Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  

 

гр. Сливен, 18.03.2019 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН САНДУЛОВ

ЧЛЕНОВЕ:СТЕФКА МИХАЙЛОВА

Мл.с.СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА

 

при секретаря Соня Василева, като разгледа докладваното от съдия Алексиева в.гр.д. № 14 по описа за 2019 год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от процесуалния представител на Ц.Р.Р., ЕГН **********,*** –  ищец по първоначалната искова молба и ответник по насрещния иск в първоинстанционното производство, против Решение № 1334/16.11.2018 г. по гр.д.№ 2505/2018 г. на Сливенски районен съд, с което съдът:

-          Предоставя упражняването на родителските права по отношение на детето В.Х.П. на бащата Х.К.П. и е определен адрес на местоживеене на детето при бащата – ******;

-          Определя на Ц.Р.Р. режим на лични контакти с непълнолетното дете В.П.: всяка трета събота от месеца от девет часа на съботния ден, до 18:00 часа на неделния, с преспиване, както и един месец през лятото, несъвпадащ с платения годишен отпуск на бащата

-          Осъжда Ц.Р.Р. да заплаща на непълнолетното дете В.Х.П., чрез неговия баща и законен представител Х.К.П., месечна издръжка в размер на 127,50 лв., считано от датата на завеждане на исковата молба – 30.05.2018 г., до настъпване на законови причини за нейното прекратяване и изменение, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска.

-          Осъжда Ц.Р.Р. да заплаща на непълнолетното дете В.Х.П., чрез неговия баща и законен представител Х.К.П., издръжка за минало време в размер на 1530 лв., ведно със законната лихва, считано от 26.06.2018 г. до окончателно изплащане на сумата.

-          Отхвърля предявените искове за издръжка до пълните им размери като неоснователни и недоказани

-          Осъжда Ц.Р.Р. да заплати разноски по производството в размер от 244,80 лв. държавна такса по сметка на РС-Сливен и 25 лв. държавна такса и 300 лв. адвокатско възнаграждение на Х.П..

Решението се обжалва в осъдителната част, както и в частите относно родителските права, определеното местоживеене на непълнолетното дете и определения режим на лични контакти на детето с майката.

Въззивницата – ищца по първоначалната претенция и ответница по насрещния иск в първоинстанционното производство, основава твърденията си за порочност на постановения от СлРС акт на следното – твърди се че актът е плод на неправилна преценка на доказателствата и материалноправни норми. Навежда се довод, че не е изследван родителският капацитет на бащата, условия за отглеждане на детето на адреса, където е определено местоживеенето, както и отношенията между детето и съжителката му. Изтъква се довод, че неправилно не е съобразено желанието на детето да остане при майка си. Моли се за отмяна на решението и присъждането на родителските права на майката като се определи и местоживеене на детето при нея, за определяне на режим на лични контакти на детето с бащата, както и осъждането му за издръжка за минал период и за напред. Претендират се разноски. Не са направени доказателствени искания.

В законоустановения срок от въззиваемата страна е постъпил отговор на въззивната жалба, с който ответника по първоначалната претенция в първоинстанционното производство и ищец по насрещната искова молба– Х.К.П., ЕГН **********,***, чрез пълномощника си, моли за потвърждаване на постановения от СлРС акт. Подкрепя фактическата обстановка приета от съда. Счита, че за родителския капацитет на бащата и неговата съжителка са събрани достатъчно доказателства, а за противното не били ангажирани доказателства, въпреки доказателствената тежест. Излагат се доводи за невъзможност на майката да упражнява адекватен родителски контрол. Претендира разноски за тази инстанция.

В с.з., въззивницата Ц.Р. се явява лично и с процесуален представител по пълномощие. Р. беше изслушана като родител на непълнолетната В.П.. Процесуалният и представител поддържа жалбата и моли за отмяна на решението. Изтъква доводи, че няма доказателства, че бащата е по-пригодния родител. Счита, че детето е повлияно от бащата поради противоречието с изложеното от нея при изслушването пред първата инстанция. Твърди се, че е отпаднало основанието живеенето при майката да се определи като рисково, а именно – прекратена е връзката на непълнолетната с пълнолетното лице от мъжки пол.  Прави искане да се постанови решение, с което да се реши спорът по същество съгласно изложеното във въззивната жалба.  

Въззиваемата страна Х.К.П., редовно призован в съдебно заседание се явява лично и се представлява от адв. Ч., който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Намира атакуваното решение за правилно и законосъобразно и моли съда да го потвърди. Изтъква, че видно от социалните доклади и изслушването на детето, бащата имал по-отговорно отношение към В.. Прави искане за разноски.   

Пред настоящата инстанция се събраха следните допълнителни доказателства:

 Беше изслушано детето В.П. с участието на социален работник от  ДСП Сливен ОЗД – М.Д.. От изслушването й се установи, че същата в момента живеела в Котел при дядо си, ходила на училище там. Грижела се за домакинството и за двамата си по-малки братя. Искала да остане в Котел. Баща и се грижел за нея, като я посещавал всяка седмица. Не иска при майка си, защото счита, че същата я е продала на пълнолетно лице за пари, без самата тя да разбере. Според социалния работник детето е било откровено, поради което съдът кредитира напълно изявленията на непълнолетната В., като ще ги цени в съвкупност с останалите доказателства по делото. Не се констатираха толкова противоречия между заявеното в първата и настоящата инстанция при изслушване на детето, колкото еволюираща преценка на условията, усещанията и желанията на В..

Беше изслушана майката на непълнолетната Ц.Р., която заяви, че желае детето и да стои при нея. Изтъква, че дъщеря и се разделила с приятеля си и от нищо не била лишена при пребиваването си при нея. Споделя, че докато е била при нея, дъщеря й е ходила на училище. Съдът не кредитира тази последна част от изявленията на въззивницата, тъй като те противоречат на събрания останал доказателствен материал от първата инстанция.  

Беше изслушан и бащата на  В.П. - въззиваемият, от което се установи, че детето живее в Котел, където е адресната регистрация на бащата. Той я посещава през почивните си дни и се грижи финансово за тях. Обособил е кът за детето, но то не желаело да стои в гр. Севлиево. Потвърждава, че В. ходи на училище в Котел.  

Беше прието и писмено доказателство социален доклад от ДСП Севлиево за родителския капацитет на бащата и неговата съжителка –св. Д., от който се установява, че той и съжителката му имат желание и възможност да полагат грижи за непълнолетната В.. Става ясно, че детето не живее в Севлиево, а на адреса на бащата в гр. Котел. Бащата и съжителката му демонстрират загриженост за интелектуалното и образователно развитие на В.. Въззиваемият осъзнава ангажираността си в материален и социален план и желае да продължи по този начин.

Като нововъзнокнало доказателство беше прието и копие на Сигнал от Ц.Р.Р. до Районна прокуратура в гр. Сливен, където се изнасят твърдения от страна на въззивницата, че бащата е взел детето със съдействието на органите на реда и го е отвел на 04.01.2019 г.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

Съдът извърши служебна проверка на обжалваното решение по реда на чл.269 от ГПК и констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно а с оглед обхвата на  обжалването – и допустимо в обжалваната част.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства и тези събрани пред настоящата инстанция, намира, че обжалваното решение е законосъобразно и правилно по основните въпроси.

 Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея. Въззивният съд счита че доказателствата са правилно анализирани и оценени и не следва да преповтаря техния анализ. Единствено, въззивният съд следва да допълни фактическата обстановка с установеното от събраните пред настоящата, инстанция доказателства, а именно: Към настоящия момент детето, без разрешение на майката е изведено от дома й и е било заведено в гр. Севлиево в дома на съжителката на бащата – св. Д., там детето не се чувствало добре и е напуснало, като се е върнало в гр. Котел в позната си среда и там се чувства добре, като баща й следи за нейното образование и материална обезпеченост. Същият полага грижи да се среща често с детето и да задоволява икономическите й нужди. Загрижен е за образованието и за развитието на детето като пълноценен член на обществото. Същото носи отговорности за домакинството, в което живее и е под постоянния надзор на дядото по бащина линия. Желанието на детето е да остане при баща си.

Въз основа на установеното от фактическа страна, настоящия състав на СлОС се солидаризира с направените от първоинстанционния съд правни изводи, относно определянето на родителските права, респ. режимът на лични контакти и издръжката за бъдеще и минало време, като ги разширява и допълва по следния начин:

При определяне на лицето родителските права съдът се води главно от интереса на детето и възможностите на родителите да полагат грижи за него. Като в грижите спадат, както осигуряване на спокойна семейна среда, индивидуално пространство, материална осигуреност, така и усилия за възпитание и контрол върху децата.  В настоящото производство пред първата и втората инстанция се установи, че майката притежава нисък родителски капацитет, видно от социалния доклад от ДПС Сливен. Същата декларативно изявява желание да се грижи за непълнолетната В., но практически не полага никакви усилия да я образова и направи функционален член на обществото, а видно от доказателствата събрани пред първата инстанция е застрашила половия интегритет на детето като е допуснала твърде свободно общуване с пълнолетния Б.. В контрапункт на това поведение е подхода на бащата, който освен че успява да се съобрази с желанието на дъщеря си, като не я заставя насила да живее на място, където тя не се чувства добре, а и осигурява комфорта на позната среда в гр. Котел, той полага и усилия да обезпечи материалното й добруване, но и обръща внимание на образованието и развитието на детето. За съда е без съмнение, че моделът на поведение следва да бъде такъв, какъвто е показан от бащата, като разбира се детето има нужда от общуване и с двамата си родители, поради което следва да се запази и контактът с майката. Настоящата инстанция, счита че режимът на лични контакти следва да бъде такъв, какъвто е определен от първоинстанционния съд.

По отношение на издръжката, размерът на същата е правилно определен на минимума, тъй като няма данни майката да реализира доходи, въпреки че е трудоспособна. Трябва да бъде отчетен и факта, че същата се грижи и за другите си деца, които живеят при нея. С т.VІІ на ППВС №5/16.11.1970 г. е прието , че ако към момента на решението за развод и упражняване на родителските права, детето живее при родителя, на когото то не е предоставено за оглеждане и упражняване на родителските права, началният момент на присъдената издръжка започва от привеждане на решението в изпълнение. Това становище е формирано във връзка със служебно присъжданата издръжка при развод, но намира своето приложение и в случаите, когато издръжката не се присъжда служебно, а по искане на една от страните по делото след като се установи, че детето се намира при родителя на когото не са предоставени родителските права и който го издържа. (Р № 69/06.06.2016 г. по гр. д. № 4013/2015 г. на ВКС, 3-тоГО). Тъй като по делото се установява, че към момента на подаване на исковата молба и постановяване на решението детето В.П. се е отглеждала от майка си, то въззивницата следва да бъде осъдена да заплаща издръжка от момента, в който решението на първата инстанция е приведено в изпълнение, а видно от представения сигнал, детето е отведено в дома на бащата на 04.01.2019 г., т.е. майката дължи издръжка от 05.01.2019 г.  

 По отношение на местоживеенето на детето, то следва да бъде определено по постоянния и настоящ адрес на бащата, виден от социалния доклад на ДПС –гр. Котел, а *********. Установено е че същото пребивава там, там е центърът му на интереси и там успешно продължава образованието си. Бащата не е прекъснал връзката си с този адрес и успява да осигури дом за В. и другите си две деца.

Несъстоятелен се явява доводът на въззивницата, че съдът едностранчиво е изтълкувал събраните доказателства. Събраните в предходната и тази инстанция доказателства чертаят една безпротиворечива фактическа обстановка. При постановяване на първоинстанционния акт съдът е взел под внимание и е анализирал всеки аспект от доказателствата, като е преценил изразеното при изслушването желание на В. да остане при майка си и въпреки това е дал превес на способността на родителя да полага адекватни грижи за детето, а именно да го възпитава, контролира и осигурява. С определеното по постоянен и настоящ адрес на бащата, местоживеене на непълнолетната е преодолян проблемът с недоизградената връзка между нея и съжителката на П..

В необжалваната отхвърлителна част решението е влязло в сила.

Двете страни са претендирали разноски пред въззивната инстанция. Тъй като по същество исковете не са отхвърлени от настоящата инстанция в никоя част, то за въззивника не възниква право на разноски, а респ. тъй като не е променен резултата от предявените искове, право на разноски възниква за въззиваемия.

На въззивника следва да се възложи да заплати направените от въззиваемата страна разноски в размер на 600 лв. платени по договор за адвокатска защита и съдействие от 04.01.2019 г.  

Ръководен от гореизложеното съдът

 

                                               Р     Е     Ш     И  :

           

 

ОТМЕНЯ Решение № 1334/16.11.2018 г. по гр.д.№ 2505/2018 г. на Сливенски районен съд в частите, в които е определено местоживеенето на детето при бащата относно  на адрес: ******

 И за началния момент, от който Ц.Р.Р., ЕГН **********,*** е осъдена да заплаща на непълнолетното дете В.Х.П., чрез неговия баща и законен представител Х.К.П., месечна издръжка в размер на 127,50 лв., считано от датата на завеждне на исковата молба 28.06.2018 г.,като неправилно и вместо тях ПОСТАНОВЯВА:

ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето при бащата на адрес: ********* и

ОСЪЖДА Ц.Р.Р., ЕГН **********,*** е осъдена да заплаща на непълнолетното дете В.Х.П., чрез неговия баща и законен представител Х.К.П., месечна издръжка в размер на 127,50 лв.,  считано от 05.01.2019 г. 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1334/16.11.2018 г. по гр.д.№ 2505/2018 г. на  Сливенски районен съд в останалата част, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА Ц.Р.Р., ЕГН **********,***, да заплати на Х.К.П., ЕГН **********,*** сумата от 600 лв., представляваща направените във въззивното производство разноски.

 

Решението подлежи на касационно обжалване, в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                            

 

 

                                                               ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

 

                                                                                     2.