Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 07.03.2019 г.

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми февруари, през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                               ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА

                                                        Мл.с.: СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА

 

                                    

При секретаря Соня В., като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 69 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

 

         Образувано е по въззивна жалба, подадена от адв. Р. в качеството и на процесуален представител на Х.П.Д., с ЕГН ********** *** против решение № 1386/27.11.2018г. по гр.д. № 2728/2018г. на Сливенския районен съд, с което са били отхвърлени предявените от въззивника против И.П.С., ЕГН ********** *** искове с правно основание чл. 59 ал.9 от СК за предоставяне на родителските права по отношение на детето В.Х. Д., ЕГН **********, за определяне на режим на лични контакти със С. и за присъждане на издръжка. С обжалваното решение въззивникът е осъден да заплати деловодни разноски в размер на 350.00 лв. Решението е обжалвано изцяло.

         Страната посочва, че решението е неправилно и незаконосъобразно, както и че то е постановено в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди, че неправилно съдът е приел, че не са налице съществено изменени обстоятелства при майката при която се отглежда детето, като неправилно приел, че не е осъществено домашно насилие по отношение на детето. За да стигне до този извод съдът неправилно бил интерпретирал събраните по делото доказателства – Постановление за отказ да се образува наказателното производство, писмо от 20.06.2018 г. на ДСП – Сливен, социални доклади от 06.07.2018 г. и от 28.09.2018 г. Съдът не бил взел предвид и посоченото в докладите за родителски капацитет  - Оценка на риска, че една от основните проблемни зони е, че майката не стимулира детето да говори с баща си по телефона. Страната счита, че съдът е бил предубеден като е направил извод, че на майката не и липсва родителски капацитет да отглежда детето. Въззивникът посочва , че тъй като производството по чл.59 ал. 9 от СК е производство по спорна администрация ,съдът е следвало да определи ( макар и да не е било поискано от страните) един по – разширен режим на лични отношения между детето и бащата. Съдът не се бил съобразил с доказцателствата сочещи на силна емоционална връзка между бащата и детето , както и обстоятелството , че бащата е авторитет пред детето. В заключение страната посочва, че от събраните по делото доказателства безспорно се е установило изменение на обстоятелствата спрямо тези при които е бил определен първоначалния режим на детето ( и на упражняването на родителски права), което обосновавало основателност на предявените искове. Моли се обжалваното решение да бъде отменено и да се уважат предявените искове. Направено е искане за приемане на разширен режим на лични отношения, като освен престой при бащата в него да залегне изискването детето да общува свободно по негова преценка с бащата чрез технически средства осигуряващи звукова и зрителна връзка – телефони, компютър т.н.

         В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от адв. Х., пълномощник на И.П.С., ЕГН ********** ***, с който жалбата е оспорена като неоснователна. Посочва се, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Въпреки оплакванията на въззивника до различни институции нито една от тях не била установила спрямо детето В.да е било упражнено домашно насилие. Не били установи и белези от физическо насилие. От обясненията на майката се било установило възникването на конфликт на 24.05.2018 г. между нея и детето, но той имал епизодичен, инцидентен характер. От събраните доказателства не се било установило изменение на обстоятелствата, при които са постановени първоначалните мерки за упражняване на родителските права. Не се било установило майката да е гонила детето от дома им. Не се било установило настъпилият конфликт помежду им да представлява нейно трайно поведение, напротив тя полагала ежедневни грижи за отглеждане и възпитание на детето. При бащата детето пребивавало само кратко време през което му се осигурявали само развлечения. Първоначалното желание на детето да живее при бащата се било променило и това проличало при изслушването му в „синята стая“. ЕУсловията при които детето живеело и се възпитавало не се били променили съществено при нито един от двамата родители, но социалната среда при майката била по – добра, тъй като се подпомагала от родителите си, а при бащата детето ставало свидетел на грубото му отношение спрямо майка му. Моли се обжалваното решение да бъде потвърдено . Страната счита, че е недопустимо пред въззивната инстанция да се иска разширание на режима на лични контакти.

         В с.з. въззивникът Д., редовно призован се явява лично и с адв.Р., която поддържа въззивната жалба и моли същата да бъде уважена.

         Въззиваемата С., редовно призована в с.з. се явява лично и с адв.Х., която оспорва въззивната жалба и моли да се потвърди първоинстанционното решение .

         Пред настоящата инстанция се събраха допълнителни доказателства. При изслушването на двамата родители се установи, че и двамата разполагат с добър родителски капацитет да отглеждат детето, че са привързани към него и са загрижени за бъдещето му.

         При изслушването си детето В.обясни, че и с двамата си родители се чувства добре, но предпочита да живее при майка си. Детето желае да се вижда по – често с баща си, тъй като определеното по сегашния режим време на лични контакти му е крайно недостатъчно. Детето сподели, че и при двамата родители получава допълнително грижи от страна на бабите си и дядо си, които обича. Детето споделя и с майка си и с баща си. В дома на майка си има повече приятели.

Обжалваното решение е било съобщено на жалбоподателя на 28.11.2018 г. , а въззивната жалба е била депозирана на 11.12.2018 г. в рамките на законоустановения срок.

Като взе предвид изложената по – горе фактическа обстановка , както и тази изложена подробно от РС – Сливен , съдът направи следните правни изводи :

Депозираната въззивна жалба е процесуално допустима като подадена от заинтересовано лице в рамките на законоустановения срок , разгледана по същество същата се явява неоснователна поради следните съображения:

По делото е бил предявен иск с правно основание чл. 59 ал. 9 от СК, като е било поискано от съда да се произнесе относно предоставянето на родителските права по отношение на детето В.на бащата Х.Д..

Първоначално родителските права са били предоставени на майката И.С.. Съгласно разпоредбата на чл. 59 ал. 9 от СК, ако обстоятелствата при които са били предоставени родителските права се изменят, съдът може да измени постановените по – рано мерки. В случая това означава условията при майката трайно да се влошили или условията при бащата съществено да са се подобрили.

От изготвените социални доклади е видно, че и при двамата родители съществуват добри битови условия като при майката има по – голяма възможност да се обособи отделна стая за детето. Двамата родители са работещи и загрижени за възпитанието и обучението на детето. Между тях и детето съществуват силни емоционални връзки. След завеждане на делото майката е променила отношението си към телефонните разговори между бащата и детето и сега те се провеждат ежедневно и неограничено във времето. Към момента на приключване на съдебното дирене не се установи майката да има изнервено отношение към детето или да прилага нетолерантни средства за възпитание. В този смисъл инцидентът от 24.05.2018 г. следва да се приеме изключително изолиран случай, който е без съществени последици във времето.

От изготвените социален доклад, оценка на потребностите, оценки на родителския капацитет и от разпита на свидетелите по делото се установява, че двамата родители обичат и се грижат за детето, и двамата разполагат с добър родителски капацитет, но не са настъпили нито съществени отрицателни изменения при майката, нито съществени положителни изменения при бащата, които да мотивират съда да измени първоначалното решение, с което детето е предоставено за отглеждане на майката.

         Съдът намира, че не може да измени режима на лични отношения на този етап на развитие на делото, тъй като такова искане е направено едва с въззивната жалба.

         Предвид изложеното, обжалваното решение следва да се потвърди.

         С оглед изхода на делото разноски следва да се присъдят на въззиваемата страна. Такива са доказани в размер на 200.00 лева адвокатско възнаграждение. 

 

         Предвид гореизложеното, съдът

 

 

Р  Е  Ш  И:

 

 

         ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1386/27.11.2018г. по гр.д. № 2728/2018г. на Сливенския районен съд, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

         ОСЪЖДА Х.П.Д., с ЕГН ********** *** да заплати на И.П.С., ЕГН ********** *** деловодни разноски за въззивна инстанция в размер на 200.00 ( двеста) лева адвокатско възнаграждение.

 

 

         Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБългария.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                    2.