Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  

 

гр. Сливен, 09.04.2019 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на девети април през две хиляди и деветнадесета година в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА

Мл.с.С. АЛЕКСИЕВА

 

като разгледа докладваното от съдия Алексиева в.гр.д. № 150 по описа за 2019 год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството се движи по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по постъпила на 01.02.2019 г., в Съдебно Изпълнителна Служба - Сливен, жалба от Община Сливен, ЕИК 000590654, *********, чрез процесуалния му представител по пълномощие по чл. 31, т.3 от ГПК мл. експерт А.О., против разпореждане за приключване на изп.д. № 20182230401231 по описа на СИС Сливен. 

Жалбоподателят, взискател по изпълнителното дело обжалва разпореждането, като счита, че дългът по делото не е напълно изплатен, което е мотивът за приключване на делото. Счита че безспорно е събрана сумата по изпълнителния титул  АУЗ № РА001820/25.09.2013 г., но следва да се събере и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв., като възнаграждение за лицето с юридическо образование, осъществило процесуално представителство по изпълнителното дело и редовно упълномощено с пълномощно № ОРД -01-418/14.08.2017 г. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Длъжникът по изпълнителното поризводство е търсен многократно на посочения по изпълнителното дело адрес, където са връчвани при отказ останалите съобщения по делото, но същият не е бил открит на адреса. Не е взел становище по  жалбата.

ДСИ е представил писмени мотиви, в които излага позиция, че съгласно императивната норма на чл. 78, ал. 8 от ГПК само лице на длъжност юрисконсулт има право да получи възнаграждение за правна помощ.

По допустимостта: Жалбата е подадена от лице, посочено в чл. 435 от ГПК в законоустановения срок. Като взискател по делото Община Сливен е легитимирана да обжалва приключването на изпълинтелното дело на основание чл. 435, ал.1 т. 3 от ГПК.

След като се запозна с изпълнителното дело, доводите на жалбоподателя и мотивите на съдебния изпълнител, СлОС намира следното:

По фактите:

От приложеното копие на изпълнително дело № 1231/2018 по описа на ДСИ Сливен, се установява, а и не се спори, че Община Сливен, представлявана от редовно упълномощената мл.експерт О. с пълномощно № ОРД- 01- 418/14.08.2017 г. от Кмета С.Р. е депозирала молба за принудително събиране на задълженията на С.Н.И., в размер на 426,68 лв. представляващи главница и лихви за данък върху недвижими имот и такса битови отпадъци, като прилага изпълнителен титул АУЗ № РА001820/25.09.2013 г. В молбата е направено искане за юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв. и е приложено горецитираното пълномощно, както и удостоверение за юридическа правоспособност.

Развило се е изпълнително производство, като на 15.10.2018 г. по делото са постъпили 473,03 лв. по банков път с реф. № 92228081 от същата дата с вносител С.Н.И.. На същата дата е постъпила и молба от длъжника по делото да бъде отхвърлено искането на взискателя да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв. Разпоредено е от ДСИ да бъде изключено от програмата задължението за юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв. На 23.01.2019 г. е издадено разпореждане от ДСИ, с което делото е прекратено на основание чл. 433, ал.2 от ГПК.

Същото е съобщено на страните.

По правната страна. По същество спорът по настоящото частно производство се свежда до дължимостта на възнаграждение за процесуално представителство по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК на лице с юридическо образование, което е упълномощено да представлява юридическо лице, извън случаите, когато това лице е назначено на длъжност юрисконсулт или е адвокат.

Съгласно чл. 32, т. 3 ГПК, юридическите лица могат да осъществят процесуалното си представителство по пълномощие чрез свой служител - лице, което е с тях в трудово или служебно правоотношение, при условие, че той има юридическо образование и правоспособност, независимо от характера на заеманата от него длъжност - „юрисконсулт" или друга. Според чл.78, ал.8 ГПК, в хипотеза на благоприятен за тях изход на спора, в полза на юридическите лица се присъждат като разноски възнаграждение на юрисконсулт, чийто размер се определя от съда.

