Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N

 

гр. Сливен,  10.01.2019 година

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на десети януари през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                               Мл. с. СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА                          

при участието на прокурора ………и при секретаря , като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N 16  по описа за 2019  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на  чл.263 от ГПК.

Постъпила е жалба от  „Искра-АТ“ ООД гр. Твърдица, ЕИК 829054274, със седалище и адрес на управление *********** , представлявано от М.П.Д.,*** Транс“ АД ЕИК 119066168, със седалище  и адрес на управление ***********, представляван от М.П.Д. и от  М.П.Д. срещу протокол за разпределение на постъпила парична сума от публична продан от 20.11.2018г. по изп.д. № 20138370400493 по описа на ЧСИ П.Г.. В жалбата се твърди, че ЧСИ неправилно е определил дължимата сума по т.5 от ТТРЗЧСИ. ЧСИ е посочил дължима такава сума от 504.00лв. Твърди се също, че ЧСИ неправилно е определил и дължимата към него такса по ч т.26 от тарифата, като в постановлението само е посочена сумата, която следва да бъде доплатена в размер на 4 571,12лв. с ДДС и че вече по изпълнителното дело са извършени разноски от  „Райфайзен България“ ЕАД в размер на 2 893,16лв., без тези разноски да са били разбити по пера и да се установи отговарят ли на присъдените разноски по изпълнителното дело, съобразно критериите посочени в т.6 от ТР № 2/26.06.2015 г. по  тълк.дело № 2/2013 г. на ОСГТК. Сочи се , че не всички сторени в изпълнителното  производство от взискателя разноските се ползват с привилегията на чл.136 ал.1 т. 1 от ЗЗД, а част от тях трябва да бъдат покрити по общия ред , след удовлетворяване на привилегированите вземания. Освен това се сочи, че Община Твърдица не може да се ползва от привилегията на чл. 136 ал.1 т. 2 от ЗЗД, тъй като от тази привилегия се ползват само вземанията на държавата за данъци върху определен имот от стойността на имота, а не общините.  На последно място се възразява, че съгласно подробната сметка по дълга длъжниците дължат сумата от 87 017,50 лв. Иска се да бъде отменено разпределението на постъпилите от извършената публична продан на недвижим имот, като  неправилно и незаконосъобразно и да бъде върнато за извършване на ново разпределение на сумите.

Постъпило е писмено становище от ЧСИ, в което се изразява мнение, че жалбата е допустима, но  неоснователна. Излага се подробна аргументация по всяко от възраженията в жалбата и в обобщение се сочи, че извършеното разпределение е правилно и точно и няма неясноти.

Настоящият състав, след като се запозна с жалбата и изпълнителното дело, я намира за неоснователна, поради следните съображения:

Правилно и законосъобразно след извършената публична продан и постъпилата сума от продажбата ЧСИ е приспаднал дължимите такси и от остатъка е разпределил на първо място разноските по принудителното изпълнение на взискателя, след това дължимите данъци за имота към Община – Твърдица и останалата сума е постановил да се изплати на ипотекарния кредитор „Райфайзенбанк България“ ЕАД

Начислените такси от ЧСИ са разноски по изпълнението, като те са начислявани в хода на цялото изпълнително производство, за което по делото се намират необходимите документи. Съобразно т.5 от ТТРЗЧСИ е била начислявана сума от 20 лв., като съответно върху тази сума е бил начислен и ДДС, което е станало според броя на уведомяванията на длъжника за всяко същинско изпълнително действие, покана, призовка, препис от жалба, уведомление или книжа, включително за връчване на изявление на взискателя по чл. 517 ал.2 и 3 от ГПК за присъединен взискател, за продажба, за запор, за възбрана. В случая ЧСИ е възприел тези такси да бъдат приспаднати при получаване на сума от изпълнението.

Начислените такси за описа на имота и за извършената продажба са съобразени съответно с т.20 и т.26 от тарифата. Размерът на дълга е определен по изпълнителното дело, поради което направеното в жалбата оплакване се явява неоснователно, като не е и конкретизирано какъв според жалбоподателите е действителният размер на този дълг.

Следва да бъде посочено, че съгласно разпоредбата на чл.435 ал.2 т. 7 от ГПК за всяка начислена такса, касаеща разноски по делото, длъжниците са разполагали с възможността да обжалват така начислените разноски.

Неоснователно се явява и последното оплакване относно начислените в полза на Община – Твърдица данъци върху имота. Разпоредбата на чл. 162 ал. 2 от ДОПК императивно разписва кои са публичните държавни и общински вземания, като в т. 1 за такива са посочени /най-общо/ данъците, а в т. 3 – държавните и общински такси, установени по основание  със закон. Привилегията по чл. 136 ал. 1 т. 2 от ЗЗД е отредена за „вземанията на държавата за данъци върху определен имот“.  Тъй като данъкът върху недвижим имот като вид вземане се отличава най-вече по публичния си характер и понеже приходите постъпват в общинските бюджети, то няма правнообоснована причина да се откаже включването на последната в привилегирования втори ред на чл. 136 от ЗЗД.

В обобщение жалбата се явява изцяло неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

 

 

         ОСТАВЯ  БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на  „Искра-АТ“ ООД гр. Твърдица, ЕИК 829054274, със седалище и адрес на управление *********** , представлявано от М.П.Д.,*** Транс“ АД ЕИК 119066168, със седалище  и адрес на управление ***********, представляван от М.П.Д. и от  М.П.Д. срещу протокол за разпределение на постъпила парична сума от публична продан от 20.11.2018г. по изп.д. № 20138370400493 по описа на ЧСИ П.Г..

        

Решението  подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването пред БАС.

                                     

                                                

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: