Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 57

 

гр.Сливен, 12.04.2019 г.

 

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на десети април, през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                               ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА

                                                        Мл.с.: СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА                                                                      

 

 

При секретаря Пенка Спасова, като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 112 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

         Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

         Образувано е по въззивна жалба, подадена от адв. К. – Б. в качеството и на процесуален представител на ЕТ “АКАЦИЯ – ДПЖМ – М.Г.“ със седалище и адрес на управление ********** против решение № 1418/06.12.2018г. по гр.д. № 6609/2017г. на Сливенския районен съд, с което са били отхвърлени предявените от въззивника против Д.Д.Д., ЕГН ********** *** комулативно съединени искове по чл. 45 от ЗЗД за заплащане на сумата от 15 000.00 лв. – обезщетение за вреди от непозволено увреждане и по чл. 59 от ЗЗД за заплащане на сумата от 6400.00 лв.- обезщетение за ползване на недвижим имот за периода от 01.09.2013 г. до 03.01.2015 г.,ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.

         В жалбата се твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно, постановено в противоречие на процесуалните правила и необосновано. От събраните по делото доказателства – пожаротехническа експертиза се установявало, че на процесната дата – 03.01.2015 г. в сградата собственост на жалбоподателя е станал пожар, че там са се съхранявали бали, които станали причина за разрастване на пожара. От експертизата приложена към ДП 6/2015 г. се установявал и размерът на причинените щети. От свидетелските показания категорично се било установило, че до пожара ответникът е съхранявал в имота на жалбоподателя бали. Предвид на това, както и че вината при иска по чл. 45 от ЗЗД се презюмира, всички основания за уважаване на иска били доказани и съдът неправилно го бил отхвърлил. По отношение на иска по чл. 59 от ЗЗД страната посочва, че от свидетелските показания се било установило, че след изтичане на срока на договора ответникът продължавал да съхранява в сградата бали. По отношение на размера на дължимото обезщетение страната заявява, че същият е щял да бъде безспорно установен ако неоснователно не била заличена допуснатата експертиза. Моли се да се отмени обжалваното решение и да се уважат предявените искове. Претендират се деловодни разноски за двете инстанции.

         В с.з.въззивникът редовно призован, се явява лично и с адв. Б., която поддържа въззивната жалба и моли тя да бъде потвърдена. Претендира разноски.

В с.з. въззиваемия редовно призован не се явява. Представлява се от адв. Н., който оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли да се потвърди обжалваното решение. Претендира деловодни разноски.

         Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

Обжалваното решение е било съобщено на въззивника на 19.12.2018г. и в рамките на законоустановения четиринадесет дневен срок – на 21.12.2018 г. е била депозирана въззивната жалба.

Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

Въззивната жалба е редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лица с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.

По делото е предявен иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД. В разпоредбата на чл. 45 ал.1 от ЗЗД е посочено, че всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил други му. За да се уважи иска е необходимо да се докаже, че ответникът по него е извършил деяние, което е противоправно по своя характер, с това деяние да е причинена вреда – имуществена или неимуществена и да е налице причинно – следствена връзка между поведението и вредата. Необходимо е да е налице и вина у деликвента, като за това е установена законова презумция в разпоредбата н ачл. 45 ал.2 от ГПК. В настоящия случай следва да се съобрази и разпоредбата на чл.300 от ГПК, който предвижда, че влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския относно това дали е извършено деянието, неговата противопровност и виновността на дееца. В случая имаме влязла в сила присъда по НОХД 386/2015 г. по описа на СлРС, с която друго лице ( трето на спора) е признато за виновно и е осъдено за причинения пожар, в резултат на който са настъпили и настоящите щети. Тъй като имаме друго виновно лице за същото деяние, не може да се ангажира отговорността на ответника по иска. Искът се явява неоснователен и недоказан.

По отношение на предявения иск по чл. 59 от ЗЗД, съдът следва да посочи, че за да бъде уважен същия е необходимо да се установи неоснователно обогатяване от страна на ответника за сметка на ищеца. Когато искът се намери за основателен, ответникът следва да върне онова, с което се е обогатил до размера на обедняването. За да се уважи искът следва да се установят две обстоятелства - обогатяване без основание и размерът, с който ищецът е обеднял. В настоящия случай по вина на ищеца, който не е внесъл в определения срок депозит за вещо лице, по делото не е установен размерът на обедняването/обогатяването. Съдът обаче намира, че от събраните по делото доказателства не се установява по безспорен начин и обогатяване на ответника за сметка на ищеца. Не се установява категорично, че след поканата за освобождаване на наетото помещение ответникът е продължил да ползва помещението. Свидетелските показания са противоречиви, като тези на свидетелите посочени от ответника са категорични и последователни, а показанията на свидетелите на ищеца са по – общи, неясни и некатегорични. Следва да се има предвид, че първият свидетел на ищеца К. до миналата година е бил негов работник, което разколебава неговите показания като дадени от повлияно лице, а в показанията св.Славов посочва, че не си спомня в имота на ищеца да е имало бали. В същото време показанията на свидетелите на ответника са категорични – в имота на ищеца не е имало бали собственост на ответника. По този начин искът се явява недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.

Тъй като правните изводи на настоящата инстанция съвпадат с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото въззивникът следва да бъде осъден да заплати на възизваемия деловодни разноски за въззивна инстанция в размер на 600.00 ( шестстотин триста) лева..

 

По тези съображения, съдът  

 

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

         ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1418/06.12.2018г. по гр.д. № 6609/2017г., по описа на Сливенския районен съд  като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

 

         ОСЪЖДА ЕТ “АКАЦИЯ – ДПЖМ – М.Г.“ със седалище и адрес на управление ********** да заплати на Д.Д.Д., ЕГН ********** *** деловодни разноски за въззивна инстанция в размер на 600.00( шестстотин ) лева адвокатско възнаграждение.

 

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБългария.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                    2.