Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 11.03.2019 г.

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на шести март, през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                               ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА

                                                        Мл.с.: СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА

 

                                    

При секретаря Радост Гърдева, като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 65 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

 

         Образувано е по въззивна жалба подадена от адв. С. в качеството и на процесуален представител на Р.Г.Р., с ЕГН ********** *** против решение № 233/04.12.2018г. по гр.д. № 734/2018г. на Новозагорския районен съд, с което на основание чл. 227 ал. 1 б. „ В“ от ЗЗД е бил отменен сключеният между въззивника и И.З.И. , с ЕГН ********** *** договор за дарение на недвижим имот  УПИ № III-488 в кв. 4 по ПУП на с. Кортен общ. Нова Загорас площ 1060 кв.м. , определен за жилищни нужди, обективиран в Нотариален акт № 119/19.04.2017 г. на нотариус Ж.Д.. С обжалваното решение въззивникът е бил осъден да заплати и деловодни разноски в размер на 646.86 лв. Решението е обжалвано изцяло като неправилно и незаконосъобразно.Страната счита, че предпоставките по чл. 227 ал.1 от ЗЗД не са били доказани по делото, поради което искът не е следвало да бъде уважен. Никъде по делото не било установено какви са точно нуждите на ищеца, което обстоятелство е следвало да бъде изследвано задължително. Страната счита, че дадената правна квалификация на предявения иск е неправилно определена от съда. По делото се събрали доказателства, за това , че десет години преди извършването на сделката ответникът е бил започнал да се грижи за ищеца и съдът е следвало да прецени дали се касае за обичайно или възнаградително дарение. Твърди се, че ищецът не е доказал , че е изпаднал в трайна нужда след извършване на дарствения акт вследствие, на което положението му да се е било влошило в сравнение с предишния период. Исковата молба не служела за отправено искане до надареното лице да започне да плаща издръжка, още повече , че с отговора на исковата молба ответникът бил посочил, че никога не би отказал издръжка ако такава  му бъде поискана. Моли се да се отмени обжалваното решение и де се присъдят деловодни разноски.

         В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от адв. Е., пълномощник на И.З.И. , с ЕГН ********** ***, с който жалбата е оспорена като неоснователна. Посочва се, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. От извършената по делото експертиза се било установило, че въззиваемият З. живее на месец с 232.50 лв., което представлявало половината от минимума за издръжка на човек в България – 432.33 – 434.75 лв. ( за 2018 г. и за 2017 г.). безспорно по делото било доказано и че на З. му е била отказана помощ за отопление, тъй като е бил дарил недвижимия си имот. Доказано се явявало по делото и твърдението на ищеца, че ищецът е в постоянна нужда, както и че след извършване на дарствения акт надареният е престанал да се грижи за него. Не само, че не полагал грижи за дарителя , ами надареният бил твърдял, че дарителят му дължи различни суми пари, което представлявало изключителна непризнателност от страна на надарения. В съдебната практика било прието, че подаването на искова молба представлявало „ искане за даване на издръжка“ и въпреки това до приключване на съдебните заседания ответникът не бил изразил съгласие да дава издръжка. В конкретния случай ако не е било извършено дарението , въззиваемият би разполагал с целевите помощи за отопление, които в момента липсват. Моли се да се потвърди обжалваното решение, както и да се присъдят деловодни разноски.

Съдът е отхвърлил доказателствените искания на въззивната страна като преклудирани.

В с.з. въззивникът редовно призован се явява лично и с адв. С., която поддържа въззивната жалба на основанията изложени в нея. Моли тя да бъде уважена .По отношение на разноските посочва, че адвокатът на въззиваематастрана е назначен от НБПП и не следва д асе присъждат разноски и за двете инстанции.

В с.з. въззиваемата страна редовно призована се явява лично и с адв. Е., която оспорва въззивната жалба, поддържа депозирания отговор по нея, моли да се потвърди обжалваното решение. По отношение на разноските посочва, че действително е назначена от НБПП, но първоначалния и хонорар за пред РС – Нова Загора е бил заплатен от въззиваемия, тъй като назначаването и от НБПП е станало на един значително по – късен етап от делото, поради което разноски му се следват.

Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

Обжалваното решение е било съобщено на въззивника на 17.12.2018г. и в рамките на законоустановения четиринадесет дневен срок – на 27.12.2018 г. е била депозирана въззивната жалба.

Установената и възприета от РС – Нова Загора фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

Въззивната жалба е  редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество същата се явява неоснователна.

Пред РС – Нова Загора е бил предявен иск с правно основание чл. 227 ал.1 б.“В“ от ЗЗД за разваляне на договор за дарение поради недаване на издръжка от надарания на дарителя при съществуваща нужда на последния. Съдът намира, че дадената првна квалифисация на иска от РС е правилно определена въз основа на посоченото в изложението и в петитума на исковата молба. Твърденията на въззивника, че се касае за възнаградително дарение не се подкрепят от събраните по делото доказателства. Действително в годините преди да се извърши дарението надареният е оказвал епизодична помощ на дарителя, но никога не е ставало на въпрос, че за тази негова помощ дарителят ще му се отплати с извършването на оспорваното дарение.

За да се уважи искът по чл. 227 ал.1 б.“В“ от ЗЗД е необходимо да са налице комулативно няколко предпоставки – да съществува дарение, дарителят да се нуждае от издръжка ( да не може сам да си я осигури ) и надареният да отказва да даде издръжка на дарителя. В случая са доказани и трите изискващи се от закона предпоставки. Няма спор, че ищецът поделото е дарил единствения си недвижим имот находящ се в с. Караново на ответника , за което е бил съставен Нотариален акт № 119/19.04.2017 г. на нотариус Ж.Д..

Безспорно по делото е установена и нуждата от издръжка – за отопление на ищеца. Самият той при доходите, които получава от пенсия и от рента в размер на 232.50 лв. месечно няма как да задоволява елементарните си нужди от храна и топлина, при условие, че минимумът на дохода за издръжка за 2017г. и за 2018 г. ( според изготвената СИЕ) е в размер на 434.75 лв. / 432.33 лв. както посочват свидетелите по делото ищецът е човек, който се „ нуждае от всичко“. В тоя смисъл са показанията  на свидетелите и на ищеца и на ответника. Действително ищецът получава помощ под формата на безплатен обяд, но с това неговите нужди не се изчерпват. Както посочихме по – горе ищецът получава много ниски доходи от пенсия и рента, а и е на такава възраст ( 86 г.), в която няма как да полага труд и да се самоиздържа. Поради извършеното дарение в продължение на 5 години ищецът няма да има право да получава помощи за отопление. Зимата на 2017 г. и на 2018 г. той е изкарал без средства за гориво и единственото отопление което е получил е благодарение на неговите племеници, които са единствено морално отговорни за него.

В случая ищецът не е отправил официално молба до ответника за издръжка, но депозирането на настоящата искова молба следва да се приеме за такава. Въпреки нея ответникът не е изразил съгласие и не е започнал да дава издръжка на въззиваемия. По този начин, с действията си ответникът изпълнява и последното законово изискване, а именно надареният да откаже да даде издръжка.

За пълното следва да се отбележи, че уважаването на предявения иск се обуславя от даването на издръжка / недаването на такава за времето след извършване на дарствения акт, а не преди това.

Предвид изложеното предявеният иск се явява основателен и като такъв следва да се уважи.

Тъй като правните изводи на настоящия съд съвпадат с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да се потвърди.

По отношение на разноските по делото , съдът взе предвид, че въззиваемата страна е поискала присъждане такива. Разноски са дължими за първа инстанция, тъй като са били платени от ищеца лично, но зца въззивна инстанция разноски не се следват, тъй като заплащането се осъществява от НБПП.

 

По тези съображения, съдът  

Р    Е    Ш    И:

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №233/04.12.2018г. по гр.д. № 734/2018г. на Новозагорския районен съд като правилно и законосъобразно.

 

 

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБългария.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                    2.