Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  

гр.Сливен, дата 23.01.2019г.

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение , в закрито съдебно заседание на двадесет и трети януари през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. БЛЕЦОВА

ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА М.

Мл.с.: СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА

 

 

 Разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА ч.гр.д. № 29 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е по глава ХХХІХ от ГПК.

         Образувано е по жалба на адв. С., пълномощник на „Народно читалище – Пробуда“, с. Биково, общ. Сливен против наложен запор върху банкови сметки в ТБ „ Банка ДСК“.

         В жалбата се твърди, че наложеният запор върху банковите сметки в ТБ „ Банка ДСК“ на жалбоподателя е незаконосъобразен. Страната посочва, че в запорираните банкови сметки постъпват средства, които са изцяло държавна субсидия за заплащане на трудови възнаграждения в читалището. Жалбоподателят се позовава на разпоредбата на чл. 520 ал. 1 от ГПК, според която не се допуска изпълнение върху средства по банковите сметки на общините и другите бюджетно субсидирани заведения каквото заведение бил жалбоподателя. Страната посочва също така, че съгласно разпоредбата на чл. 25 от Закона за народните читалища движимото и недвижимо имущество собственост на читалищата , както и приходите от него не подлежат на принудително изпълнение, освен за вземания произтичащи от трудови възнаграждения, какъвто не бил настоящият случай. Моли се да се вдигне наложения запор. Моли се да се спре изпълнението по делото.

По делото е депозиран отговор на частната жалба от адв. А. пълномощник на кредитора Л.С.В. - М., ЕГН **********,*** – В – 171, с който същата е оспорена като неоснователна.

В отговора се посочва, че жалбата е недопустима, тъй като е подадена от адв. С., който бил ненадлежно упълномощен от секретаря на читалището, а не от неговия председател. Страната излага становище, че жалбата е неоснователна и по същество, тъй като от публикувания годишен финансов отчет за 2017 г., в Търговския регистър се установявало, че освен суми от субсидии, по сметка на длъжника постъпвали суми и от лични доходи – от аренда на земи, дарения, членски внос. Съгласно т. 13 §3 от ТР № 2013/26.06.2016 г., когато по сметка на длъжника , наред с постъпленията за вземания, върху които не се допуска принудително изпълнение, постъпват и плащания по други вземания, изпълнението върху наличността по сметката е недопустимо само над общия размер на другите постъпления. При изпълнението върху суми, постъпили по сметката , съдия изпълнителят следва да събира сведения за източника на сумите и да извършва изпълнение само за сумите , постъпили извън държавната субсидия. Моли се жалбата да се остави без уважение.

На практика ДСИ не е дал обяснения по реда на чл. 436 ал. 3 от ГПК.

         От събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност съдът прецени следната фактическа обстановка:

         Изпълнително дело № 2167/2018 г. било образувано по молба на Л.С.В. - М. . Към молбата за образуване на изпълнително дело бил приложен изпълнителен лист от 09.11.2018 г., с който длъжникът бил осъден да заплати на взискателя сумата от 310.00 лв. деловодни разноски. Взискателят посочил, че желае вземането да се събере като се наложи запор на банковата сметка на длъжника в ТБ „ Банка ДСК“. На 20.11.2018 г. ДСИ наложил запор на банковата сметка на длъжника в ТБ „ Банка ДСК“. От публикуван доклад в Търговския регистър е видно, че за 2017 г. приходите на длъжника са се формирали от рента на земя, наеми на помещения, членски внос и от дарения. От приложената справка към частната жалба е видно, че за периода м. юли 2018 г. – м.декември 2018 г. , Община Сливен  е привела на длъжника сумата от 3721 лв. субсидия от държавния бюджет.

Длъжникът бил уведомен за наложения запор на 21.12.2018 г. и депозирал настоящата жалба на 28.12.2018 г., в рамките на законоустановения едноседмичен срок.

         Пълномощното на адв. С. е подписано от секретаря на читалището – М. М., което с оглед разпоредбата на чл.17 а т.4 от ЗНА е редовно упълномощаване, тъй като секретарят на читалището може да го представлява заедно или поотделно с неговия председател.

         С оглед гореизложеното депозираната жалба се явява процесуално допустима като подадена от надлежна страна с правен интерес. Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.

         При налагането на запор на банкови сметки на длъжници  - читалища, СИ следва да има предвид няколко разпоредби. Така например в разпоредбата на чл. 25 от ЗНЧ е предвидено, че недвижимото и движимо имущество собственост на читалищата, както и приходите от него не подлежат на принудително изпълнение освен за вземания произтичащи от трудови правоотношения ( какъвто настоящият случай не е). В разпоредбата на чл. 520 ал. 1 от ГПК се предвижда , че не се допуска изпълнение върху средствата по банковите сметки на общините и другите бюджетно субсидирани заведения, постъпили като субсидия от държавния бюджет.  В настоящия случай няма спор, че повечето средства, които постъпват по запорираната сметка са от държавна субсидия превеждана от Община Сливен и от приходи на длъжника свързани с притежаваното от него движимо и недвижимо имущество - рента на земя, наеми на помещения, членски внос. От представените доказателства обаче е видно, че макар и незначителни, по сметката на длъжника постъпват и други приходи каквито са например сумите от дарения. Ето защо, не може по принцип да се изключи налагането на запор на банковата сметка на длъжник – читалище. При изпълнението върху сумите, постъпили по сметката обаче, съдия изпълнителят следва да събира сведения за източника им и да извършва изпълнение само за сумите , постъпили извън държавната субсидия и извън ограниченията наложени с разпоредбата на чл. 25 от ЗНЧ. В конкретния случай наложеният запор се явява законосъобразен, ДСИ обаче следва да извърши допълнително проучване на постъпилите суми и да прецени дали с тях е възможно да се погаси задължението на длъжника.

         Съдът намира, че не са налице нито една от предпоставките за спиране на изпълнителното дело по чл. 432 ал. 1 от ГПК, поради което производството по делото неследва да се спре.

         Предвид изложеното следва да се приеме, че жалбата е неоснователна и като такава не следва да се уважи.

По тези съображения, съдът  

 

Р    Е    Ш    И:

 

ОСТАВЯ без уважение жалбата на адв. С., пълномощник на „Народно читалище – Пробуда“, с. Биково, общ. Сливен против наложен запор върху банкови сметки в ТБ „ Банка ДСК“.

 

ВРЪЩА делото на ДСИ при РС – Сливен, с указание да се продължат съдопроизводствените действия по делото, но ДСИ да извършва проучвания за характера на постъпилите по запорираната сметка суми и за възможността с тях да се погасяват задълженията на длъжника предвид ограниченията наложени с разпоредбите на чл. 25 от ЗНЧ и чл.520 ал. 1 от ГПК.

Решението не подлежи на обжалване .

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

                   2.