Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  

 

гр. Сливен, 29.01.2019 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди и деветнадесета година в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: М. САНДУЛОВ

Мл.с.СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА

 

като разгледа докладваното от съдия Алексиева в.ч.гр.д. № 32 по описа за 2019 год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството се движи по реда на чл. 435 и сл. от ГПК вр. чл. 463 от ГПК от ГПК.

Образувано е по постъпила, чрез ЧСИ П.Г., жалба от К.А.Ц. ЕГН ********** и В.Д.Ц., ЕГН **********,***, против разпределение от 11.12.2018 г. извършено по изп. д. № 20148360400684 по описа на кантората му .

Жалбоподателите заявяват, че разпределението е изготвено незаконосъобразно и при допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. На първо място се изтъква, че цесионерът е придобил хирографарно вземане, и неправилно се е ползвал от привилегията на обезпечен с договорна ипотека кредитор. На второ място се развива аргумент за липсата на реално внесена сума, която да бъде разпределяна, което влече незаконосъобразност на разпределението. Сочи се, че такъв начин не е предвиден в закона. На трето място жалбоподателите – длъжници по изпълнителното дело отправят към съда възражение по отношение на разпределената сума за разноски по изпълнението в полза на цесионера, които всъщност били направени от цедентът по договора. Твърди се абсурдност на разпределяне на непостъпила сума. Моли се за отмяна на разпределението.

От взискателите по изпълнителното дело – М.И.Б. и Държавата като ТД на НАП Бургас не е постъпило становище в определения законов срок.

ЧСИ е представил писмено становище, с което заявява, че жалбата е допустима, но неоснователна. Сочи се, че вземането на взискателя комуто е възложен продадения имот е обезпечено с ипотека върху него и като такова се явява с привилегия спрямо вземане на държавата към същите длъжници. Навежда се довод, че чл. 495 от ГПК изрично допуска плащането на цената на продадения имот да се осъществи чрез прихващане, което било всъщност основание за невнасянето на цената. По отношение на разноските ЧСИ акцентира върху договорните клаузи и чл. 99 ЗЗД, като посочва че разноските са прехвърлени ведно с вземането.

След като се запозна с изпълнителното дело, доводите на жалбоподателя, възражението на длъжника и мотивите на ЧСИ, СлОС счита, че жалбата е допустима  - подадена в законовия срок от процесуално легитимирани субекти, имащи правен интерес от обжалването, чрез издалия постановлението съдебен изпълнител. Разпределението е от кръга на действията, за които правната норма изрично предвижда възможност да бъдат обжалвани.

Въз основа на представеното копие от изпълнително дело съдът намира следното от фактическа страна: Изпълнително дело № 20148370400684 е било образувано на 03.12.2014 г. при ЧСИ П.Г. по молба на взискателя по изпълнителен лист от 19.04.2013 г. по ч.гр.д. № 1290/2013 г. по описа на СлРС, с който К.А.Ц. и В.Д.Ц. са осъдени да заплатят солидарно на Първа Инвестиционна банка сумата от 180 000 евро, главница по договор за кредит № 044ОD-R-000063 от 22.07.2008 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 17.04.2013 г. до окончателното й изплащане, сумата от 37145,22 евро, представляваща просрочена лихва за периода от 01.07.2012 г. до 17.04.2013 г. – сумата от 13190,97 лв. разноски по делото. С молбата си от 03.12.2018 г. ПИБ е прехвърлила първоначално образуваното изпълнително дело по същия титул от ЧСИ Миглена Минкова на ЧСИ П.Г.. По същото присъединен взискател е била държавата.

От представеното копие на изпълнително дело № 684/2014 по описа на ЧСИ Г. е видно че с нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот с № 4, том VІ, рег № 9722, дело № 1046 от 2008 г. по описа на кантората на нотариус Е.Ш., на 23.07.2008 г. К.А.Ц. и В.Д.Ц. са учредили ипотека в полза на Първа Инвестиционна Банка АД, обезпечаваща вземане на банката срещу длъжниците по договор за банков кредит № 044ОD-R-000063 от 22.07.2008 г. с максимално допустим размер на овърдрафта 180000 евро, като обект на ипотеката е Поземлен имот с идентификатор  67338.514.49 с адрес гр. Сливен, ул. „Антим І-ви“, № 7  и площ 188 кв.м., урбанизирана територия за ниско застрояване, със стар идентификатор № 1852, ведно с построената в имота жилищна еднофамилна сграда на два етажа със застроена площ от 86 кв.м. с идентификатор 67338.514.49.4 при степен на завършеност на сградата 63% - груб строеж.

Проведени са няколко публични продани, като част от тях са били спрени по молба на взискателя, други са обявени за нестанали, а трети са били отменени по съображения за незаконосъобразност на процедурата по провеждането им.

От 13.10.2018 г. до 13.11.2018 г. била насрочена поредна публична продан на процесния имот, след изготвяне на експертна оценка на пазарната цена, в изпълнение на указанията на СлОС.  Отварянето на предложенията е било обявено за 14.11.2018 г.

На 31.10.2018 г. в кантората на ЧСИ П.Г. е представен договор за цесия между първа инвестиционна банка и физическо лице с нотариална заверка на подписите 5234/2018 г. по описа на нотариус Димчо Ненов.

Видно от представеното копие на Договор за цесия от 26.10.2018 г. Първа инвестиционна банка продава, а М.И.Б. купува неиздължено вземане на банката в общ размер от 651 744,34 лв., произтичащо от Договор за банков кредит № 044ОD-R-000063 от 22.07.2008 г. с длъжници  К.А.Ц. и В.Д.Ц..

 В раздел (В), озаглавен Обезпечения, страните са уговорили, че вземането е обезпечено с ипотека № 4, том VІ, рег № 9722, дело № 1046 от 2008 г. по описа на кантората на нотариус Е.Ш., като вписването в служба по вписвания е подновено с акт № 193, том 4, вх.рег№ 4388/06.07.2018 г.

Уговорено е, че цесионерът няма да се ползва от запис на заповед за сумата на задължението, издадена от страна на длъжниците, като се посочва че същата е унищожена, а не се джиросва.

В чл. 3 от договора е посочено че вземането преминава към цесионера заедно с принадлежностите и действащите обезпечения, както и със съпътстващите привилегии, обезпечения и други принадлежности, без записа на заповед. 

В чл. 10, ал. 3 от договорът е видно че страните са уговорили валидните и съществуващи обезпечения да бъдат прехвърлени ведно с вземането.

На ЧСИ П.Г. са представени и 2 броя уведомления на длъжниците за настъпилата цесия, получени съгласно отбелязването – лично от тях.

Видно от приложеното копие на протокол за обявяване на постъпили наддавателни предложения по насрочена публична продан и обявяване на купувач от 14.11.2018 г., при проведеното тайно наддаване се е явил един единствен наддавач, а именно взискателят по изпълнителното дело – цесионер на вземането, който е предложил цена за закупуването на имота с 20 % по-висока от първоначалната цена на имота, по която се провежда проданта. Тъй като други наддавачи не са се явили то М.Б. е бил обявен за купувач. 

 На 11.12.2018 г.  е изготвен атакуваният акт:  протокол за разпределение на  парична сума от публична продан от купувач-взискател.

При така очертаната фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

            Разпоредбата на чл. 495, ал. 1 от ГПК, определя че внасянето на сумата по проданта от страна на взискателя, комуто е възложен имота да става в две хипотези, а именно:

- сумата, необходима за изплащане на съразмерните части от вземанията на другите взискатели, или

- сумата, с която цената надминава неговото вземане, когато няма други взискатели. Моментът на дължимост на сумата, обаче, както повелява разпоредбата, настъпва след влизане на разпределението на сумата по публичната продан в сила. Вземането на взискателя - купувач от дължимата цена се определя именно с разпределението по чл. 495 от ГПК, поради което и правото му на прихващане възниква и може да бъде упражнено след стабилизирането на това разпределение - със сумата по разпределението съгласно разпоредбата на чл. 461 от ГПК. Именно тази норма дава право на взискателя да не внася реално по сметката на ЧСИ сумата, която му се следва за погасяване на дълга, тъй като в това е смисълът на института на прихващането.

Напълно в изпълнение на императивните норми на ГПК, ЧСИ Г. е изготвил разпределение на сумата от 138 000 лв., която взискателя е предложил, за да закупи и мота и той да му бъде възложен. Защото едва с влизане на разпределението в сила ще бъде изискуемо задължението му за внасяне на сумата от съразмерните части на другите взискатели или сумата с която цената надминава неговото вземане. Т.е. неоснователно се явява възражението на жалбоподателите, че неправилно ЧСИ е изготвил разпределение, тъй като не е имало сума, която да се разпределя. Сума подлежаща на разпределение е именно цената на имота изнесен на публична продан, а разпределението би определило евентуалната сума, която следва да се внесе от  взискателя. 

            При разглеждане на изготвеното разпределение по същество, в светлината на направените оплаквания от страна на длъжниците следва да се изтъкне и правилността на отчитане на реда на привилегиите по чл. 136 от ЗЗД. Не е спорно между страните, че вземането на ипотекарния кредитор е с привилегия от по-висок ред спрямо вземанията на държавата от други задължения на длъжниците, извън тези за данъци върху имота предмет на изпълнението, тъй като са релевирани само оплаквания в смисъл, че вземането не е преминало ведно с обезпеченията му. Това възражение е неоснователно, което твърдение ще следва да бъде обосновано с няколко аргумента – обжалването на разпределението от страна на длъжника, поради това че взискател (Държавата) не е включен в него или неговото вземане не се е ползвало с по-предна привилегия е на практика упражняване на правата на този взискател и не може да бъде възприето от съда, тъй като е процесуално недопустимо. За пълнота на изложението следва да се посочи и аргументът че изрично в чл. 10 от договора за цесия е записано, че вземането преминава в патримониума на цесионера с обезпеченията, привилегиите и принадлежностите, като ипотеката върху недвижимия имот, е изрично индивидуализирана. На следващо място тази постановка се поддържа и от законодателя, който в чл. 99, ал.1 от ЗЗД диспозитивно е закрепил това, като правило, а по изключение може да е уговорено друго, в каквато хипотеза не попада настоящия случай.

            Относно възражението за различен титуляр на вземането за разноски по изпълнителното дело, а именно такъв от длъжниците се сочи да е Първа Инвестиционна Банка АД, и оплакването, че неправилно такива са присъдени на М.Б., то това отново представлява упражняване на чужди права, и като такова касаещо правоотношение между трети лица, чужди на длъжниците не следва да се счита за годно да обоснове основателност на жалбата.

За длъжниците не съществува правен интерес да упражняват правата на цедента в изпълнителното производство. При изготвеното разпределение част от сумата отива за погасяването на такси и разноски по изпълнението, дължими от тях, а на кого съдебният изпълнител би ги възстановил или в чия полза би ги изплатил са правоотношения касаещи други страни.

С оглед на гореизложеното жалбата следва да бъде оставена без уважение.

 

Ръководен от гореизложеното съдът

 

 

                                                Р     Е     Ш     И  :

 

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от К.А.Ц. ЕГН ********** и В.Д.Ц., ЕГН ********** и двама с адрес ***, жалба против Разпределение от 11.12.2018 г. на  парична сума от публична продан от купувач-взискател, извършено по изп. д. № 20148360400684 по описа на кантората на ЧСИ П.Г., като НЕОСНОВАТЕЛНА

 

Решението подлежи на обжалване с частна жалба пред БАС в едноседмичен срок от връчването му.

                                                  

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             

 

 

                                                         ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

                                                           

                                                                              2.