Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 59

 

гр.Сливен, 12.04.2019 г.

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на десети април, през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                               ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА                                                           Мл.с.: СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА

 

                                    

При секретаря Пенка Спасова, като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 155 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

 

         Образувано е по въззивна жалба, подадена от адв. Д. в качеството и на процесуален представител на С.А.А., с ЕГН ********** *** против решение № 216/21.02.2019г. по гр.д. № 6764/2018г. на Сливенския районен съд, с което жалбоподателят е бил задължен да се въздържа да извършва домашно насилие спрямо И.И.К., ЕГН **********, както и да се приближава на разстояние по – малко от 50 м. до нейното жилище, месторабота и места за социални контакти и отдих за срок от осемнадесет месеца. С обжалваното решение въззивнникът е бил осъден да заплати глоба в размер на 300.00 лв., деловодни разноски в размер на 600.00 лева и държавни такси в размер на 10.00 лв.

         Страната посочва, че решението е неправилно, постановено в противоречие с материалния закон и необосновано. Обжалваното решение не почивало на събраните по делото доказателства, същите били неправилно интерпретирани, а установените действия извършени от въззивника не представлявали домашно насилие. Съдът неправилно бил ценил показанията на св. И., тъй като той в момента съжителствал с въззиваемата. В случая депозираната декларация по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН била оспорена, поради което страната която се ползвала от нея следвало да докаже обстоятелствата, които твърди че са се случили. На следващо място се посочва, че св. Р. не бил чул въззивникът да обижда въззиваемата, но тези негови показания не били взети предвид при постановяване на решението. Страната заявява, че не са установени по делото данни за извършено домашно насилие. Моли се обжалваното решение да бъде отменено.

         В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от адв. П., пълномощник на И.И.К., ЕГН ********** ***, с който жалбата е оспорена като неоснователна. Посочва се, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. От събраните по делото доказателства категорично било установено, че на 03.12.2018 г. въззивникът е отишъл в ателието на въззиваемата и там я дърпал и наричал с обидни епитети. Страната посочва, че в случая се касае за особено производство, при което доказателствената тежест е сменена. Във връзка с това посочва, че страната която е оспорила представената п оделото декларация за осъществено домашно насилие е следвало да докаже своите твърдения, а това не било станало. Естествено било да се отдаде значение на показанията на св. И., а да не се вземе предвид казаното от св. Р., тъй като той сам бил признал, че не е присъствал в първоначалния момент на сблъсък между страните, когато се твърди , че е осъществено насилието. Посочва, се че доказателствените искания на въззивника не следва да се уважават, тъй като не са относими към спора. Моли се да се потвърди обжалваното решение и да се присъдят деловодни разноски.

В с.з. въззивникът редовно призован не се явява. Представлява се от адв.Д., която поддържа въззивната жалба и моли тя да бъде уважена . Претендира разноски.

В с.з. въззиваемата страна редовно призована  не се явява. Представлява се от адв.П., която оспорва въззивната жалба, моли да се потвърди обжалваното решение и претендира разноски.

Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

Обжалваното решение е било съобщено на въззивника на 25.02.2019г. и в рамките на законоустановения срок – на 28.02.2019 г. е била депозирана въззивната жалба.

Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства. Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

Въззивната жалба е  редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество същата се явява неоснователна.

Съгласно чл.2 ал. 1 от ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.

В исковата молба се твърди , че на 03.12.2018 г. около 13.00 часа в ******* – където се намирало ателието на въззиваемата, отишъл въззивникът и след като бил помолен да си отиде от нея започнал да събаря материалите от бюрото и , да я блъска и да я нарича с обидни думи „ курва“, „ боклук“, „ наркоманка“. Тези обстоятелства се установяват от декларацията по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН и от показанията на св.И., който е разпитан пред първоинстанционния съд. Осъществяването на тези действия представляват както физическо така и психическо насилие по смисъла на закона.

В настоящото производство доказателствената тежест е разменена и страната, която оспорва декларацията по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН, следва да установи ненастъпването на посочените в нея факти. Съдът кредитира показанията на св. И., въпреки, че към момента на даването им той се е намирал във фактическо съжителство с въззиваемата К., тъй като той е бил единственият очевидец на осъщественото насилие и това е обичайно за този вид дела. Неговите показания съответстват на посоченото в декларацията по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН от въззиваемата изцяло. По отношение на показанията на св. Р., съдът намира, че те не се отнасят пряко до момента, в който е осъществено деянието, тъй като той не е бил в ателието и е пристигнал там няколко минути по – късно, след като е бил подаден сигнал до тел. 112. Все пак следва да се вземе предвид казаното от него, че „ …ме помоли да бъда с него като свидетел, той да не е сам. Аз отказах, защото зная, какви са им отношенията и не искам да бъда въвлечен в някакви неприятности…“. Показанията му свидетелстват за това, че свидетелят е очаквал при срещата между страните да се създадат конфликти, които не е искал да вижда.

Тъй като изводите на настоящата инстанция съвпадат с тези на първоинстанционния съд обжалваното решение следва да се потвърди.

С оглед изхода на делото в полза на въззиваемата страна следва да се присъдят деловодни разноски за въззивна инстанция в размерна 400.00 лв. за адвокатско възнаграждение.

По тези съображения, съдът  

 

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № № 216/21.02.2019г. по гр.д. № 6764/2018г. на Сливенския районен съд като правилно и законосъобразно.

 

ОСЪЖДА С.А.А., с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ НА И.И.К., ЕГН ********** *** деловодни разноски за въззивна инстанция в размер на 400.00(четиристотин) лева за адвокатско възнаграждение.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                    2.