Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 18

 

гр. Сливен, 06.02.2019 година

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на шести февруари  през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                   Мл.с. СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА                       

при участието на прокурора ………и при секретаря Ивайла Куманова, като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N 21   по описа за 2019  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 1315/13.11.2018 г. по гр. д. № 1378/2018 г. на Районен съд – Сливен, с което е признато за установено в отношенията между страните, че  В.Щ.К. ЕГН ********** и А.М.К. ЕГН **********,***, дължат солидарно на „Юробанк България“ АД  ЕИК 000694749 със седалище и адрес на управление ******, представлявано от изпълнителните директори П.Н.Д.и прокурист М.В., сума в размер на 4 713,91лв., главница по договор за потребителски кредит от 03.11.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.092017 г. до окончателното изплащане на задълженията, както и че дължат сума в размер на 2 518,49 лв. договорна възнаградителна лихва за периода от 15.08.2013 г. до 06.08.2017 г. и сума  в размер на 1 524,08 лв., обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение за периода от 15.08.2013 г. до 07.09.2017 г. и сума в размер на 270.00лв. такси за периода от 15.08.2013 г.  до 07.09.2017 г. Със същото решение са осъдени ответниците да заплатят на ищеца сумата от 3 845,96 лв., представляваща деловодни разноски по заповедното производство и по исковото.

Против това решение са подадени две въззивни жалби от особените представители на ответниците. Първата въззивна жалба е подадена от особения представител на ответницата В.Щ.К. – адв. М.С., и с нея се обжалва решението изцяло като неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Твърди се, че ответницата изпълнявала задълженията си, съгласно договора за потребителски кредит и забавата на една единствена вноска през м. август 2013 г. не е основание за обявяване на кредита за предсрочно и изцяло дължим. В решението не е посочено дали са настъпили обективни факти за предсрочна изискуемост, което е порок на акта. Развиват се доводи, че в случая ответницата е потребител, който се ползва от специална закрила, а първоинстаницонният съд едностранно изследвал посочените с отговора на исковата молба твърдения. Развиват се аргументи относно недължимостта на присъдените по делото лихви.  Сочи се, че при кумулиране на обезщетителна и възнаградителна лихва, би се стигнало до неоснователно обогатяване. В решението  не е анализиран в пълнота  моментът, в който е настъпила предсрочната изискуемост на кредита. В обобщение се иска да бъде отменено първоинстанционното решение.

Подадена е въззивна жалба и от особения представител на ответника А.М.К., в която се твърди, че решението е неправилно, не отразява действителната фактическа и правна обстановка. Съдът едностранчиво и неприцизно е тълкувал данните, в избирателно посочени от съда доказателства, които подкрепят единствено тезата на ищцовото дружество. Присъединява се към подадената въззивна жалба от другия ответник и моли да бъде отменено първоинстанционното решение.

В законовия срок е подаден писмен отговор на двете въззивни жалби. Твърди се, че направените оспорвания и възражения са идентични с тези от писмените отговори на исковата молба и направените в съдебно заседание. Първоинстанционният съд правилно е възприел фактическата обстановка по делото, обсъдил е всички спорни моменти с оглед изясняване на спора между страните и се взема становище по отделните възражения.  По отношение на броя на погасените от длъжниците вноски и общата сума на погашенията се сочи че изчерпателен отговор е даден от заключението на  съдебно икономическата експертиза, както и от представените по делото доказателства. Сочи се, че предсрочната изискуемост е настъпила поради непогасяване на погасителна вноска от 15.08.2013 г. по силата на чл.38.3 и чл. 42 от ОУ към договора за банков кредит, като банката обявила задължението по договора за предсрочно изцяло изискуемо и дължимо чрез нотариална покани, които са връчени на ответниците. Връчването е станало при условията на чл. 47 ал. 5 във вр. с ал.1 от ГПК и се развиват аргументи относно законосъобразността му. На следващо място се развиват контрааргументи за това, че лихвите са дължими. Развиват се аргументи относно фактологията на отношенията между страните. В обобщение се сочи, че ответниците не са заплатили всички месечни вноски, включващи лихва и главница с размер съгласно погасителен план, дължими ежемесечно в брой на 15 число от съответния месец, съгласно погасителния план, представляващ неразделна част от договора за потребителски кредит и Анекс № 1 от 10.04.2013 г., както и не са заплатили дължимите на банката по договора лихви за времето на забава върху просрочените суми съгласно чл. 4 от Анекс № 1/10.04.2013 г. към договор за потребителски кредит от 3.11.2011г. във вр. с чл. 8 от ОУ. В обобщение се иска да бъде оставено в сила постановеното решение

        В с.з. за въззивниците се явяват особените представители, които поддържат подадените жалби.

        В с.з. за въззиваемата страна не се явява представител. Постъпило е писмено становище от представител по пълномощие, с което се оспорва основателността на подадените жалби и се претендират разноски.

Въззивният съд намира въззивните жалби за допустими, отговарящи на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, подадени в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивните жалби, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства и тези пред настоящата инстанция, намира, че обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

С Тълкувателно решение №4 от 2013 година на ОСГТК е установена задължителна практика, с която  Общото събрание на гражданската и търговската колегии приема, че по силата на чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции банката може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение, когато „кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем” поради неплащане на една или повече вноски. Предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общия принцип на чл. 20а, ал. 2 ЗЗД настъпва с волеизявление само на една от страните при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото право от кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем.

Обявяването на предсрочната изискуемост предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от него за предсрочно изискуеми, включително и вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. Извлечението от счетоводните книги на банката по чл. 417, т. 2 ГПК установява вземането, но не представлява документ, удостоверяващ, че до  длъжника е достигнало волеизявлението на банката да направи кредита предсрочно изискуем. С подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение кредиторът упражнява правото си да иска принудително изпълнение на непогасеното си вземане, но волеизявлението, че ще счита кредита за предсрочно изискуем, дори и да се съдържа в заявлението, не означава, че е съобщено на длъжника, тъй като препис от заявлението не се връчва.

Няма спор, че по силата на Договор за потребителски кредит № CL144094 от 03.11.2011г., сключен между „АЛФА БАНК - клон България", от една страна и от друга страна първата въззивница, банката  предоставила в качеството й на кредитополучател кредит в размер на 4 500 лев, предназначен за текущи нужди, със срок до 03.01.2019г. Кредитополучателят  усвоил предоставените от Банката парични средства в размер на 4 500 лв. С Анекс 1 от 10.04.2013г. се добавял втори кредитополучател – вторият въззивник и се удължавал срокът за погасяване на дължимите към банката суми, като същият включвал 6-месеца гратисен период, през който се заплащали само дължимите лихви. Крайният срок за издължаването на кредита е 10.07.2020г. С анекса е договорено, че в случай на просрочие при издължаването на която и да е погасителна вноска, както и при неплащане в срок на каквито и да е такси, комисионни или разноски, дължими съгласно договора за кредит, кредитополучателят заплащал върху непогасените в срок суми за времето на забавата обезщетение за забава в размер на договорената лихва  плюс надбавка от 10%.

На 29.02.2016г. между „АЛФА БАНК - клон България" КЧТ и "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД бил сключен Договор за прехвърляне на предприятие, по силата на който  правата и задълженията по всички договори, сключени от „АЛФА БАНК — клон България" КЧТ били прехвърлени на ищеца "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД. На основание чл. 2 от Договора от 29.02.2016 г., банката се конституирала като страна по всички договори за кредит, по които страна била „АЛФА БАНК -клон България" КЧТ и като такава, упражнявала правата и спазвала задълженията си по тях, вкл. и да води счетоводството по отношение направените плащания по тези договори след тяхното прехвърляне. Длъжниците били уведомени за извършеното прехвърляне па търговското предприятие на „АЛФА БАНК - клон България" КЧТ съответно с писмо  изх. №4561/16.03.2017г. и писмо с изх. №4562/16.03.2017., изпратени на адреса, посочен от длъжниците в договора за кредит.  С нотариални покани от 07.06.2017г. до двамата солидарни длъжници банката ги уведомила не само за правоприемството, настъпило по силата на прехвърлено търговско предприятие, но и за това, че поради неиздължаване на месечна вноска с падеж 15.08.2013г. обявява цялото задължение по договора за кредит за незабавно изискуемо и дължимо без да се прекратява действието на договора. Нотариалните покани били връчени от нотариус с рег.№ 514 НК и район на действие СлРС на двамата длъжници на 06.08.2017г. при условията на чл.47, ал.5 ГПК – чрез залепване на уведомления на постоянен и настоящ адрес.

Неоснователни са доводите в жалбите, че в решението не е посочено дали са настъпили обективни факти за предсрочна изискуемост, което е порок на акта. Развиват се доводи, че в случая ответницата е потребител, който се ползва от специална закрила, а първоинстаницонният съд едностранно изследвал посочените с отговора на исковата молба твърдения.  В случая предсрочната изискуемост е настъпила поради неплащането на месечна вноска с падеж 15.08.2013г, каквато възможност е предвидена в договора и сключения анекс и по силата на чл.38.3 и чл. 42 от ОУ към договора за банков кредит, като банката обявила задължението по договора за предсрочно изцяло изискуемо и дължимо чрез нотариална покани, които са връчени на ответниците. Връчването е станало при условията на чл. 47 ал. 5 във вр. с ал.1 от ГПК което е редовно. Това са обективните факти довели до предсрочната изискуемост.

Доказан е размерът на задължението на двамата въззивници. От заключението на  съдебно икономическата експертиза са установени главницата, договорната лихва, наказателна лихва и начислените такси, изчислени от експерта, които изцяло припокриват размерите, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 4650/2017г. на СлРС. Експертизата не е оспорена от страните по делото. Договорната лихва е претендирана и изчислена от деня на забавата на длъжниците - от 15.08.2013г. до датата на предсрочната изискуемост на кредита 06.08.2017г.

Обосновани са изводите на районния съд и по отношение на дължимите лихви и обезщетения за забава. Правилно и законосъобразно е приетото, че доколкото се касае за парично задължение, то изпълнението му винаги е възможно, т.е. касае се за забавено изпълнение и за него длъжникът дължи обезщетение. Основанието за това произтича от чл.92 ЗЗД и представлява допълнително съглашение към договора за кредит. Такава уговорка в случая е предвидена между страните в чл.3.4 от договора за кредит, както и в чл.8 и чл.43 от ОУ на банката кредитодател. Тъй като забавата може да съществува както преди, така и след обявяването на кредита за предсрочно изискуем, обезщетението за нея се дължи за цялото време на неизпълнението. В случая обезщетението е начислено и претендирано от датата на забавата 15.08.2013г. до 07.09.2017г., а не до датата на депозиране на заявлението по чл.417 ГПК, която е 21.09.2017г.

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

 

Въззиваемата страна  е претендирала разноски и такива  следва да бъдат присъдени в размер на сумата от 2540,59 лева представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция,  както и внесения депозит за особените представители .

 

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1315/13.11.2018 г. по гр. д. № 1378/2018 г. на Районен съд – Сливен.

 

ОСЪЖДА   В.Щ.К. ЕГН ********** и А.М.К. ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТЯТ на „Юробанк България“ АД  ЕИК 000694749 със седалище и адрес на управление ******, представлявано от изпълнителните директори П.Н.Д.и прокурист М.В. сумата от 2540,59  лв. / две хиляди петстотин и четиридесет лева и 59 ст./ представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция,  както и внесен депозит за особените представители .

 

         Решението не подлежи на обжалване.

                                     

                                                

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: