Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 26

 

гр. Сливен, 06.03.2019 година

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРТИН САНДУЛОВ

ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА

                                                             Мл.с. СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА                    

при участието на прокурора ………и при секретаря Соня Василева , като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N 85  по описа за 2019  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 79/23.11.2018 г. по гр.д. № 570/2017 г. на Районен съд – Котел, с което е осъдена на основание на чл.45 от ЗЗД Н.Д.Х. ЕГН ********** постоянен адрес.*** да заплати на Народно читалище „Н. – 1869“ ЕИК 000583211 със седалище *********, представлявано от председателя Х.И.Д. и секретаря С.С.В. сумата от 3 676,76лв. обсебени от нея през периода от 2012 г. до 15.09.2014 г. , за което е призната за виновна с влязла в сила на 15.06.2017 г. присъда № 60/06.04.2017 г. по НОХД № 300/2017 г. на РС – Сливен за престъпление по чл. 201, вр. с чл. 26 от НК, заедно със законната лихва от 15.06.2017 г. до окончателното изпълнение на задължението и е осъдена ответницата да заплати на ищеца направените по делото разноски, както и държавни такси.

Подадена е въззивна жалба от ответницата, чрез процесуалният й представител – адв. Д., в която се твърди, че съдът неправилно е приел, че е неоснователно възражението относно разпореждането  с претендираната от ищеца сума. Сумата е била разходена единствено и само за покриването на дължимите осигуровки вследствие на увеличени осигурителни прагове. Паричните средства не са били изразходени като лични средства от въззивницата. Твърдението, че отношенията с трети лица са несъотносими с отговорността за извършеното деяние, е неправилно. Парите са били изплатени за реално положен труд на служителите на читалището и не са били отклонявани за дейности извън дейността на читалището. Поради това се иска решението да бъде отменено изцяло и да се постанови ново, с което да бъде отхвърлена претенцията.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от процесуалния представител на ищеца, в който се твърди, че районният съд е провел пълно и обемно разследване и е приобщил годни относими доказателства. Правилно съдът се позовал на обвързващата разпоредба на чл.300 от ГПК. Установена е причинно-следствената връзка между извършването на деянието, неговата противоправност, виновността на извършителя и настъпилите вреди.  Сочи се, че аргументите във въззивната жалба са неоснователни и се иска тя да бъде оставена без уважение, като бъде потвърдено първоинстанционното решение и се претендират разноски.

В жалбата и отговора не са направени нови доказателствени искания за тази инстанция.

        В с.з. за въззивницата се явява представител по пълномощие, който поддържа подадената жалба.

        В с.з. за въззиваемата страна се явява представител по пълномощие, който оспорва основателността на подадената жалба.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства и тези пред настоящата инстанция, намира, че обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

          В случая е претендирано присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди от деликт - извършено престъпление по чл.206 ал.1 от НК, за което деяние е постановена осъдителна присъда спрямо виновното за деянието лице. В наказателния процес е установено и пострадалото от престъплението лице, в случая въззиваемото читалище „Н. ***.

          Елемент от фактическия състав на престъплението обсебване представлява  установяване на конкретната стойност на присвоената вещ, доколкото размерът й има значение за правната квалификация на деянието. Престъплението е резултатно, тъй като е свързано с настъпването на конкретно увреждане на определено имуществено благо, в случая, на противозаконно присвояване на чужди движими вещи, собственост на читалище „Н. ***. То има качеството на пострадала страна от престъплението. Читалището е увредено в резултат на извършеното от въззивницата деяние, което е признато от наказателния съд за престъпление по смисъла на НК. Налице е осъществен деликт спрямо юридическото лице от страна на ответницата. Увреждането се изразява в намаляване имуществото на пострадалото дружество съизмеримо със стойността на присвоените от подсъдимата 3 676,76лв.  .Именно в това се изразяват причинените имуществени вреди. Поправянето им следва да се извърши чрез осъждането на ответницата да ги  заплати.

Съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. В този смисъл е и разпоредбата на  чл. 413, ал.2 от НПК. Вредите, настъпили от деянието, са част от обективната страна на престъплението обсебване. Претендират се само съставомерните вреди, чиито размер е установен от присъдата на наказателния съд. Пак от присъдата се установява и причинна връзка. Неоснователно е възражението на ответницата, че щом се била разпоредила и в чужд интерес с парите на читалището, не следвала да носи гражданска отговорност. Това е така, защото тя е осъществила обсебването и като осъдена за това престъпление, е материално легитимирана да отговоря по иска за обезвреда. Отношенията между ответницата (осъдена за престъпление) и третите лица са без значение за отговорността ù спрямо увреденото лице.

Следователно е налице основание да бъде ангажирана отговорността й по чл.45 от ЗЗД, предвид и пределите на задължителност на присъдата на наказателния съд за гражданския съд разглеждащ гражданскоправните последици от престъплението.

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

 

Въззиваемата страна  е претендирала разноски и такива  следва да бъдат присъдени в размер на сумата от 200 лева представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция.

 

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 79/23.11.2018 г. по гр.д. № 570/2017 г. на Районен съд – Котел.

 

ОСЪЖДА Н.Д.Х. ЕГН ********** постоянен адрес *** да заплати на Народно читалище „Н. – 1869“ ЕИК 000583211 със седалище *********, представлявано от председателя Х.И.Д. и секретаря С.С.В. сумата от 200 /двеста/ лева представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция.

        

Решението не подлежи на обжалване.

                                     

                                                

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: