Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   

 

гр.Сливен, 01.02.2019г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

          Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на първи февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                   МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                                              ЧЛЕНОВЕ:          СТЕФКА МИХАЙЛОВА

Мл.с. СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА

 

като разгледа докладваното от съдия Ст. Михайлова гражданско дело №54 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

Производството е по реда на чл.463 от ГПК.

Образувано по жалба на длъжника Н.Г.С. срещу разпределение от 10.11.2017г., предявено на 08.02.2018г. по изп.д.№3883/2017г. по описа на Частен съдебен изпълнител Г. Г., рег.№915, район на действие СлОС.

В жалбата се твърди, че обжалваното разпределение е неправилно, незаконосъобразно поради противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Жалбоподателката посочва, че връченият й протокол е с дата 10.11.2017г. и в него е посочена дата за извършване на разпределението 12.12.2017г., на която обаче такова действие не е извършвано. Следователно протоколът не отразявал действителните дати, посочената в него дата е недостоверна и само това е основание за отмяна на разпределението. На следващо място посочва, че от протокола не ставало ясно дали са били посочени всички взискатели, дали разпределената сума е послужила за удовлетворяване само на такси по изпълнителното дело или и на други вземания, дали действително таксите, които са били разпределени, са били от авансово внесени такива. Жалбоподателката твърди, че неправилно са били определени дължимите вземания съобразно разпоредбата на чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД. Жалбоподателката посочва, че част от присъединените по делото взискатели неправилно не са били включени в разпределението.Твърди, че неправилно била изчислена такса по т.26 от ТТЗЧСИ, която била включена в разпределението. Неправилно в полза на ипотекарния взискател била разпределена сумата от 67576,02лв. „главница с лихви“, доколкото привилегията на чл. 136.ал. 1 т. 3 от ЗЗД касаела само главницата. С оглед изложеното, жалбоподателката счита, че неправилно е изчислено и разпределено вземането, формирано по протокола за разпределение. Моли съда да отмени разпределението. С жалбата е направено искане за назначаване на съдебно-икономическа експертиза относно дължимите, изчислени и разпределени разноски, в т.ч. такси по ТТЗЧСИ.

В законния срок не са депозирани становища по жалбата от другите страни в изпълнителното производство. 

На основание чл.436, ал.3 от ГПК ЧСИ Г.Г. е представила обяснения, в които посочва, че жалбата е неоснователна. Посочва, че настоящата жалба изцяло преповтаря жалбата от 07.06.2017г., по която СлОС се е произнесъл с решение по гр.д.№346/2017г. Заявява, че е съобразила изцяло с постановеното от СлОС Решение №165/06.10.2017г. по гр.д.№346/2017г. и е извършил разпределението с указаната корекция на адвокатския хонорар. По всички останали възражения съдът не е констатирал нарушения при прилагане разпоредбите на чл.136 от ЗЗД, с изключение на указаното относно адвокатското възнаграждение. По отношение на възражението за разноските посочва, че не всички разноски попадат в приложното поле на чл.136, ал.1, т.1 от ЗЗД, като тя се е съобразила с разпоредбата и с указанията, дадени в ТР №2/26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС в т.6. 

От събраните по делото доказателствата, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Изпълнително дело № 20179150403883 на ЧСИ Г. първоначално е било образувано под № 20128070400273 по описа на ЧСИ Н.Д., след което е било преобразувано под №20138350400448 по описа на ЧСИ П.Р., а през 2017г. е било преобразувано по настоящия номер.

Производството е образувано по молба на „УниКредит Булбанк“ АД въз основа на изпълнителен лист от 18.05.2012г., издаден по гр.д.№6698/2012г. на Варненски районен съд, с който са осъдени длъжниците „Булгаргаз систем“ ЕООД, гр.Варна, В.Д.П. и Н.Г.С. – П. да заплатят солидарно на кредитора „УниКредит Булбанк“ АД следните суми: 227100лв., представляваща неизплатена главница по Договор за банков револвиращ кредит №6803/09.07.2007г., 29857,86лв., представляваща дължими лихви по договора за периода от 22.09.2011г. до 16.05.2012г., 3406,50лв., представляваща дължими такси по тарифата на банката, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.05.2012г. и сумата от 8871,65лв. – разноски по делото.

За обезпечаване погасяването на всички вземания /главница, лихви, разноски/ на кредитора „УниКредит Булбанк“ АД по Договор за банков кредит №6803/09.07.2007г. с нотариален акт №176, том ІІ, рег.№1538, дело №343/2007г. на съдия при КРС, вписан в СлВП при КРС с вх.№535/11.07.2007г., акт №42, том І, дело №445/2007г. е учредена договорна ипотека от ипотекарните гаранти В.Д.П. и Н.Г.С. – П. върху собствения си недвижим имот – дворно място, находящо се в с.Жеравна, общ.Котел с площ 640кв.м., съставляващо УПИ ІV-232, кв.55 по регулационния план на с.Жеравна, индивидуализиращ се по кадастралната карта с идентификатор №29283.501.158 и площ 698кв.м., ведно с построената в имота едноетажна паянтова жилищна сграда с идентификатор №29283.501.158.1.

Със Решение №3680/12.08.2011г. по гр.д.№4478 на Варненски районен съд в дял и собственост на Н.Г.С. – П. е поставен ПИ №29283.501.158, ведно със сградата. Решението е вписано в СлВП при РС – Котел на 19.09.2011г. под вх. №454, дв.вх. рег.№453 по партидата на Н.С..

С резолюция от 08.08.2012г. на ЧСИ Н.Д. като всикател по делото е присъединено ТД „Рехау“ ЕООД само по отношение на длъжника „Булгаргаз систем“ ЕООД. С протокол от 27.06.2014г. на ЧСИ П.Р. изпълнителното производство е спряно  по отношение на длъжника „Булгаргаз систем“ ЕООД, поради процедура по несъстоятелност.

С протокол от 04.08.2014г. на ЧСИ П.Р., само по отношение на длъжника Н.Г.С. – П. било присъединено вземането на взискателя Н.Г.П. по изп.д.№417/2012г. по описа на ЧСИ Н.Д..

По искане на взискателя, съдебният изпълнител е насочил принудителното изпълнение върху ипотекирания недвижим имот, собственост на ипотекарния длъжник Н.С., находящ се в с.Жеравна, описан по-горе, чрез налагане на възбрана, извършване на опис и публична продан.

При реализирана публична продан, с протокол от 05.01.2017г. на ЧСИ П.Р. за купувач на имота е обявен взискателя Н.Г.П. за сумата от 70000лв.

На 23.03.2017г. е изготвен протокол за разпределение на сумата от 70000лв., което е било предявено на страните на 31.05.2017г. Против него е била подадена жалба от длъжника Н.Г.С..

С Решение №165/06.10.2017г. по гр.д.№346/2017г. Сливенски окръжен съд е отменил разпределението от 23.03.2017г. по изп.д.№3889/2017г. по описа на ЧСИ Г., поради констатирано нарушение във включения адвокатски хонорар от 3620,83лв. при налични доказателства за действително направени разходи адв. хонорар в размер на 1832,18лв. Делото е върнато на ЧСИ Г. за изготвяне на ново разпределение, съобразно дадените указания.

Въз основа на решението и в изпълнение на дадените указания съдебният изпълнител е извършил ново разпределение по реда на чл.495 от ГПК.

С протокол за разпределение от 10.11.2017г. по изп.д.№3883/2017г. ЧСИ Г. Г. е изготвила разпределение на сумата от 70000лв., която присъединеният взискател Н.Г.П. следва да внесе по сметка на съдебния изпълнител в едноседмичен срок от влизане в сила на разпределението, като първо са описани подробно вземанията на първоначалния взискател “Уникредит Булбанк“ АД и присъединения взискател Н.Г.П., в т.ч. държавата за вземанията на ТД НАП и Община Котел за данъци и такси за продадения имот. Дължимите суми са ясно и точно описани. В протокола изрично е посочено, че е налице и друг присъединен взискател „Рехау“ ЕООД, но само по отношение на длъжника „Булгаргаз систем“ ЕООД, но същият не е включен в разпределението, тъй като се разпределят суми от публичната продан на недвижим имот, собственост на  длъжника Н.Г.С., като по отношение на длъжника „Булгаргаз систем“ ЕООД изп. производство е спряно.

След посочване на всички вземания в протокола съдебният изпълнител е направил разпределение на сумата от 70000лв., както следва: такси към ЧСИ в общ размер от 2417,81лв., от които 36лв. за изготвяне на разпределение и 2381,81лв. с ДДС пропорционална такса по т.26 от ТТЗЧСИ; на осн. чл.136, ал.1, т.1 от ЗЗД – разноски по обезпечението и принудителното изпълнение на взискателя “Уникредит Булбанк“ АД – 2928,18лв., подробно посочени по вид и размер; на осн. чл.136, ал.1, т.2 от ЗЗД вземанията на държавата за данъци върху имота – 6,17лв. за МДТ – Котел; на осн. чл.136, ал.1, т.3 от ЗЗД вземанията на ипотекарния кредитор “Уникредит Булбанк“ АД в размер на 64647,84лв. от главницата с лихва.  Посочено е че за присъединения взискател Н.Г.П. и за ТД на НАП не се изплаща сума от разпределението.

С протокола е насрочен ден и час за предявяване – 12.12.2017г. в 14,00 часа.

            На 12.12.2017г. в 14,00 часа с нарочен протокол ЧСИ Г. е констатирала нередовно връчване на съобщенията за предявяването на длъжника Н.Г.С. и длъжника В.Д.П., поради което не е предявила изготвеното разпределение, като е насрочила нова дата за предявяване на разпределението за 08.02.2018г. в 14,00лв. Разпоредено е връчване на съобщения за новото предявяване на разпределението на всички страни в производството.

            Съобщенията са редовно връчени на всички страни.

На 08.02.2018г.в 14,00 часа в кантората на ЧСИ Г. Г. за насроченото разпределение се явила само адв.Б.Д. – пълномощник на длъжниците Н.Г.С. и В.Д.П.. Изготвеното разпределение било предявено на адв. Д., в качеството й на пълномощник на двамата посочени длъжника, която е подписала протокола за предявяването.

Жалбата против разпределението от 10.11.2017г., предявено на 08.02.2018г. е подадена от длъжника Н.Г.С. чрез адв.Д. по пощата с пощенско клеймо от 12.02.2018г.

По отношение на направеното с жалбата искане за назначаване на съдебно-икономическа експертиза, следва да се посочи, че съдът намира същото за неоснователно и няма да го уважи. Искането за експертиза и поставените към нея въпроси са аналогични с тези, поставени с жалбата против разпределението от 23.03.2017г., по които СлОС в производството по гр.д.№346/2017г. по описа на съда е назначил такава и е анализирал заключението по нея, като въз основа на това е достигнал до извода само за едно нарушение при разпределението – размера на включения като разноски адвокатски хонорар на взискателя „Уникредит Булбанк“ АД и е дал нарочни указания в мотивите в тази насока. Новото разпределение е извършено в изпълнение на указанията на съда, като сумите за такси и разноски са идентични с тези по първото обжалвано разпределение, надлежно проверени от съда с помощта на вещо лице. Нови, различни въпроси към вещото лице няма поставени. Нови факти, които следва да бъдат изследвани с помощта на специални знания при проверка на новото разпределение, предмет на настоящото обжалване, няма, поради което съдът намира, че не е необходимо да назначава исканата СИЕ. Поставените въпроси, предмет на обследване са чисто правни и не са необходими специални знания, за осъществяване на проверката за законосъобразност от страна на съда върху обжалваното разпределение от 10.11.2017г., предявено на 08.02.2018г.

             От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалба е процесуално допустима като подадена в законоустановения 3-дневен срок от предявяване на разпределението, от процесуално легитимирано лице и срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител, съгласно разпоредбата на чл.462, ал.2, вр. с чл.463 от ГПК.

            Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Разпределението е акт на съдебния изпълнител, с който той определя кои притезания подлежат на удовлетворяване, какъв е редът за удовлетворяването им и каква сума се полага за пълно или частично изплащане на всяко едно от тях. Разпределението предпоставя няколко взискатели по същото изпълнение и недостатъчност на сумата, постъпила по изпълнението за цялостното удовлетворяване на всички взискатели. Присъединен по право кредитор е държавата за дължимите й данъци, публични и други вземания.

В случая обаче се касае за разпределение по чл. 495 ГПК по отношение на сума от публична продан на недвижим имот, при която взискател е обявен за купувач. В проведената публична продан обявеният за купувач е присъединеният по изпълнителното дело взискател Н.Г.П..

Съгласно разпоредбата на чл. 495 от ГПК, взискателят, обявен за купувач на имота, е длъжен в двуседмичен срок от влизане в сила на разпределението да внесе сумата, необходима за изплащане на съразмерните части от вземанията на другите взискатели или сумата, с която цената надминава неговото вземане, когато няма други всизкатели. Разпределението по чл. 495 ГПК има предварителен характер и действието му е поставено под условие, но след сбъдването му, разпределението представлява окончателен съдбен акт, в който се определят кои вземания подлежат на удовлетворяване,  какъв е редът за удовлетворяването им и каква сума се полага за пълното или частично изплащане на всяко едно от тях, както е и в общата хипотеза на чл. 460 ГПК. Това предопределя и възможността акта по чл. 495 ГПК също да подлежи на обжалване по реда на чл. 463 ГПК. Именно такова разпределение е извършила и ЧСИ Г. по въпросното изп. дело, при зачитане на привилегиите на другите взискатели по чл.136 от ЗЗД.