Видно от гореизложеното, за процесуалното представителство по чл. 32, т. 3 ГПК е ирелевантно каква е заеманата от упълномощения служител длъжност, стига същият да има юридическо образование. Ето защо, при благоприятен за страната-юридическо лице изход на спора, свързаната с представителството от юрисконсулт отговорност по чл. 78, ал. 8 ГПК за разноските - възнаграждение в размер до максимално предвидения в чл. 37 от ЗПрП за юрисконсулт, следва да намери приложение по аналогия на закона /чл.46, ал.2 ЗНА/ и в случаите, когато представителството е осъществено не от юрисконсулт, а от друг служител с юридическо образование, в която хипотеза също не се заплаща възнаграждение на пълномощника за конкретното дело, а заплащането от юридическото лице на дължимото по трудовото или служебно правоотношение възнаграждение е ирелевантно за отговорността за съдебноделоводните разноски.

В този смисъл е и постоянната практика на върховната инстанция, а именно, че независимо от това, дали процесуалния представител на страната е на длъжност „юрисконсулт” или на друга длъжност, след като той е осъществил процесуалното представителство въз основа на редовно пълномощно, издадено от представляващия страната, след като представителят притежава юридическо образование и правоспособност, страната има право на юрисконсултско възнаграждение. Стеснителното тълкуване на разпоредбата на чл.78, ал.8 ГПК би довела до неравнопоставяне на страните, само въз основа на факта, че длъжността на процесуалния представител не е озаглавена като „юрисконсулт”, при всички останали равни изисквания и съответствия за същата длъжност (Определение № 163/05.03.2014 г. т.д. № 2638/2013 г. ВКС; Определение № 218/08.04.2015 г. ч.гр.д. № 2510/2014г. ВКС, 3ГО, Определение № 510/26.10.2017 г. по ч.гр.д. № 2346/2017 г. на ВКС, 4ГО).

Във връзка с направените изводи, според настоящата инстанция на съда, не са събрани разноски по изпълнението в размер на 50 лв. юрисконсултско възнаграждение, които е следвало да се съберат. Т.е. от внесената сума от  473,03 лв., на основание чл. 76 ЗЗД следва да се считат погасени първо разноските по изпълнението, а чак след това лихва и главница на задължението по изпълнителния титул и само ако след това изчисление дългът е погасен следва да се приключи изпълнителното дело.

Видно от изпратената покана за доброволно изпълнение към 20.08.2018 г. дългът е в размер на 576, 68 лв., като от него 57,29 лв., представляват разноски по чл. 53 от Тарифата за ДТ по ГПК и не се дължат в случай на плащане в срока на добровлно изпълнение. Т.е по делото, към момента на постъпване на сумата са били дължими най-малко 519,37 лв., (без прецизното изчисление на лихвата)  които са по малко от внесената сума, от което следва че не е изплатен дълга по делото и изпълнителното производство е следвало да продължи до пълното изплащане на задължението.

За да продължи изпълнителното производство, атакуваното разпореждане за приключване на делото следва да се отмени.

От конкретния изход на производството, следва че право на разноски възниква за частния жалбоподател който претендира юрисконсултско възнаграждение. На същия следва да се присъди такова в размер на 50 лв. съгласно чл. 37 от ЗПрП вр. с чл. 25а ал.2 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Като направени в хода на изпълнителното производство, разноските следва да се възложат на длъжника по изпълнителното дело на основание чл. 79 ал. 1 от ГПК.

Ръководен от гореизложеното съдът

                                    

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ разпореждане от 23.01.2019 г. на ДСИ Г.П., за приключване на изпълнително дело № 1231/2018 г. по описа на СИС Сливен, на основание чл. 433, ал.2 и 3 от ГПК, поради плащане на целия дълг, като НЕОСНОВАТЕЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА С.Н.И., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на Община Сливен, ЕИК 000590654, със седалище и адрес *****, сумата от 50 лв. – разноски за юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                                  ЧЛЕНОВЕ: