Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 42

 

гр. Сливен, 04.04.2019 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди и деветнадесета година в състав:               

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА

Мл.с.СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА

 

при секретаря Ивайла Куманова, като разгледа докладваното от съдия Алексиева в.гр.д. № 102 по описа за 2019 год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против Решение № 3/03.01.2019 г. по гр.д.№ 4716/2018 г. на Сливенски районен съд, с което е осъдена Община Сливен, с ЕИК *****, с адрес гр. Сливен, ул. „Цар Освободител“ № 1, да заплати на Й.И.В. ЕГН **********,***, сумата от 1392 лв., представляваща причинени вреди на лек автомобил в резултат на попадане в неравност на пътното платно на 28.05.2018 г., ведно със законна лихва, считано от 28.05.2018 г. до окончателното изплащане на задължението и разноски в размер на 407,30 лв.

            Въззивната жалба е подадена от ответника в първоинстанционното производство Община Сливен и с нея се обжалва посоченото първоинстанционно решение в цялост.

            Въззивникът – ответник в първоинстанционното производство, основава твърденията си за порочност на постановения от СлРС акт, на следното: релевира оплаквания, че първоинстанционното решение е неправилно и незаконосъобразно. Счита, че изводите на съда са неправилни, тъй като свидетелят бил заинтересована страна в процеса и не следвало да се кредитират неговите показания. Въвежда се оплакване, че не е доказана причинно-следствената връзка на твърдяното ПТП и настъпилите вреди. Липсвало доказателство за състоянието на водача по време на произшествието,  липсвал протокол за ПТП. Сочи се, че водачът не е спазвал правила за движение, тъй като не бил обърнал внимание на дупката на пътя и поради това настъпил вредоносния резултат. Аргументира се, че на Общината не може да се вмени вина, тъй като с възлагане на СМР е подходила с грижа на добър стопанин. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.    

            С въззивната жалба не са направени искания за събиране на нови доказателства.

В законоустановения срок от въззиваемата страна е постъпил отговор на въззивната жалба, с който ищецът по първоинстанционното производство, чрез пълномощника си, оспорва въззивната жалба и изложените в нея съображения като неоснователни. Аргументира се обоснованост на атакувания съдебен акт от гледна точка на показанията на ангажирания свидетел. Сочи се пропуск на ответника да ангажира назначаване на авто-техническа експертиза в съответния процесуален момент и доказаност на елементите от деликтната отговорност.  Моли се решението на първоинстанционния съд да бъде потвърдено. Претендират се разноски.

В с.з., въззивникът Община Сливен, с ЕИК *****, с адрес гр. Сливен, ул. „Цар Освободител“ № 1, се представлява от юрк. М., която поддържа подадената жалба, като моли за уважаването й и постановяване на решение, с което следва да се отхвърлят предявените претенции.  Прави искане за разноски.

Въззиваемият Й.И.В. ЕГН **********,***, редовно призован в съдебно заседание не се явява, представлява се от адвокат, който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Посочва, че развитите доводи са неоснователни и моли за потвърждаване на решението на първата инстанция. Представя списък на разноски.   

Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

Въззивният съд намери въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

Съдът извърши служебна проверка на обжалваното решение по реда на чл. 269 от ГПК и констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е незаконосъобразно.

 Този състав на контролиращата инстанция счита, че формираната от Районния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, препраща към нея. Тъй като доказателствата са правилно анализирани и оценени, то не следва да се преповтаря техния анализ.

Въз основа на установеното от фактическа страна, настоящия състав на СлОС прави следните правни изводи:

Правилно първоинстанционният съд е квалифицирал предявената претенция по чл. 49 от ЗЗД. За да бъде ангажирана гаранционно обезпечителната, безвиновна отговорност на възложителя по чл. 49 от ЗЗД то следва да са налице няколко кумулативни предпоставки а именно, елементите на деликтната отговорност, а именно: противоправно действие или бездействие, вина на прекия причинител, която се предполага, вреди и причинно следствена връзка между извършеното и настъпването на вредите. На следващо място в тежест на ищеца е да докаже възлагането на работата, като не е необходимо да бъде установено точно кое лице е пряк причинител на увредата.

В настоящия случай от събраните доказателства и законовите разпоредби на Закона за пътищата (чл. 30) се установява, че собственик на пътя и негов стопанин е Община Сливен. Съгласно приложения договор за възлагане на СМР от 31.01.2018 г. участъка от общинския път – ул. „Михаил Колони“ е бил в ремонт. Съгласно чл. 4, на НАРЕДБА № 3 от 16.08.2010 г. за временната организация и безопасността на движението при извършване на строителни и монтажни работи по пътищата и улиците, задължение на стопанина на пътя – Община Сливен е било да обезопаси неравностите възникнали при ремонтните дейности, аварии или др. Общинната не е изпълнила задължението си, както се установява от събраните доказателства – фотоснимки и гласни такива – има неравност, но няма сигнализация или обезопасяване на същата. Вината на служителите на Общината, които не е необходимо да бъдат установявани поименно, натоварени със задачата да изпълняват горецитираните задължения, но бездействали към онзи момент, се предполага на основание чл. 45, ал. 2 от ЗЗД.

Установяват се и някои от елементите на деликта, а именно:  наличие на бездействие на служители на Общината, което е противоправно, тъй като противоречи на разписаното в Наредба № 3 задължение, увреждане – вредите са описани във фактура № 000000032/13.06.2018 г., издадена от Енев Рейсинг ЕООД, същите са установени по размер видно от стойността на всяка една от тях посочена във фактурата. Въззивникът не е ангажирал доказателства за оспорването на сочения размер и той се счита доказан. Механизъм на настъпилото увреждане – гласните доказателствени средства са годни за доказването на механизма на настъпване на ПТП, доколкото, както правилно е посочено в първоинстанционното решение не е задължително съставянето на протокол за ПТП съгласно чл. 6, т. 4 от Наредба № Із- 41 от. 12.01.2009 г., когато повредите от автомобила не са причинени от друго МПС. 

При предявен иск по чл. 49 от ЗЗД за ангажиране на гаранционно-обезпечителната отговорност на възложителя, съдът трябва да изследва и да установи дали е налице целият фактически състав на непозволеното увреждане по чл. 45 от ЗЗД, включително – дали е налице или не, изискваната от чл. 51, ал. 1 от ЗЗД, пряка и непосредствена причинна връзка между процесното противоправно поведение на делинквента и вредите по делото. (Решение № 378 от 15.01.2016 г. по гр. д. № 1629 / 2015 г. ВКС, 4ГО). По делото липсват доказателства за причинно следствена връзка между настъпилото ПТП и описаните във фактурата повреди по автомобила. В настоящия случай с доклада по делото на ищеца, правилно е разпределена доказателствената тежест за пълно и главно доказване на всеки елемент от деликта и дори е указано, че не сочи доказателства за наличие на причинно-следствената връзка между настъпилото ПТП и вредите описани в приложената по делото фактура. Не става ясно по делото дори възможно ли е те да са причинени от процесното ПТП.

 Поради липсата на този елемент от състава на отговорността, искът е следвало да се отхвърли като недоказан.

По отношение на акцесорната претенция за лихва, то съобразно изхода по главния иск следва де се отхвърли и тази претенция.

С оглед изхода на процеса пред настоящата инстанция следва да се присъдят направените в първата инстанция разноски. За ответника възниква правото на юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 3 вр. с ал. 8 ГПК във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, което с оглед фактическата и правна сложност на делото и провеждането му в едно открито заседание, следва да се определи на 100 лв., а разноските за ищеца остават така както са направени.

За въззивната инстанция право на разноски възниква за въззивника и на основание чл. 78, ал. 1 вр. с ал. 8 от ГПК и във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, поради същите съображения, юрисконсултското възнаграждение следва да се определи на 100 лв.  

Ръководен от гореизложеното съдът

 

                                               Р     Е     Ш     И  :

           

 

ОТМЕНЯ Решение № 3/03.01.2019 г. по гр.д.№ 4716/2018 г. на Сливенски районен съд като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

            ОТХВЪРЛЯ предявения от Й.И.В. ЕГН **********,*** иск с правно основание чл. 49 вр. с чл. 45 от ЗЗД, против Община Сливен, с ЕИК *****, с адрес гр. Сливен, ул. „Цар Освободител“ № 1, за заплащане на сумата от 1392 лв. , представляваща причинени вреди на лек автомобил в резултат на попадане в неравност на пътното платно на 28.05.2018 г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН

ОСЪЖДА Й.И.В.,***, сумата от 100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за първата инстанция и сумата от 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.

 

Решението не подлежи на обжалване пред ВКС.

 

 

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                            

 

 

                                                               ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

 

                                                                                     2.