Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

гр.Сливен, 11.02.2019г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

         

Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:        МАРИЯ БЛЕЦОВА                                                               ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА

Мл.с. СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА

 

като разгледа докладваното от съдия Ст. Михайлова гражданско дело №26 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

            Производството се движи по реда на чл.435 и сл. от ГПК.

            Образувано по жалба на взискателя Р.С.В. срещу постановление за прекратяване на изпълнителното производство от 15.11.2018г. по изп.д.№2133/2018г. по описа на СИС при СлРС.

По искане на жалбоподателката и при констатирано наличие на основанията на чл.95, ал.2 от ГПК, вр. с чл.21, т.3 и чл.23, ал.3 от ЗПрП, съдът с разпореждане от 15.01.2019г. й е предоставил правна помощ, изразяваща се в процесуално представителство в настоящото производство, като с разпореждане от 16.01.2019г. е назначил адв. Д.П. *** за процесуален представител, осигуряващ безплатна адвокатска защита на жалбоподателката Р.В..

С оглед нарочни указания на съда, адв. П. е депозирал уточнение на жалбата на В., с което изрично посочва, че се обжалва постановлението за прекратяване на изпълнителното производство от 15.11.2018г. по изп.д.№2133/2018г. по описа на СИС при СлРС. Мотивите на Р.В. за обжалването били свързани с реализиране на целта да се извърши прихващане на нейното вземане с това на ГДИН по изп.д.№112/2015г. на СИС при СлРС и вдигане на запора върху сметката й по това дело и погасяване на задълженията й по изп.д.№415/2018г. с взискател Министерство на правосъдието. Назначеният процесуален представител на жалбоподателката – адв.П. изрично посочва, че е разяснил на същата редът на предявяване на вземанията срещу държавата и съгласно него е подготвил съответните молби до ГДИН, предадени на В.. Адв. П. счита, че обжалваното прекратяване на изпълнителното производство, като недопустимо, е правилно, с оглед разпоредбата на чл.519, ал.1 от ГПК.

 

Първоначалната и допълнителнителната уточняваща жалба са връчени на другата страна – длъжника ГД“ИН“, която е подала в срок писмено възражение чрез процесуалния си представител по пълномощие ст. юриск. С., която оспорва жалбата като неоснователна. Посочва, че съгласно чл.12, ал.2 от ЗИНЗС, ГДИН е юридическо лице към МП и е на бюджетна издръжка и в тази връзка правилно е приложена разпоредбата на чл.519, ал.1 от ГПК. Правилно съдебният изпълнител е прекратил производството и е указал на взискателката да предяви изп. лист на финансовия орган на Дирекцията за предприемане на действия по изплащането му. Поради това моли съда да остави жалбата без уважение.

            На основание чл.436, ал.3 от ГПК съдебният изпълнител е изложил писмени мотиви по обжалваните действия, в които е посочил, че съгласно разпоредбата на чл.519, ал.1 от ГПК е недопустимо принудителното изпълнение срещу държавни учреждения, каквото се явява ГДИН.  Поради това е прекратил изпълнителното производство.

От събраните по делото доказателствата, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Изпълнителното производство по изп.д.№2133/2018г. по описа на СИС при СлРС е образувано по молба от 09.11.2018г., подадена от Р.С.В. против ГД „Изпълнение на наказанията“ – София въз основа на изпълнителен лист от 10.09.2018г., издаден по адм.д.№15/2015г. по описа на Адм.С – Сливен за осъждането на ГД „Изпълнение на наказанията“ – гр.София да заплати на Р.С.В. сумата от 700лв., представляваща обезщетение за неимуществени вред, понесени в периода от 16.08.2011г. до 29.12.2014г., ведно със законната лихва, считано от 29.12.2014г. до окончателното й изплащане.  

С постановление от 15.11.2018г. ДСИ е прекратил производството по изп.д.№2133/2018г., тъй като длъжникът ГДИН – София е държавно учреждение и спрямо него не се допуска изпълнение на парични вземания.  

Препис от постановлението за прекратяване е връчено на взискателя В. на 20.11.2018г.

Жалбата против постановлението, съдържаща се в молба за предоставяне на правна помощ за обжалването, е подадена от длъжника на 22.11.2018г. /по регистъра на затворническата администрация на Затвора – Сливен/.

От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице /взискател/ и срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител, съгласно разпоредбата на чл.435, ал.1, т.3 от ГПК – прекратяване на производството по принудително изпълнение.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

За да прекрати с обжалваното постановление от 15.11.2018г. производството по делото, съдебният изпълнител по същество е приел, че длъжникът по делото ГДИН – София е държавно учреждение, при което и съгласно  разпоредбата на чл. 519, ал.1 ГПК не се допуска изпълнение на парични вземания. Този извод на съдебния изпълнител е правилен и законосъобразен.

Макар, че процесуалният закон не съдържа легална дефиниция на понятието „държавно учреждение“, същностните му белези се извеждат от съдебната и конституционната практика. Според възприетото становище определящо за държавните учреждения е ежегодното бюджетно финансиране, а особеността на реда по чл. 519 ГПК произтича от особеностите на държавните учреждения, които са юридически лица с двойствено положение: подчинени са на публичното право във връзка с осъществяването на възложените им държавни функции - имат за основен предмет нестопанска дейност, която осъществяват в интерес на широк кръг лица, респективно в общонационален интерес, и се субсидират от държавния бюджет; подчинени са и на частното право като носители на субективни права и правни задължения. В теорията и съдебната практика най-общо се приема, че държавното учреждение е организационна съвкупност от персонални и имуществени елементи, създадена въз основа на закона за осъществяване на дейности, свързани с властническите правомощия на държавата. В много случаи като белег на понятието държавно учреждение се приема неговото финансиране изцяло от държавния бюджет, ежегодното бюджетно фанансиране, както и основните средства за издръжката му да са субсидии от бюджета.

Съгласно разпоредбата на чл.12, ал.2 от ЗИНЗС, Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" е юридическо лице към Министъра на правосъдието със седалище София и е на бюджетна издръжка. С оглед тази си характеристика и възложените държавни функции по пряко ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби /чл.12, ал.1 от ЗИНЗС, длъжникът в изпълнителното производство – ГДИН, безспорно е държавно учреждение по смисъла на разпоредбата на  чл. 519, ал. 1 от ГПК.

Предмет на образуваното изпълнително производство безспорно е парично вземане на взискателя В., поради което според цитираната императивна разпоредба е недопустимо принудително изпълнение против длъжника ГДИН. С разпоредбата на чл. 519, ал. 2 от ГПК е предвиден редът за изплащане на дължимата сума - изпълнителният лист следва да се предяви на финансовия орган на ГДИН, като присъдената сума следва да се изаплати от предвидените за това средства по бюджета й, а ако няма такива средства, вишестоящото учреждение следва да предприеме необходимите мерки и да предвиди такъв най-късно в следващия бюджет.

Следва да се отбележи, че видно от уточняваща молба на адв. П., същият е разяснил подробно реда на жалбоподателката и е подготвил необходимите документи за оказване на съдействие по реализиране на правата й по установения ред пред ГДИН, в т.ч. за постигане на целения от жалбоподателката резултат – прихващане на вземането с насрещно вземане на ГДИН по изп.д.№112/2015г., респ. погасяване на вземането на МП по изп.д.№415/2018г. и прекратяване на посочените изп. дела против нея.

С оглед изложеното, съдът не констатира незаконосъобразност на обжалвания акт на съдебния изпълнител.  

Подадената жалба се явява изцяло неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.

Ръководен от изложеното, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

            ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на длъжника Р.С.В. с ЕГН **********, изтърпяваща наказание „лишаване от свобода“ в Затвора – гр.Сливен срещу постановление за прекратяване на изпълнителното производство от 15.11.2018г. по изп.д.№2133/2018г. по описа на СИС при СлРС, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

           

              Решението е окончателно.

 

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                          

 

 

                                                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                           2.