Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 15.02.2019 г.

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на тринадесети февруари, през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                               ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                                        Мл.с.: СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА

 

                                    

При секретаря Мария Тодорова, като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 19 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

 

         Образувано е по въззивна жалба подадена от Е.К.И. законен представител на ЕТ „ Е. Транс – Е.И.“ против решение № 1223/23.10.2018г. по гр.д. № 3571/2018г. на Сливенския районен съд, с което е отхвърлен частично предявеният от въззивника против ЧСИ П.Г.  иск с правно основание чл. 441от ГПК във вр. с. чл. 74 ЗЧСИ във вр. с чл.45 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за имуществени вреди (пропуснати ползи), съставляващи разликата между продажната цена на ППС към момента на налагане на запора и към момента на постановяване на решението. С обжалваното решение въззивникът е осъден да заплати и деловодни разноски в размер на 700.11 лв. Решението е обжалвано изцяло.

         Страната посочва, че в обжалваните части решението е неправилно и незаконосъобразно, както и че то е постановено в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди, че с бездействието си по своевременното вдигане на наложения запор на МПС, ЧСИ е причинил вреди на ищеца и че е неправилен изводът на първоинстанционния съд, че липсва причинна връзка между виновното поведение на въззивника и претендираните пропуснати ползи. Ако запорът на МПС не бил наложен, запорираните автомобили биха могли да бъдат продадени и в един по – ранен етап. Страната посочва, че намерението за продажба на автомобилите било установено по делото, но реална сделка не можела да се извърши поради стеклите се обстоятелства. Отново се посочва, че ЧСИ е бил уведомен значително по – рано от датата на прекратяване на изп.дело за необходимостта да се вдигнат запорите, но не е предприел действия за това. На следващо място страната излага твърдение, че обжалваното решение е незаконосъобразно и в частта на разноските, тъй като неправилно на страната били присъдани разноски за ксерокопиране на изп.дело. Моли се решението да бъде отменено и да се уважи предявеният от страната иск изцяло.

         В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от адв. М., пълномощник на ЧСИ П.И.Г., с ЕГН **********,***, с който жалбата е оспорена като неоснователна. Посочва се, че действително от искането за прекратяване на изп.дело до прекратяването му са изминали около 4 месеца, но законът предвиждал хипотезите на прекратяване, а не сроковете за това. В случая забавеното прекратяване било по вина на взискателя, който не бил внесъл дължимите такси. Страната счита, че въпреки по – късното прекратяване на изп.дело вреда за жалбоподателя няма установена, тъй като не се било установило закъснението да е попречило на някаква реална продажба на запорираните МПС. Не било доказано наличието на договор за продажба. От друга страна ищецът не бил доказал намаляването на стойността на запорираните вещи. Изготвената и приета от съда експертиза, с отговорите на въпросите, които дала по никакъв начин не доказвала намалянето на стойността на запорираните вещи през времето, когато се е забавило вдигането на запора. Въззиваемата страна изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и по отношение на присъдените разноски за ксерокопие на документи. Ако ищецът бил направил преписите в изпълнителното производство, тогава щял да дължи съответните такси по него, а след като ги е изискал от ответната страна следва да заплати разходите, които страната е сторила за представянето им. Моли се обжалваното решение да бъде потвърдено . Претендира разноски.

Страните не са направили процесуални или доказателствени искания.

В с.з. въззивникът редовно призован  не се явява  и не се представлява . В писмено становище моли да се уважи жалбата му, така както е депозирана. Прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от въззиваемата страна.

В с.з. въззиваемата страна редовно призована  не се явява. Представлява се от адв.М., който оспорва въззивната жалба, моли да се потвърди обжалваното решение. Претендира разноски.

Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

Обжалваното решение е било съобщено на въззивника на 25.10.2018г. и в рамките на законоустановения четиринадесет дневен срок – на 08.11.2018 г. е била депозирана въззивната жалба.

Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

Въззивната жалба е  редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество същата се неоснователна.

По делото е предявен иск с правно основание чл.441от ГПК във вр. с. чл. 74 ЗЧСИ във вр. с чл. 45 от ЗЗД за заплащане на сумата от 5022.20лв(частичен иск) – обезщетение за претърпени неимуществени вреди – пропуснати ползи от непозволено увреждане , както и законната лихва. В разпоредбата на чл. 441 от ГПК е посочено, че ЧСИ отговаря при условията на чл. 45 от ЗЗД за вредите причинени от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение. Разпоредбата на чл.45 от ЗЗД предвижда, че всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил други му. За да се уважи иска е необходимо да се докаже, че ответникът по него е извършил деяние, което е противоправно по своя характер, с това деяние да е причинена вреда – имуществена или неимуществена и да е налице причинно – следствена връзка между поведението и вредата.

В случая въззиваемият П.Г. е ЧСИ и с това отговаря на условието на чл. 441 от ГПК за носене на отговорност. За да се ангажира отговорността му е необходимо да се установят и останалите по – горе посочени предпоставки на чл. 45 от ЗЗД.

В случая категорично следва да се отбележи, че до момента, в който е получил официално съобщение за влязлото в сила решение на СлОС, с което е бил отхвърлен искът на банката – взискател, ЧСИ не е бил извършил никакво незаконосъобразно действие. Наложените от него запори на МПС са били на основание издаден изпълнителен лист, който е подлежал на предварително изпълнение. Няма как ЧСИ да следи всички постановени актове на съда и дали те са обжалвани. Не му е било достатъчно да получи уведомление за постановения съдебен акт на СлОс, необходимо е било той да узнае, в кой момент актът е влязъл в сила. Ето защо евентуална вреда би могла да бъде търсена от датата на уведомяване за влязлото в сила решение на СлОС - 01.02.2018 г. до датата на вдигане на запора – 29.05.2018 г., защото в този период на време ЧСИ е следвало в подходящ срок да вдигне наложените запори на МПС. За този период обаче по делото не се установява нанасянето на никаква щета. Изготвената експертиза не го разглежда самостоятелно. При все това щетата, която се търси следва да е реална, а не хипотетична. По делото е разпитан единствено св.Цанков, от показанията на който не се установява действително провалена сделка с МПС поради наличните запори. Свидетелят посочва, че МПС е следвало да се приведат в подходящ за продажба вид и за това е било необходимо наличието на финансови средства – по няколко хиляди лева за автомобил, той обаче не конкретизира нито една сделка, която да е била провалена поради наличния запор. Тезата на ищеца остава недоказана, поради което предявеният иск следва да бъде отхвърлен.

По отношение оспорването на присъдените разноски на ответника в първоинстанционното производство направени за ксерокопиране на документи и прилагането им към делото, съдът намира същото за неоснователно. Страната е извършила такива разноски и с оглед изцяло отхвърлената искова претенция, ищецът следва да бъде осъден да ги заплати съобразно принципа на чл. 78 ал. 3 от ГПК.

Тъй като правните изводи на настоящия съд съвпадат с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да се потвърди.

Въззиваемата страна е поискала присъждане на разноски. Такива за въззивната инстанция се претендират в размер на 1100.00 лева. Тъй като е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение при определяне на дължимия размер съдът взе предвид следното :

Пред съда е бил предявен частичен иск за сумата от 5022.20 лв. Съгласно чл. 7 ал.2 т. 3 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималното адвокатско възнаграждение в този случай е в размер на 604.64 лв. Тъй като делото не се отличава със значителна фактическа или правна сложност, но въззиваемата страна е била надлежно защитавана от адвокат, който своевременно е депозирал отговор на въззивната жалба и е взел участие в съдебно заседание, на страната следва да се присъди адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция в размер на 620.00 лв.

 

По тези съображения, съдът  

 

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №1223/23.10.2018г. по гр.д. № 3571/2018г. на Сливенския районен съд като правилно и законосъобразно.

ОСЪЖДА ЕТ „ Е. Транс – Е.И.“ със седалище и адрес на управление ******** да заплати на ЧСИ П.И.Г., с ЕГН **********,*** деловодни разноски за въззивна инстанция в размер на 620.00( шестстотин и двадесет ) лева.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                    2.