При разпределението съдебният изпълнител следва да отграничи привилегированите вземания и ред на привилегиите, установен в чл. 136 от ЗЗД и други закони, да подреди по реда на привилегиите привилегированите вземания, а накрая – и вземанията на хирографарните кредитори, както и да разпредели подлежащите на разпределение суми /първо на привилегированите притезания, в съответната последователност, а ако останат суми – на хирографарните притезания/. Поради това и жалбата против разпределението може да се основава само на доводи за погрешна преценка на съдебния изпълнител относно кръга на взискателите, размера на предявените от тях вземания и съответстващите им привилегии. Съдебният контрол, от своя страна, е ограничен от правомощията на съдебния изпълнител. Поради това, в производството по чл. 463 от ГПК съдът е оправомощен да разглежда само възражения за нарушения на чл. 136 от ЗЗД, чл. 458 от ГПК и чл. 459 от ГПК и да установи дали са съобразени привилегированите вземания, спазен ли е редът на привилегиите, каква част от получената при проданта сума се полага в хипотезите на съразмерно удовлетворяване на кредиторите.

В случая, към изпълнително дело №3883/2017г. по описа на ЧСИ Г. Г., рег.№915 с район на действие СлОС, е надлежно присъединено с акт на съдебния изпълнител изп. дело №417/2012г. по описа на ЧСИ Н.Д., рег.№807, с взискател Н.Г.П. само по отношение на длъжника Н.С.. Надлежно е присъединен и взискател „Рехау“ ЕООД, но само по отношение на длъжника ТД „Булгаргаз систем“ ЕООД. Присъединени са с нарочен акт и държавата за публични вземания и Община Котел за вземания за данъци и такси за конкретния продаден имот /находящ се в с.Жеравна, общ.Котел/, сумата от чиято продажба е разпределена.  

Следователно, съдът не констатира нарушения на разпоредбите на чл.458 и чл.459 от ГПК.

Съдът извърши проверка по оплакванията за процесуални нарушения на процедурата, изложени в жалбата и намира същите за неоснователни. Разпределението фактически е извършено на 10.11.2017г. и отразено в нарочен протокол от същата дата. С този протокол ЧСИ е определила ден и час за предявяването му – първоначално за 12.12.2017г. Обаче, поради нередовно съобщаване за насроченото предявяване на всички страни /нередовно е съобщаването да длъжниците В.П. и Н.С./, на 12.12.2017г. предявяване на разпределението не е извършено, а съдебният изпълнител е насрочил нов ден и час за предявяване /08.02.2018г. в 14,00 часа/, надлежно съобщен на всички страни. Целта на предявяването е да се запознаят страните с изготвеното разпределение и да им се даде възможност евентуално да направят възражения. Именно на тази втора, надлежно съобщена дата, е извършено предявяването на разпределението /фактически извършено и отразено в протокола от 10.11.2017г./, на което е присъствал пълномощника на длъжника-жалбоподател С. и е подписал протокола за предявяването. По този начин са спазени изискванията на чл.462, ал.1 от ГПК и не е налице твърдяното в жалбата недостоверно датиране, още по-малко това да води до съществено опорочаване на извършеното и надлежно предявено разпределение и да обуславя неговата отмяна на това основание.

Във връзка с възраженията на жалбоподателя за неясност на посочените суми в предявеното разпределение, съдът намира и тях за неоснователни. Както бе посочено при описване на фактическата обстановка, в протокола, съдържащ  изготвеното разпределение са посочени подробно по вид, размер, основание и взискатели всички вземания по изп. дело №3883/2017г. и по присъединеното такова №417/2012. По описа на ЧСИ Н.Д.. Използваните съкращения за означаване само на разноски и такси /държавни и такива по Тарифата към ЗЧСИ/ са общоприети, известни и ясни. Напълно ясни и конкретни са посочените като разпределени сума за всеки отделен взискател, както и таксите за ЧСИ по вид и основание. Изрично е посочено, че присъединеният по делото взискател „Рехау“ ЕООД няма да бъде включен в разпределението, тъй като той е такъв само по отношение на длъжника „Булгаргаз систем“ ЕООД /спрямо него производството е спряно/ и се разпределят суми от публичната продан на имот, собственост на длъжника Н.С..

Съдът намира за неоснователно и възражението за неспазване на установения в чл.136 от ЗЗД ред на привилегиите. Съгласно чл. 460 от ГПК, ако събраната по изпълнителното дело сума е недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели, съдебният изпълнител извършва разпределение, като най-напред отделя суми за изплащане на вземанията, които се ползват с право на предпочтително удовлетворение. Остатъкът се разпределя между другите вземания по съразмерност. В чл. 136 от ЗЗД се регламентира редът на удовлетворение на вземанията и съгласно този текст се ползват с право на предпочтително удовлетворение в реда, по който са изброени, посочените вземания.

При изготвяне на обжалваното разпределение, съдът не констатира нарушения на императивните разпоредби относно реда на привилегиите. Правилно и законосъобразно са определени първо вземанията по чл.136, ал.1, т.1 от ЗЗД относно вземанията за разноски по обезпечаването и по принудителното изпълнение, след това тези по втория ред по чл.136, ал.1, т.2 от ЗЗД – вземанията за данъци върху продадения имот. Следва да се отбележи, че ЧСИ Г. се е съобразила изцяло със задължителните указания относно определянето на разноските по първия ред на привилегиите, дадени в ТР №2/26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС /т.6/, както и със задължителните указания, дадени от СлОС с Решение №165/06.10.2017г. по в.гр.д.№346/2017г. Настоящата инстанция не констатира нарушения при определяне на вземанията по този ред, както и по втори ред на привилегиите.

На трето място правилно е определено и вземането на привилегирования взискател „Уникредит Булбанк“ АД по чл.136, ал.1, т.3 от ЗЗД. Вземането на ипотекарния кредитор е привилегировано по реда на чл. 136, ал.1, т. 3 ЗЗД от стойността на ипотекирания имот. Щом публичната продан се извърши, ипотеката се обръща в право върху цената, която ипотекарния кредитор има право да получи за вземането си към длъжника. Това негово право е преди правото на всички останали кредитори. То се разпростира обаче само за вземането, обезпечено с ипотека върху недвижимия имот, предмет на изпълнението и само върху стойността, която е получена от публичната продан на същия. В случая безспорно цялото вземане /в т.ч. главница, лихви, комисионни и разноски/ на банката кредитор по договора за кредит, описан във фактическата част на решението, е обезпечено с учредената ипотека върху продадения при публичната продан недвижим имот. Поради това правилно е определена и посочена от ЧСИ Г. в трети ред на привилегиите сумата, дължима от взискателя, обявен за купувач спрямо привилегирования кредитор „Уникредит Булбанк“ АД.

Тъй като сумата от публичната продан не е достатъчна да покрие всички вземания по изпълнителното дело, то са погасени вземания само по първите три реда на привилегиите по чл.136, ал.1 от ЗЗД, като само частично е погасено вземането по третия ред на привилигорования кредитор „Уникредит Булбанк“ АД. Поради изчерпване на сумата, подлежаща на разпределение, не са предвидени суми за следващите по ред кредитори, в т.ч. хирографарните, какъвто е присъединения взискател Н.Г. /обявена за купувач на имота/. Правилно не е разпределена сума за взискателя „Рехау“ ЕООД, за който бе посочено, че е само такъв, присъединен само по отношение на другия длъжник /“Булгаргаз систем“ ЕООД/ и неговото вземане не е обезпечено с продадения недвижим имот.

Следователно, частният съдебен изпълнител е съобразил и приложил императивните разпоредби на чл.460, вр. с чл.495 от ГПК, вр. чл.136 от ЗЗД, като е съобразил привилегиите по императивно установения ред /чл.136 от ЗЗД/.

С оглед изложеното, съдът не установи да са допуснати нарушения на процесуалните правила и приложимите императивни материалноправни норми при извършване на разпределението по чл.495 от ГПК, поради което намира, че същото е правилно и законосъобразно, а подадената против него жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение. 

По тези съображения, съдът  

 

Р    Е    Ш    И:

 

           ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на длъжника Н.Г.С. с ЕГН **********, подадена чрез адв. Б.Д. *** срещу разпределение от 10.11.2017г., предявено на 08.02.2018г. по изп.д.№3883/2017г. по описа на Частен съдебен изпълнител Г. Г., рег.№915, район на действие СлОС, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

 

Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд – Бургас в едноседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                            

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     

 

 

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                              2.