Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 83

гр. Сливен, 27.05.2019 година

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и втори май през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                           СТЕФКА МИХАЙЛОВА

при участието на прокурора ………и при секретаря Пенка Спасова, като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N 185  по описа за 2019  год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 177/14.02.2019г. по гр.д. № 1233/2018г. на РС – Сливен, с което е признато за установено, че Н.Ч.Ч. ЕГН ********** ***, представляван от назначения, на основание на чл.47 ал.6 от ГПК особен представител, дължи на „Водоснабдяване и канализация – Сливен“ ООД ЕИК 829053806 със седалище и адрес на управление **********, част от сумите за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 4135/04.12.2017г. по ч.гр.д. № 6099/2017г. на СлРС, а именно главница в размер на 79,38 лева, представляваща неплатена питейна вода за периода от 01.01.2016г. до 30.09.2017г., ведно със законната лихва за забава върху нея, считано от 30.11.2017г. до окончателното й изплащане, както и мораторна лихва за забава в размер на 6,42 лева, като са отхвърлени исковете в останалата им част за разликата над уважените до пълните претендирани размери, като неоснователни.

Против това решение е подадена въззивна жалба от особения представител на ответника, в която се твърди, че решението в частта, с която са уважени претенциите е неправилно,необосновано и незаконосъобразно. Развиват се съображения, че нито свидетелските показания, нито писмените доказателства, представени по делото обосновават дължимостта на сумите за питейна вода, тъй като не са спазени разпоредбите на Общите условия на ВиК оператора. Не е наличен протокол от длъжностно лице, подписан от лицето и един свидетел, което да даде основание изразходваното количество вода да се изчислява по реда на чл.46 от ОУ. Твърди се, че от наличните доказателства може да се приеме евентуално ,че ответникът дължи сумата от 21,06 лева, а в останалата част не са доказани, поради което е следвало да бъдат отхвърлени. Поради това се иска отмяна на решението над сумата от 21,06 лева, представляваща неплатен апит4ейна вода за м.март 2017г. и за м.август същата година и да се постанови ново, като в останалата част искът бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.

В срока по чл.263 от ГПК не е постъпил писмен отговор на тази въззивна жалба.

В с.з. за въззивника се явява особеният представител, който поддържа подадената въззивна жалба.

За въззиваемото дружество не се явява представител.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства и тези пред настоящата инстанция, намира, че обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

 Няма спор, че е представен карнет за показанията на водомера на ответника само за периода след месец януари 2016г.  За периода от месец януари 2016г. до месец септември 2017г. включително са записвани служебно суми за консумация на вода за повечето месеци, а за два от месеците има подпис на потребител и записани реални показания на водомера. За посочения период неплатената стойност на питейна вода е 79,38 лева, а на мораторната лихва върху нея е 6,42 лева. Тези суми не са заплатени от страна на ответника, който е потребител на предоставяни от ищцовата страна ВиК услуги.

Настоящият състав споделя изводите на районния съд, доколкото в общите условия за предоставяне на „В и К“ услуги на потребителите от  „В и К„ оператор  „Водоснабдяване и Канализация – Сливен „ ООД гр. Сливен е посочено, че показанията на водомерите на водопроводно отклонение се отчитат с точност до 1 куб.м. за период не по-дълъг от 3 месеца – чл.23 ал.1 т. 2 от ОУ. Освен това съгласно чл. 33 от ОУ „В и К“ – операторът е задължен  да издава ежемесечни фактури при наличие на консумация и/или служебно начисляване на количество. В случа  ищецът  е представил доказателства, че са спазени разпоредбите на Общите условия, поради което следва да се направи извод, че начисленото количество ползвана вода по карнета е коректно и изводът на районния съд за дължимост се явява правилен и законосъобразен. Не е нарушен чл.23 ал.4 от ОУ, тъй като отчитането на водомерите се извършило и в присъствието на въззиваемия. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че при отчитането на ползваното количество вода не са допуснати нарушения на ОУ на „В и К„ оператора, поради което правилно и законосъобразно районният съд е уважил претенциите за неплатената стойност на питейна вода от 79,38 лева и на мораторната лихва върху нея  в размер на 6,42 лева..

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 177/14.02.2019г. по гр.д. № 1233/2018г. на РС – Сливен.

         ОСЪЖДА Н.Ч.Ч. ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Водоснабдяване и канализация – Сливен“ ООД ЕИК 829053806 със седалище и адрес на управление ********** сумата от 300 /триста/ лева, представляваща заплатено възнаграждение за особения представител.

Решението не подлежи на обжалване.

                                     

                                                

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: