Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 53

 

гр. Сливен, 11.04.2019 година

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на десети април през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                   Мл.с. СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА                         

при участието на прокурора ………и при секретаря Пенка Спасова , като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N 140   по описа за 2019  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 251/27.12.2018г.  по гр.д. № 456/2018г. на Районен съд – Нова Загора, с което е отхвърлен предявения от сдружение за напояване „Водата е живот“ със седалище и адрес на управление с. Млекарево, общ. Нова Загора, представлявано от Д.Д.Д., против В.Д.П. ЕГН ********** ***, иск с правно основание чл. 108 от ЗС за осъждане на владеещия несобственик В.Д.П. да предаде на невладеещия собственик Сдружение за напояване „Водата е живот“ владението върху 7,32дка от площта на имот № 013019 /стар/ в /нов/ 48723.13.19  в землището на с. Млекарево, общ. Нова Загора, представляващи част от действителната площ на язовир „До  летището“, собственост на сдружението, които към настоящия момент ответникът владеел без правно основание, като неоснователен и недоказан  и е осъден ищеца да заплати на ответника направените по делото разноски.

Против това решение е подадена въззивна жалба от ищеца сдружение за напояване „Водата е живот“ чрез процесуалният представител адв. Д.Г. ***, в която се твърди, че на първо място решението е неправилно. Твърди се че в случая съдът не   се е произнесъл с отделен установителен диспозитив за принадлежността на правото на собственост към патримониума на ищеца, поради което решението следва да бъде отменено. На второ място съдът неправилно е приел в мотивите, че сдружението за напояване не е собственик на претендираната част от имота.  Твърди сее, че сдружението е собственик по силата на закона. Язовир „До летището“ с площ от 81,872 дка е предаден от Община – Нова Загора на сдружението за напояване.  През 2015 г. е била извършена проверка на язовира от Басейнова дирекция „Източно беломорски район“ и регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ гр. Сливен, при която проверка сдружението е санкционирано за това, че преливника на язовира и част от предпазната дига са разрушени, като са били издадени предписания. При предприемане на действия по спазване на предписанията и при извършена проверка в архива на Държавна напоителна система – Сливен било установено, че площта  на яз. „До летището“ е по-голяма, а не както е отразена в скицата, издадена от Общинска служба по земеделие – гр. Нова Загора. Твърди се, че действителната площ на язовира е 240 дка като около 160дка от площта е обособена в различни имоти, записани като собственост на трети лица. Сочи се, че решението противоречи на решение постановено по гр. д. № 916/2016 г. по описа на НЗРС където съдът е приел, че сдружението е собственик, като е представена и приета комплексна инженерно техническа експертиза и са установени, че действителната площ на язовира попада и част в размер на 7,32 дка от площта на имота. Поради това се иска решението да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно и да бъде постановено ново, с което претенциите да бъдат уважени, като се претендират разноски за двете инстанции.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба, в който се твърди, че същата  неоснователна.  В диспозитива на решението липсва установителен диспозитив, но районният съд е приел, че ищецът не е доказал, че са налице предпоставки за уважаване на ревандикационният иск. В случая след като в мотивите е прието, че ищецът не е собственик, то решението може да бъде коригирано по реда на чл. 247 от ГПК. Позоваването на влязло в сила решение на НЗРС  няма отношение към настоящия спор, тъй като не касае същите страни по предходното решение. Развиват се съображения, че ищецът не е доказал иска си. Ищецът не е представил доказателства, че процесната нива е обект или част от обект на  хидромелиоративната инфраструктура за язовира, предназначен за напояване п,  представляващ елемент от напоителна система или технологична обособена нейна част. Не е доказано, че нивата е била включена в имуществото на прекратената организация по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Прави се разбор на  нормативната база и категорично се отрича възможността ищецът да е станал собственик на част от нивата. Собствеността върху имота е възстановена по реда на ЗСПЗЗ през 1997г. – 4 г. преди приемането на ЗСН. Поради това ответникът на законно основание е собственик на имота. На следващо място е налице  влязъл в сила план за земеразделяне и собственици на имотите са лицата посочени в него. Излагат се съображения, че трябва първо да се промени планът за земеразделяне на землището на с. Младово, като язовирът бъде записан с по-голяма площ, и едва след тази промяна земите да бъдат предадени на ищеца. Оборват се представените от ищеца документи свързани с проектносметната документация, в която  се твърди, че съдържа проект за процесния язовир и че той е с площ от 240дка. Анализират се тези доказателства и се твърди, че тя се отнася до пет различни по наименование язовири. Ищецът не е доказал, че всички посочени документи се отнасят за един и същи язовир, а не за тези пет различни. Прави се подробен анализ на заключенията на вещите лица, за да се изведе изводът, че  ищецът не е доказал дори какъв по проект е бил обемът на язовира, нито пък, че този язовир е бил изграден според проекта и въведен в експлоатация. На следващо място се развиват доводи, че правилно общината е предала на сдружението язовирът с тази площ, тъй като само тя се явява общинска собственост, а останалите  земи са реституирани като земеделски и затова към тях не може да има  задължение да бъде предадено владението. На последно място се развиват доводи, че ответникът, освен на другите посочени основания, е собственик на нивата и на основания на придобивна давност, поради което се иска да бъде потвърдено първоинстанционното решение, като се претендират разноски за въззивната инстанция. 

В жалбата и отговора не са направени  нови доказателствени искания.

В с.з., въззивникът, редовно призован, не изпраща процесуален представител по закон или пълномощие.

В с.з. въззиваемият, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства и тези пред настоящата инстанция, намира, че обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.

Ключовото оплакване на въззивника се състои в несъгласието с приетата от първостепенния съд площ на язовира, на който той е собственик, съответно – от констатацията, че спорната част от имот № 48723.13.19   – 7,32 дка, не попада в неговата територия.

Настоящият въззивен състав намира, че правилно и с оглед събраните годни, допустими и еднопосочни доказателства, съдът е приел, че площта на язовира е 81, 872 дка.

Безспорно е, че сдружението, по силата на правната норма, е станало собственик на язовир „До летището“ /представляващ по смисъла на пар. 3 от ДР на ЗСН „обект от хидромелиоративната инфраструктура на територията му“/. Спорният въпрос е какъв е обемът на правото на собственост – тоест – размерът на земната площ, върху която се простира съоръжението „язовир“.

Извод за това може да се направи въз основа на Приемо-предавателен протокол между Община Нова Загора и ищцовото сдружение по искане на последното от 2008г., и според него площта на язовира е 81,872 дка. Относно това съоръжение, още преди да стане собственост на ищеца, липсват точни данни за площта му. Най-ранната техническа документация, относима към него, е от 1969г., съгласно нея при завирен обем 480 000 куб.м. при максимална кота на водното ниво 161, 50 м., общата площ ще бъде 240 дка. Изрично следва да се подчертае, че тази документация не създава собственически права и съдържанието й е информативно, още повече, че към този момент язовирът е бил в процес на изграждане. По-късно, през 1974г., когато е взето решение от АПК с. Млекарево да се довърши насипа на язовирната стена до кота „обезпечаваща обем, съответстващ на дневен изравнител“, в новата проектно-сметна документация липсва точно посочване на площта на водоема.

Така, към момента на изготвяне, по-късно и влизане в сила на плана за земеразделяне на землището на с. Млекарево, площта на язовира е била 81, 872 дка, каквато е и отразената в титула за собственост.

Вярно е, че както е посочено и в експертизата на в.л., специалист по хидромелиорация, при максимално ниво 160, 50 м. обхванатата от заливане от водите на язовира територия е 227,77 дка. /което заключение обаче е направено само въз основа на наличната и цитирана по-горе документация/, но това в никакъв случай съдът не може да приеме за обем на правото на собственост.

Действително, съгласно пар. 1 т. 26 от ЗВ, „"принадлежащи земи на водохранилища" са земите, които се заливат при най-високо водно ниво на водохранилището, определено за преливане на водно количество с оразмерителна обезпеченост“, но понятието „принадлежащи земи“ не е идентично с понятието „язовир“. По смисъла на ЗВ – пар. 1 т. 94 "язовир" – като обект на хидромелиоративната инфраструктура - е водностопанска система, включваща водния обект, язовирната стена, съоръженията и събирателните деривации, както и земята, върху която са изградени.

Тоест – в предмета на собственост, определен в н.а. като „язовир“, не се включва и „принадлежащи земи на водохранилището“.

Разпоредбата на чл. 63 ал. 1 от Наредба №7/2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони обявява, че „необходимата площ за язовири и водоеми се определя от очертанията на чашата при максимално водно ниво на преливника, определено при условията на обезпеченост 1 на сто, като при язовирите откъм сухия откос на стената се добавя ивица, равна на 2 пъти височината на стената, мерено от петата на откоса“, което сочи, че е нужно осъществяване на процедура по техническото установяване на тази необходима площ и едва след приключването й със съответната документация, могат да се предприемат годни стъпки по придобиване на правото на собственост върху нея. Самото теоретично предположение на собственика на язовира /основаващо се на старата техническа документация/, не може да се приеме за валидно определяне на „очертанията на чашата при максимално ниво на преливника“, още повече предвид дългогодишните геофизични и ландшафтни изменения на територията и продължителното саморазрушаване на язовирната стена, съответно то нито може да даде точни параметри на тази територия, нито пък да породи право на собственост върху околните земи, попадащи в нея.

От своя страна, ответникът се легитимира като собственик на имот № 48723.13.19   , в който попада и спорният участък от 7,32 дка, с надлежни документи, за които законът предвижда възможността да създадат, признаят и удостоверят правото на собственост.

Разбира се, в настоящия процес по принцип не е необходимо да се установява, че ответникът е собственик на спорното право, сила на пресъдено нещо по този въпрос може да възникне само при предявен насрещен иск, предмет на доказване е дали то принадлежи на ищеца. Тъй като искът е положителен установителен, при отхвърлянето му не се дължи произнасяне, че той не е собственик. По тази причина и липсва „отделен установителен диспозитив на принадлежността на правото на собственост в патримониума на ищеца“, каквото е първото оплакване на въззивника и въззивният съд го счита за несъстоятелно.

Може само да се отбележи, по повод на релевирания довод за противоречие между приетото от първоинстанционния съд и мотивите на решението на НзРС по гр.д. №916/16г. по описа на НзРС относно площта на язовира, че тези мотиви са постановени по спор между ищцовото сдружение и община Нова Загора, не обвързват със СПН съда, разглеждащ настоящия спор между други страни, по който следва пряко и непосредствено да бъдат събрани доказателства, въз основа на които решаващият съд да изгради фактически констатации и да направи самостоятелно правните си изводи. В случая последните кореспондират с доказателствата, съдържащи се в събраните доказателствени средства, ценени с оглед приложимите законови разпоредби.

На последно място следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 53 от ЗСН, която повелява, че при изграждане на съоръжения и обекти за хидромелиоративната инфраструктура земите могат да бъдат отчуждавани по искане на министъра на земеделието, храните и горите по реда на Закона за държавната собственост и на Закона за опазване на земеделските земи.

Предвид изложеното дотук, въззивната инстанция счита, че правото на собственост на ищеца не се накърнява от ответника, тъй като процесната част от имота, на който той се заявява като собственик, не попада в рамките на територията, върху която се разпростира доказаното вещно право на ищеца.

Поради това искът е неоснователен и следва да се отхвърли.

   Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

Въззиваемата страна  е претендирала разноски и такива  следва да бъдат присъдени в размер на сумата от 300 лева представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция.

 

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 251/27.12.2018г.  по гр.д. № 456/2018г. на Районен съд – Нова Загора.

 

ОСЪЖДА Сдружение за напояване „Водата е живот“ със седалище и адрес на управление с. Млекарево, общ. Нова Загора, представлявано от Д.Д.Д. да заплати на В.Д.П. ЕГН ********** *** сумата от 300 /триста/ лева представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция.

 

         Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването.

                                     

                                                

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

                                                                     ЧЛЕНОВЕ: