Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №27

 

гр. Сливен, 05.03.2019г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на двадесет седми февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:  

            

ПРЕДСЕДАТЕЛ:     МАРТИН САНДУЛОВ

ЧЛЕНОВЕ:  СТЕФКА МИХАЙЛОВА

Мл.с. СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА

 

при секретаря Соня Василева, като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова възз.гр. д. №59 по описа за 2019 год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против Решение №52/03.07.2018г. по гр.д.№546/2017г. на Котелски районен съд, с което е осъден М.П.Р. да заплати на Ю.М.Д. сумата от 5000лв., представляваща обезщетение за причинени на 03.04.2017г. неимуществени вреди – физически болки и страдания в резултат на извършено от ответника спрямо ищцата престъпление по чл.152, ал.2, т.3, вр.ал.1, т.2, пр.1, вр. чл.28, ал.1 от НК, ведно със законната лихва, считано от деня на увреждането – 03.04.2017г. до окончателното изплащане на обезщетението, както и сумата от 3000лв., представляваща обезщетение за причинени на 03.04.2017г. неимуществени вреди от психологически характер – емоционален стрес, унижение и обида, накърняване честта и достойнството, в резултат на извършено от ответника спрямо ищцата престъпление по чл.152, ал.2, т.3, вр.ал.1, т.2, пр.1, вр. чл.28, ал.1 от НК, ведно със законната лихва, считано от деня на увреждането – 03.04.2017г. до окончателното изплащане на обезщетението. С решението е осъден ответника да заплати държавна такса в размер на 320лв. в полза на съдебната власт по сметка на КРС.

            С Решение №77/19.11.2018г. по гр.д.№546/2017г. Котелски районен съд, на осн. чл.247 от ГПК, е допълнил диспозитива на Решение №52/03.07.2018г., като  края на първия му абзац е прибавено „отхвърля разликата над присъдения размер от 5000лв. до пълния претендиран такъв от 17000лв., като прекомерно завишен.

Въззивната жалба е подадена от ищцата в първоинстанционното производство Ю.М.Д. чрез процесуалният представител адв. Х.Ч., назначена от районния съд за предоставяне на безплатна правна помощ на ищцата и с нея се атакува решението в неговата отхвърлителна част.

В жалбата си въззивницата, чрез адв. Х.Ч., твърди, че първоинстанционното решение в обжалваната отхвърлителна част е неправилно. Посочва, че по делото е безспорно установено, че на ищцата са причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, настъпили в резултат на нанесените й множество телесни увреждания, подробно описани в събраните по делото доказателства и установени от първоинстанционния съд. Счита, че определеното за тези увреждания обезщетение в размер на 5000лв. е несправедливо. Районният съд не е изложил конкретни мотиви, от които да е ясно как е формирал вътрешното си убеждение и как е приел, че определения от него размер е справедлив еквивалент за овъзмездяване на  претърпените от ищцата неимуществени вреди. Счита, че съдът е следвало да отчете възрастта на пострадалата, вида и тежестта на причинените травми, продължителността и интензитета на претърпените физически страдания. С оглед изложеното, моли съда да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и да постанови ново, с което уважи исковата претенция за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, следствие причинените телесни увреждания в пълния претендиран размер.

            С въззивната жалба не са направени искания за събиране на доказателства от въззивния съд.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е подаден отговор на въззивната жалба от другата страна.

В срока по чл.263, ал.2, вр. с ал.1 от ГПК няма подадена насрещна въззивна жалба.

В с.з., въззивницата Ю.М.Д., редовно призована, не се явява и не се представлява. По делото е постъпило писмено становище от процесуалния й представител адв. Х.Ч., която поддържа подадената въззивна жалба на съображенията изложени в нея и моли за уважаването й.

В с.з., въззиваемият М.П.Р., редовно призован, се явява лично. Няма становище по жалбата. Посочва, че няма пари и няма откъде да ги намери. След година ще излезе от затвора и пак ще работи като пастир.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед обхвата на  обжалването – и допустимо в обжалваната част.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред първоинстанционния и въззивния съд доказателства, намира, че първоинстанционното решение е частично незаконосъобразно и неправилно в обжалваната отхвърлителна част.  

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Искът, с който първоинстанционният съд е бил сезиран е за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на извършено престъпление по чл.152, ал.2, т.3, вр. с ал.1, т.2, пр.1, вр. чл.28, ал.1 от НК, разделени, както следва: в размер на 17000лв. за претърпени болки и страдания, в резултат на причинените телесни увреждания и в размер на 3000лв. за преживения психологически и емоционален стрес, унижение, накърняване честта и достойнството, с правно основание чл.45 от ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 03.04.2017г.

Първоинстанционният съд, въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти и обстоятелства, правилно е дефинирал параметрите на спора и е дал съответстващата на твърдените от ищеца накърнени права правна квалификация на предявения иск. Направил е доклад по делото, по който страните не са направили възражения. Осигурил им е пълна и равна възможност за защита в производството.

Предмет на въззивното производство е само претенцията в нейната първа част – относно обезщетението за претърпените в резултат на телесните увреждания болки и страдания и то в отхвърлената част над присъдения размер от 5000лв. до пълния претендиран размер от 17000лв.

Първоинстанционното решение в неговата уважителна част, в т.ч. за присъденото обезщетение за неимуществени вреди от психологически характер в размер на 3000лв. и за неимуществени вреди за физически болки и страдания в размер на 5000лв., като необжалвано е влязло в сила. 

Съдът намира въззивната жалба за частично основателна.

Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.1 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Непозволеното увреждане е сложен юридически факт, състоящ се от следните пет елемента: деяние /действие или бездействие/, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и причинената вреда и вина.

Съгласно разпоредбата на чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Поради това, с оглед влязлата в сила Присъда №152 от 11.09.2017г. по НОХД №916/2017г. на Сливенски районен съд, съдът приема за безспорно установено извършването на деянието от страна на ответника, като на 03.04.2017г. се съвкупил с лице от женски пол - Ю.М.Д., като я принудил към това със сила.

С оглед посочените, като установени на база прилагане разпоредбата на чл.300 от ГПК, обстоятелства, остава по делото да бъде установена причинената вследствие на престъпното деяние вреда и причинната връзка между нея и деянието. В тази насока, въззивният съд споделя правните изводи на първоинстанционния съд и препраща към тях.

Основният елемент на непозволеното увреждане е вредата. Без наличие на такава не може да се говори за непозволено увреждане. Вредата се схваща като промяна чрез смущение, накърняване и унищожаване на благата на човека, представляващи неговото имущество, права, телесна цялост и здраве, душевност и психическо състояние. Съгласно разпоредбата на чл.51, ал.1 от ЗЗД обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В случая се твърдят причинени неимуществени вреди, свързани с увреждане на телесната цялост и здраве на ищцата, пострадала от извършеното противоправно деяние – престъпление.

От заключението на назначената и изслушана от първоинстанционния съд съдебно-медицинската експертиза се установява по безспорен начин, че в резултат на деянието на ответника, ищцата е получила множество масивни синкавоморави кръвонасядания в областта на челото; двустранен периорбитален хематом с болезнен травматичен оток на тъканите; разкъсно-контузна рана в областта на лявата половина на челото; разкъсно-контузна рана и в областта на дясната половина на лицето; множество кръвонасядания и болезнени подутини в областта на носа, двете скулни области и в областта на двете бузи, в областта на челюстите и брадичковата област; кръвонасядания в областта на устните; охлузвания на кожата с различна форма и големина в областта на лицето; множество кръвонасядания и болезнен травматичен оток на тъканите в областта на гръбните повърхности на дланите; сътресение на мозъка, протекло с изразени вегетативни прояви, със зашеметяване и липса на пълен и ясен спомен за случилото си; кръвонасядания, зачервявания и болезнен оток на лигавицата и подлигавичните тъкани в областта на малките устни, входа на влагалището и стените на влагалището; разкъсно-контузна рана в областта на входа на влагалището; болки в областта на корема.

С оглед изложеното, съдът приема, че е установено наличието на вреда под формата на накърняване на телесната цялост и здраве на ищцата, както и наличието причинна връзка между противоправното деяние и вредата.

С оглед изложеното съдът е мотивиран и приема, че са налице всички предвидени в закона елементи на фактическия състав на непозволеното увреждане, обуславящи ангажирането на отговорността на ответника за обезщетяване на вредите, причинени на ищцата Ю.Д..

Обезщетението за неимуществените вреди се определя от съда по справедливост, съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Във всеки отделен случай размерът му следва да се определя съобразно претърпените телесни увреждания – характер, брой, отражението им върху здравето на увреденото лице, годността на увредения за нормален живот, продължителността на страданието във времето. Целта на законовата разпоредба е да се репарират в относително пълен обем претърпените болки, страдания и неудобства, които с оглед характера си, са трудно оценими.

При определяне на дължимото обезщетение, в случая, съдът взе предвид установения факт, че на Ю.Д. в резултат на деликта са причинени множество леки телесни повреди – множествени кръвонасядания в областта на лицето, разкъсно-контузни рани в областта на челото и лицето, двустранен периорбитален хематом и охлузвания в областта на лицето, сътресение на мозъка и увреждания в половата област, причинили „временно разстройство на здравето, неопасно за живота, т.е. разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.

Съдът съобрази възрастта на ищцата към момента на увреждането - 77 годишна възраст, при която възстановяването на организма от множество увреждания, дори и сами по себе си представляващи леки телесни повреди, предвид количество, местонахождение и характер, е много по-трудно, бавно и мъчително. Взе предвид характера, продължителността и интензитета на изпитваните от нея болки и страдания, като вещото лице е посочило, че при причиняване на описаните множество наранявания, пострадалата е изпитвала мъчителни болки и страдания и спрямо нея е проявена особена жестокост.

Съдът взе предвид факта, че описаните увреждания са заздравели за срок от около 2-3 седмици без съществени усложнения. При прегледа и освидетелстването обаче, вещото лице е установило, че пострадалата ищца все още изпитва болки в областта на двете половини на лицето и в областта на окосмените части на главата, които се засилват при опипване с ръка и при функционална активност на напречно-набраздената мускулатура на травмираните области на тялото.

Настоящата инстанция не следва да отчита психологичния и емоционален отзвук у пострадалата на извършеното брутално деяние, тъй като в тази насока няма подадена въззивна жалба и изложени оплаквания.

Съобразявайки посочените обстоятелства, оказващи влияние при определяне на дължимото обезщетение, съдът намира, че справедливия паричен еквивалент на причинените увреждания - неимуществени вреди, възлиза на общата сума от 10000лв.

На основание чл.84, ал.3 от ЗЗД върху обезщетението следва да се присъди и законната лихва за забава, считано от датата на увреждането – 03.04.2017г.

Като е отхвърлил предявения иск за заплащане на обезщетение на причинени неимуществени вреди – физически болки и страдания над размера от 5000лв. като неоснователен и недоказан, районният съд е постановил неправилно и незаконосъобразно решение до определения от въззивния състав като справедлив и овъзмездяващ размер от 10000лв. и в тази част следва да се отмени и вместо него съдът да постанови ново решение по същество, с което да осъди ответника да заплати на Ю.Д. допълнително сумата от 5000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие непозволено увреждане, считано от датата на увреждането – 03.04.2017г. до окончателното й изплащане. 

В останалата отхвърлителна част, над размера от 10000лв. до пълния претендиран такъв от 17000лв., първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди.

Страните не са претендирали присъждане на разноски пред първата инстанция и нямат заявена такава претенция и пред въззивната инстанция.

На основание чл.78, ал.6, вр. с чл.83, ал.1, т.4 от ГПК ответника М.Р. следва да бъде осъден да заплати в полза на съдебната власт допълнителна държавна такса в размер на 200лв. по сметка на РС – Котел и държавна такса за въззивното обжалване в размер на 100лв. по сметка на СлОС.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

ОТМЕНЯ Решение №52 от 03.07.2018г. и Решение за поправка на ЯФГ №77/19.11.2018г., неразделна част от решение №52/03.07.2018г., постановени по гр.д. №546/2017г. по описа на Котелски районен съд в частта, с която е отхвърлен като неоснователен иска по чл.45 от ЗЗД, предявен от Ю.М.Д. против М.П.Р. за заплащане на обезщетение за причинени на 03.04.2017г. неимуществени вреди – физически болки и страдания, в резултат на извършено от ответника спрямо ищцата престъпление по чл.152, ал.2, т.3, вр. ал.1,т.2, пр.1, вр. чл.28, ал.1 от НК, над размера от 5000лв. до размера от 10000лв., като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

 

ОСЪЖДА М.П.Р. с ЕГН ********** *** да заплати на Ю.М.Д. с ЕГН ********** *** допълнително /над присъдения от районния съд размер/ сумата от 5000лв. /пет хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди - претърпените в резултат на телесните увреждания болки и страдания, вследствие извършено от ответника спрямо ищцата на 03.04.2017г. в с.Малко село, общ.Котел престъпление по чл.152, ал.2, т.3, вр. ал.1,т.2, пр.1, вр. чл.28, ал.1 от НК, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 03.04.2017г. до окончателното й изплащане.

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение №52 от 03.07.2018г. и Решение за поправка на ЯФГ №77/19.11.2018г., неразделна част от решение №52/03.07.2018г., постановени по гр.д. №546/2017г. по описа на Котелски районен съд в останалата обжалвана отхвърлителна част.

 

 

ОСЪЖДА М.П.Р. с ЕГН ********** *** да заплати в полза на съдебната власт по сметка на Котелски районен съд допълнителна държавна такса в размер на 200лв.

 

ОСЪЖДА М.П.Р. с ЕГН ********** *** да заплати в полза на съдебната власт по сметка на Сливенски окръжен съд държавна такса за въззивното обжалване в размер на 100лв.

 

 

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването на препис от същото на страните, при условията на чл.280, ал.1 от ГПК.

 

 

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             

 

                                          

                                                                   ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

                                                                                          2.