Р Е Ш Е Н И Е № 75

Гр.Сливен, 15.11.2019г

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,  гражданско отделение, в  публично съдебно заседание на петнадесети октомври, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

      ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ВАНЯ АНГЕЛОВА

        При секретаря Мария Тодорова, като разгледа докладваното гр.дело № 128 по описа за 2019г, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Предявени са обективно кумулативно съединени искове за заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди от непозволено увреждане,  с правно основание чл.45 ЗЗД  и цена,  съответно: 195.62 лв. и 40 000 лв., ведно с акцесорни искове по чл. 86 ал.1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от датата на увреждането 12.10.2017г до окончателното изплащане.

В исковата молба ищецът твърди, че  претърпял ПТП на 12.10.2017,  в гр. Сливен, когато ответникът при управление на л.а „Фиат“ Пунто“, с рeг. № *** **, нарушил правилата за движение по ЗДвП и по непредпазливост му  причинил средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затрудняване на движенията на левия долен крайник, както и натъртване и кръвонасядане на лявата ръка, контузия на гръдния кош, контузия на корема, повърхностни охлузвания  по гърба на пръстите на двете ръце и по предната повърхност на дясна колянна става.

Твърди, че  в резултат на настъпилото ПТП, бил откаран в ЦСМП- Сливен, където установили фактура на долен крайник. Постъпил  на лечение в  МБАЛ „Д-р И. Селимински"АД и изписан на 15.10.2017 г., с окончателна диагноза: Фрактура крурис синистри партис проксималис;

 По случая било образувано НОХД № 298/20г. на СлРС,приключило със споразумение, с което ответника  бил признат за виновен и осъден за това, че по непредпазливост му  причинил средна телесна повреда.

Твърди, че по време на болничния престой и след изписването от болницата за него се грижела дъщеря му Нина Д.. В първите две-три седмици след изписването  не можел да става от леглото, ползвал памперси. Било невъзможно и болезнено да извършва активни движения с левия крак. Не можел да се обслужва сам. В продължение на четири месеца бил постоянно в легнало положение. Едва на петия месец след раздвижване от медицинско лице и с придържане от дъщеря си е започнал да се предвижва с проходилка.Приемал обезболяващи, вследствие на залежаването получил  изключително болезнени  дикубитални рани,

          Твърди, че от описаните телесни увреждания изпитвал болки и  редица неудобства, като невъзможност в първите месеци да спи нормално.

          За лечението си направил разходи за медикаменти, превързочни материали, компреси и и др, на обща стойност 195.62лв съгласно описаните в исковата молба касови бележки и фактури.

Моли за постановяване на съдебно решение ,с което ответника бъде осъден да му заплати сумата  40 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат от ПТП на 12.10.2017г. и  сумата 195.62 лв. – обезщетение за имуществени вреди в резултат на същото ПТП, представляващи разходи за лечение, ведно със законната лихва върху двете главници, считано от датата на увреждането 12.10.2017 г. до окончателното изплащане. Претендира разноски по делото.

          Ответникът е подал отговор на  исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва предявените искове по основание и размер.

Твърди, че към датата на настъпване на ПТП, автомобилът,  който е бил управляван от ответника - л.а. марка „Фиат” модел „Пунто”, с peг. № *** **, е имал сключена застраховка „Гражданска отговорност” със ЗК"О.“, обективирана в застрахователна полица, валидна от 01.09.2017 г. до 31.08.2018г.

          Оспорва, че описаните в исковата молба травми  са  получени в причинно-следствена връзка с процесното ПТП и твърди, че ищецът е имал здравословни проблеми преди настъпване на ПТП, които са допринесли за получените травми, както и за удължаване на оздравителния период. Счита, че липсват доказателства, че твърдените увреждания реално са настъпили в резултат на ПТП-то, както и относно предприетото лечение и възстановителния процес.

 Оспорва и размера на  обезщетението за неимуществени вреди, като твърде завишен и несъобразен с принципа за справедливост.

 Оспорва размера на обезщетението за имуществени вреди и твърди, че липсват доказателства, че сумата  195.62лв е изразходена вследствие на настъпилото ПТП. Не било ясно какви са посочените превързочни материали, медицински изделия, предписани ли са от лекар и дали са именно за лечение на травмите, получени в резултат на ПТП-то.

Счита, че не са налице доказателства, че твърдените неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и неудобства са именно в резултат на настъпилият инцидент, а не на възрастта на ищеца, която към момента на настъпване на ПТП-то на 12.10.2017 г.,  бил на 89 години.

Твърди, че от представените доказателства, не ставало ясно дали пострадалият ищец  е бил  блъснат от л.а. „Пунто” с peг. № *** ** или сам е паднал, след като се е стреснал от внезапното спиране на автомобила.

Твърди, че ищецът с поведението си също е допринесъл за настъпването на ПТП, като не се е съобразил с разстоянието до приближаващото се превозно средство и неговата скорост на движение, пътната обстановка, както и че ненужно е удължил времето си за пресичане.  Следвало да се има предвид и поведението на ответника, които след настъпване на инцидента веднага оказал първа помощ на ищеца, посещавал го в болницата и се интересувал от състоянието му, съдействал и за разкриване на обективната истина по ДП.

Моли за отхвърляне на предявените искове, като неоснователни и недоказани, а в условията на евентуалност - за намаляване на размера им.

С определението по реда на чл. 140 ГПК, съдът допусна привличане на трето лице-помагач на страната на ответника, което е депозирало писмено становище по делото, с което  оспорва исковете по основание и размер. Счита, че ищецът не е доказал възникване на отговорността на ответника и елементите от фактическия състав на деликта.

          Оспорва твърденията в исковата молба относно механизма на ПТП.

          Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия ищец, който не съобразил поведението с автомобила, управляван от ответника,  с което нарушил чл. 113 и чл. 114 ал. 5 от ЗдвП, като предприел пресичане на платното за движение, без да съобрази поведението си с посоката, скоростта и траекторията на движение на приближаващия автомобил „Фиат Пунто“. Той навлязъл внезапно на платното за движение и по пози начин поставил сам себе си в опасност. Твърди, че ищецът ненужно удължил пътя и времето за пресичане на платното за движение, поради което е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, в размер на 50 %.

          Оспорва твърдените в исковата молба уреждания, като медико-биологичен характер, степента на увреждането, продължителността на оздравителния период, както и че той не  е приключил.

          Счита размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди като прекомерно завишен и несъобразен с принципа за справедливост и  трайната съдебна практика на съдилищата .

         Оспорва и обезщетението за имуществени вреди по основание и размер. Оспорва, че разходите са действително извършени от ищеца и то в причинно-следствена връзка с процесното ПТП.

          Моли исковете да се отхвърлят.  Прави възражение за прекомерност на платения от ищеца адв. хонорар.

          В с.з. ищецът, ред. призован, не се явява. Представлява се от процесуален представител, който поддържа  предявените искове и моли за тяхното уважаване. Претендира разноски по реда на чл. 38 ЗА .

В с.з. ответникът, ред. призован, не се явява.  Представлява от процесуален представител, който поддържа възраженията в отговора  на исковата молба. Моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. В условията на евентуалност, моли да бъде присъден справедлив размер на обезщетението на неимуществени вреди, като съдът намали претендирания размер. Претендира разноски съгласно списък.

В с.з. третото лице-помагач  ЗК „О. Лимитид“АД-Кипър, чрез ЗК“ О.-клон България“КТЧ, не се  представлява.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

На 12.10.2017г., в гр. Сливен, по бул. „Хаджи Димитър“,  при  управление на л.а „Фиат“ Пунто“, с рeг. № *** **, ответникът  И.Д.К. нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на ищеца А.А.Х., изразяваща се в трайно затрудняване на движенията на левия долен крайник.

По случая било образувано ДП №1142/2017г по описа на РУ-Сливен и НОХД № 298/2018г  по описа на СлРС,  приключило със споразумение,  с което  водачът на лек автомобил “ Фиат“ Пунто“, с рeг. № *** ** -   И.Д.К.  , е признат за виновен в това, че  на 12.10.2017г,  в гр. Сливен, по бул. „Хаджи Димитър“,  при  управление на л.а „Фиат“ Пунто“, с рeг. № *** **, нарушил правилата за движение по ЗДвП – чл. 20 ал.1 и ал.2 и чл. 119 ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на А.А.Х. ***, изразяваща се в трайно затрудняване движенията на левия долен крайник, като деянието е извършено на пешеходна пътека- престъпление по чл. 343 ал.1, предл. последно, б.“А“, предл. второ вр. с ал.1 и чл. 342 ал.1 НК,  като наложеното наказание  е 3 месеца лишаване от свобода, с 3 години изпитателен срок и 1 г и 6 месеца лишаване от право за управлява МПС.

         След инцидента пострадалият ищец бил откаран за лечение в МБАЛ“Д-р И. Селимински-Сливен“АД-Сливен и приет в отделението  по ортопедия и травматология, където под местна анестезия  левият му крак бил имобилизиран под формата на  гипсов крачол.

         На 15.10.2017г бил изписан от болницата с диагноза: “фрактура крутис синистри партис проксималис“, с поставен гипс на левия крак, който  носел в  продължение на четири месеца

         В резултат на ПТП, ищецът получил автомобилна травма, изразяваща се в следните телесни  увреждания: съчетана травма със засягане на гръден кош, корем, горни и долни крайници; контузия в областта на гръдния кош с умерено изразена болезненост; контузия в областта на корема с леко изразена палпаторна болка в епигастриума; контузия на лявата ръка с наличие на болезнен травматичен оток на меките тъкани и масивно кръвонасядане; повърхностни охлузвания на кожата по тръбните повърхности на пръстите на двете ръце и предната повърхност дясната колянна става; контузия в областта на колянната става и подбедрицата на левия крак с клинични и рентгенологични данни за счупване на големия и малкия пищяли в горната трета, близост до колянната става.

          Възстановителният период продължил повече от шест месеца, през които дъщерята на ищеца- св.Д.  поела изцяло обгрижването на своя баща, като се наложило да напусне работа и града, в който живее.   

         Ищецът бил  на легло и обездвижен в продължение на четири месеца, като  за  личния му тоалет и хранене  се грижела  св. Д.. 

         Първоначално  бил на памперси и с катедър, а  впоследствие поставян на тоалетен стол.  Изпитвал силни болни, особено при движение на тялото, стенел от болка , не можел да спи, пиел болкоуспокояващи.

         В резултат на продължителното носете на гипс, кракът му отекъл.

         След преглед при ортопед, на четвъртия месец гипсът бил свален и поставена шина, която ищецът носел до петия месец от инцидента.

         Въпреки това,  счупеният крак на ищеца продължавал да отича, което наложило дъщеря му вечер да маха шината и сутрин отново да се слага.

         Докато се лекувал от травмата, ищецът развил пневмония и се наложило да постъпи в болницата, придвижването до която било мъчително за него и околните, тъй като инвалидната количка, в която стоял не влизала в асансьора, а ищецът живеел на шестия етаж  и се наложило да бъде снеман до първия етаж на стол и после качван обратно.    

         В резултат на обездвижването, продължило четири месеца, ищецът  получил декубитални рани, които неговата дъщеря упорито излекувала с мехлеми и промивки със смрадлика.

         На  петия месец  от  възстановителния процес ищецът бил посещаван в дома  си от масажист, който в продължение на 1 месец, 2-3 пъти седмично, му провеждал рехабилитация, благодарение на която, проходил с помощта на  проходилка.

        Възстановителния период продължил повече от шест месеца, след които  ищецът можел да върви самостоятелно, на кратки разстояния, само пред блока, в който живее,  с помощта на бастун, който носел и преди.

        Преди инцидента също се придвижвал с бастун, но можел да излиза на разходки на по-дълги разстояния. Бил в добро здравословно състояние.

        Тъй като получил отоци на подбедриците, на 26.04.2018г бил прегледан от лекар, който  констатирал наличие на постфлебитен синдром и му назначил терапия с фурантрил, флебодия  и аспирин протект.

         Полученото счупването на двата пищяла на подбедрицата на левия крак, в тяхната горна трета, непосредствено под  колянната става, с незначителна дислокация на костни фрагменти, води до  затруднение в движенията на крака за срок не по-малък от 6-7 месеца при нормален ход на оздравителния процес и представлява трайно затруднение движенията на левия долен крайник.

         Останалите увреждания на ищеца- натъртване и кръвонасяване на лявата ръка, контузия на гръден кош, контузия на корема, повърхностни охлузвания на гърба, на пръстите на двете ръце и по предната повърхност на дясната колянна става, в своята съвкупност са му причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота и отзвучават напълно за 2-3 седмици, при нормален ход на оздравителния процес.   

         Съгласно заключението на СМЕ,всички тези увреждания са получени при  ПТП, настъпило на  12.10.2017г и са в причинна връзка с него.

          Вещото лице Д-р Ч. приема, че към настоящия момент  ищецът е възстановен от травмите, особено от най-тежката. Преди катастрофата той не е страдал от тежки и значими заболявания. Ищецът бил  в напреднала възраст, поради което всички органи и системи били с възрастови изменения. Страдал от ХОББ (хронична обструктивна белодробна болест), която непосредствено след инцидента се обострила и  бил приет на лечение в пулмологичното отделение по повод на възпалителен тласък на фиброзирал участък във връзка с ХОББ в областта на базалните участъци на десния бял дроб. Страдал и от хипертонична болест и аденом на простатната жлеза. Налице били и данни за атеросклеротични промени на съдовете и от там усложненията на вътрешните органи в тази връзка, дегенеративни изменения на костно-мускулно-нервно-ставния апарат на целия организъм.

  Според заключението на  СМЕ,  здравословното му състояние към времето на възникване на инцидента  било добро, с възрастови изменения на тялото и вътрешните органи. Костите на възрастните хора поради промени в обмяната на веществата обеднявали на калций и ставали лесно чупливи, както било в конкретния случай.  Затова не било необходимо прилагането на механичния фактор с голяма кинетична енергия на мястото на удара за да се получи счупването на подбедрицата. Това било видно от липсата на деформации по автомобила и движението на автомобила с малка скорост.  Счупванията при възрастните хора заздравявали по- бавно за разлика от по-младите индивиди.

 За лечение на травмите, ищецът заплатил сумата  195.62лв лв., от която:  70.94 лв. - стойност за закупуване на  Фраксинарин съгласно касова бележка № 6580032666/ 16.10.2017г. ;  сумата 35.50 лв- стойност. за закупен фраксипарин съгласно фактура № 6580000029 от 07.11.2017 г. ; сумата   11.70 лв- стойност. за закупуване на превързочни материали по фактура № 4004300798/ 08.11.2017 г. ; сумата  2,35 лв- стойност. за закупена  смрадлика за компреси по фактура № 6580000030 от 10.11.2017  сумата  70.00 лв- стойност на закупено  медицинско изделие – шина съгласно фактура № 0000000356/ 22.11.2017 и сумата  5,13 лв- стойност на закупени превързочни материали по фактура № 4004300843/ 09.12.2017 г

          По делото е назначена и съдебна авто-техническа експертиза, от чието заключение се установява механизма на настъпване на ПТП и техническите причини, довели до възникването му.

         Според нейното заключение, скоростта на движение на процесния автомобил, управляван от ответника, преди ПТП е около 28 км/час, а към момента на удара- около 16 км/час. Опасната зона на спиране е около 14 м.

     Водачът  на автомобила  възприел  опасността на  разстояние около 12 метра от мястото на удара, като това разстояние било изминато за време от 1,7 секунди. В този момент пешеходецът  бил на 1,5 м от мястото на удара, като общо изминатото разстояние от мястото на навлизане на платното било 6,9 м.

     Вещото лице приема, че водачът е имал техническата възможност да възприеме пешеходец по-рано. Той е предприел технически неправилни действия, като не е предприел своевременно намаляване на скоростта и спиране преди пешеходната пътека. Пешеходецът не е попаднал в опасната зона за спиране на автомобила спрямо момента на навлизане на платното за движение.От своя страна, пешеходецът е имал техническата възможност да предотврати ПТП при спиране преди коридора на движение на автомобила. Той имал техническата възможност да възприеме автомобила и го пропусне.

      Съгласно заключението на САТЕ,техническите причини, довели до възникването на ПТП са: 1/технически неправилното поведение на водача на автомобила при приближаване на пешеходна пътека без да пропусне стъпилия на нея пешеходец; 2/ закъснение с реакцията на водача на автомобила спрямо момента на навлизане на пешеходеца на платното за движение и по пешеходната пътека и 3/ технически неправилното поведение на водача при приближаване на пешеходна пътека, по която се движи престарял човек с намалени двигателни функции и с бастун.

        За управлявания от ответника автомобил е налице застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена със ЗК“О. Лимитид“-Република Кипър, гр.Никозия, оформена със застрахователна полица № BG /28/***, валидна  от 01.09.2017г до 31.08.2018г

         Горната фактическа обстановка е установена въз основа на събраните писмени  доказателства-относими, допустими и неоспорени  

         Съдът приема заключенията на изслушаните по делото съдебни експертизи , като обосновани, ясни и неоспорени.

         Кредитира показанията на разпитаните  по делото двама свидетели като  релевантни, преки и непосредствени.  

         Така приетото за установено, мотивира  следните правни изводи:

         Предявените искове с правно основание чл. 45 ЗЗД са процесуално допустими, а  разгледани по същество- основателни  и доказани.

         Те са предявени срещу деликвента, а не срещу неговия застраховател по риска „гражданска отговорност“ на автомобилистите.

         Съдът намира, че са налице всички елементи от фактическия състав на деликта/ деяние, противоправност, вина ,вреди, настъпили в причинна връзка от деянието/,за да се ангажира деликната отговорност на ответника.       

         Тъй като водачът на лекия автомобил, причинил ПТП е признат за виновен и  осъден  с влязла в сила присъда, в настоящото производство подлежат на  доказване единствено вредите, техния вид, характер и размер, както и че са настъпили в причинна връзка от същото ПТП.

         Гражданският съд е обвързан от задължителната сила  на присъдата,  респ. споразумението, одобрено по НОХД № 298/2018г на СлРС,  приравнено по правни последици на влязла в сила присъда, която съгласно чл. 300 ГПК е задължителна за гражданският съд, който разглежда гражданските последици от деянието относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Тези въпроси не могат да се пререшават в настоящото производство.

          Вредите  като вид, брой, характер и наличието на причинна връзка с процесното ПТП, са установени безспорно от заключението на  изслушаната съдебно-медицинска експертиза .

         Претърпените от ищеца неимуществените вреди, изразяващи се в значителни болки, страдания и дискомфорт в резултат на полученото при ПТП  увреждания са доказани от показанията на св.Д..

         Съобразно критерия за справедливост, установен в чл. 52 ЗЗД и трайната съдебна практика, при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, следва да се вземат предвид обективно съществуващи обстоятелства, които са различни за веки конкретен случай.

          Тези обстоятелства са: вида, броя и характера на претърпените увреждания; продължителността  и интензитет на  болките и страданията,  продължителността на  лечебния и възстановителен период; наличието на остатъчни негативни последици,  възраст на пострадалия  и др.  

В конкретния случай  ищецът е претърпял една  средни  телесна повреда, изразяваща  се във фрактура на лява подбедрица и няколко леки телесни повреди, изразяващи се предимно в натъртвания и охлузвания.

Като се има предвид, че се касае за мъж на 90г,/ към датата на ПТП- на 88г/,  който е получил една средна телесна повреда и  няколко леки телесни повреди, претърпените болки и страдания, тяхната продължителност и интензитет, дискомфорта от обездвижването, продължило общо четири месеца, получените декубитални рани от залежаването, които са изключително болезнени, продължителността на възстановителния период- около 6 месеца и че въпреки напредналата възраст е възстановен задоволително от телесните увреждания, съдът намира за справедливо парично обезщетение за неимуществени вреди сумата  40 000лв.

           В отговора на исковата молба, ответникът, а също и третото лице- помагач са направили възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, който нарушил разпоредбите на   чл. 113, чл.114 и чл.5 от ЗДвП, като предприел пресичане на платното за движение без да съобрази поведението си с посоката, скоростта и траекторията на движение на приближаващия се автомобил, като внезапно навлязъл на платното за движение и поставил себе си в опасност и допринесъл в значителна степен за съпричиняване на вредоносния резултат.

          Възражението е неоснователно.

          Релевантно за съпричиняването по смисъла на чл. 51 ал.2 ЗЗД, е само това конкретно установено поведение- действие или бездействие на пострадалия, чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди и без което не би се стигнало до настъпване на вредоностния резултат или вредоносните последици биха били в по-малък обем. Не е необходимо увреденият да е допринесъл виновно за настъпването на вредите, а е достатъчно наличието на причинна връзка между неговото действие или бездействие и вредоносния резултат.

         От заключението на съдебно-техническата експертиза се установи,  че при настъпване на ПТП-то, ищецът не е нарушил правила за движение по пътищата. Той е бил пешеходец, който е пресичал на пешеходна пътека, бавно и с бастун,  когато е бил ударен от ответника, като водач на МПС.

     Съгласно заключението на изслушаната САТЕ, причините за настъпване на пътния инцидент са  три и касаят технически неправилното поведение на водача на автомобила, който за същото поведение е признат за виновен и осъден  с влязла в сила присъда.

         Ищецът като пешеходец е имал възможност да предотврати настъпването на ПТП, като възприеме автомобила и го пропусне да мине, но той вече е бил на пешеходната пътека, когато е блъснат от автомобила, така че от негова страна няма съпричиняване на вредоносния резултат.  

        Задължение на водача на автомобила е да спре на пешеходна пътека и пропусне да премине пресичащия пешеходец, а не обратното.  

         Разпоредбата на чл. 119 ал.1 ЗДвП  вменява в задължение  на водача на пътно превозно средство, при приближаване към пешеходна пътека, да пропусне стъпилите на пешеходна пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре“. 

         Обстоятелството, че ищецът е ударен от автомобила на ответника  на пешеходната пътека е установено по делото и е елемент от присъдата.

         От заключението на САТЕ, се установи, че водачът е възприел пешеходеца, но е имало закъснение в реакцията му спрямо момента на навлизане на пешеходеца на платното за движение и по пешеходната пътека, което е  1,7 секунди, в резултат на което е настъпил и удара.    

         Вторият предявен иск е за обезщетение за имуществени вреди .

         Искът  е основателен и доказан в пълен размер на сумата 195.62лв.

