху ½ ид.част от общо 8 имота, находящи се всички в *******, собственост на солидарния длъжник А.С.А..

            На 13.05.2010г, той е уведомен от ЧСИ за наложената възбрана.

            На същата  дата е уведомен, че държавата е присъединен кредитор по право по образувано изп.дело № 5628/2002г и изп.дело № 10345/2003г на Публичен изпълнител при ТД на НПА-Бургас, за дължими суми в размер на  4009.04лв и  267.98лв.   

           Тъй като с нотариален акт за продажба на недвижим имот №104 от 06.04.2000г, т.І, дело № 199/200г на Нотариус Н.С., ищецът и съпругата му продали единия от възбранените имоти, по молба на новия собственик, на 08.11.2013г е била заличена наложената възбрана върху ½ ид.ч. от имота, предмет на договора на покупко-продажба от 06.04.2000г.

           Други изпълнителни действия по отношение на солидарния длъжник А.А. не са извършвани по изпълнителното дело.

          ЧСИ е  предприел като изпълнително действие по делото възбрана, опис, оценка и публична продан на ипотекирания от двамата кредитополучатели недвижим имот, който с постановление за възлагане от 01.11.2013г е възложен на банката-кредитор, за сумата от 43 201 лв.

          Последвал е въвод във владение на имота и разпределение на получената от проданта сума между взискателите.

          На 13.01.2017г по делото е постъпила молба от „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с която уведомява ЧСИ, че на 30.06.2016г е сключил договор за цесия с банката-кредитор, по силата на който, банката му цедирала вземането си към длъжниците по изпълнителното дело.

         На основание чл. 429 ГПК, моли да бъде конституиран като взискател по делото въз основа на сключения договор за цесия от 30.06.2016г

         С постановление от 25.10.2017г ЧСИ конституира като взискател  по делото  „Еос Матрикс“ЕООД, в качеството му на цесионер по договор за цесия от 30.06.2016г

          Горната фактическа обстановка е установена  по делото  въз основа на съвпупна преценка на всички събрани писмени доказателства, ценени като относими, допустими и неоспорени.

           Така приетото за установено от фактическа страна, мотивира следните правни изводи:

           Предявен е  отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ал.1, вр. с чл. 124 ал.1 ГПК и  цена – 38 474.99 лв.

           Абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на установителния иск е наличие на правен интерес от завеждането му.

          С предявения иск ищецът, в качеството си на солидарен длъжник оспорва вземането, предмет на изпълнителния лист, послужил за образуване на изп.дело №293/2010г на ЧСИ П.Г., въз основа на изтекла погасителна давност.

           Длъжникът -ищец оспорва притезанието на взискателя във висящ изпълнителен процес, поради което има правен интерес от предявения иск.

           Съгласно чл. 439 ал.2 ГПК, този иск може да бъде основан  само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

          Тъй като ищецът се позовава на новонастъпил факт след влизане в сила на заповедта за изпълнение, а именно – изтекла в хода на изпълнителното производство погасителна давност, предявеният от него иск по чл. 439 ал.1 ГПК се явява  процесуално допустим.

            Разгледан по същество, искът е и основателен.          

            Не е спорно между страните, че е било проведено заповедно производство и издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист срещу трима длъжници, в т.ч. ищеца, в качеството му на солидарен длъжник, за сумите, посочени в исковата молба.

           Безспорно е  също, че  издадената по ч.гр.дело № 41/2010 г. по описа на РС-Нова Загора заповед по чл. 417 ГПК е влязла в сила, а ищецът в качеството  си на солидарен длъжник, не е подал възражение срещу вземането  по  заповедта в срока по чл. 414 ал.2 ГПК.       

           Следователно, предмет на изпълнение е влязла в сила заповед по чл. 417 ГПК, без да е  предявяван  установителен иск по чл. 422 ал.1 ГПК.

           Ответникът се легитимира  като кредитор на процесното вземане в качеството си на частен правоприемник на взискателя по силата на сключен договор за цесия, за който не е спорно между страните, че ищецът е бил уведомен.

           Длъжникът -ищец твърди, че задължението му към взискателя е погасено поради изтичане на предвидената в закона  давност,  тъй като срещу него не са предприемани никакви действия по принудителното изпълнение  по изп.дело № 293/2010г на ЧСИ П.Г..

         Общото правило е, че давностния срок започва да тече от влизане в сила на съдебното решение, когато вземането е установено със съдебно решение. В случая не е постановено такова, тъй като не е бил предявен от ищеца иск по чл. 422 ал.1, а е налице  вземане, установено със заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, срещу която длъжникът не е подал възражение в срока по чл. 414 ГПК.

              В мотивите на ТР № 2/26.06.2015г на ВКС по тълк.дело №2/2013г ОСГТК, е прието,  че  заявлението за издаване на заповед за изпълнение не прекъсва давността. Тя се прекъсва с предявяването на иска за съществуване на вземането по чл. 422 ал.1 ГПК,  като съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК, предявяването на този иск има обратно действие, само ако е спазен срока по чл. 415, ал. 1 ГПК.

          ВКС приема, че ако иск  по чл. 422 ал.1 ГПК не е предявен или ако е предявен след изтичането на срока по чл. 415 ал. 1 ГПК, давността не се счита прекъсната със заявлението, а от момента, в който длъжника е узнал за проведеното заповедно производство, т.е. от връчване на ПДИ.

         Тъй като не е предявен иск по чл. 422 ал.1 ГПК от ищеца,  вземането става изискуемо от датата на влизане в сила на заповедта  по чл. 417 ГПК., когато давността се прекъсва и започва да тече нова петгодишна давност за главницата и тригодишна давност за лихвите.

         Съгласно мотивите на коментираното ТР, погасителната давност в изпълнителния процес се прекъсва многократно с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на ЧСИ по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ), като:  налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.

          Според даденото в ТР №2/2013г на ВКС тълкуване, не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изп. дело, изпращането и връчването на ПДИ, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.     

         Видно от изпълнителното дело, на 10.05.2010г погасителната давност е  прекъсната с   наложената възбрана върху имоти на ищеца.

         От  прекъсването на давността започва да тече нова давност.        

        След 10.05.2010г спрямо ищеца-длъжник не е извършено нито едно принудително действие, освен частично заличаване на възбрана на 08.11.2013г, което не е действие по принудително изпълнение.

         Съгласно чл. 433 ал.1 т.8 ГПК, когато взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява  ex lege  /по силата на закона/, без да е необходим изричен акт на ЧСИ.

         При прекратено изпълнително производство по силата на закона, давността за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие/ в случая на 10.05.2010г/, което означава,че  перемпцията  е настъпила на 10.05.2012.  

         Считано от 11.05.2012 започва да тече нова петгодишна давност за главницата и тригодишна- за лихвите, която е изтекла  съответно на 11.05.2017г.  и  11.05.2015г.

         В резултат на изложеното, може да се обобщи, че след 10.05.2010г спрямо ищеца не са предприети изпълнителни действия по изп.дело № 293/2010г, които да прекъсват давността, в резултат на което тя  е изтекла.

        Давността тече, спира и се прекъсна за всеки длъжник поотделно.

        Съгласно чл. 125 ал.1 ЗЗД, прекъсването и спирането на погасителната давност срещу един солидарен длъжник няма действие спрямо останалите длъжници. Ето защо, извършените множество изпълнителни действия спрямо останалите двама длъжници/ П.С.и И.С./, с които е прекъсвана давността, са без правно значение и последици спрямо длъжника-ищец А.А..  

         На основание чл. 78 ал.1, ответникът бива осъден да заплати на ищеца разноските по делото съгласно списък по чл. 80 ГПК, в размер на сумата 3712.54 лв, включваща: 1870лв- платено в брой адвокатско възнаграждение,  1842.42лв- държавна такса за образуване на делото.

        С отговора на исковата молба ответникът направи възражение за прекомерност на платеното от ищеца адв. възнаграждение, което е неоснователно. Съгласно чл.7 ал.2 т.3 от Наредбата за минималните размери на адв. възнаграждения, минималния размер на адв. възнаграждение съобразно материалния интерес, възлиза на 2503.75лв.

        Ръководен от гореизложеното, съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

         ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО  в отношенията между страните, че А.С.А. ***, ЕГН- ********** и съдебен адрес: ***, офис № 7,  НЕ ДЪЛЖИ на „ЕОС МАТРИКС“ЕООД с  ЕИК- 131001375, седалище и адрес на управление ********, представлявано от управителя Р.И.М.- Т.,  сумите:  38 474.99лв -главница; 3120.31лв- просрочена лихва за периода 23.09.2009г-19.01.2010г;. ; 1968.14лв-   наказателна лихва  и 256.57лв- годишна такса в размер на 0.5% съгласно чл. 12б.“в“ от договора за кредит, ведно със законната лихва от 19.01.2010г до окончателното изплащане на задължението и 876.40лв- разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист по ч.гр.дело № 41/2010 на РС-Нова Загора, въз основа на който е образувано изп.дело №  293/2010г по описа на ЧСИ П.Г., с рег. № 837 и район на действие СлОС,  като  погасени по давност.

 

            ОСЪЖДА „ЕОС МАТРИКС“ЕООД с  ЕИК- 131001375, седалище и адрес на управление ********, представлявано от управителя Р.И.М.- Т. да заплати  на А.С.А. ***, ЕГН- **********, сумата 3 712.54 лв, представляваща  разноски по делото.

 

 Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд-Бургас, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: