Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

гр.Сливен, 22.02.2019г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

         

Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:        МАРИЯ БЛЕЦОВА                                                               ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА

Мл.с. СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА

 

като разгледа докладваното от съдия Ст. Михайлова гражданско дело №97 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

            Производството се движи по реда на чл.435 и сл. от ГПК.

            Образувано по жалба на трето лице „Веда Инвест“ ООД, с.Глуфишево и длъжниците П.Д.Б. и Й.Г.Б. срещу наложен запор на трудовото възнаграждение на длъжника Й.Б. по изп.д.№1632/2016г. по описа на ЧСИ Г.Г., рег.№915 и район на действие СлОС.  

Жалбоподателят „Веда Инвест“ ООД, с.Глуфишево чрез пълномощника адв. М. посочва, че не е налице валидно изпълнително действие с изпращане на запорното съобщение, тъй като Й.Б. не е в трудовоправни отношения с дружеството, което пък от своя страна не било регистрирано  по ДДС. Обектът на запора не бил индивидуализиран и третото лице търпи непоправими вреди към датата на налагане на запора на сметките на дружеството. Не било ясно какви са мотивите на ЧСИ за налагане на запора без надлежни доказателства за налични трудовоправни отношения.

Жалбоподателите – длъжници П.Б. и Й.Б. чрез пълномощника адв.М. посочват, че действията на ЧСИ Г. по изпращане на запорното съобщение до третото лице „Веда Инвест“ ООД, с.Глуфишево са незаконосъобразни. На първо място излагат съображения за настъпила по делото перемция и невалидност поради това на извършените изпълнителни действия. От запорното съобщение не ставали ясни мотивите на ЧСИ за налагане на запора, като е подходил бланкетно и предубедено, като действията са незаконосъобразни и невалидни. Развити са подробни разсъждения относно налагането на запор върху вещи и вземания, изтъкнато е, че е недопустим такъв върху несеквестируема потребима вещ и върху изцяло несеквестируемо вземане. Счита, че случаят е такъв и запора следва да се отмени на база несеквестируемостта. Счита, че с налагане на запора ЧСИ не се е съобразила с ТР 2/2013 от 26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС. Направено е възражение за изтекла давност, както и искане за спиране на принудителното изпълнение предвид липсата на стабилитет на издадената заповед по чл.417 от ГПК. Жалбоподателите молят съда да отмени незаконосъобразните действия и запора и да върне делото на ЧСИ с указания да прекрати производството по него на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. С жалбата се претендират разноски.

Жалбата е връчена на другите участници в изпълнителното производство, като в законоустановения срок не са постъпили писмени възражения от взискателя „ОББ“ АД, гр.София.

Постъпили са възражения от длъжника „Джорданс 2“ ООД, който развива съображения за основателност на жалбата. Изложени са възражения относно изпълнителното производство и становище относно настъпила перемция.

            На основание чл.436, ал.3 от ГПК съдебният изпълнител е изложил писмени мотиви по обжалваните действия, в които е посочил извършеното и е изложил становище за недопустимост и евентуално за неоснователност на жалбата.

От събраните по делото доказателствата, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Изпълнителното производство по изп. дело №1632/2016г. по описа на ЧСИ Г.Г., рег.№915 и район на действие СлОС е образувано на 06.10.2016г. по молба на „ОББ“ АД, гр.София против П.Д.Б. и Й.Г.Б. въз основа на изпълнителен лист от 30.08.2016г., издаден по ч.гр.д.№3658/2016г. по описа на СлРС.

С молби от 25.10.2016г. взискателят е поискал налагане на запор върху дружествените дялове на длъжниците в следните дружества: „Веда инвест“ ООД, „Джорданс“ ЕООД, „Джорданс 2“ ООД и „Еко тур 4“ ООД, както и искане за налагане на възбрани върху установени недвижими имоти, собственост на длъжниците.

На 25.10.2016г. са наложени запори върху дружествените дялове на длъжниците в посочените търговски дружества.

На 25.10.2016г. ЧСИ Г. е наложила запор върху трудовото възнаграждение на длъжника Й.Б. от „МБ – Аква груп“ ЕООД.

Наложена е възбрана върху ипотекирани недвижими имоти, вписана на 09.11.2016г.

На 23.11.2016г. е наложен запор върху банковите сметки на длъжника П.Б. в „СиБанк“ АД.

На 08.12.2016г. е наложен запор върху банковите сметки на Й.Б. в „ПИБ“ АД.

На 12.12.2016г. е наложен запор върху МПС, собственост на длъжника Й.Б..

На 06.02.2017г. е извършен опис на ипотекираните недвижими имоти, собственост на длъжниците. Публичната продан е била насрочена за периода 13.03.2017г. – 13.04.2017г., но е спряна по молба на взискателя с протокол от 22.02.2017г. на ЧСИ Г..

С молба от 05.11.2018г. длъжниците са поискали прекратяване на изпълнителното производство, поради настъпила перемпция.

С резолюция от 06.11.2018г. ЧСИ Г. е постановила отказ да бъде прекратено изпълнителното производство, който е бил обжалван от длъжниците пред СлОС.

С Решение №335/03.12.2018г. по гр.д.№534/2018г. СлОС е оставил без уважение жалбата на длъжниците П.Д.Б. и Й.Г.Б. против отказа на ЧСИ Г. за прекратяване на производството.

С молба от 08.11.2018г. взискателят е поискал налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника Й.Б. при работодател „Веда Инвест“ ООД, с.Глуфишево, като е представена справка от НОИ относно наличието на сключен на 31.10.2018г. трудов договор между Й.Б. и „Веда Инвест“ ООД, с.Глуфишево с основно трудово възнаграждение 680лв. С молбата е поискано и извършването на нова публична продан на описаните недвижими имоти.

С разпореждане от 08.11.2018г. ЧСИ Г. е наложила поискания запор върху трудовото възнаграждение на Й.Б. във „Веда Инвест“ ООД, с.Глуфишево и е назначено извършването на нова оценка на описаните недвижими имоти.

В запорното съобщение до „Веда Инвест“ ООД, с.Глуфишево изрично е посочено задължението на длъжника Б. и налагането на запор върху секвестируемата част от трудовото възнаграждение и всеки друг секвестируем доход, получаван от длъжника по трудовото правоотношение. Изрично са посочени императивните разпоредби, както и задължението на работодателя да изпрати нарочно съобщение по чл.508, ал.1 от ГПК относно вземането.

Запорното съобщение е връчено на „Веда Инвест“ ООД, с.Глуфишево на 16.01.2019г. чрез управителя К.П..

Няма данни уведомен ли е длъжника Б. и кога за наложения запор на трудовото му възнаграждение.

Жалбата против наложения запор е подадена на 22.01.2019г. от третото лице – работодател „Веда Инвест“ ООД, с.Глуфишево и длъжниците П.Д.Б. и Й.Г.Б..

            От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

І. Жалбата, подадена от третото лице – работодател „Веда Инвест“ ООД, с.Глуфишево относно налагането на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника Й.Б., инкорпорирана в жалбата на длъжниците в п.1, е процесуално недопустима и като такава следва да се остави без разглеждане. Съображенията за това са следните:

Подлежащите на обжалване действия на съдебния изпълнител, както и лицата, които са оправомощени да ги обжалват са изчерпателно посочени в разпоредбата на чл. 435 от ГПК, изм. ДВ бр.86/2017г. Трети лица могат да обжалват определени действия на съдебния изпълнител, които засягат техни права и законни интереси в хипотезите, визирани в ал.3, ал.4 и ал.5 на чл.435 от ГПК. Законът изрично забранява да се насочва принудителното изпълнение на парични вземания върху вещи, които в деня на запора или възбраната се намират във владение на трети лица, като действието, извършено в нарушение на тази забрана, е незаконно и засегнатото трето лице може да го обжалва. Забраната цели защита на третите лица при нарушение на разпоредбите на чл.465, чл.483 и чл. 523 от ГПК. Тези разпоредби се отнасят за вещи, а не за други имуществени права на длъжника или третите лица. Вземането, по своето същество, не е вещ, поради което третите лица не могат да обжалват действията на съдебния изпълнител по налагане запор върху  същото. В този случай, защитата на твърдените от третите лица права може да се осъществи по исковия ред, предвиден в разпоредбата на чл.440, ал.1 от ГПК, а не по реда на обжалване действията на съдебния изпълнител.

В случая са касае за жалбоподател – трето лице работодател, получил запорно съобщение за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника Б., получавано от трудово правоотношение, сключено с него.  Това лице не е измежду тези, които могат да подават жалба против действието на съдебния изпълнител по налагане на запора върху въпросното вземане. Не е налице нито една от хипотезите на чл.435, ал.3-ал.5 ГПК.

В случая, права на третото лице не са накърнени, то не търпи вреди от запора, неговите сметки не са запорирани /противно на становището на адв.М./. Следва да се посочи, че работодателят следва да изпълни задълженията си по чл.508, вр. с чл.512 от ГПК в едноседмичен срок от получаване на запорното съобщение, а не да обжалва налагането на запора. При изпълнение на това си задължение, следва да посочи налице ли е запорираното вземане /налице ли е сключен трудов договор с длъжника/ и останалите обстоятелства, посочени в разпоредбата на чл.508, ал.1 от ГПК. В случая изцяло недопустимо той, като трето лице се опитва да брани правата на длъжника.

Следва да се посочи само, че запорното съобщение е ясно, с посочено задължение и изрично вземането, което е запорирано и то изрично е посочено, че се каса за неговата секвестируема част. ЧСИ е посочил изрично задълженията на работодателя, като са цитирани съответните законови разпоредби.

            С оглед изложеното, съдът намира, че подадената от третото лице работодател жалба е недопустима и като такава ще я остави без разглеждане, като следва да прекрати производството по делото в тази част. С оглед недопустимостта на жалбата, същата няма да бъде разглеждана в открито съдебно заседание.

 ІІ. Жалбата, в частта, подадена от длъжниците П.Д.Б. и Й.Г.Б., с оглед, макар и общо и неясно, въведените възражения за несеквестируемост на запорираното вземане, съдът приема за допустима, като подадена в законоустановения срок /липсват данни дали и кога е уведомен длъжника за наложения запор/, от процесуално легитимирано лице и срещу подлежащи на обжалване действия на съдебния изпълнител, съгласно разпоредбата на чл.435, ал.2, т.2 от ГПК – насочване на изпълнението върху имущество, което длъжникът смята за несеквестируемо.  

            Разгледана по същество, жалбата на длъжниците е неоснователна.

            В случая се установи, че атакуваното изпълнително действие е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника Й.Б. при работодателя „Веда Инвест“ ООД, с.Глуфишево.

Твърдението на длъжника – жалбоподател относно несеквестируемостта на запорираното вземане е неясно, съдържащо само теоретични постановки, без нужната конкретика, но въпреки това съдът ще го обсъди по същество.

Съдебната практика е единна, че съгласно чл. 446, ал. 1 ГПК трудовото възнаграждение и въобще всяко /“каквото и да е“/ възнаграждение за труд, както и пенсията са частично секвестируеми, т.е. наложеният върху тях запор обхваща само секвестируемата част. В този смисъл, конкретното вземане за трудово възнаграждение и всяко друго възнаграждение на длъжника, получено срещу същата или друга работа при същия работодател - „Веда Инвест“ ООД, с.Глуфишево, попада безспорно в хипотезата на чл.446, ал.1, вр. с чл.512, ал.1 от ГПК. Категорично вземането не е измежду тия, спрямо които не се допуска принудително изпълнение - вземания за издръжка, социални плащания и др. /т.нар.абсолютно несеквестируеми вземания/.

По принцип, секвестируемата част се определя по различен начин според величината на дохода (след приспадане на дължимите върху него данъци и задължителни осигурителни вноски) и обстоятелството дали длъжникът е с деца, които той издържа.

В случая съдебният изпълнител е посочил изрично в запорното съобщение, че налага запор върху секвестируемата част от тредовото и всяко друго, свързано с него вземане на Б. от работодателя „Веда Инвест“ ООД, с.Глуфишево. С налагането на запора не са накърнени правата на длъжника, като са съобразени всички разпоредби относно несеквестируемостта.

Във връзка с възражението за липса на трудово правоотношение, следва да се отбележи, че по делото е налице официална справка, издадена от НОИ, според която е налице безспорно сключен на 31.10.2018г. трудов договор между длъжника Б. и „Веда Инвест“ ООД, с.Глуфишево. Това обстоятелство е достатъчно съдебният изпълнител да наложи поискания от взискателя запор, като третото лице следва да изпълни задължението си за уведомяване на съдебния изпълнител за обстоятелствата по чл.508 от ГПК.

По отношение на наведените възражения за настъпила по делото перемпция, поради което извършеното изпълнително действие се явява незаконосъобразно, следва да се посочи, че са неоснователни.

На първо място следва да се посочи, че за периода до 06.11.2018г. преценката за липса на настъпила перемпция е направил съда по повод жалба на длъжниците П.Д.Б. и Й.Г.Б. против отказ на ЧСИ Г. да прекрати на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК производството – Решение №335/03.12.2018г. по гр.д.№534/2018г. по описа на СлОС. С това решение, съдът е констатирал, че с извършения на 06.02.2017г. опис на ипотекираните недвижими имоти и последващите запори на трудово възнаграждение и други вземания на длъжниците, е прекъсната перемпцията, като до произнасянето по жалбата 2-годишният срок не е изтекъл.

Настоящият съдебен състав също извърши проверка на изпълнителните действия по делото и констатира, че и към настоящия момент не е изтекъл срокът по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, тъй като по делото след въпросния опис от 06.02.2017г., преди изтичане на двугодишния срок, са предприети други изпълнителни действия, прекъсващи давностния срок, съобразно задължителните указания, дадени в Тълкувателно решение №2/2013г. от 26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС. В т.ч. е и обжалвания запор на трудово възнаграждение на длъжника Б., наложен с резолюция от 08.11.2018г. и предприемане на действия по извършване на нова оценка и насрочване на публична продан на описаните ипотекирани и възбранени по делото недвижими имоти, собственост на длъжниците. Поради което съдът не констатира настъпила перемпция и съответно незаконосъобразност на обжалваното изпълнително действие, извършено преди изтичане на срока по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК и водещо само по себе си до прекъсване на давността и до започване да тече нов двегодишен срок по посочената разпоредба.

С оглед изчерпателност на изложението, следва са се посочи, във връзка с общо формулираното в жалбата възражение за погасяване на вземанията по давност и липса на влязло в сила съдебно решение относно вземанията, че тези възражения в случая, в производството по обжалване действията на съдебния изпълнител, са ирелевантни, неотносими, като са предмет на отделно исково производство и съдът няма да ги обсъжда.

С оглед изложеното, подадената жалба в нейната процесуално допустима част – тази, подадена от длъжниците П.Д.Б. и Й.Г.Б., се явява изцяло неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.

С оглед изхода на спора по жалбата, на жалбоподателите не се дължат разноски.

Ръководен от изложеното, съдът

 

Р    Е    Ш    И :

 

            ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „Веда Инвест“ ООД, ЕИК 119671886, със седалище и адрес на управление: **********против налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника Й.Б., получавано от работодателя-жалбоподател по изп.д. №1632/2016г. по описа на ЧСИ Г.Г., рег.№915 и район на действие СлОС, като НЕДОПУСТИМА.

 

            ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№97/2019г. по описа на  Сливенски окръжен съд тази му част – относно жалбата на работодателя „Веда Инвест“ ООД, с.Глуфишево против наложен запор на трудовото възнаграждение на длъжника Й.Б. по изп.д. №1632/2016г. по описа на ЧСИ Г.Г., рег.№915 и район на действие СлОС, като НЕДОПУСТИМО.

 

 

            ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на длъжниците П.Д.Б. с ЕГН ********** и Й.Г.Б. с ЕГН **********,*** против действията на ЧСИ Г.Г., рег.№915 и район на действие СлОС по изп.д. №1632/2016г. по нейния опис, изразяващи се в налагане на запор върху трудовото възнаграждение на Й.Б., получавано от работодателя „Веда Инвест“ ООД, с.Глуфишево,  с разпореждане от 08.11.2018г., като НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

 

 

Решението, в частта, имаща характер на определение, с която е оставена без разглеждане жалбата на третото лице – работодател и производството е прекратено, може да бъде обжалвано в едноседмичен срок от съобщаването му на страните и жалбоподателя „Веда Инвест“ ООД, с.Глуфишево пред Бургаски апелативен съд.

 

В останалата част, решението е окончателно.

 

 

                                                   

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                          

 

 

                                                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                           2.