         По делото се установи, че ищецът е направил разходи за лечение на най-тежката травма, която е получил - счупване на подбедрица. Закупувал е превързочни материали, шина на стойност 70лв, болкоуспояващи, аналгетици, фраксипарин, смрадлика за промивки на декубиталните рани, като за това е платил общо 195.62 лв съгласно представените по делото фактури и касови бележки, упоменати подробно  по-горе.

         Тъй като се касае за деликтна отговорност, съгласно чл. 84 ал.3 ЗЗД, върху двете обезщетения се дължи законна лихва  от  датата на увреждането- 12.10.2017г., до окончателното изплащане.

         На основание чл. 78 ал. 1 ГПК ответникът дължи на ищеца разноските по делото в пълен размер. Тези разноски включват единствено адв. хонорар, като в  договора за правна защита и съдействие е уговорено безплатна адв.защита на ищеца,  по реда на чл. 38  Закона за адвокатурата.

          Съгласно чл. 38 ал.2 ЗА, когато адвокат оказва безплатно адвокатска помощ, при уважаване на иска, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата № 1/ 09.04.2004г за минималните  размери на адв. възнаграждения, а съдът осъжда другата страна да го заплати.

          На основание чл.38 ал.2 ЗА  вр. с чл.7 ал.2 т.4 от Наредба 01/09.04.2004г, в полза на упълномощения от ищеца адвокат бива присъдено адв.възнаграждение в размер на  сумата 1730  лв.

         Ответникът дължи заплащане на направените по делото разноски за СМЕ, в размер на 200лв, платени от бюджетните средства на съда, а също и държавна такса в размер на 4% върху размера на уважения иск – 1600лв.

         На ответника не се дължат разноски с оглед изхода от процеса.

         Ръководен от гореизложеното, съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

          ОСЪЖДА И.Д.К. ***, с ЕГН- ********** и съдебен адрес *** чрез адв.Д.П., да заплати на  А.А.  Х. ***, с ЕГН- ********** ***,  офис 4, чрез адв.Т.Т.,  сумата 40 000лв /четиридесет хиляди лв/- обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания поради следните телесни увреждания: счупване на двата пищяла на подбедрицата на левия крак,  натъртване и кръвонасяване на лявата ръка, контузия на гръден кош, контузия на корема, повърхностни охлузвания на кожата на гърба, на пръстите на двете ръце и по предната повърхност на дясна колянна става,  които увреждания са получени в резултат на ПТП, настъпило на 12.10.2017г, в гр.Сливен, виновно причинено от И.Д.К., като водач на лек автомобил “Фиат Пунто“ с рег. № *** **,  както и  сумата 195.62лв/ сто деветдесет и пет лева и шейсет и две стотинки/- обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение на счупена подбедрица на левия крак, ведно със законната лихва върху двете главници, считано от датата на увреждането- 12.10.2017г до окончателното  им изплащане.

 

            ОСЪЖДА И.Д.К. ***, с ЕГН- ********** да заплати  на адв. Т.Д.Т. ,  с   ЕГН- ********** и адрес ***, офис  № 8, сумата  1730лв /хиляда седемстотин и тридесет лева/, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана по реда на чл. 38 ал.2 ЗА безплатна адвокатска помощ  на  А.А.Х.  с ЕГН - **********.

 

            ОСЪЖДА И.Д.К. ***, с ЕГН- **********, да заплати  по сметка на Сливенски Окръжен Съд сумата 200 лв, представляваща разноски по делото и държавна такса  в  размер на  1 600 лв.  

         

        Решението е постановено при участието на ЗК„О.“ Лимитид, дружество, учредено според законодателството на  Република Кипър, със седалище и адрес на управление гр.Никозия, действащо на територията на Република България чрез своя клон - ЗК„О.-клон България“КЧТ, ЕИК-***, със седалище и адрес на управление гр.София, район „Триадица“, ул.“Гоце Делчев“142-142А, в качеството му трето лице-помагач на страната на ответника.

 

 Решението  подлежи на обжалване пред Апелативен съд-Бургас, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :